№ 3335
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110164949 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „Алианц България“
АД, чрез адв. С. М., срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3245,32 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ по щета № 0300/19/727/506463, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 615,76 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 03.01.2020 г. до 15.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2019 г., около 15,45 часа, в гр. София, при
движение по бул. „Симеоновско шосе“, при светофара на входа на комплекс „Макси“
водачът С. П. П., управляващ лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег.
№ ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/11/119000399361, извършвайки
маневра обратен завой, не пропуснал движещите се с предимство в насрещната лента
автомобили и реализирал ПТП с лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. №
********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с
полица № 19-0300/412/5001880, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2019 г. до
14.05.2020 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена
застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0300/19/727/506463.
Ремонтът бил възложен и извършен в доверен сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, за което била
издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в
1
размер на 3245,32 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 07.10.2019 г.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 3245,32 лева, но ответникът отказал да плати
регресната претенция. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез юрк. М.Я.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове по основание и по размер. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на произшествието, както и причинно-следствената връзка между същия и
твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил, като твърди, че
произшествието е настъпило единствено и само в резултат на виновното и противоправно
поведение на трети водач, управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег.
№ *******. Именно последният, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.
20 и чл. 47 ЗДвП, чл. 21 ЗдвП, чл. 73 ППЗДвП и чл. 25 ЗДвП, предприел маневра да
заобиколи пътно превозно средство, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и въпреки че своевременно възприел другите две
превозни средства – лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег. №
******** и лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № ******06НР. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № *******, който в
значителна степен допринесъл за настъпване на произшествието. Пак в условията на
евентуалност твърди, че описаното от ищеца събитие не представлявало покрит риск и/или
било изрично изключен риск съгласно условията на застрахователния договор, сключен със
собственика на увредения автомобил. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че
претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.
Възразява, че лихва за забава не се дължала за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. по
време на извънредното положение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се
представлява от адв. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да уважи предявените искове като доказани при условията на
пълно и главно доказване. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
редовно призован, се представлява от юрк. Йорданов. Процесуалният представител оспорва
исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания юрк.
2
Крилашка моли съда да отхвърли предявените искове по съображенията, изложени в
писмения отговор. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна
имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество по отношение на
увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. №
********, собственост на „Еуратек Финанс“ АД. Посоченото обстоятелство се потвърждава
от представена по делото застрахователна полица № 19-0300/412/5001880, сключена на
13.05.2019 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 15.05.2019 г. до 24,00 ч.
на 14.05.2020 г., с рискова клауза „Пълно Каско – Валутна клауза” и договорен начин за
ликвидация на щети: право на ползване на официален сервиз на марката. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2019 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 20468
евро.
Съгласно т. 7.1.2 от Общите условия на „ЗАД „Алианц България“ АД за застраховане
на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, пътнотранспортното
произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“. Специалните
изключения, при наличието на които застрахователят не изплаща обезщетение, били
посочени в т. 7.3 от общите условия. Съгласно т. 60.1 от същите размерът на
застрахователното обезщетение при частично увреждане на МПС се определял от
застрахователя на база опис на щетите, съставен при огледа на МПС, който се подписвал от
застрахователя и застрахования или негов упълномощен представител, като за автомобили,
не по-стари от 8 години, включително, след предварително писмено съгласие на
застрахователя щетите се отстранявали в посочен от последния автосервиз, а разходите за
тяхното отстраняване се заплащали от застрахователя на автосервиза.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег. № ******** с полица № BG/11/119000399361.
Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
От приетите като доказателства по делото Протокол за ПТП, бланков № 1717600 и
Протокол за ПТП, бланков № 1663254 се установява, че на 14.08.2019 г., около 15,45 часа, в
гр. София, при движение по бул. „Симеоновско шосе“ с посока от ул. „Околовръстен път“
към ул. „Проф. Иван Странски“, на светофара за вход към комплекс „Макси“ водачът С. П.
П., управляващ лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег. № ********,
при извършване на маневра обратен завой отнел предимството и реализирал ПТП с
насрещно движещите се лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № ********
3
и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № *******. В резултат на удара на
процесния автомобил били причинени щети, като видимите такива били описани в
протокола с бланков № 1717600: предна броня, 2 броя десни врати, преден десен калник,
предна дясна гума и джанта, странично дясно огледало и др. Протоколите били съставени от
мл. автоконтрольори при ОПП – СДВР И. Б. и В. О. и подписани от участниците в ПТП без
възражения. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът
за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на
ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните
знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице
въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на
протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за
механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При
неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Описаният в двата протокола за ПТП
механизъм на произшествието се опроверга напълно от показанията на свидетеля С. И. П.,
от писмените доказателства по делото (уведомление за щети по МПС) и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза.
4
За причинените на процесния автомобил повреди водачът С. И. П. подал на 15.08.2019
г. до застрахователя по имуществената застраховка уведомление, по което била образувана
щета № 0300/19/727/506463. В уведомлението бил описан следният механизъм: ПТП с
участие на три МПС-та. МПС правело обратен завой на бул. „Симеоновско шосе“ в посока
ул. „Околовръстен път“, но водачът му не успял да прецени радиуса на завоя и предприел
втора маневра на заден ход. Наближаващият в този момент по същия булевард водач С. П.
спрял, за да избегне удар. МПС 2, което се движело в същата посока, обаче не спряло и
минало между МПС 1 и процесния автомобил, като реализирало ПТП. Оправомощеното
лице по щетата декларирало, че желае ремонтът на увредения автомобил да бъде извършен в
доверен сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, като стойността на ремонта следвало да бъде
заплатена от застрахователя директно на сервиза. Увреденият автомобил бил ремонтиран в
сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, за което била издадена фактура № **********/01.10.2019 г.
на стойност 3245,32 лева.
Видно от приемо – предавателен протокол от 25.09.2019 г., подписан от водача С. И. П.
и от представител на сервиза, след извършения ремонт процесният автомобил бил приет без
възражения и забележки. След съставен опис на щетата, с доклад било одобрено
застрахователно обезщетение в размер на 3245,32 лева, което било изплатено на сервиза,
извършил ремонта, с преводно нареждане от 07.10.2019 г.
Не се спори по делото, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното
по щета № 0300/19/727/506463 застрахователно обезщетение в размер на 3245,32 лева, ведно
с 15 лева за ликвидационни разноски или общо 3260,32 лева. С писмо изх. № Л-
39/03.01.2020 г. ответното дружество отговорило, че от представените по преписката
документи не можело да се направи безспорен извод за извършено от застрахования при
него водач нарушение на Закона за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с
твърдените вреди по застрахования автомобил. Тъй като не били налице основания за
ангажиране отговорността на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, бил
постановен отказ за уважаване на регресната претенция на ищеца.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят С. И. П., който е управлявал увредения автомобил в деня на
инцидента и е очевидец на случилото се. От думите му се установява, че произшествието
настъпило на бул. „Симеоновско шосе“, на светофара на входа на комплекс „Макси“.
Свидетелят се движел в посока „Околовръстен път“, в лявата лента за движение. При
навлизане в зоната на светофара забелязал джип, който правел обратен завой. Тъй като
другият водач не успял да завърши маневрата, предприел движение на заден ход, за да си
осигури достатъчно място. Това накарало свидетеля да спре, за да не предизвика катастрофа.
Правещият обратен завой автомобил бил позициониран по диагонал на процесния. В
същото време С. П. забелязал в огледалото за обратно виждане, че приближава друг
автомобил, също марка „Шкода“, който обаче не успял да спре и се врязал между процесния
автомобил и джипа. Тъй като в последния момент свидетелят успял да се изнесе плътно
вляво до мантинелата, щетите били само материални. Съдът кредитира показанията на
5
свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични, с изключение на
твърдението на С. П., че на процесното кръстовище бил забранен обратният завой. В тази си
част показанията на свидетеля не се потвърждават нито от протоколите за ПТП, нито от
заключението на автотехническата експертиза. Няма данни по делото за наличие на знак
В23 „Забранено е завиването в обратна посока“ в процесния пътен участък, който да е бил
нарушен от застрахования при ответника водач. С изключение на посоченото обстоятелство,
думите на свидетеля П. напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на 14.08.2019 г. около
15,45 ч. лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ******** се движил по бул.
„Симеоновско шосе“ с посока от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Проф. д-р Иван Странски“
и на кръстовището с ул. „Борис Арсов“ водачът предприел маневра за обратен завой. Тъй
като не успял да я завърши поради малкото пространство, водачът спрял автомобила
частично в дясната лента за движение с цел извършване на допълнителна маневра (маневра
за движение на заден ход и след това довършване на маневрата за обратен завой). В същия
момент и в обратната посока се движели съответно – в лявата лента за движение – лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********, и малко по-назад в дясната лента за
движение – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******. Водачът на лекия автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № ******** спрял непосредствено преди спрелия напречно лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“, но водачът на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег.
№ ******* не успял да преустанови своето движение, като навлязъл в пространството
между другите два автомобила, при което настъпило съприкосновение с тях. От техническа
гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП според вещото лице били
следните: поведението на водача на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“, който
предприел маневра за обратен завой, но поради невъзможност да я довърши, спрял частично
в дясната лента за движение; поведението на водача на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № *******, който го управлявал със скорост, която не му позволила да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращите се пред него други два
автомобила. От така представения механизъм на процесното ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налагал
изводът, че щетите по застрахования при ищеца автомобил се намирали в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 14.08.2019 г. произшествие в гр. София. Вещото лице
изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек
автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на застрахователното събитие,
възлизала на 3245,33 лева. От заключението се установява, че към момента на настъпване на
произшествието водачът на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“ не е бил завършил
своята маневра за обратен завой. Според вещото лице, ако водачът на лекия автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № ******* беше възприел автомобилите пред себе си и беше
6
преустановил своето движение преди мястото на удара, процесното ПТП не би настъпило. В
дадени пред съда устни разяснения вещото лице заяви, че не може да отговори категорично
на въпроса дали ако водачът на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“ не беше
предприемал маневра за обратен завой или ако беше завършил успешно същата, е щяло да
се стигне до настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че заключението на вещото лице
е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради
което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 14.08.2019 г.
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
7
обезщетение по регистрираната щета в размер на 3245,32 лева, към които били начислени 15
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № 19-0300/412/5001880 и Общи условия на „ЗАД „Алианц
България“ АД за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия
случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и
твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Настоящият съдебен състава обаче намира, че от събраните по делото доказателства не
бяха установени елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача,
за който се твърди, че е причинил вредата. Ищецът основава претенцията си на допуснато от
С. П. П. нарушение на правилата за движение, като при извършване на маневра обратен
завой не пропуснал движещите се с предимство в насрещната лента превозни средства и
реализирал ПТП с два автомобила, единият от които бил застрахованият по имуществената
застраховка. Този механизъм е описан в представените по делото два протокола за ПТП, но
същият беше напълно опроверган от останалия събран доказателствен материал.
Действително водачът, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество, е предприел маневра обратен завой, но същата не е била забранена на процесния
пътен участък. Освен това по делото липсват данни с тази си маневра по какъвто и да било
начин водачът на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“ да е отнел предимството на
другите двама участници в произшествието. Всъщност единственото погрешно действие на
водача на лекия автомобил марка „Тойота“ е било, че не е успял да завърши предприетата
маневра – било поради неправилна преценка или поради малкото пространство. Именно
това довело до необходимост от извършване на допълнителна маневра и забавило
приключването на вече предприетата такава по завиване в обратна посока. Това поведение
обаче не може да бъде квалифицирано като противоправно. За противоправност на едно
деяние като елемент от състава на непозволеното увреждане може да се говори, когато от
същото са произлезли вреди. Противоправността се определя като поведение, което
нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение, от което
настъпват вреди. За разлика от престъпленията в наказателното право, непозволеното
увреждане в гражданското право е формулирано в една правна норма, т.е. предвиден е общ
състав – този на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. При нарушаване на общата забрана
да не се вреди другиму деянието се явява противоправно. В настоящия случай вредите по
застрахования при ищеца автомобил са настъпили не от удар с отнелия предимството му лек
автомобил марка „Тойота“, както се твърди в исковата молба, а от удар, предизвикан от
водача, управляващ с несъобразена скорост автомобила си марка „Шкода“, с рег. № *******.
Всъщност съприкосновение между извършващия маневрата обратен завой автомобил и
процесния такъв въобще не е имало. Двата автомобила са били ударени от трети – този с
8
марка „Шкода“, с рег. № *******, чийто водач в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се е движил
със скорост, която не му е позволила да спре пред възникналото препятствие на пътя.
Именно това е поведението, което е нарушило предписания правен ред и от което са
настъпили вреди. Единствено между тях съществува пряка причинно-следствена връзка,
която превръща деянието на водача на лекия автомобил марка „Шкода“, с рег. № ******* в
предпоставка за настъпването на вредата, а последната – в следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. И ако вещото лице не можа да даде категоричен
отговор, дали ако водачът на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“ не беше предприемал
маневра за обратен завой или ако беше завършил успешно същата, е щяло да се стигне до
настъпване на процесното ПТП, то в заключението е потвърдил със сигурност, че ако
водачът на лекия автомобил марка „Шкода“, с рег. № ******* беше възприел автомобилите
пред себе си и беше преустановил своето движение преди мястото на удара, то до последния
изобщо не би се стигнало.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да докаже
при условията на пълно и главно доказване твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното ПТП, както и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с получените по
застрахования автомобил щети. Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи
доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на
този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната
действителност. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не ангажира несъмнени
доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между виновно и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач и констатираните по процесния автомобил
увреждания, макар с доклада по делото да беше разпределено в негова доказателствена
тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност
за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а
именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е
недоказан. Ищецът не успя да докаже, че причина за настъпване на вредоносния резултат са
противоправните действия или бездействия на застрахования при ответника водач, поради
което съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата или тази на
неговия застраховател регресна отговорност. Направените в тази насока възражения в
отговора на исковата молба следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
9
по иска с правно основание чл. 411 КЗ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД е акцесорен на първия, то същият се явява неоснователен и също следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. В настоящото производство ответното дружество е извършило следните разноски: 250
лева за депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Доколкото внесеният от ответника депозит за призоваване на свидетел не е усвоен, същият
подлежи на възстановяване след депозиране на нарочна молба и не следва да бъде възлаган
в тежест на ищеца. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД следва да бъде осъден да
заплати на ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД сумата в общ
размер на 350 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.Б.А. и П.Д. П., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори М.П. И. и Д.Н.М. със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Средец”, ул. „С. Караджа“ № 2, кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 3245,32 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0300/19/727/506463, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 615,76 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 03.01.2020 г. до 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.Б.А. и П.Д. П., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори М.П. И. и Д.Н.М. със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец”, ул. „С. Караджа“ № 2, сумата 350 (триста и
10
петдесет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11