П Р О Т О К О Л
Година, 19.11.2018 град П
Л Е В Е Н
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На ДЕВЕТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ две хиляди и осемнадесета година,
в публично разпоредително заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАН ИВАНОВ
ЧЛЕН:мл.с.СИЛВИЯ
ИВАНОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
И.П.Р.
2. Д.Т.Б.
3. Т.П.В.
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор: ИВО ЙОЛОВ
Сложи за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 945 по описа за 2018 година
На именното повикване в 10:00
часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА
С. Х.Й. – редовно призована, доведена от Затвора-С. се явява лично и с адвокат Л.Н.
***, служебен защитник от досъдебното производство.
За
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – град П., се явява прокурор ИВО ЙОЛОВ.
ПОСТРАДАЛИТЕ Л.П.Б., Д. Ц.Б. и П.Л.Б. – редовно призовани, се
явяват лично.
Явява се адвокат Г.А.от АК-П., определен от АК-П.
за защитник-повереник на пострадалите Л.П.Б. и
Д. Ц.Б..
ДОКЛАДВАТ се молби и приложения към тях, от
Л.П.Б. и Д. Ц.Б., с които молят да им
бъде назначен служебен защитник, тъй като нямат финансова възможност да осъществяват
сами защитата си.
ПОСТРАДАЛИЯТ П.Л.Б.: Получил съм всички книжа във
връзка с призоваването ми за днешното дело. Разбрах за какво става въпрос. Вие
ми разяснихте, че като брат на починалия имам възможност да предявявам
граждански иск и да участвам в съдебното производство. Това ми беше разяснено и
на досъдебното производство. Заявявам, че не желая да участвам в наказателното
производство. Не съм поддържал контакт с брат ми. Не съм имал никакви отношения
с него. Не желая да предявявам граждански иск. Моля да бъда освободен и повече
да не ме викат.
ПРОКУРОРЪТ: Това е право на страната.
АДВ.Н.: Процесуално право е на пострадалия дали да
участва или не в наказателното производство.
СЪДЪТ като взема предвид изразеното
становище на призования за днешното съдебно заседание в качеството на пострадал
П.Л.Б., брат на пострадалия в настоящето съдебно производство С.Л.Б., а именно
че не желае да участва в съдебното производство в качеството на частен обвинител,
както и че не желае да предявява граждански иск
за претърпени неимуществени вреди и да участва в съдебното производство като
граждански ищец, намира че същият следва да бъде освободен от съдебната зала и
от участие в съдебното производство.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала П.Л.Б..
ПОСТРАДАЛИЯТ Л.П.Б.: Срещнахме се с адвокат А.,
съгласни сме той да ни защитава интересите.
ПОСТРАДАЛАТА Д. Ц.Б.: Съгласна съм адвокат А. да
защитава нашите интереси.
АДВ.А.: Запознат съм с делото. Представил съм
преди откриване на разпоредителното заседание, молба от мое име, като техен
повереник, за конституиране на доверителите ми като граждански ищци и частни
обвинители. Представям искове за неимуществени вреди за по 50 000 лева за
всеки един от моите повереници.
СЪДЪТ намира, че следва в настоящето съдебно
производство №945/2018 година на ОС-П. , съобразно чл.100, ал.2 от НПК, адвокат
Г.А.П., да се назначи за служебен защитник-повереник на пострадалите Л.П.Б.
и Д. Ц.Б. ***, баща и майка на починалия
С.Л.Б..
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адвокат Г.А.П. от АК-П., за
служебен защитник-повереник на пострадалите Л.П.Б. и Д. Ц.Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
ДОКЛАДВА молба
от 14.11.2018 година от адвокат Г.А.от АК-П. от името на пострадалите Л.П.Б. и Д.
Ц.Б. с направени искания на основание чл.76 и чл.84 от НПК. С молбата е
отправено искане да бъдат конституирани пострадалите в качеството им на частни
обвинители, както й да бъде приет за съвместно разглеждане в съдебното
производство граждански иск за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, срещу подсъдимата С. Х.Й. в размер на по 50 000 лева за
всеки един от тях, ведно със законни лихви върху тези суми от датата на
увреждането 25.11.2017 година и съответно разноските по делото, ако бъдат
направени такива.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на молбата на двамата
пострадали, да се конституират като частни обвинители, намирам същата за
основателна. Относно предявения граждански иск за по 50 000 лева за
неимуществени вреди за всеки един от пострадалите намирам, че същият е
своевременно предявен и може да се приеме за съвместно разглеждане в настоящето
съдебно производство.
АДВ.Н.: Считам, че искането за конституиране като
частни обвинители на наследниците на пострадалия е основателно и навреме
направено. Що се касае до предявените граждански искове в размер на по
50 000 лева за всеки един, за причинени неимуществени вреди в следствие на
извършеното престъпление, моля да не го приемате за съвместно разглеждане, тъй
като молбата е подадена от адвокат А., в момент в който той не е бил назначен от
съда като служебен защитник-повереник. Това е било задължение на наследниците на пострадалия и
то в срока визиран в чл.247б, ал.4 от НПК, а той е седмодневен от получаване на
съобщението за насрочването на разпоредителното заседание, е следвало да
предявят лично иск. Считам, че този срок не е спазен и затова моля да оставите
молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам позицията на защитата на
подсъдимата, за неоснователно. Безспорно има седмодневен срок, но този срок не
е преклузивен.
АДВ.А.: Естествено, че този срок не е преклузивен.
На мен не ми е изпращано съобщение, че тече този седмодневен срок. Срокът е до
започване на разпоредителното заседание. Позовавам се на чл.85, ал.3 –
граждански иск се предявява до започването на разпоредителното заседание, което
заседание започва днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ Л.П.Б.: Напълно съм съгласен с
адвокат А.. Потвърждавам това което е написано в молбата.
ПОСТРАДАЛАТА Д. Ц.Б.: Поддържам адвоката си. Желая
да предявя граждански иск. Съгласни сме обезщетението да е 50 000 лева.
СЪДЪТ като взе предвид
становището на страните по молбата от вече конституирания като повереник
адвокат Г.А.и направеното с нея искане за конституиране на Л.П.Б. и Д. Ц.Б. в качеството на частни обвинители, както й да бъде приет за съвместно
разглеждане в съдебното производство граждански иск за неимуществени вреди
срещу подсъдимата С.
Х.Й. за 50 000 лева за всеки един от тях, намира
следното:
Взема
предвид становището на адвокат Л.Н., като счита, че съобразно чл.247б, ал.4 от НПК е дадена и представлява една възможност на пострадалите, да направят искане
за конституиране като частни обвинители и граждански ищци. В конкретния случай,
своевременно двамата пострадали са депозирали молба с оглед невъзможността
поради незнание и финансови средства, да защитават правата си в горните качества,
като пострадали, наследници на починалия С.Б.. В тази връзка своевременно е бил
определен за служебен защитник адвокат Г. А., въз основа на резолюция на
председателя на състава на съда.
Вярно е
че в чл.85 НПК, е записано, че граждански иск се предявява най-късно до
започване на разпоредителното заседание в първоинстанционния съд. Това предполага дословното съдържание на този
текст. В момента е открито разпоредително заседание, но не е даден ход на
такова разпоредително заседание. Настоящият съдебен състав счита, че не може да
се предполага, че е започнало разпоредителното заседание. Това е така, тъй като
до настоящия момент съдът определя развитието на това разпоредително заседание,
с оглед конституирането на страни, а не както е поредността записана в ал.2. Т.е,
следва при направено искане, както е в случая, да се конституират първо
страните.Аргумент в подкрепа на становището на адвокат А., устно поддържано в
днешното съдебно заседание от двамата пострадали и от него, е и разпоредбата за
приемане и конституиране на страни в съдебното производство, която по поредност
е чак след обсъждане въпросите в разпоредителното заседание. Това е като
аргумент, че би могло дори и в разпоредителното заседание да се приемат и
конституират страни, дори и след обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8
от НПК.
При това
положение съдът намира, че направеното искане е основателно, потвърдено е
устно, освен писменото искане от вече назначения с определение на съда служебен
защитник-повереник на пострадалите, поради което следва да се приеме, че са
налице основанията на чл.76 и следващите от НПК и чл.84 и следващите от НПК,
като Л.П.Б. и Д. Ц.Б., първо се конституират като частни обвинители в настоящето
съдебно производство.На второ място следва да бъдат приети за съвместно
разглеждане предявените граждански искове от Л.П.Б., баща на починалия С.Б., чрез
повереника си адвокат Г.А.от АК-П., против подсъдимата С.Й. за сумата от
50 000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на престъплението, заедно със законната лихва до окончателното
изплащане, като същият се конституира в производството, като граждански ищец.
Следва
да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения граждански иск от Д. Ц.Б., майка на починалия С.Б., чрез повереника си адвокат Г.А.от АК-П. против
подсъдимата С.Й. за сумата от 50 000 лева, като обезщетение за причинените
ѝ неимуществени вреди, в резултат на престъплението, заедно със законната
лихва до окончателното изплащане, като същата се конституира в производството,
като граждански ищец.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в качеството
на частни обвинители Л.П.Б. и Д. Ц.Б..
ПРИЕМА за съвместно
разглеждане в съдебното проидводство по НОХД №945/2018г. на ОС-П., предявения
граждански иск от Л.П.Б., баща на починалия С.Л.Б., чрез повереника си адвокат Г.А.от
АК-П., против подсъдимата С. Х.Й. за сумата от 50 000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на престъплението предмет на делото, заедно със законната
лихва , считано от 25.11.2017г., до окончателното й изплащане, като го конституира
в съдебното производството, като ГРАЖДАНСКИ
ИЩЕЦ.
ПРИЕМА за съвместно
разглеждане в съдебното проидводство по НОХД №945/2018г. на ОС-П. ,предявения
граждански иск от Д. Ц.Б., майка на починалия С.Л.Б., чрез повереника си
адвокат Г.А.от АК-П., против подсъдимата С. Х.Й. за сумата от 50 000 лева, като обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, в резултат на престъплението предмет на делото, заедно със
законната лихва, считано от 25.11.2017г., до окончателното и изплащане, като я конституира
в съдебното производството, като ГРАЖДАНСКИ
ИЩЕЦ.
ЧАСТНИТЕ
ОБВИНИТЕЛИ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ Л.П.Б. и Д. Ц.Б. се представляват от адвокат Г.А.от АК-П.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Л.П.Б.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д. Ц.Б.: Да се
даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА С.Й.: Поддържам становището на адвоката си.
СЪДЪТ, като
взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМАТА:
С. Х.Й. - родена на *** ***, Руска
Федерация, със статут на постоянно пребиваваща в България, със средно
образование, не работи, не е омъжена, осъждана за престъпление от общ характер, ЕГН **********. Получила в срок препис от
обвинителния акт по чл.247б от НПК.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Л.П.Б.: Роден съм на *** ***, ЕГН
**********. Получил съм в срок книжата по чл.247 от НПК.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д. Ц.Б.: Родена съм на *** ***, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по
чл.274 и 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи
на съдебния състав и секретаря. Нямам доказателствени искания и няма да соча
нови доказателства.
АДВ.А.: Няма да правя отводи на
съдебния състав и секретаря. Нямам доказателствени искания и няма да соча нови
доказателства.
АДВ.Н.: Уважаеми господин
председател, няма да правя отводи на съдебния състав и секретаря. Нямам
доказателствени искания и няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ намира,
че следва да се пристъпи към обсъждане на въпросите чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към
обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 т.1-8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели считам, че делото е местно и родово подсъдно
на Окръжен съд – град П. с оглед разпоредбата на чл.35, ал.2. Не са налице предпоставките на чл.24 до чл.26
от НПК, за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е допуснато
в хода на досъдебното производство отстранимо, съществото нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и
пострадалите. В предходното съдебно заседание беше констатирано такова
нарушение и то е отстранено от органите на досъдебното производство. Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, поради
което делото следва да продължи по общия ред. Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, както и привличането на резервен съдия, резервен
защитник, съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник, както и да се извършват съдебно следствени
действия по делегация. Не е необходимо да се променя мярката за процесуална
принуда, тъй като подсъдимата е без взета мярка за неотклонение, с оглед
обстоятелството, че тя изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-С..
Моля да насрочите съдебното производство с призоваване на лицата описани в
обвинителния акт.
АДВ.А.: Делото е подсъдно на
Окръжен съд – П. в този състав. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. На досъдебното производство няма допуснато
отстранимо, съществото нарушение на процесуалните правила. Няма основание за
разглеждане на делото по реда на особените производства, както и при закрити
врати, привличане на резервни съдии, заседатели и т.н. Относно мярката за неотклонение, поддържам
прокурора. Тъй като подсъдимата търпи наказание лишаване от свобода, моля да се
изиска справка от Затвора-С. какво наказание изтърпява подсъдимата, по кое дело
и за какво. Моля да насрочите делото в открито съдебно заседание с призоваване
на лицата от обвинителния акт
АДВ.Н.: Уважаеми господин
председател, по т.1 с оглед разпоредбите на чл.35 и чл.36 от НПК делото е
подсъдно на ОС-П.. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По т.3 считам, че не е допуснато на досъдебното производство
нарушение на процесуалните правила по отношение на моята подзащитна във връзка
с разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Поставям за обсъждане в настоящето
разпоредително заседание, въпроса за това, че органите на досъдебното
производство не са изпълнили указанията на съда, дадени в Определение от
29.08.2018 година по НОХД №740/2018 година, във връзка с указанието да се
разяснят правата на наследниците на пострадалия на светлината на Тълкувателно
решение №1/21.06.2018 година на ВКС. След връщане на делото на ОП-П., а й от
там с Постановление от 05.10.2018 година на лист №333, от Том ІІ от делото, във
връзка с указанията съдържащи се в това постановление, действително с
протоколи за запознаване пострадали с
правата в наказателно производство лицата Л.Б., Д. Б. и П. Б. са запознати, но аз считам че
данни за това кои са наследниците на пострадалия С.Б., не бива и не следва да
се извличат само и единствено от твърденията на Д. и Л.Б.. Следвало е, и е било
редно да се изиска официален документ, издаден от служба ГРАО удостоверяващ
родствените връзки на пострадалия С.Б.. Действително по делото има изискано и
приложено в Том ІІ удостоверение за наследници №990799/04.12.2017 година, където
като единствен наследник е посочен Д.С. Б.. В кориците на делото не се съдържа
официален документ за родствени връзки, а това е следвало да бъде сторено с
оглед указанията на съда. Видно и от самите протоколи за запознаване с правата
на пострадал в наказателно производство, на лист №338, 339 и 340 от Том ІІ на
досъдебното производство, тези лица са заявили, че не желаят да бъдат
информирани за делото, както и не желаят да бъдат призовавани за предявяване на
доказателствените материали. С оглед разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК, че
правата на пострадалия възникват ако при
условията на кумулативност изрично поиска да участват в досъдебното
производство и посочи адрес за призоваване в страната. Аз не виждам в тези
протоколи, волеизявление на лицата, че изрично искат да участват в досъдебното
производство, напротив, твърдението че не искат да участват в досъдебното
производство, че не желаят да им бъдат предявявани материалите по него по скоро
навежда на извода, че тези лица не са желали да се конституират като пострадали
в досъдебното производство. Считам, че по този начин не е отстранено
допуснатото процесуално нарушение и то следва да бъде отстранено. На следващо
място, след постановяване на Определението на съда от 29.08.2018 година,
единствено са търсени като наследници на пострадалия лицата Л.Б., Д.Б. и П.Б.. Има официален
документ, че Д.С. Б. ***, изобщо не е търсен, след като е върнато делото за
отстраняване на допуснато процесуално нарушение. Няма приложена призовка за
призоваване пред разследващите органи, за да се яви това лице и да му бъдат
разяснени правата. Няма справка от кварталния, който следва да направи справка
за настоящето местонахождение на Д.Б.. Няма и протокол от разследващия полицай,
в който да е отразено, че това лице е търсено. Последните данни, които се
намират в кориците на делото, какво е неговото местонахождение датират от
14.06.2018 година. Считам, че не са изпълнени указанията, дадени в
определението на съда. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК, това е
правна възможност и ако тя не се разисква в разпоредителното заседание, тя ще
бъде преклудирана. По т.4 считам, че няма основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила. Не се налага разглеждане на делото при закрити
врати. По отношение на мярката за процесуална принуда, такава не е взета до
настоящия момент, с оглед обстоятелството, че подзащитната ми търпи наказание
по друго дело. По т.8, с оглед направеното ми възражение, моля на основание
чл.249, ал.1 от НПК да се прекрати настоящето съдебно производство, тъй като е
допуснато нарушение на чл.248, ал.1, т.3 от НПК и върнете делото на досъдебната
фаза, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
АДВ.А.: Това искане за
прекратяване е неоснователно. Д.Б. може да участва в съдебното производство ако
реши това и ако посочи адрес за призоваване в страната. Д.Б. знае за смъртта на
баща си, уведомен е и не е сторил това. Процесуалното нарушение би било
съществено, ако му се преграждат правата да търси вреди от престъплението. Аз
считам, че по отношение на Д.Б. разговорът е приключил. Моля да оставите това искане
без уважение.
АДВ.Н.: Ако съдът не възприеме
това мое становище, считам че делото следва да се разгледа по правилата на
общия ред, с призоваване на лицата по обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Изразеното становище
от защитата е форма за процесуална защита, което е тяхно право. Но в случая се
стига до едни крайности. По отношение за нарушени процесуални права на Л.Б. и Д.Б.,
не разбрах точно какво се твърди. Аз твърдя, че в НПК не е указан ред, по който
да се установява кръга от наследници и лица, които имат права на пострадали. Считам че кръгът е правилно определен и всички
лица, които имат родствени връзки с пострадалия, са уведомени за тези права със
съответните протоколи и са изявили своето желание да участват или не в
съдебното производство. Относно издирване и призоваване на наследника на
починалото лице -по делото е наличен протокол за призоваване по телефона на
наследника Д.Б., като е отбелязано, че същият не е отговорил на това обаждане.
От близки се установява, че Д.Б. се намира в Чехия, но е уведомен за смъртта на
баща си и за неговото погребение, но е казал че няма да се върне. Това нещо е
установено и от разследващия орган и не виждам защо трябва да ангажираме
полицейския апарат.
ПОДСЪДИМАТА С.Й.: Поддържам адвоката си.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Л.П.Б.: Убитият С.Б. е мой син.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д. Ц.Б.: Искам да кажа, че не знаем къде
е Д., дали в Чехия, дали в Испания.
СЪДЪТ след съвещание, като взе предвид становището на
страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248,ал.1 от НПК, намира
следното:
Не са изпълнени указанията на П.ски
окръжен съд, дадени с предходното определение от 29.08.2018г., с което е
прекратено съдебното производство под №740/2018г. на ОС-П. и върнато делото на
прокурора, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, във връзка с
правата на пострадалите. В конкретният случай, видно от материалите по делото,
пострадалите лица са: синът на убития Д.С. Б., брата на убития -П.Л.Б., бащата Л.П.Б.
и майката Д. Ц.Б.. В настоящия обвинителен акт, макар и формално, същите не са
посочени като пострадали, такова каквото е изискването на чл.246, ал.2 от НПК.
При това положение е основателно становището на адвокат Л.Н., макар и не като страна
свързана със защита правата на пострадалите.
С настоящия обвинителен акт, след връщането на
делото на прокурора, не е посочен като пострадал прекият наследник на убития – Д.Б..
Действително има една приложена справка на лист №300 от Том ІІ на досъдебното
производство, че такова лице е търсено с имена Д.С. Б.. Тази справка обаче
обхваща период до 14.06.2018 година. Когато съдът с предходното определение
прекрати съдебното производство и върна делото за доразследване, във връзка с
нарушени права на пострадалите, като изрично е посочил, че не е следвало да се
приема само той като пострадал, т.е. само за преките наследници, а че се
отнася за живите родители на убития,
както й за неговия брат. След като не е обжалвано това определение постановено по
НОХД №740/2018 година, органите на досъдебното производство е следвало отново,
освен установените допълнително правоимащи-брат, майка и баща, съобразно
тълкувателното решение от месец юни 2018 година, да положат усилия за призоваване отново на
прекия наследник по низходяща линия Д.С. Б.-син на убития. Това не е направено. Макар и изглеждащо косвено,то
е от значение за съда и правата на пострадалия, тъй като съдът, не би могъл да
призовава такова лице и не го е и призовал, а лицето се лишава от възможността
да участва в съдебното производство.По даване ход на делото в разпоредително
заседание, съдът не взема отношение, не
го и отлага , каквато би могла да е ситуацията и хипотезата на чл.247в, ал.3 от НПК. Такава фигура на „пострадал“, съществува само в досъдебното производство и
следва да е установено и посочено в обвинителният акт.
Настоящият съдебен състав счита,
дори и съда да е призовал този пострадал и да се е явило лицето в
разпоредителното заседание, не може да се санира неизпълнение на процедурата вменена
на органа на досъдебното производство, по призоваването му, търсенето му,
конкретно на Д.С. Б., както за предявяване на досъдебното производство като
пострадал- наследник, така и по-нататък за призоваване в разпоредително
заседание. Ако съдът се позове на тази справка, която е с дата 06.07.2018
година, настоящият съдебен състав счита, че макар и твърде формализирано, ще
направи нарушение на закона.
Справките дали лицето Д.С. Б. се
намира на територията на РБ на адреса на който е търсен или на телефоните, следва
да бъдат актуални, в най-близко време до датата на разглеждане на делото, а
това предполага да е внесено с обвинителен акт делото, в най-кратко време, след
като не е установено местонахождението на това лице. След прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора с предходното
разпореждане от 28.09.2018г., пострадалият Д.С. Б., няма данни да е търсен или
призоваван за процесуални действия преди внасяне на настоящия обвинителен акт,
вече по НОХД №945/2018г.
Така настоящият съдебен състав
счита, че това лице след връщане на делото не е търсено и не е направен и опит
да бъде призовано. При това положение би се нарушило правото на пострадалия да
вземе участие в едно такова производство, тъй като той е син и пряк наследник
на убития. Като не е изяснил органа на досъдебното производство
местонахождението и не е направил необходимите процесуални действия за
призоваването му и за установяването на местонахождението му, за да бъде
призован по някакъв начин, органът на досъдебното производство не е изпълнил
задължението си и не е изпълнил указанията на съда, дадени с предходното
определение за прекратяване на съдебното производство по НОХД №740/2018 година.
Ако продължи съдебния процес при това положение, съдът счита, че не би следвало
да пророкува, как би разсъждавала последваща инстанция, по въпроса дали са били
нарушени права или не на пострадалия Д.Б., още повече и че определението на
съда, също подлежи на обжалване.
При това положение, съдът намира,
че е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, във
връзка с правата на прекия наследник на убития – Д.С. Б., който въобще не е
търсен и призоваван след определението
на съда от 29.08.2018г., с което е прекратено предходното съдебното
производство и върнато делото на прокурора.
Съобразно тълкувателното решение
1/21.06.2018г. на ВКС, по отношение на този пострадал, никога не е била
променяна съдебната практика./ Постановление №4/1961 година и Постановление №5/1969
година на Пленума на ВС/.
След връщане на делото следва
отново органа на досъдебното производство да извърши отново всички
законосъобразни действия свързани с правата на пострадалите.Да се изискат
удостоверения за родствени връзки.
В зависимост от резултата от тези
действия, следва да се посочат изрично пострадалите в обвинителният акт.
По отношение на пострадалия Д.С. Б.,
следва да се изискат справки за задграничните пътувания, за адреса и телефона
на същия, от които да е видно, че е невъзможно, както се твърди от прокурора,
да бъде намерен или , че не желае да участва в наказателното производство.
Всички следствени действия по предявяване на разследването, следва да се
извършат по отношение на всички пострадали, съобразно НПК и тълкувателното решение на ВКС.
С оглед изложеното, съдът намира,
че на основание чл.249, ал.4, т.2, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №945/2018 година на ОС-гр.П. и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-П.,
за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на определението, във
връзка с нарушаване на правата на пострадалия Д.С. Б., съобразно чл.74 и
следващите от НПК, и изпълнение на указанията
на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи в седем дневен срок от днес по реда на „Глава ХХІІ“ от НПК пред
Апелативен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
СЕКРЕТАР:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: