Определение по дело №90/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 204/17.12.2014 г., постановена по НЧХД № 268/2014 г., М. районен съд е признал подсъдимата С.А.Х. П. от с.Б., общ.К., с ЕГН *, за невиновна в това, че на 08.09.2014 год. в гр.М., казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Т., живущ в гр.И., Р.Т., а именно: „твоето таке ще сложа в гъза ти”, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК, я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от М.Т., живущ в гр.И., Р.Т. против С.А.Х. П.от с.Б., общ.К., с ЕГН* за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление в размер на 3000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2014 год. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил М.Т. живущ в гр.И., Р.Т. да заплати на С.А.Х. П.от с.Б., общ.К., с ЕГН* сумата в размер на 1000.00 лв., представляващи деловодни разноски – възнаграждение на адвокат.

Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителя М.Т., който чрез повереника си – адв.С. Х. я обжаÙва като твърди, че на съдебното разследване по категоричен начин се установило, че обидата спрямо тъжителя от страна на подс.С. П. била нанесена публично, тъй като пред съдебната зала имало публика. Обидата била отправена пред свидетелите – очевидци Т.Т.и М.Т., като това се случило пред съдебната зала на съда в гр.М. и било неясно защо съдът не е дал вяра на техните показания. Съдът не бил съобразил също, че подсъдимата в съдебната зала пред съдия, съдебен секретар и публика, препотвърдила казаните думи на 26.09.2014г.. Т.е., ако М.Т. не бил присъствал първия път при нанасяне на обидните думи, то присъствал и чул преповтарянето на тези думи в съдебната зала. Ако нямало препотваряне, то тъжителя сочи, че щял да заведе делото на основание чл.148, ал.2 от НК за клевета. Моли да се отмени оправдателната присъда, като неправилна и да се постанови осъдителна присъда с всички законни последици, като се присъдят и направените разноски.

В съдебно заседание жалбодателят М.Т. не се явява, но чрез повереника си - адв.С.Х., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – подсъдимата С.А.Х. П.не се явява, като в молба подадена от защитника й – адв.И.Б.оспорва въззината жалба и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло, като й се присъдят направените разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, като на въззивното такова не са искани и събирани нови доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С.А.Х. П.е родена на * год. в гр.З., общ.З., с настоящ адрес: с.Б., общ.К., българска гражданка, омъжена, неосъждана, с ЕГН:*.

Тъжителят М.Т. живущ в гр.И., е гражданин на Р.Т. и е съпруг на свидетелката М.Т., която от своя страна е сестра на майката на подсъдимата С.Х., по съпруг П..

На 08.09.2014год. в съдебната зала на Районен съд гр.М.се провеждало съдебно заседание, по което страни били М. Т., в качеството й на ответник и ищец - нейната майка. В качеството на свидетели по делото се явили лицата Н.А.М. и Н.А.С.. В съдебната зала била подсъдимата С.П., както и тъжителя М.Т.. Сина на последния и св.М.Т., св.Т.Т. се намирал в коридора пред съдебната зала. След приключване на съдебното заседание от съдебната зала излезли св.Н.М., Н.О., сестра им Х. тяхната майка, както и подсъдимата П., а след тях излязла и св.М.Т., като тъжителя останал в залата. При излизането на първата група, между които и подсъдимата, св.Т.Т. чул как последната казва по адрес на баща му „тази шапка на професора ще го бутна в гъза му". След това от залата излязъл и тъжителя Т., на който сина му предал чутото. Така изреченото от подсъдимата възприела и св.М.Т., нейна леля, която също предала това на съпруга си, който се ядосал и разстроил.

Така описаната фактическа обстановка възприета и от първоинстанционния съд се установява въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – частично от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите М.Т. и Т.Т.,които съдът изцяло кредитира, частично от показанията на св.Н.М. и св.Н. С., както и от справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимата П.и др. Извършената преценка и анализ на доказателствата от районния съд се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Така правилно са кредитирани показанията на свидетеля Т.Т. и св.М.Т., от които се установява, че при излизането си в от съдебната зала в коридора подсъдимата С.П.е употребила неприлични думи по адрес на пострадалия казвайки на турски език „тази шапка на професора ще го бутна в гъза". Тези свидетели установяват също, че изречения неприличен израз не е бил чут и не е бил изречен в присъствието на пострадалия, който се намирал все още в съдебната зала. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т.Т. и М.Т., тъй като същите са логични и последователни и напълно кореспондиращи помежду си. Макар и близки на тъжителя /син и съпруга/, като такива заинтересовани от изхода на делото, не се установи, а и няма подобни твърдения, св.Т.Т., който е на 12 години, да е имал някакво негативно отношение към подсъдимата, за да посочи именно нея, като лицето изрекло неприличния израз по отношение на баща му, поради което съдът възприема като достоверни показанията му.

Съдът не кредитира обясненията на подс. С.П.и показанията на свидетелките Н.М. и Н. С. в частта им, в която твърдят, че подсъдимата не е изричала обидни думи и изрази по адрес на тъжителя, тъй като същите са нелогични и се опровергават от показанията на св.Т.Т.и М.Т.. Подс.П., а и св.Н.М. и Н. С.твърдят, че подсъдимата никога не е имала лоши отношения с тъжителя, за да има повод или основание да изрича по отношение на него обидни изрази, но в същото време твърдят, че не си спомнят дали сина на тъжителя – св.Т.Т. е бил пред съдебната зала, когато въпросния ден те заедно са излизали от нея и когато последния чул обидния израз. Ако подсъдимата не е изричала твърдения обиден израз и същата не е била в лоши отношения с М.Т., то няма логично обяснение защо малолетния син на тъжителя и съпругата му ще си измислят, че именно подс.С.П.е изрекла точно този израз: „тази шапка на професора ще го бутна/сложа/ в гъза", който след това те препредали на тъжителя. Или, при преценка на събраните гласни доказателства и с оглед извършения анализ на същите, въззивния съд счита за безспорно установено, че подс.С.П.е изрекла обидния и неприличен израз описан в тъжбата, но това е станало в отсъствието на тъжителя.

При така установеното от фактическа страна, правилен и обоснован е извода направен от първоинстанционния съд, че по делото не се доказа подсъдимата С.А.Х. П.да е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението обида, при това квалифицирана, като нанесена публично, по смисъла на чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК - на 08.09.2014 год. в гр.М. да е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Т. живущ в гр.И., Р.Т., а именно: „твоето таке ще сложа в гъза ти", като обидата е нанесена публично. По същество по делото няма спор, че за да е налице престъплението "обида", следва да се установи, че деецът е казал нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като изискването на закона е, това да се е случило в негово присъствие. В настоящия случай безспорно се установи, че неприличния и обиден израз описан в тъжбата "твоето таке ще сложа в гъза ти" не е бил изречен от подсъдимата в присъствието на тъжителя. Напротив, самите свидетели, посочени от тъжителя, неговия син и съпругата му, твърдят, че той не е присъствал и не е чул неприличния израз, а той му е бил препредаден от тях двамата. След като по делото е безспорно установено, че тъжителя не е присъствал, т.е. той не е възприел лично обидните думи, макар и казани публично, в присъствието на други хора, то не е налице и състава на престъплението обида, нанесена публично. Достигайки до този извод и признавайки подсъдимата за невиновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Всъщност, по същество този извод не се оспорва от повереника на тъжителя – адв.Х. в пледоарията му пред въззивния съд, но се иска подсъдимата да бъде осъдена, че обидния израз бил потвърден от същата в един последващ момент на 26.09.2014г. в съдебната зала на РС- М., когато присъствал и тъжителя, поради което следвало да се приеме, че тогава е осъществен състава на престъплението „публична” обида, което е недопустимо. Абсурдно е да се иска осъждане за деяние, което не е било предмет на тъжбата, съответно не е било предявено на подсъдимата и тя не се е защитавала срещу него. За пълнота следва да се посочи, че установеното в настоящия случай деяние не осъществява състава и на престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, както твърди повереника на тъжителя, още повече, че такова обвинение въобще не е повдигано с оглед изложените в тъжбата обстоятелства. Клевета по смисъла на цитирания текст е налице, когато се установи, че деецът е разгласил позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, каквÞто данни или дори твърдения в разглеждания случай липсват.

С оглед признаване на подсъдимата за невиновна в извършване на твърдяното с тъжбата престъпление, то правилен е и извода на първоинстанционния съд, че приетия за разглеждане граждански иск от М.Т. против С.А.Х. П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление в размер на 3000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, правилно също така частния тъжител и граждански ищец М.Т. е осъден да заплати на подсъдимата направените разноски по делото в размер на 1000.00 лв., представляващи възнаграждение на адвокат.

Предвид всичко изложено и след като се констатира, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на М. районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването й, то същата следва да бъде потвърдена.

Неоснователността на въззивната жалба води като последица осъждането на жалбодателя да заплати на подсъдимата направените от нея разноски за въззивното производство в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №204 от 17.12.2014 год., постановена по НЧХ дело № 268/2014 год. по описа на М. районен съд.

ОСЪЖДА М.Т. живущ в гр.И.,Р.Т., да заплати на С.А.Х. П. от с.Б., общ.К., с ЕГН * сумата в размер на 500 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.