Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.П., 30. 04. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на
шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 8726 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. П. е
постъпила искова молба, с приложени към нея доказателства, от Т. П.
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ********* против В. А. Г., с правно основание чл. 415 от
ГПК и цена на иска 1469,13 лв.
В молбата се твърди, че
по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е
образувано ч. гр. д. № 7301
/ 2018 г. по описа на РС – П. и е издадена е Заповед за изпълнение за
сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от
връчването на заповедта писмено възражение, от което за ищеца възникнала
необходимостта да предяви иск за
съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника,
че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният
иск е родово и местно подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната
страна.
ИЩЕЦЪТ
ТОПЛОФИКАЦИЯ – П. ЕАД гр. П., редовно призован се представлява
от юрк. В.В..
В. А. Г.,
редовно призован, не се явява.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно е, че съдът е издал Заповед за
изпълнение, с която е разпоредил длъжникът В.А.Г., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ
на ТОПЛОФИКАЦИЯ – П. ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, законен представител Й.В.– изпълнителен директор както следва: 757, 62 лв. - главница за
периода от 01.12.2017 г. до 31.08.2018 г, 34,09 лв. – лихва върху главницата за
периода от 02 .02. 2018 г. до 02.10.2018 г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 29, 38 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Ползвана и незаплатена
топлинна енергия от длъжника В.А.Г. за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 7301 / 2018 по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото. Ответникът, видно от приложеното извлечение
от сметка за абонатен номер, е използвал
доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасил задължението си.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск
за установяване на съществуването на вземането
против В. А. Г. ***, за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за топлоснабден имот — апартамент,
находящ се в гр. П..
Основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането са следните:
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответникът е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ.
бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абоната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова, за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от толопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлореносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрични писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник Нощен труд
от дата 13. - 14. 12. 2007 г. и
във вестник „Посоки" бр. 239 / 13. 12. 2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни: редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженият и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и
срока, но който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно; в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката н
а ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца,
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума.
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от
момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 415 от ГПК е
процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
за сумите,
както следва: 757,62 лв. - главница за периода от 01. 12. 2017 г. до 31. 08.
2018 г, 34,09 лв. – лихва върху главницата за периода от 02. 02. 2018 г. до
02.10.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 11. 10. 2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 29, 38 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати деловодните разноски.
По изложените съображения, П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на на В.А.Г.,
ЕГН **********,***, че дължи на
Топлофикация – П. ЕАД сумите,
както следва: 757, 62 лв. - главница за
периода от 01.12.2017 г. до 31.08.2018 г., 34,09 лв. – лихва върху главницата
за периода от 02.02.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 29,38 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, за които има издадена има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 4582 / 12. 10. 2018
г. по ч. гр. д № 7301
/ 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.А. Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ – П. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител Й.Й.В., сумата от 150 лв,
представляваща направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, В.А.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС сумата от 25 лв, представляваща направените деловодни
разноски за държавна такса в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: