№ 4583
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110145751 по описа за 2021 година
Ищцата СТ. Й. СТ. твърди следната фактическа обстановка по
отношение на договор за потребителски кредит № 95048 от
18.12.2019г.
-/ Че не е подавала заявление за бърз кредит до дружеството –
ответник „КРЕДИТ ИНС“ АД, не се е регистрирала на електронната
му страница, не е попълвала онлайн форми и не е осъществявала
телефонни разговори с негови представители и никога не е
„получавала реално сумата от 2500 лева“.
-/ Че процесния договор е нищожен, тъй като не отговарял на
изискванията за форма и процедура визирани в ЗПФУР, ЗЕДЕП и
ЗПК.
-/ Че голяма част от уговорените в договора клаузи са нищожни,
като поради факта, че са неравноправни, така и поради противоречие
със посочените в молбата специални закони. Конкретно се посочват
клаузите касаещи ГЛП и ГПР. Твърди се, че при заем с кратък и
малък размер на главница- сума от 2500 лева уговарянето на годишен
лихвен процент от 36 % било необяснимо нито с разходите, които е
направил заемодателят, нито с риска, който е носил, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба. В договора се
посочвало, че ГПР на кредита, е в размер на 49,7 %, но липсвала ясно
разписана методика за неговото формиране.
-/ Прави възражение за нищожност на уговорената клауза в чл.4,
1
в която кредитополучателят се съгласява да заплаща в полза на
кредитодателя „такса Гарант“, която е разсрочена към месечните й
вноски в размер на 150 лв месечно.
Моли съда да обяви целия процесен договор за нищожен, а при
условие на евентуалност – да бъдат обявени за нищожни отделно
оспорените клаузи. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
фактическите и правни твърдения на ищеца както следва :
-/ Че тя е кандидатствала за получаване на потребителски кредит
чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната
форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на
финансова услуга от разстояние.
-/Съгласно разпоредбите на ЗПК на СТ. Й. СТ. била
предоставена преддоговорна информация, като същата се е запознала
и е приела Общите условия на предлагания й кредит, като е
потвърдила и получила на посочения от нея e-mail адрес „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
-/ Че ищцата е запозната с условията на кредитите, предоставяни
от „Кредит Инс“, поради факта, че същата била редовен клиент на
дружеството.
-/ Че всички общи и специални изисквания за форма и процедура
са спазени в процесния договор.
-/ Уговорената възнаградителна лихва не противоречала на
принципа на справедливостта и добросъвестността и на добрите
нрави, като размера й е съответен на насрещната престация от страна
на дружеството и на поетия риск на кредитора.
-/ Че не е законово определен максимум на договорната лихва,
същият бил ограничен единствено от разпоредбата на чл. 19.ал.4 от
ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а не както е посочено и
установено в съдебната практика - трикратния размер, доклкото в
случая се касае за специални правоотношения.
-/ Че съгласно формата за кандидатстване ищцата е имала
възможност да избере опция да предостави банкова гаранция или да й
2
бъде предоставена такава ог дружество, с което кредитодателят има
сключен договор.
-/ Че договорното сума е била надлежно преведена чрез трето
лице на ищцовата страна в изпълнение на договора.
Моли иска да се отхвърли и претендира разноски.
При същите фактически и правни твърдения като в отговора на
исковата молба първоначалният ответник е завел насрещен иск.
Твърди, че по процесния договор за потребителски кредит „Екстра”
№ 95048/18.12.2019г. задължението на СТ. Й. СТ. към датата на
депозиране на насрещната искова молба, е в размер на: 4545.00
/четири хиляди петстотин четиридесет и пет лева и нула стотинки/, от
които 2083.34 лв. /две хиляди осемдесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит„Екетра” № 95048/18.12.2019г„ 750.00 лв. /
седемстотин и петдесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за
периода 18.08.2020г. - 18.05.2021 г.. 1418.78лв. / хиляда четиристотин
и осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/договорна такса
„Гарант" за периода периода 18.08.2020г. - 18.05.2021 г. и 292.88
лв./двеста деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ законна
лихва за забава за периода 19.08.2020г- 27.10.2021 г.
Моли съда да установи дълга със сила на пресъдено нещо и
претендира разноски.С писмена молба подадена преди първо
заседание искът е изменен в осъдителен и изменението е допуснато от
съда.
Насрещният иск е оспорен по същество със възражения
идентични на фактическите и правни аргументи в първоначалния
отрицателен установителен иск.
В първото и единствено заседание ответната страна призна, че е
получила процесната сума с основание цитирания в исковата молба
договор за кредит, и че не е заплатила претендираната от насрещния
ищец част от дълга.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното:
Изявлението на ищеца, че е получил сумата по договора за
предоставяне кредит от разстояние снема изложените в исковата
молба аргументи, че не е сключен такъв договор и че по него не е
получено изпълнение от кредитора. Това признание променя и
доказателствената тежест относно твърденията, че
кредитополучателят не е бил надлежно запознат с условията по
3
договора. Представените от ответникът и неоспорени писмени
доказателства – текст и Общи условия по процесния вид кредит
съдържат изцяло установената от закона информация за
потребителите.
Възнаградителната лихва по договора е 36 процента. Това е 3,6
пъти законната лихва, но съдейки само по размера не може да се
установи неравноправност на договорна клауза. От една страна не
същестува законово ограничение в размера на договорната лихва,
ограничен е размера на годишния процент на разходите по
обслужване на кредита, който не може да надхвърля пет пъти
законната лихва. От друга страна – на съда е служебно известно, че
процесния размер е около средния предлаган на пазара на бързи
кредити от разстояние. Пазарно установени практики, които не
противоречат на законово ограничение не могат да се считат
неравноправни.
Ищецът твърди, че клаузата на т.4 от договора, предвиждаща
плащане на такса „Гарант“ е нищожна като заобикаляща закона и
противоречаща на добрите нрави. Същността на тази клауза е, че за
сметка на кредитополучателя кредиторът застрахова при трето лице
възвращаемостта на кредита. Цената на застраховката се включва в
размера на анюитетите по кредита.
Съдът намира, че спорната клауза на т.4 от договора е нищожна
като заобикаляща закона и прикриваща допълнителен и необоснован
доход. Размерът на „таксата“ е 72 процента от главницата по договора
и далеч надхвърля размера на застрахователните премии по всички
известни на съда имуществени застраховки. При това ответникът по
първоначалния иск не предприе никакви действия, за да установи
икономическата и пазарната основателност за размера на „таксата“.
Независимо дали кредиторът е превеждал сумите по „таксата“ на
третото лице гарант, то клаузата е нищожна. Това не се променя от
обстоятелството, че кредитополучателят е имал възможност да избере
алтернативна оипция и да не заплаща „такса Гарант“. Наличието на
алтернативна опция при сключване на договор не променя характера
на клауза, която заобикаля закона.
Относно горната клауза иска следва да се уважи, а в останалата
част да се отхвърли като неоснователен.
По насрещния иск: С изключение на претенцията за „такса
Гарант“ иска е доказан по основание, но е изцяло недоказан по
размер. Основна причина са противоречивите писмени изявления на
насрещния ищец. Насрещната искова молба съдържа изявление, че
4
С.С. е заплатила общо 2013лв. по кредита. Ако тази сума се прибави
към исканията, съдържащи се в молбата за изменение на иска, то
общият размер надхвърпля 6200 лева и то – без да се отчита
претенцията по нищожната клауза на т.4 от договора. Това
противоречие не бе очевидно в хода по доказателствата, поради което
съдът не бе в състояние да изиска от насрещния ищец да го отстрани.
В тежест на насрещният ищец бе да установи точния размер на
задълженията на насрещния ответник, включително и чрез съдебна
експертиза. Изявлението на адвокат Серафимов в съдебно заседание
на 25.03.2022г. не е признание на задължение. По тези причини
насрещният иск следва да се отхвърли изцяло.
Съобразно уважената част от първоначалния иск ответникът
дължи на ищеца 18 лв. разноски, а на адвокат Ю.О. Г. 120 лв.
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно отхвърлената част на този иск ответникът дължи на ищеца
260 лева разноски. Разноскитне на насрещния ищец по насрещния иск
остават за негова сметка.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на т.4 от договор
за потребителски кредит № 95048 от 18.12.2019г. между СТ. Й. СТ.
ЕГН и „КРЕДИТ ИНС“ АД ЕИК е нищожна като заобикаляща закона.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на останалите клаузи на
договора, както и на целия договор за нищожни.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД да заплати на С.С. 18лв.
разноски, а на адвокат - 120 лв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.С. да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД 260 лева
разноски по първоначалния иск.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на „КРЕДИТ ИНС“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5