Решение по дело №386/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260065
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20201500500386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 260065

гр. Кюстендил, 30.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                                                                                  КАЛИН В.-мл. съдия

 

  При участието на секретаря В. Бараклийска, като разгледа докладваното от младши съдия В. в. гр. д. №386/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

 

        Образувано е по въззивна жалбa с вх. №6331/01.07.2020г. от Д.И.Д., ЕГН:**********,*** от КАК, съдебен адрес:***, против решение №332, постановено по гр. д. №1485/2019г. от 18.06.2020г. на Районен съд – Дупница.

     С оспорвания първоинстанционен съдебен акт e отхвърлен като неоснователен искът на Д. срещу „ВиК - Дупница“ ЕООД за отмяна на заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание.

            Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен, постановен при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и не отговарящ на събрания доказателствен материал. Неправилно съдът бил приел, че процесната заповед е издадена в предвидения от закона срок по чл. 194 от Кодекса на труда и че нарушението било конкретизирано в заповедта. Неправилен бил извода на съда, че с действията си снабдителят – ищец по делото,  бил нанесъл имуществени вреди на въззиваемия. Било прието още, че действията са осъществени през продължителен период от време и нарушението не било само едно. Това не отговаряло на доказателствата по делото. Сочи се, че първоинстанционният съд не бил разпределил доказателствена тежест, но съгласно чл. 140 от ГПК тежестта за това била на ответника – т.е. да установи, че са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание. Дружеството не осъществило това – не  представило достатъчно доказателства в тази насока, включително не представило доказателства, поискани от ищеца с исковата молба. Единствено бил представен част от одитен доклад. Липсвали множество цитирани в жалбата документи, включително и вътрешните правила по чл.244, ал. 1 от ЗОП на дружеството или правила, съгласно чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП. Прави се извод, че в дружеството нямало строен документооборот, а наказанието е самоцелно – като оправдание пред одиторите. Не бил верен изводът, че нарушенията били извършени през дълъг период от време. Нарушенията, описани в заповедта, според жалбоподателя не подлежали на санкциониране, дори и да били извършени, тъй като съгласно чл.194, ал.1 от КТ, санкцията следвало да бъде наложена не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Всъщност между твърдяното деяние и налагането на наказание били изтекли две години. Това обстоятелство било достатъчно, за да се приеме, че заповедта, с която е наложено наказанието е незаконосъобразна. Отделно от това, видно било от данъчна фактура №284/16.05.2017г. на ЕТ ”********”, придружена с фискален бон, съдържало необходимите реквизити по Закона за счетоводството. На гърба на фактурата разходът бил мотивиран от гл. счетоводител на 31.05.2017г. с пояснение „на работилницата на механиците”. Не бил представен подписа на ръководителя на предприятието за одобряване на разхода, но се подразбирало, че трябвало да е налице. Не била представена от въззиваемия цитираната в заповедта  данъчна фактура №331/11.05.2017г., по която на 11.05.2017г. бил заплатен ремонт на ъглошлайф на стойност 145 лв. Наказание не се следвало, поради изтеклия срок от две години, между евентуалното нарушение и налагането на дисциплинарно наказание. Не било ясно в производството коя фактура се взема предвид от ответника и това затруднявало защитата на ищеца. Дори и на фактура №331/11.10.2018г. на гърба й имало отбелязване за одобрение от гл.счетоводител – инж. *****, с пояснение, че са „за механизация” /******/ и ПСОВ /*******/”, което било индиция за нуждите на заявителите. Според заповедта, с която е наложено дисциплинарно нарушение фактурите не били придружени със стойностна сметка – сменени резервни части по вид и единична цена, цена на вложен труд, за да се определи начина на формиране на общата стойност и в дружеството не били върнати сменените резервни части. Това не можело да се счете като нарушение, тъй като за Д. не съществували такива задължения – не съществуват такива правила в дружеството работодател, нито фигурирали в длъжностната характеристика на Д.. Трябвало да се вземе предвид, че фактурата е съпроводена с фискален бон и съдържала необходимите реквизити по Закона за счетоводството. Третото цитирано нарушение в заповедта – на 10.10.2018г. Д. бил закупил стартер, без да е получил разрешение за покупката от прекия му ръководител или от управителя на дружеството. Изводът на наказващия орган бил, че стартерът е ненужен, понеже след употреба в продължение на 5 месеца той бил дефектирал, поради несъответствието му към венеца на маховика на багера и дефектиралата част не можела да се върне на доставчика. На тази основа работодателят направил извод, че закупуването на част без това да е възложено и без съответните технически параметри и поради това е дефектирала; на следващо място – Д. не водел отчетност при получаването на части след извършен ремонт, от която да е виден начинът на формиране на стойността на извършената услуга, неполучаването на сменените части, с което служителят причинил имуществени вреди на дружеството. Такива задължения въззивикът нямал и съответно не можел да ги наруши.  С писмените си обяснения Д. бил посочил, че всичко е извършвал след одобрение от ръководителя. Разходите били одобрявани от него и от главния счетоводител. Не можело да се получи служебен аванс без знанието на ръководителя, чието име се изписва като МОЛ на всеки финансов документ. Закупените детайли се ползвали от заявителите – механици и багеристи. Багериста и двамата механици били експерти в техническото обслужване и били монтирали стартера без проблеми. Дефектирането му било станало по неизвестни причини, нямало експертиза/мнение в тази насока. Не било ясно определена каква е имуществената вреда, в какъв размер и от кого е понесена. Отговорност за имуществена вреда не била търсена от работника. Доколкото липсвало за Д. задължение да съхранява сменените части той не го бил правил. За извършителя на услугата не съществувало задължение да издава стойностна сметка под формата на фактура, а така сметка, според жалбоподателя, не се изисквала и в дружеството, след като разходът бил одобрен от управителя и е осчетоводен. Подобни изисквания липсвали и в ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС. При разпита на главния инженер на дружеството не се установило в дружеството да имало изготвени писмени правила за документооборота и разхода на финансовите средства. Свидетелствал същият, че всяка заявка за доставка се съгласувала с управителя и без негово разрешение не можело да се получават служебни аванси и да се разходват финансови средства. Отчитането на направените разходи, авансови отчети, текущият и последващият контрол в дейността  не зависели от снабдителя доставчик и не били в неговата компетенция. Задължително в заповедта следвало да се посочи кое е задължението, което работникът е бил длъжен да изпълни. Нито в длъжностната характеристика на жалбоподателя, нито във вътрешноведомствен документ, нито в нормативен акт съществувало задължение Д. да води отчетност при получаване на части след извършен ремонт, от които да било виден начинът на формиране на стойността на извършената услуга, получаване на сменените части. От това следвало противоречието на заповедта с материалния закон. За жалбоподателя не било ясно кое действие е извършил противоправно. Освен това се изтъква в жалбата, че не било ясно коя от хипотезите по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 9 от КТ била налице.   В дисциплинарното производство не било установено кои задължения, закрепени в длъжностна характеристика, вътрешни правила или нормативен акт, наказаният бил длъжен да изпълни, но не е сторил, нито се установявало каква е неговата вина. Работодателя не бил взел предвид, че за него не е настъпила вреда, че е осъществяван контрол от финансовите служби, че в процедурите по доставките са участвали други служители, че сигнал за нередности бил подаден от одитни служби, но те не били наказващ орган, че не била определена вина у служителя, не се конкретизирали нарушенията, произтичащи от писани правила в дружеството, че имало пропуски в организацията на работа и че били изтекли сроковете за налагане на наказание, както и , че наказанието било прекалено тежко, а това било първо наказание за Д.. Неправилно било решението и в частта за разноските, които били определени в размер на 300 лв., а според прилагането на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 23 от Наредбата за заплащане на правната помощ, разноските за ответника следвало да бъдат определени , при този изход на делото между 50 и 100 лв. на тази база се иска отмяна на атакуваното решение, а алтернативно ако бъде потвърдено да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в рамките между 50 и 100 лв. за въззиваемия. Претендират се разноски по водене на делото в двете инстанции.      

     Препис от жалбата е изпратен на въззиваемия, който в законоустановения срок представя писмен отговор. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Деянията, за които било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ били точно и ясно индивидуализирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Същата препращала към констатациите в одитната преписка №2/25.04.2019г. Въззивникът се бил запознал с констатациите в одита, което се потвърждавало от дадените от него писмени обяснения с вх. №821/11.06.2019г. Заповедта била мотивирана по смисъла на чл. 195, ал.1 от КТ. Мотивите в нея били достатъчно ясни, за да се прецени спазено ли е изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 от КТ и дали е гарантирано правото на наказания да се защити. Цитира се от въззиваемото дружество съдебна практика, съгласно която било без значение дали в заповедта е посочена рапоредба от КТ, която да е нарушена, съответно позоваването точно ли е и дали правилно е квалифицирано нарушението. Съществено за мотивиране на заповедта било индивидуализацията на деянието чрез неговите обективни и субективни признаци. Неправилната правна квалификация не опорочавала законността на наложеното дисциплинарно наказание. Одитният доклад №2/25.04.2019г. съдържал данни за нарушения, извършени от лице с длъжност „Снабдител, доставчик“ за период от 2016г. до 2018г.  с действията си причинил на работодателя си имуществена вреда в размер на 350 лв., изразила се в закупуване на стартер, за което не била издадена нарочна заявка от ръководител на отдел „ЕМТ“ – инж. ******, както и за това че през процесния период е закупувал стоки на цени, които значително надвишавали действителната им пазарна цена. Свидетелят ***** посочил пред съда, че в дружеството имало установена практика закупуването на материали да става след получаване на заявка. На *****не било известно Д. да е разполагал със заявка, когато е закупувал стартера, нито бил присъствал на закупуването му. Сочи се в отговора, че действително Д. бил получил служебен аванс за закупуване на необходими материали и управителят бил одобрил тази заявка. Деянието, за което било наложено дисциплинарно наказание съставлявало нарушение на трудовата дисциплина и било достатъчно тежко дори само за извършено нарушение, изразило се в закупуване на част, за която Д. да не е получил разрешение от управителя на дружеството, без да е налице нарочна заявка за това. По този начин, според въззиваемия, се поставяло в опасност имуществото и оборота на предприятието и отделно било налице противоречие със служебните задължения на Д.. Последният извършвал подобни нарушения системно.

      В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се процесуалният представител на въззивника и вещото лице, въззиваемото дружество не изпраща представител. Адв. ****. изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение и иска неговата отмяна и претендира разноски.

 

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

 

 Въззивникът е служител във „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД на длъжност  „снабдител-доставчик“, съгласно представената по делото – л. 7 и 8 от гр. д. №1485/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, длъжностна характеристика на Д.Д.. Видно от заповед №168/14.06.2019г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“, издадена от управителя на „ВиК-Дупница“ ЕООД  *****, въззивникът към момента на налагане на наказанието е заемал същата длъжност при работодателя си. Съгласно фактура №6147 от 10.10.2018г. въззиваемото дружество е закупило от „******“ ЕООД стартер S9045 на стойност 420 лв. с ДДС, a съгласно фактура №331/11.10.2018г. „ВиК- Дуница“ ЕООД е платила 145 лв. за ремонт на ъглошайф, като още 70 лв. са платени за ремонт на ъглошлайф, видно от фактура с №284/16.05.2017г. С цитираната заповед №168/14.06.2019г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на Д., като в мотивната част на заповедта е отразено, че при извършена одитна проверка, обективирана в одитна преписка №2/25.04.2019г. от ръководителя на ЗВО в Община Дупница било констатирано, че за посочените разходи в цитираните фактури, не били издавани стойностни сметки за начина на формиране на стойността на ремонта, в дружеството не били върнати сменените резервни части, както и че относно закупения стартер Д. е осъществил този разход, без да му е възложено, отделно тази част не съответствала по технически параметри с необходимата, не била водена нужната отчетност от Д.. Наказващият орган е счел, че с посоченото Д. е причинил имуществена вреда на дружеството – работодател и е нарушил нормите за трудова дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 и т.9 от Кодекса на труда. Върху заповедта се съдържа отбелязване, че наказаният не е съгласен с наложеното наказание. Съгласно длъжностната характеристика Димитрова има сред своите задължения и такива да следи за спазване на количествени и качествени показатели на стоките и материалите на доставчиците, като носи  отговорност при отклонения в количеството и качеството на доставените стоки и материали. Следва да притежава необходимите знания за стандартите на закупуваните стоки. Д. е депозирал в дружеството работодател исканите от него писмени обяснения. В тях сочи, че ремонтите на ъглошлайф били извършени по надлежния ред след заявка на прекия ръководител. Не му е поставяна задача да купува нов ъглошлайф, а да организира ремонта му. По отношение на закупуване на стартер за багер Case, че за това била издадена заявка от страна на инж. *****, а преди това имало становище на монтьора и механика на дружеството –работодател. Осигуряването на търсения стартер било трудно, понеже  багерът бил модел на 30 години. Все пак намерил стартери на цени между 350 лв. и 1100 лв. той заедно с ръководството на дружество избрали стартерът от 350 лв. и същият бил монтиран без проблем от монтьорите. Пет месеца след поставянето на стартера дефектирал, като монтьорите установили, че зъбите на закупения стартер били с един повече. Намира, че след като му е поръчано да намери стартер и такъв е бил поставен на багера, то за дефекта не може да му се търси дисциплинарна отговорност.

По делото в първата инстанция е разпитан свидетелят **** – главен инженер във „ВиК-Дупница“ ЕООД. Същият сочи, че обичайно при закупуване на части процедурата била следната: съставя се писмена заявка за съществуваща повреда, механикът проверявал за повредата, след това началник-механизация изготвял писмена заявка и тя се одобрявала от управителя. След полученото одобрение се разрешавало на снабдителя да закупи нужната част. Снабдителят получавал пари за частта след разрешение от управителя и главния счетоводител. Дружеството имало специалисти, отговарящи за техниката и ремонтите. По конкретния случай сочи, че е бил нужен стартер за багерa, който бил монтиран след закупуването му.

 Във въззивното производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Н.В.. Същият е посочил в заключението си, че новозакупеният стартер е монтиран безпроблемно, но зъбите на новия стартер са 10, а тези на оригиналния – 9. Новозакупеният стартер не е съвместим за багер модел „Case”. При закупуването на части за такива машини закупчикът следвало да знае каталожните им номера, при спазването на което щяло да има съвместимост. За безпроблемната подмяна на стартера било достатъчно купувачът да знае каталожния номер на закупуваната част. Вещото лице установило, че оригиналния стартер бил с номер 20379/450, а закупеният с номер ASC17. Въззивникът е могъл да установи различието, съответно несъвместимосттта на стартер, сравнявайки каталожните номера. Във „ВиК-Дупница“ ЕООД липсвало заявка за закупуване на стартер. Обичайната последователност за получаване на суми от материално отговорните лица в дружеството бил следният: в началото на всеки месец се получава определена сума под формата на аванс, с която се закупуват одобрените от ръководството резервни части и материали. При възникване на спешна необходимост може да се получи и допълнителна сума. В края на месеца подотчетното лице отчитало получения аванс чрез бланка авансов отчет и съответно ако има определено надвишаване на сумата се доплащала разликата; ако получената сума не била изразходвана, то подотчетното лице възстановявало разликата на касата на дружеството.        

 

       От правна страна съдът установи следното:

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество настоящият съдебен състав я намира за основателна по следните съображения:

        Д. е наказан за нарушения по чл.187, ал. 1, т. 3 и т. 9 от Кодекса на труда - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. 

      Нормата на чл. 195, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

      Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.

       В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на въззивника, както и противоправността на деянието.

       Съгласно разясненията, дадени с решение №432/26.05.2010 г. постановено по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, о по реда на чл. 290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, е основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание на лицето при наличие на довод от защитата на дисциплинарно наказания, като при установяване на липса поискано от наказващия орган обяснение /писмено или устно/ наказанието се отменя,  без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.

       В случая съдът счита, че работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на въззивника, като видно от съдържанието на писменото обяснение е, че Д. е бил наясно за какви посочени от работодателя нарушения са искани.

       По този начин работодателят е обезпечил възможността на служителя да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство.  Без правно значение е, че обясненията не са взети предвид от работодателя в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, макар да е отбелязано изготвянето им.

       Императивната разпоредба на  чл. 194, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът на дисциплинарна власт е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с цитираната заповед като видно от същата тя е връчен на Д. на 14.06.2019г., като две от деянията /от общо три/, за които е наказан са извършени съответно на 11.05.2017г. и на 16.05.2017г. Това показва, че е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда за налагане на наказание в едногодишен срок от извършването му. Следва да се отбележи, че дори и узнаването за нарушение да е извън едногодишния срок от извършването му и наказанието да е наложено в двумесечния срок от узнаването, наложеното наказание се явява незаконосъобразно, тъй като наказанието следва да бъде наложено в период от една година от извършването му, но не по-късно от два месеца от установяването му. Т.е.  атакуваната заповед е незаконосъобразна на първо място що се касае до първите две посочени нарушение в заповедта – за изразходваните средства за ремонт на ъглошлайф през май 2017г., тъй като от този момент до средата на 2019г. са изминали повече от две години.

        Що се касае до последното деяние на Д. – закупуването на стартер модел „S9045“, който впоследствие се оказал несъвместима част за багер модел „Case” се установява, че закупуването му е извършено на 10.10.2018г., видно от фактура №6147/10.10.2018г., като същият разход е бил одобрен от управителя на дружеството- работодател  и от главния счетоводител, тъй като без тяхно разрешение не би била предоставена необходимата сума на снабдителя за закупуване на частта. Както се сочи в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дефектирането на стартера се случило пет месеца след  поставянето му на въпросния багер през месец октомври 2018г., което ще рече, че повредата е станала през месец март 2019 г. Доколкото липсват конкретна дата на поставяне на стартера на багера и неговото дефектиране, то дори и да се приеме, че е станало на последната дата от месец март – на 31, през 2019г., то тогава, а не резултатът от одитна проверка, обективирана в преписка №2/25.04.2019 г., изготвена от *****, ръководител на ЗВО в Община Дупница е датата на установяване на нарушението. Поради това максималният срок, в който е било възможно законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание е било до края на месец май 2019 г., а това се е случило в средата на месец юни 2019 г.  Ето защо съдът намира и че по отношение на това деяние налагането на наказание не е извършено в законоустановения срок, съгласно императивната  разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, като същото е наложено в едногодишен срок от извършването му, но не и двумесечния от установяването му.   

       Само за пълнота ще се посочи, че по отношение на закупуването на  стартера съдът намира, че Д. е извършил нарушение, тъй като в длъжностната му характеристика се съдържа задължение в т. 4 да се следи за качествените показатели на стоките и материалите от доставчици, за което в частта за отговорности в т.1 е посочено че носи отговорност. С назначената съдебно-техническа експертиза, която съставът намира за вярна и обективна, се установи, че е било достатъчно снабдителят да съобрази идентичността между каталожния номер на оригиналния и новозакупения стартер, за да се потвърди съвместимостта на частта. Т. е. не са изисквани нетипични за длъжността на снабдителя знания и умения, които да водят на невъзможност той да не може да изпълни задълженията си. Пропускайки да осъществи вмененото му с длъжностна характеристика, той е осъществил първата хипотеза от посоченото от работодателя – неизпълнение на възложената работа, съставляваща една от деянията визирани в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, а като последица от него е осъществена и т. 9 от чл. 187, ал. 1 от Кодекса на труда – увреждане на имущество  на работодателя, доколкото последният е понесъл намаляване на финансовите си активи със стойността на стартера – 350 лв. Следва да се отбележи и че непосредственото поставяне на частта е станало от механиците на дружеството, които първи е следвало да установят несъвместимостта на закупения стартер, тъй като техните знания и умения са по-задълбочени от тези на снабдителя и било възможно елиминирането на негативните за дружеството последици като същият бъде своевременно върнат на продавача, а не да се експлоатира частта до неминуемия дефект, което сочи на извод че е било неизпълнение на задълженията и повод за дисциплинарно наказание и по отношение на механиците, чието поведение е по-укоримо от това на  снабдителя.    

       Дори и да се приеме, че моментът на установяване на нарушението относно закупения стартер е бил изготвянето на одитната преписка на 25.04.2019г., и е спазен  двумесечният срок от узнаването за нарушението до налагане наказанието, то заповедта отново би била незаконосъобразна, тъй като избраното наказание за това нарушение не е съответно на тежестта на нарушението. Дисциплинарно наказващият орган следва да съобразява наказанието и с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, както изисква нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Следва да се отчете, че по делото липсват данни служителят  Д. да е наказван дисциплинарно и преди, така че наказанието, наложено със заповед №168/14.06.2019г. да се явява поредно такова  и именно това да обуславя необходимостта от избор на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, вместо по-лекото - „забележка“. Наложеното наказание по стандартите на императивната норма чл. 189 от КТ е несъответно по тежестта си с извършеното нарушение, изследвайки обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. На първо място на Д. му е било възложено осигуряването на търсената част – стартер, относно машина – багер, произведена преди 30 години и както се сочи от вещото лице, тя е дефицитна стока,  като вероятно такива части вече не се произвеждат. На следващо място ръководството на дружеството-работодател е търсело максимално евтино решение като управителят заедно с главния счетоводител са органите по вземане на решение за каква стойност може да бъде закупена търсената част, като това решение не е в правомощията на изпълнителската длъжност – снабдител.  Действително липсва съобразяване за несъответствието между установената и оригиналната част, но това обстоятелство съзнателно или не е пропуснато и от механиците в дружеството, които са монтирали частта и с оглед трудовите им функции следва да установят разликите между закупената и  необходимата част. Именно пасивната реакция на последните е водеща за финансовата загуба на дружество в размер на 350 лв. /стойността на стартера/, тъй като е било възможно връщане на частта на продавача.  Следва да се отчете, че въпреки дефектирането на частта, то не е станало веднага, а все пак посредством закупения стартер е било възможно експлоатирането на багера в продължение на пет месеца. Т.е. имало е немалък период на полезно ползване на вещта.      

Ето защо, с оглед изложеното, настоящият съдебен състав ще отмени решение №246/22.05.2020г., постановено по гр. д. №1922/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, като неправилно и наред с това ще отмени заповедта, с която е  наложено дисциплинарното наказание.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК въззиваемото дружество ще бъде осъдено да плати на Д.Д. адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител в размер на 250 лв. за първоинстанционното производство, която сума е поискана за присъждане и доказано нейното плащане от ищеца чрез договор за правна защита и съдействие, 150 лв. за въззивното производство, като присъждането й е поискано в откритото съдебно заседание и представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, както и приложен договор за правна защита и съдействие. „ВиК-Дупница“ ЕООД ще бъде осъдено да плати сума в размер на 75 лв. по сметка на Окръжен съд – Кюстендил, от които 50 лв. държавна такса за разглеждане на делото в първа инстанция и още 25 лв. представляващи държавна такса за въззивното производство.

 

По обжалваемостта:

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият акт, като непопадащ във визираните изключения, е окончателен и не подлежи на обжалване.

 

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,

 

 

РЕШИ:

 

       ОТМЕНЯ изцяло решение №332 от 18.06.2020г., постановено по гр. д. №1485/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

         ОТМЕНЯ заповед №168/14.06.2019г. издадена от управителя на „ВиК-Дупница“ ЕООД – *****, с която по отношение на Д.И.Д. е наложено  дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

        ОСЪЖДА „ВиК-Дупница“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ №9, да плати сума в размер на 400 лв. на Д.И.Д., ЕГН:**********, от гр. Дупница, ж. к. „****“, бл. **, ап.**.

        ОСЪЖДА „ВиК-Дупница“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ №9, да плати сума в размер на 75 лв. по сметка на Окръжен съд – Кюстендил.

       

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                   2.