МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ОТ 05.01.2021г. ПО НОХД № 7508/2020г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ
Пловдивска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.О.О. за това, че на 15.06.2020 г. в гр. Пловдив, управлявал
моторно превозно средство – мотопед „Пиаджо“, номер на рама №****и номер на
двигател № *******, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание, предвид
наличието на предпоставките за това, производството е насрочено по реда
на глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на
Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли
подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в диапазона между минимума и средния размер на
законовата норма.
Защитникът се солидаризира с представителя на
държавното обвинение досежно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна. Моли за определяне на административната санкция в минимален
размер.
Подсъдимият в обясненията си и личната си защита
се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното. С последната си
дума моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
С.О.О. е роден на *** г. в *****, живущ ***, *****, б.г., с начално
образование, неженен, неработещ,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
**********.
Подсъдимият С.О.О. е неправоспособен водач на моторно превозно средство.
От пункт за вторични суровини той закупил
мотопед „Пиаджо“ с номер на рамата****и номер на двигателя *******. Посоченото моторно
превозно средство било технически изправно и можело да бъде ползвано по предназначение.
Същото не било регистрирано по
надлежния ред и подсъдимият С.О.О. не
предприел никакви действия в тази насока като негов собственик.
На 15 юни 2020 година, към 11.00 часа,
подсъдимия С.О.О. привел в движение и управлявал
по улиците на град Пловдив посоченото моторно превозно средство. При
движението си по улица „Васил Априлов“, пред дом № 180, той бил спрян за проверка от полицейските
служители З.А.С.— свидетел по делото и Т.М.. В хода на проверката
двамата полицейски служители извикали за
съдействие колегата си Т.Г.Д. - свидетел по делото.
В хода на проверката те установили, че
подсъдимият С.О. О. е неправоспособен водач на моторно
превозно средство, не носи предпазна каска и управляваното от него моторно превозно средство няма регистрационна
табела.
Пред полицейските служители подсъдимият
С.О. обяснил, че е закупил мотопеда от пункт за вторични суровини, без същия да
е бил регистриран и че не е правоспособен водач.
За извършените от него нарушения на ЗДвП
по отношение на подсъдимия С.О.О. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение Бл. № 816258 от 15 юни 2010 година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 378, ал.2 НПК доказателства и доказателствени средства:
- обяснения на подсъдимия, в които същият е признал
вината си, дадени както на ДП, така и в хода на съдебното следствие;
- свидетелски
показания на Т.Г.Д., З.А.С.;
- писмени доказателства, сред които: АУАН №
816258, справка за нарушител - водач,
справка за съдимост, характеристична справка,
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, Справка за извършена проверка в
АИС „Регистрация на МПС“;
-способи за доказване- протокол за извършена
химическа експертиза № 1202.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане. Следва да се отбележи и че установената от
гореизброените доказателства фактическа обстановка изрично се признава от подсъдимия
и в съдебно заседание.
ОТНОСНО
УСЛОВИЯТА ЗА СЪСТАВОМЕРНОСТ НА ПРЕСТЪПНИЯ СЪСТАВ ПО ЧЛ. 345, АЛ.2 НК
С нормата на чл. 345, ал.2 НК законодателят е
инкриминирал управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. От словесната редакция на нормата е видно, че
при нея е употребена специфична законодателна техника, като изрично са уредени формата на
изпълнителното деяние и субекта на престъплението. Досежно предмета на
престъплението обаче нормата има
бланкетен характер и за разкриване на действителното й съдържание
следва да се съобрази съответната законова и подзаконова правна уредба.
В случаите когато предмет на престъплението е МПС,
предназначено за движение по пътищата, какъвто е процесния случай,
приложимата нормативна уредба се явява ЗДвП и издадените въз основа на него
наредби.
Така в чл. 140, ал.2 ЗДвП
е предвидено, че условията и редът за регистриране на пътни превозни
средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната.
В изпълнение на
законовата делегация е приета НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно т.4 от ДР на
визираната Наредба "Регистрация"
е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
Съгласно т.8 от ДР на
Наредбата „идентификацията представлява
съвкупност от действия включващи… сверяване данните на идентификационните
номера от документите с тези върху превозното средство…, проверка за
съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните,
описани в документите за собственост и произход…, проверка за изменение в конструкцията.
Според основните
положения, залегнали в Наредбата не
всички МПС, предназначени за движение по пътищата в страната, подлежат на
регистрация от българските контролни органи. Точно обратното, задължително следва да бъдат регистрирани по
надлежния ред и респективно могат да
бъдат годен предмет на престъплението по чл. 345, ал.2 НК само МПС,
които отговарят на двата кумулативно
предвидени в Наредбата критерии- персонален и предметен. Предметния
критерий от своя страна бива два вида:
- общ, на който следва да отговарят всички МПС, за
да не са изключени от обхвата на приложното поле на Наредбата и
- специфичен, който
поставя допълнителни изисквания към МПС, за да подлежат на един от петте вида
регистрация, уредени в Наредбата.
Персоналният критерий
е уреден в чл. 1 и чл. 2 от Наредбата.
Съгласно него подлежат на регистрация в страната МПС, предназначени за движение
по пътищата, които са собственост на:
-
български
граждани- физически лица, които имат регистриран постоянен адрес в страната- чл.1,
ал.1, вр. чл. 2 от Наредбата;
-
стопански субекти с адресна регистрация в страната;
-
граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария
притежаващи удостоверение за
продължително пребиваване или
удостоверение за постоянно пребиваване в страната. В тази връзка
следва да се съобрази, че съгласно чл.4, вр. чл. 6 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския
съюз и членовете на техните семейства- граждани на европейския съюз могат само срещу лична карта свободно
влизат и напускат територията на Република България, както и да пребивават в страната за срок до три месеца. За пребиваване за по дълъг период от време се
издава удостоверение за продължително пребиване ( за срок от три месеца до пет
години) или удостоверение за постоянно пребиваване (за срок над пет години)-
чл. 7, вр. чл. 8, вр. чл. 18 от закона.
-
членове на семейството на граждани на ЕС, ЕИП
и Конфедерация Швейцария, ако самите членове не са граждани на ЕС, ЕИП и
Конфедерация Швейцария и имат издадени разрешение за пребиваване или карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза по
смисъла на чл. Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните
семейства- чл. 1, ал.1 от Наредбата- чл.1, ал.2 от Наредбата
-
членове на семейства на български граждани,
които не са граждани на Европейския съюз, притежаващи
разрешение за пребиваване, издадено при условията на Закона за
чужденците в Република България- чл. 1, ал.2
от Наредбата
-
лица, за които това изрично е предвидено в
международен договор- чл. 1, ал.3 от Наредбата.
Винаги, когато МПС е
собственост на гореизложените лица и за него е налице кумулативно и предметния
критерий, то за това МПС възниква
задължение за регистрация, респективно то може да бъде годен предмет на
престъплението по чл. 345, ал.2 НК.
Когато МПС е собственост на лица, които не
попадат в гореизброените хипотези, задължение за регистрация по българското
законодателство по реда на Наредба I-45
не възниква. Респективно управлението му ще е съставомерно по чл. 345, ал.2 НК, само при доказване, че не е спазен редът за регистрация по съответното
чуждестранно законодателство.
Такъв ще е случая в условията на примерно и неизчерпателно изброяване,
ако:
-МПС е собственост на
гражданин на ЕС, същото е регистрирано в друга държава членка и гражданина на
ЕС или друго лице, на което е предоставил управлението на автомобила, преминава
транзитно през Република България;
- МПС е собственост на
гражданин на ЕС, същото е регистрирано в друга държава членка и гражданина на
ЕС пребивава в Република България за
период по-малък от три месеца. В тези случаи за него не възниква
задължение да се снабдява с удостоверение за продължително или постоянно
пребиваване в страната, респективно не възниква задължение да регистрира
използваното от него в страната МПС по реда на Наредба I-45.
-МПС е собственост на
б.г., който трайно пребивава в друга държава и няма регистриран постоянен адрес
в страната.
- други случаи предвидени
в закон или международен договор, когато чужди граждани могат да пребивават в
страната и да използват собствените им МПС.
Общият предметен
критерий е уреден в чл. 1, ал.1 и чл. 1, ал.4 от Наредбата. Посочено е, че на
регистриране в страната подлежат всички МПС, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване без:
1. тролейбусите;
2. верижните,
строителните, селскостопанските и другите самоходни машини;
3. моторните превозни
средства, предназначени за състезания по затворен маршрут;
4. велосипедите с
допълнително монтиран двигател;
5. инвалидните колички
с двигател;
6. трактори;
7. бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност;
8. каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се
превозни средства.
Специфичния предметен
критерий е различен и характерен за всеки един от предвидените в Наредбата 5
вида регистрация, които биват:
-първоначална регистрация на МПС, което до този момент няма
регистрация в страната- чл. 12-13 и т.6
от ДР на Наредбата;
-промяна на съществуваща в страната регистрация на МПС
/чл.14/, която се извършва при: 1. изменение на данните за превозното средство
или собственика, посочени в свидетелството за регистрация; 2. смяна на
регистрационния номер, 3.продължаване срока на валидност при временна
регистрация, 4. регистриране на МПС като "историческо";
- последваща
регистрация или възстановяване на прекратена регистрация /чл. 21 от
Наредбата/ ;
- идентификация на МПС
и издаване на транзитни табели-
чл. 27 от Наредбата;
- идентификация на МПС
и издаване на временни табели-чл.
30 от Наредбата.
Съгласно чл.22 от
Наредбата според срока на валидност първоначалната и последващата регистрация биват:
1. постоянна - без
срок на валидност;
2. временна - с
определен срок на валидност. Временна регистрация се извършва на превозни
средства, за които има нормативни ограничения за движение или пребиваване в
страната за определен срок /чл. 24 от Наредбата/
По аргумент от чл. 2,
вр. чл. 4 от Наредбата субекта, върху
който тежи задължението за регистрация е собственикът на МПС.
В наредбата /чл. 3, ал.1 и ал.4/ е предвиден
едномесечен срок за осъществяване на първоначалната регистрация на МПС и на промяната в съществуващата регистрация по
смисъла на чл. 14 от Наредбата, който тече от:
-оформяне на вноса на
автомобила (постоянен или временен);
-придобиване
собствеността върху автомобила;
- настъпването на
промяна във вписаните в свидетелството
за регистрация технически данни за автомобила или за собственика.
За възстановяване на
прекратена регистрация (последваща регистрация), както и за издаването на
транзитни и временни табели липсва въведен законов срок, доколкото този вид
регистрация не представляват административно задължение за собственика на МПС,
а са една правна възможност за правомерно управление на притежаваното от него
МПС по пътищата отворени за обществено ползване.
Изпълнението на
законовото задължение за регистрация се осъществява чрез представяне на МПС,
ведно с необходимия набор от документи пред съответното звено пътна полиция по:
- постоянен адрес на
собственика-физическо лице или
- по адрес на
регистрация за собственик-стопански субект
/чл. 2, вр. чл. 3, ал.4 от Наредбата/.
В приложното поле на първоначалната
регистрация / специфичен предметен
критерий/ попадат всички МПС, които
отговарят на персоналния и общия предметен критерий и никога не са били
регистрирани в страната, като те могат да бъдат:
1.
чисто нови МПС, които никога не са били регистрирани в нито една страна
/чл. 12/;
2. МПС
внесени в страната от държава членка на ЕС, ЕИП, или от Конфедерация Швейцария и притежаващи
регистрация в тази държава /чл. 12а от
Наредбата/ и
3. МПС внесени от трети страни извън ЕС, ЕИП
или конфедерация Швейцария и притежаващи регистрация в тези страни /чл. 12б от
Наредбата/
С нарочна разпоредба са изключени от режима на първоначална
регистрация нерегистрираните МПС
придобити от стопански субекти с цел продажба /чл. 3, ал.2 от Наредбата/.
След представяне на
МПС и необходимите документи компетентните органи извършват съответната
физическа и документална проверка
В случай, че процедурата по регистрация е
успешна, тя приключва с издаването на
свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/. Съгласно т.7 от ДР на Наредбата
"Свидетелство за регистрация" е документ, издаван от органите на МВР,
който удостоверява регистрацията на
превозното средство. При
постоянната регистрация свидетелството за регистрация е без срок за валидност
/чл. 24 от Наредбата/. При временна
регистрация срокът на валидност се нанася в свидетелството за регистрация
/чл.26/ За всяко регистрирано МПС се
издават и постоянни табели с регистрационен номер /чл.10 от Наредбата/.
Първоначалната
регистрация запазва действието си във времево отношение в зависимост от своя
вид:
-при временна
регистрация до изтичане срока на регистрацията;
-при постоянна
регистрация –безсрочно до настъпване на обстоятелства по смисъла на чл. 18 от
Наредбата, налагащи прекратяване на регистрацията, като прекратяването може да
бъде:
-по желание на
собственика или
-служебно, по
принудителен ред.
При прекратяване на регистрацията издаденото СРМПС се
анулира, като това обстоятелство се отбелязва върху него, а регистрационните табели се унищожават
и не подлежат на последващо използване.
Предмет на процедурата
по промяна в първоначалната регистрация са всички МПС, които вече са
регистрирани по надлежния ред в Република България. В нейното приложно поле попадат хипотезите
изброени в чл. 14 от Наредбата, като сред тях са и настъпването на промени в
техническите данни на МПС или данните за техния собственик, които са вписани в
свидетелството за регистрация, включително и при промяна на собственика на МПС.
При всяка промяна в
регистрираните данни се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с
регистрационен номер - по желание на собственика.
В приложното поле /специфичен предметен критерий/
на процедурата по възстановяване на
регистрация или наричана още последваща регистрация /чл. 21 от Наредбата/ попадат всички МПС,
които са били регистрирани по
надлежния ред в страната, но тяхната
регистрация е била прекратена по реда на чл. 18-18б от Наредбата- доброволно
или служебно по принудителен ред.
След успешно проведена процедура по възстановяване на регистрацията
собственикът се снабдява с ново валидно свидетелство за регистрация и постоянни
регистрационни табели.
В приложното поле /специфичен предметен критерий/ на
регистрацията по чл. 27 от Наредбата попадат всички МПС, които отговарят на
персоналния и общия предметен критерий и освен това са:
- нерегистрирани МПС /независимо дали по силата на изключенията на
чл. 3, ал.2 от Наредбата същите не подлежат на първоначална регистрация; или
задължението за първоначална регистрация все още не е изпълнено, или
регистрацията е прекратена или срока на временната регистрация е изтекъл/
- регистрирани МПС с
откраднати или изгубени регистрационни табели.
При тази регистрация след успешно провеждане на процедурата,
на собственика се издават Транзитни табели с регистрационен номер.
Транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата
от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или
"М" в средата, и е за еднократна употреба /чл. 29, ал.3 от
Наредбата/.
Съгласно чл. 29, ал.1
от Наредбата за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер се издава разрешение за временно движение.
В разрешението за временно движение
се посочва и срокът на валидност на транзитните табели /чл. 27, ал.4 от
Наредбата/.След изтичане срока на
транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват
/чл. 27, ал.5 от Наредбата/.
Съгласно чл. 30, ал.1
от Наредбата на лице – търговец
по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или
продажба на превозни средства, се предоставят
временни табели с регистрационен номер със срок от една година за
ползване при управление на моторно превозно средство на територията на страната
за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до
сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение.
Временният регистрационен номер за автомобили и ремаркета се състои от
шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата
"В" в средата. /чл. 30, ла.2
от Наредбата/. За всеки комплект
временни табели с регистрационен
номер се издава разрешение за временно движение /чл. 30, ал. 12 от Наредбата/, в който се посочва срокът на валидност на временните регистрационни
табели.
От гореизложения
преглед на видовете регистрация по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 е видно, че МПС ще бъде регистрирано по надлежния ред на наредба I-45,
когато за него е налице
административно разрешение да участва в пътното движение, удостоверено с валидно от българските
контролни органи СРМПС или разрешение за временно движение, чийто срок
не е изтекъл, като МПС притежава постоянни, временни или транзитни
регистрационни табели в рамките
на срока им на действие.
Тоест МПС ще бъде
регистрирано по надлежния ред, ако същото подлежи на регистрация по смисъла на
Наредбата и ако в условията на
алтернативност е налице една от следните хипотези:
-спрямо него е
извършена първоначална постоянна регистрация, удостоверена с издаване на СРМПС
и постоянни регистрационни табели и регистрацията не е била прекратена при
условията на чл. 18- 18б от Наредбата.
- спрямо МПС е
извършена временна регистрация,
удостоверена с издаване на СРМПС и регистрационни табели, срокът на
временната регистрация не е изтекъл и регистрацията не е била прекратена при
условията на чл. 18- 18б от Наредбата.
-първоначалната
регистрация на МПС е била прекратена, но впоследствие е била възстановена
/извършена последваща регистрация/, като на МПС са издадени нови СРМПС и
постоянни регистрационни табели
- за МПС са издадени
транзитни табели и срокът вписан в разрешението за временно движение не е
изтекъл.
- за МПС са издадени
временни табели и срокът вписан в разрешението за временно движение не е
изтекъл.
Изрично следва да се
отбележи, че МПС, които не отговарят
на персоналния или на общия предметен критерий не подлежат на регистрация
извършвана от българските контролни органи по реда на Наредба I-45,
респективно, за да се обоснове съставомерност по чл. 345, ал.2 НК следва да
бъде доказано противоречие със специалния режим за регистрация, предвиден в
друг български или чуждестранен нормативен акт.
Предвид императивния
характер на нормите на Наредба I-45,
собственика на МПС е безусловно длъжен да изпълнява в определения
едномесечен срок задължението си да
внася промяна в извършената регистрация при наличие на условията на чл. 14 от
Наредбата. Неизпълнението на това задължение обаче не е съставомерно по чл.
345, ал.2 НК, доколкото видно от текста на разпоредбата, законодателят е инкриминирал управлението на МПС, за което въобще не е налице валидна
регистрация по надлежния ред, но не и управлението на МПС, което е
надлежно регистрирано, но в СРМПС по реда на чл. 14 и следващи от Наредбата не
са отразени промените във вписаните в него обстоятелства. За неизпълнение на
задължението си по чл. 3, ал.4 от Наредбата собственикът ще носи
административна отговорност по чл. 177, ал.6 ЗДвП, но не и наказателна
отговорност по чл. 345, ал.2 НК. Този извод следва по един несъмнен начин от
систематичното тълкуване на чл. 345, ал.2 НК, чл. 175, ал.3 ЗДвП, чл. 177, ал.6 ЗДвП и чл. 140, ал.1 ЗДвП.
На същия извод навежда
и нормата на чл. 18б, ал.1, т.10 от Наредбата, аналогична на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, предвиждаща, че се прекратява
регистрацията на МПС, ако новия му собственик не изпълни в двумесечен срок
задължението си да регистрира промяната в собствеността. От текста на
нормата е видно, че законодателят счита, че действието на извършената първоначална регистрация не се
преустановява автоматично с неизпълнение на задължението по чл. 3, ал.4 от
Наредбата за регистриране на актуалните данни за МПС и неговия
собственик, а е необходимо нарочното прекратяване на регистрацията, като
санкция за неправомерното поведение собственика. До момента на настъпване на
прекратяването на регистрацията обаче, същата продължава да обуславя
правомерност на движението на МПС по обществените пътища.
От гореизложеното е
видно, че когато е управлявано МПС,
предназначено за движение по пътищата, същото ще бъде годен предмет на
престъплението по чл. 345, ал.2 НК, ако спрямо него кумулативно са налице следните 4 условия:
1. отговаря на персоналния критерий, заложен в
Наредба I-45;
2. отговаря на общия
предметен критерий и не е изключен от Приложното поле на Наредбата;
3. отговаря на
специфичния предметен критерий за попадане в приложното поле на един от
конкретните видове регистрация в Наредбата;
4. за него е налице и
една от следните алтернативно предвидени хипотези:
-
не е преминало първоначална регистрация и за
МПС не са издадени СРМПС и регистрационни табели;
-
преминало е първоначална временна регистрация,
издадени са СРМПС и регистрационни табели, но срокът на временната регистрация
е изтекъл;
-
преминало е първоначална постоянна
регистрация, издадени са СРМПС и постоянни регистрационни табели, но
регистрацията е прекратена на някое от основанията по чл. 18 от Наредбата, без
да е възстановена по реда на чл. 21;
-
МПС има издадени транзитни табели с
регистрационен номер и разрешение за временно движение, но техния срок е
изтекъл;
-
МПС има издадени временни табели с
регистрационен номер и разрешение за временно движение, но техния срок е
изтекъл.
Изрично следва да се
отбележи, че неизтичането на едномесечния срок по чл. 3, ал.1 от Наредбата за
изпълнение на задължението за първоначална регистрация, считано от оформяне на
вноса на автомобила или от придобиване на собствеността му не отнема
общественоопасния характер на движението му по пътищата. Точно обратното, съгласно трайната съдебна
практика срокът по чл. 3, ал.1 от
Наредбата не представлява гратисен период, през който водачът може правомерно
да извършва движение с нерегистрираното МПС- Решение
№197/13.12.2019 по дело №731/2019 на ВКС. Това е така, доколкото в случая се
касае за две напълно самостоятелни правила за поведение, макар и свързани с
уредбата на едни и същи обществени отношения, които имат изяло различна уредба
и правни последици.
Разпоредбата
на чл. 3, ал.1 от Наредбата въвежда административно задължение за регистрация
на нерегистрирани МПС, като предоставя едномесечен срок за изпълнение на това
задължение. Визираното правило за поведение обслужва нуждите от отчетност на
внасяните/ продаваните в страната МПС и е неотносимо
към режима на тяхното движение по пътната мрежа. Адресат на въведеното
административно задължение е само собственикът на МПС. Неизпълнението на това
задължение се изразява в противоправно бездействие (пропускане на месечния срок
за предприемане на необходимите действия за извършване на регистрация) и
се санкционира чрез реализиране
административно наказателната отговорност на дееца по реда на ЗАНН.
От
друга страна нормата на чл. 345, ал.2 НК, тълкувана и във връзка с чл. 140 ЗДвП въвежда пълна и безусловна
забрана за движение и управление на нерегистрирани МПС. Този правен запрет е адресиран към всяко
едно лице, а не само към собственика на автомобила, респективно субект на престъплението
може да бъде всяко наказателно отговорно
лице. Нарушението на забраната може да се извърши само чрез
активно действие- управление на нерегистрирано МПС. Именно разликите в целите и
режима на двете правни предписания на чл. 3, ал.1 от Наредбата и на чл. 345,
ал.2 НК обуславя невъзможност условието за съставомерност на нарушението по чл.
3, ал.1 от Наредбата (изтичането на едномесечния срок) механично да се привнася
като елемент от престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК.
На
този извод навежда и историческото тълкуване на нормата на чл. 345, ал.2 НК.
Преди въвеждането й в позитивното право с ДВ бр. 95/2016г. тези обществени
отношения се регулирани с административни санкции, като в ЗДвП са предвидени
два отделни състава. Единият на чл. 175, ал.3 ЗДвП (аналогичен по признаци на
фактическия състав на чл. 345, ал.2 НК) санкционира противоправното управление
по пътищата в страната на подлежащо на регистрация МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, а другият- чл. 177, ал.6 ЗДвП
санкционира пропускът на собственика на МПС да изпълни задължението си
по чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Допълнителен
аргумент, че управлението на МПС, за което все още не е изтекъл едномесечния
срок за извършване на първоначална регистрация е неправомерно и съставомерно по
чл. 345, ал.2 НК са и изричните разпоредби на чл. 27 и 30 от наредбата, съгласно
които движение на нерегистрирани МПС
( независимо от причината за липса на регистрация) се допуска само ако същите са снабдени с транзитни или временни табели и разрешение за временно
движение и то само в рамките на срока, който е вписан в удостоверението.
Поставя се също така и въпросът съставомерно ли е управлението на МПС, за
което е възникнало задължението за регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45 (доколкото са налице персоналния и общия предметен
критерий) същото не е изпълнено (респективно МПС няма издадени
български регистрационни табели и СРПМС), но има извършена предшестваща
регистрация в друга държава членка. Според настоящия състав отговора е
категорично положителен. Действително по-горе вече бе обосновано, че е съставомерно само управлението на МПС,
за което не е извършена въобще регистрация, но не и когато
регистрираните в СУМПС данни за МПС и собственика не отговарят на актуалните
(не е извършена промяна в регистрацията). От систематичното тълкуване на
нормите на глава втора, раздел първи от Наредбата обаче следва, че под надлежна регистрация законодателят
разбира само регистрация по българското право, не и регистрация в чужда глава
членка. Тоест в случаите на възникнало задължение за регистрация по реда
на НАРЕДБА №
I-45, законодателят приравнява
чуждестранната регистрация на липса на регистрация що се касае за преценката
дали автомобила е регистриран по надлежния ред или не. Наличието на
предходна регистрация в друга държава членка се отразява само в процедурата по
регистрация пред българските органи, доколкото в този случай изискванията за
представяне на документи са облекчени.
Този
извод следва на първо място от съпоставката на чл. 12 и 12а от Наредбата. Видно
е, че законодателят приравнява
регистрацията на МПС регистрирани в ЕС на МПС без никаква регистрация,
доколкото и двете МПС подлежат на първоначална регистрация, като единствената
разлика е в набора от изискуеми документи за провеждане на процедурата.
Същият извод следва и от съпоставката на приложимото
вторично право на ЕС. Така в Директива 1999/37/EО на Съвета от
29 април 1999 година, относно документите за регистрация на превозни
средства е прието, че държавите
членки запазват правото си да изискват водачът на превозно средство,
регистрирано в друга държава- членка, да притежава и национално свидетелство за регистрация за превозното
средство, за да му бъде позволено да използва пътищата на тяхна територия.
В този смисъл в чл. 4 от Директивата е посочено, че свидетелство за регистрация, издадено
от държава- членка, се признава
от другите държави- членки за идентифициране на превозното средство при:
-международен трафик
или
-за неговата пререгистрация в
друга държава-членка.
Тези правила са изцяло възприети от българския
законодател. Това е така доколкото в Наредбата не е предвидено задължение за
автомобилите с регистрация в друга държава членка да получават и българска
регистрация в случаите на транзитно
преминаване през страната и в случаите, когато собственикът им пребивава в
страната за срок до три месеца, като по този начин страната ни признава
валидността на свидетелството за регистрация получено в друга страна членка за нуждите на международния трафик.
Задължението на страната да признава регистрацията в друга държава членка в
процедурата по пререгистрация е имплементирано чрез облекчената процедура по
пререгистрация по чл. 12а от Наредбата. В директивата не е предвидено обаче задължение за Република България за
признаване на чуждестранната регистрация, в случай, че автомобилът ще се ползва
в страната за период по-продължителен от три месеца, респективно такова
признаване на регистрацията в друга държава членка не е предвидено и в
наредбата.
Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че за разлика от хипотезите на чл. 3, ал.1 и чл. 3, ал.4 от Наредбата в
случай, че гражданин на държава членка придобие удостоверение за продължително/
постоянно пребиваване за него не е предвиден срок, в който да регистрира
съпровождащото го МПС по реда на Наредба НАРЕДБА
№ I-45. Това е така, доколкото подобно на случаите на чл. 21, 27 и 30
от Наредбата регистрацията по българското право не представлява административно
задължение за него, а условие за правомерно управление на МПС по пътищата в
страната. От момента на получаване на удостоверението за продължително/
постоянно пребиваване съпровождащото лицето МПС безусловно подлежи на
регистрация по реда на наредбата, респективно управлението му по пътищата в
страната без издадени българско СРМПС и регистрационни табели е съставомерно по
чл. 345, ал.2 НК.
По-горе вече бе
споменато, че изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 345, ал.2 НК може да се извърши само чрез активно действие- управление на МПС (за което са
налице условията на бъде предмет на престъплението), като при разкриване на
съдържанието на понятието управление следва да се съобразят задължителните
указания дадени с Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. №
8/1982г. на Пленума на ВС, съгласно които под управление на МПС се разбират
всички действия или бездействия с механизмите или приборите
на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е
в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици.
Нормата
на чл. 345, ал.2 НК не предвижда изискване за мястото където се извършва
управлението, в този смисъл съставомерно
ще е както движението по пътната мрежа в страната, така и придвижването по земни площи, които не
са предназначени или не се използват
обикновено за движение на пътни превозни средства по
смисъла на параграф 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Въпрос на конкретна преценка във
всеки случай, ще бъде обаче дали степента на обществена опасност на движението
по съответната земна площ е с достатъчно висока
степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, че да оправдае
използването на наказателно правна репресия.
Както
вече споменато субектът на престъплението по чл. 345, ал.2 НК е по-широко
понятие от субекта на задължението за регистрация по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000, доколкото
законодателят е инкриминирал управлението на нерегистрирано МПС от всяко едно наказателно отговорно
лице.
Престъплението по чл.
345, ал.2 НК е на формално (на просто
извършване), като за довършеността му не се изисква настъпването на
допълнителен общественоопасен резултат, различен от реализирането на
изпълнителното му деяние.
Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член
11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава
умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните
престъпления. Престъпленията на просто извършване се извършват винаги
при пряк умисъл, като за да е налице той, е
достатъчно деецът да е формирал съзнание за фактите, обуславящи противоправния
и обществено опасен характер на деянието и въпреки това да го извърши.
Така изрично и Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение
С
оглед конкретиката на престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК, за да се приеме,
че деецът е осъществил от субективна страна престъплението, е достатъчно да се
установи, че същият е знаел, че МПС не е
снабдено с необходимите регистрационни табели и СРМПС, респективно разрешение
за временно ползване.
Обстоятелството дали деецът е
съзнавал, че управляваното от него МПС
попада в приложното поле на НАРЕДБА № I-45
е изцяло ирелевантно, доколкото съгласно трайната съдебна практика формата на вина се определя от
психичното отношение на дееца към правно релевантните факти, а не към тяхната
правна интерпретация.
В тази връзка следва да се
напомни и базисното правило, че незнанието на закона не извинява никого.
Така изрично Решение № 366 от
04.12.2012 г. по нак. д. № 1112/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№99/14.05.2018 по дело №354/2018 на ВКС, Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н.
д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС.
Пак
съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато за една и
съща проява са предвидени както състав на престъпление (чл. 345, ал.2 НК), така
и състав на административно нарушение (чл. 175, ал.3 ЗДвП) разграничението в приложното им поле следва да се проведе на база
обществената опасност на извършеното, като се съобразят степента на
обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Във всеки случай
преценката следва да бъде конкретна и индивидуална, като осъждането по чл. 345,
ал.2 НК ще бъде законосъобразно само когато съвкупността от всички релевантни
по делото обстоятелства оправдава използването на наказателната, като най-тежка
форма на държавната репресия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА ПО КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ
С
оглед гореизложената фактическа обстановка и принципни съображения относно
престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК се установява, че по отношение на
подсъдимия са налице всички елементи от обективна и субективна страна по
повдигнатото му обвинение, доколкото на
15.06.2020 г. в гр. Пловдив, управлявал моторно превозно средство – мотопед
„Пиаджо“, номер на рама №****и номер на двигател № *******, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Процесното МПС е годен предмет на
престъплението, доколкото същото отговаря кумулативно на персоналния и
предметния (общ и специфичен) критерий,
обосновани по-горе в принципното изложение:
-МПС е собственост на
б.г. (подсъдимия О.), с постоянна адресна регистрация в страната, поради което
и персоналния критерий е налице;
-процесното МПС
представлява мотопед, предназначен и годен за движение по пътищата и не попада
в обхвата на изключенията, посочени в чл. 1, ал.4 от Наредбата, тоест налице е
и общия предметен критерий;
- видно от
приложената справка АИС-КАТ, мотопеда
никога не е представян за
регистрация, за същия не са издавани регистрационни табели и не е издавано
СРМПС, тоест за него е налице и специфичния предметен критерий,
доколкото е подлежал на първоначална регистрация, но такава не е извършена.
Подсъдимият е годен
субект на престъплението, доколкото е наказателно отговорно лице, което е
управлявало МПС, за което е възникнало задължение за регистрация и същевременно
не е било регистрирано по надлежния ред.
С установеното управление
на МПС /движение по пътната мрежа в град Пловдив/ е реализирана и довършена
съставомерната форма на изпълнителното деяние.
Деянието е извършено с
пряк умисъл като форма на вина, доколкото отсъствието на регистрационни табели
за мотопеда е било видно, както за подсъдимия, така и за всяко едно трето лице,
като същевременно подсъдимия никога не е твърдял за МПС да е било издадено
СРМПС.
Установените по делото
обстоятелства, че в идеална съвкупност с инкриминираното деяние деецът е
извършил и редица други нарушения на
ЗДвП, включително и
управление на СУМПС без да е правоспособен водач го очертават като лице
с повишена обществена опасност, което трайно не зачита обществените отношения
по законосъобразно осъществяване на транспорта в страната. Тези особености на
дееца завишават степента на обществена опасност и на самото деяние. За
по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние от тези, които се
санкционират като административно нарушение говорят и данните по делото, че извършеното управление на нерегистрирано
МПС не е инцидентно, а е било трайно и обичайно поведение на дееца. Всичко гореизложено оправдава наказването на
извършеното по наказателен ред-345, ал.2 НК, а не по административен-чл. 175,
ал.3 ЗДвП.
ПО СЪДИМОСТТА НА ДЕЕЦА И ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Видно от справката за съдимост на подсъдимия същият е нееднократно
осъждан, което предполага, че същият попада в приложното поле на чл. 88а, ал.4 НК при преценка на евентуално настъпила реабилитация.
Съобразно трайната съдебна практика, за да настъпи реабилитация по право
по 88а, ал.4 НК е необходимо и достатъчно към
датата на инкриминираното деяние да са изтекли реабилитационните срокове за
всяко едно от отделните осъждания. При приложението на чл. 88а, ал.4 не
се преценява дали в реабилитационния срок на отделното осъждане деецът е
извършил друго престъпление, като тази предпоставка е заменена с изискването да е изтекъл срокът по 82, ал.1 НК за
всяко едно от осъжданията, включително и последното.
Така изрично Решение № 64 от 18.03.2014 г. по нак. д. № 2324/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 68 от 27.02.2014 г. по нак. д. № 9/2014 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 122 от 04.05.2017 г. по н. д. № 437 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 249 от
18.12.2018 г. по н. д. № 849 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение
От справката на съдимост на подсъдимия е видно, че:
По НОХД 1346/2002 на дееца е наложено наказание 3 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 1 година.
Изпитателният срок е започнал да тече на 18.4.2003 и изтича на 18.4.2004г. В
този срок той не е извършил ново престъпление, поради което се явява
реабилитиран по право за това осъждане по смисъла на чл. 86, ал.1, т.1 НК. Дори
и да не бе настъпила реабилитация по този ред, реабилитационният срок по чл.
88а, ал.4, вр. 88а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК е изтекъл на
18.04.2009г.
С протоколно определение по ЧНД 963/2010 на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание по
НОХД 485/2005 и НОХД 2575/2005, а именно шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. С протоколно определение
от 26.07.2010г. по НОХД 628/2010г. е постановено отложеното наказание в размер
на шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи изцяло при първоначален строг
режим. Наказанието е изтърпяно чрез
зачитане на вече изтърпяно наказание пробация, наложено по НОХД
2575/2005г., считано от влизане в сила на определението на съда, с което са
приложени чл. 68 НК и чл. 25, ал.2 НК- 11.08.2010г. Реабилитационният срок по
чл. 88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК е изтекъл на 11.08.2015г.
По НОХД 628/2010 на дееца е наложено наказание 10 месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Наказанието е
изтърпяно на 07.04.2011г. Реабилитационният срок по 88а, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл. 82, ал.1, т.4 НК е изтекъл на 07.04.2016г.
По НОХД 7086/2010 на дееца е наложено наказание 5 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Изпитателният срок е започнал да тече с влизане в сила на съдебния акт на
16.03.2011г. и е изтекъл на 16.03.2014г. Реабилитационният срок по чл. 88а,
ал.4, вр. 88а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК е изтекъл на
16.03.2019г.
От гореизложеното е видно, че към
датата на процесното деяние- 15.06.2020г. са били изтекли реабилитационните
срокове на всички осъждания на подсъдимия, ерго същият е бил
реабилитиран по реда на 88а НК и се е считал за неосъждан.
Съгласно задължителните указания на т.4 на ППВС 7/1985 78а НК може да се
приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на
деянието са били реабилитирани.
С оглед изложеното и доколкото:
- предвижданото за престъплението по чл. 345 ал.
2 от НК наказание е до 1 година лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000
лева;
-подсъдимият с оглед настъпилата реабилитация по 88а НК се счита за
неосъждан и не е освобождаван друг път от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК;
-от деянието не са причинени имуществени вреди;
то са налице условията за
освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание
глоба на подсъдимия съдът съобрази на първо място вида и характера на засегнатите обществени
отношения, а именно тези свързани с безопасното и законосъобразно осъществяване
на транспортната дейност в страната, които се отличават не само с особена
обществена значимост, но и с потенциал за значително увреждане на сериозни
лични и обществени интереси при
отклонение от предвидените нормативи.
Съдът отчете и степента на засягане на обществените
отношения, която се проявява чрез фактическите особености на конкретния случай,
а именно вид регистрация, чийто режим е нарушен (първоначална) и допуснати от водача други несъставомерни
нарушения на ЗДвП.
Съдът съобрази и данните за личността на дееца- същият проявява критичност към извършеното, изразява съжаление за стореното,
признал е вината си още на досъдебно производство, съдействал е за установяване на
обстоятелствата по делото като е дал
подробни обяснения, с които е разкрил механизма и подбудите за извършване на
деянието, трудово и семейно ангажиран.
Не на последно място съдът съобрази имущественото състояние на дееца- безработен,
което е индиция, че определянето на глоба в по-висок размер би поставила върху
него несъразмерна тежест.
При
преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход
при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй
като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика и относителна тежест.
В този
изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д.
№ 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I
НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки
гореизложените принципни съображения съдът намира, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца е достатъчно да му се определи административна санкция
глоба в рамките на законоустановения минимум- 1000 лева. Този размер на глобата
според настоящия състав в максимална степен кореспондира на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на основното изискване за
пропорционалност между използваната държавна принуда и преследваните цели.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 43
лева, представляваща разноски по делото.
С оглед
произнасяне по ВД съдът следва да прецени дали същото се явява предмет или
средство на престъплението.
Под предмет на престъплението по смисъла на чл. 53, ал.1, б. „б“ НК се
разбира този елемент от общественото
отношение, непосредствен обект на престъплението, върху който деецът
въздейства и по този начин засяга общественото отношение.
Така изрично Александър Стойнов, Наказателно право –обща част, Иван
Ненов-Наказателно право на Република България - Обща част.
Тези теоретични постановки са залегнали и в задължителната практика на
ВС и ВКС- Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011
г., ОСНК, Тълкувателно решение № 4 от 29.06.1976 Г. по н. д. № 69/1975 Г., ОСНК
на ВС.
От друга страна под средство на престъплението по смисъла на чл. 53,
ал.1, б. „а“ се разбира вещ, външна
за общественото отношение, обект на посегателство, която е
предназначена или послужила за извършване на престъпното посегателство.
„Послужили” за извършване на престъплението са вещите, които реално са
използвани като метод, като оръдие за
извършването му, а „предназначени“ за извършване на престъплението са вещите, с
които деецът е имал намерение да осъществи изпълнителното деяние, но последното
не е било извършено, като престъплението е спряло във фазата на
приготовлението, когато то се наказва,
или във фазата на опита.
Така изрично цитираните вече научни трудове- Александър Стойнов,
Наказателно право –обща част, Иван Ненов-Наказателно право на Република
България - Обща част.
В този смисъл е и задължителната практика на ВС и ВКС- Тълкувателно
решение № 2 от 18 декември 2013 година на ОСНК на ВКС, Тълкувателно решение №
18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г., на ОСНК на ВС.
От гореизложеното е видно, че основният
разграничителен критерий между предмета и средството на престъплението
е дали вещта, върху която се
въздейства, съставлява част от
засегнатото обществено отношение или е външна за него. Ако вещта е елемент от
общественото отношение, тя се явява негов предмет, а ако е външна за общественото отношение-
тя е средство на престъплението.
Непосредствен обект на защита на престъпленията по чл. 345, ал.2 НК са обществените отношения по
законосъобразно и безопасно осъществяване
на управлението на МПС по пътищата в страната.
От изложените по-горе дефиниции е видно, че процесното МПС не само е част от засегнатото
обществено отношение, но и се явява същностен негов елемент, тоест
представлява предмет на престъплението.
Съгласно чл. 53 НК и чл. 20 ЗАНН, който следва да намери приложение
при освобождаване на дееца от наказателна отговорност по 78а НК /т.7 от ППВС
7/1985/, за разлика от средството на
престъплението, което се отнема в ползва на държавата винаги, предмета на престъплението може да се
отнеме само ако:
-притежаването му е забранено или
-това е изрично предвидено в закон или указ.
В процесния случай притежанието на нерегистрирано МПС нито е забранено
от закона, нито отнемането му е изрично предвидено в специална норма, поради
което и ВД по делото - мотопед
„Пиаджо“, номер на рама №****и номер на двигател № *******, на съхранение в
Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, следва да се върне на правоимащото лице, от
което е иззето – подсъдимия С.О., ЕГН **********.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.