№ 749
гр. Варна, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500318 по описа за 2022 година
въззивно частно гражданско дело № 318 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 43869 от 12.11.2022 г. подадена
от ответника ЕТ „Деси – С.С.“, представляван от собственика С.С. Дичевска срещу
Определение № 5067 от 10.09.2021 г. постановено по гр.д. № 8476 по опис на ВРС за 2021 г.
което производството по делото е прекратено, поради неподведомственост.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, моли за неговата
отмяна и връщане а делото за продължаване на производството.
В писмен отговор ищецът „Енерго-про Продажби“ АД оспорва жалбата като
недопустима и в условията на евентуалност като неоснователна. Изложението по
неоснователността са отнася по същество на исковата претенция.
За да се произнесе, настоящият възизвен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано възоснова искова молба, подадена от АД
„Енерго-про продажби“ срещу ЕТ “Деси – С.С.“, с която по реда на чл. 422 от ГПК е
предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за установяване на вземане присъдено в
полза на ищеца със Заповед № 1080 от 16.04.2021 г. по ч. гр.д. № 8476/21 г. по опис на ВРС
в размер на 748.31 лева представляващи цена за мрежова услуга „достъп до ел.
разпределителна мрежа“ по фактури издадени за задължения на „РОСТА“ ЕООД – гр.
Севлиево, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до окончателното
заплащане.
В уточняваща молба от 01.07.2021 г. ищецът е посочил, че титуляр на партидата за
имот с. Градище № 271, обл. Габрово е ЕООД „Роста“ , затова фактурите са издадени за
него, а заявлението е подадено срещу срещу ЕТ „Деси – С.С.“, защото е титуляр на имота
след 2011 г. и не е обявила своевременно промяната.
С разпореждане № 9942 от 12.07.2021 г.съдът е приел исковата молба за редовна и е
разпоредил връчване на препис от нея на ответника.
В писмен отговор ответникът е възразил пасивната си пр. легитимация като е отричал
1
договорни отношения с ищеца, и в условията на евентуалност е оспорил основателността на
осъдителните претенции. В същия отговор е обърнато внимание на съда, че договорните
отношения с предходният собственик обосноваван подведомственост на делото пред
арбитражен съд. В отговора е направено твърдение, че задължението е претендирано от
ЕООД „Роста“ в заповедно производство по ч. гр.д. № 93/21 г. по опис на РС – гр.Севлиево,
което е било прекратено с Определение № 126/17.03.2021 г., след като в срока указан от
съда, не е предявен установителен иск.
След запознаване с писмения отговор на ответника, ищецът в допълнителна молба от
03.09.2021 г. конкретизирал, че с този ответник - ЕТ „Деси – С.С.“ няма договорни
отношения за разглеждане на делото пред арбитражен съд.
С определение № 5067 от 10.09.2021 г. първионстанционният съд е прекратил
производството по делото като е приел, че спорът не му е подведомствен. В мотивите е
изложил, че след като ответникът сам се е позовал на съществуваща арбитражна клауза, то
той сам е признал наличието на такава инкорпорирана във всяка от фактурите и делото да се
разгледа от арбитражен съд.
Настоящият въззивен съд не споделя тези мотиви и техния краен резултат, предвид
следното:
Предявеният иск е за суми, представляващи цена за достъп до
електроразпределителна мрежа. Ищецът не е претендирал цена за доставка на ел. енергия.
Представените първични счетоводни документи сочат като длъжник по тази претенция,
праводателя в правото на собственост, а именно ЕООД“ РОСТА“. Обосноваването на
пасивната процесуална легитимация за друго лице, различно от лицето посочено като
длъжник в процесните фактури е в тежест на ищеца, който следва да посочи защо насочва
претенцията си към преобретателя. В уточняващата искова молба, ищецът е посочил, че в
масивите на дружеството липсва информация за промяна в субекта на правото на
собственост и твърди, че ЕООД „РОСТА“ не е изпълнил задължението си да депозира
заявление за промяна в индивидуалните данни на партидата в срока по чл. 17, ал.3 от ОУ, но
след като делото срещу този потребител е било прекратено е насочил претенцията си към
преобретателя ЕТ „Деси Светла-С.“. Санкцията за неизпълнение на задълженията по чл. 17,
ал.3 от ОУ за доставка на ел. енергия е начисляването й за сметка на титуляра по регистъра
на партидата. Претенцията към собственика, може да се обосновава по други съображения,
следващи от правоприемството в обекта на доставка на ел. енергия. В този смисъл исковата
молба е не редовна и на ищеца следва да се даде възможност и срок да уточни счита ли, че
прехвърлител и преобретател са солидарно задължени за сумите по издадените фактури и от
кой факт произтича солидарността.
От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът претендира от
ответника ЕТ „ Деси –С.С.“ суми, които имат самостоятелно основание, обосновано от
ищеца със законодателна промяна и сключване на типови договори със срок от 01.10.2020 г.
до 30.07.2021 г. Съдът, при нередовна искова молба и необоснована пасивна процесуална
легитимация /допустимост на иска/ е приел, че исковата претенция му е неподведомствена.
За да обоснове прекратяване на производството е приел, че процесните фактури
субсидират арбитражна клауза, която обвързва освен задълженото лице посочено в тях, а
именно „Роста“ ЕООД – гр.Севлиево и преобретателя в правото на собственост, ответникът
- ЕТ „ Деси –С.С.“ – гр.Варна. За да приеме, че не е овластен да реши спора,
първоинстанционният съд е посочил и процесуалния аргумент, че в писмения отговор
ответникът сам се позовал на арбитражната клауза.
От извършената служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт, съдът приема, че същият е валиден, но недопустим, защото
първоинстнационния съд не е бил сезиран с възражение за неподведомственост от
ответника. Съдът е процесуално обвързан с признание за арбитражно споразумение, когато
то е свързано с възражение срещу компетентността на гражданския съд, каквото в случая
ответникът не е сторил. Конкретно, нито една от спорещите страни не се е позовавала на
2
арбитражно споразумение, инкорпорирано във възражение за неподведомственост на
гражданския съд. Арбитражното споразумение не е процесуална пречка за разглеждане на
делото от гражданския съд, за която съдът следи служебно. Независимо от наличието на
арбитражно споразумение, което е и спорно в настоящия случай, делото е подведомствено
на държаните съдилища, докато ответникът не се позове на такова споразумение, т.е.
изрично да твърди или признание арбитражно споразумение, което го обвързва. В писмения
отговор, представен по реда на чл. 131 от ГПК ответникът само е казал, че отношенията
между ищеца и „Роста“ ЕООД – гр.Севлиево, е следвало да се решат от арбитражен съд,
след възражението на „Роста“ ЕООД – гр.Севлиево по ч. гр.д. № 93/21 г. по опис на РС –
гр.Севлиево. Ответникът в исковото производство пред Варненски районен съд е възразил
обвързващата сила на арбитражното споразумение за себе си. При липсата на обвързващо
ответника възражение за наличието на арбитражно споразумение, съдът е постановил
недопустимо определение.
Недопустимите определения не се преценяват за правилност, тъй като последицата от
недопустимостта е обезсилване на съдебния акт.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 5067 от 10.09.2021 г. постановено по гр.д. № 8476 по
опис на ВРС за 2021 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производството.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3