РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 910
град Пловдив, 18
май 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ……, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 89 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на С.Р.Ш., ЕГН **********,***, срещу заповед
рег. № 453з-394/22.12.2021 г. на Началника на Второ РУ гр.Пловдив.
Твърди
се оспорената заповед да е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила. Заема се тезата, че не са налице законовите предпоставки за
постановяване на процесния отказ, тъй като жалбоподателят има ясно обоснована
причина за издаване на исканото разрешение, а именно за самоотбрана.
Сочи
се и незаконосъобразност на оспорения акт поради немотивираност.
В
крайна сметка се иска отмяна на оспорения ИАА.
В
СЗ жалбодателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Представят
се писмени бележки.
Ответникът
не заема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок /самата заповед е връчена на 29.12.21
г., а жалбата е подадена на 12.01.2022 г./ и от лице, имащо право на жалба, за
което оспореният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на процесното оспорване е заповед рег. № 435а-394 от
22.12.2021 г. на Началника на Второ РУ гр.Пловдив, с която е отказано
издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси
на С.Р.Ш..
За да откаже издаване на разрешение за носене, употреба и
съхранение на късо огнестрелно оръжие органът е приел, че, както в
първоначалното искане, така и в допълнително направената обосновка на
необходимостта от самоохрана и самоотбрана не са представени обективни данни,
доказващи тази необходимост. Такива не са нито посоченото по заявлението
обстоятелство, че жалбоподателят, който е по професия е медицински специалист в
анестезиологичен сектор към УМБАЛ“Пълмед“ гр.Пловдив и като такъв е на
разположение 24 часа в денонощието, нито пък допълнително посоченото, че има
предложение от фирми за охрана и инкасо на почасова работа дотолкова доколкото
обезпечаването на сигурността на служителите по време на работа е задължение на
работодателя и на съответното ЮЛ се издава разрешението за носене и употреба на
служебно оръжие. Т.е. няма основателна причина, която да обоснове по несъмнен
начин издаването на разрешение.
Самото административно производство е започнало по заявление
на жалбоподателя, в което се сочи единствено, че късоцевното оръжие му е необходимо за самоотбрана. В изложени
мотиви (л.20) е посочено, че жалбоподателят, който по професия е медицински
специалист в анестезиологичен сектор към УМБАЛ“Пълмед“ гр.Пловдив, като такъв е на разположение 24 часа в
денонощието, както и самоотбрана, защита на семейството и имуществото.
Предвид липсата в заявлението на конкретни данни, формиращи
основателна причина, за издаването на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, в хода на административното
производство на жалбоподателя е дадена възможност да изрази допълнително
становище по фактите, доказващи необходимостта от огнестрелно оръжие. Като допълнителни
мотиви за носене на късо оръжие жалбоподателят сочи охрана на закупеното от
него с кредит семейно жилище, охрана на семейството, тъй като са планинари и
при походи в планината може да възникне опасност, както и възможност за
допълнителна работа, предложена му от фирми за охрана и инкасо на почасова
работа, без отново да се посочва някаква конкретна основателна причина.
Към
датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху
дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за
издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. С оглед
високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид
дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване
е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по
приложението на въведения разрешителен режим.
Съгласно нормата
на чл. 58, ал. 1, т.
10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Видно от изложените в процесния отказ за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице
мотиви, такава основателна причина не е посочена макар и за целта да е дадена
допълнително възможност на заявителя да прегледа материалите по преписката и на
основание чл.34, ал.3 от АПК да изрази допълнително становище по събраните
доказателства за необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. АО
правилно е преценил и изложил мотиви в тази насока, че заявената претенция от
жалбоподателя да се самоохранява и защитава себе и семейството си с огнестрелно
оръжие, не е обоснована по категоричен начин, че съществува такава опасност
върху именно неговия личен начин на живот, здраве и имущество, което да налага
ползването на лично огнестрелно оръжие за сочените граждански цели съгласно
чл.6 от ЗОБВВПИ. Правилен е и извода на АО, че в случай, че му е необходимо
оръжие за служебни цели, то разрешение за същото се издава на ЮЛ – работодател.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира,
че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране,
която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с
огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен
режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен
начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е
възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие като в конкретния случай, в хода на административното
производство, е дадена и допълнителна такава възможност. В хода на
административното производство от жалбоподателя не е посочено нито някакво
конкретно основание, нито пък са ангажирани доказателства. От свидетелските
показания на разпитания в хода на делото
свидетел, става ясно единствено, че закупеното жилище от жалбоподателя,
в което живее със св.Н.и малкия им син е на първи етаж и в близост до входната
врата на блока, но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове
реалната необходимост по отношение на него да притежава огнестрелно оръжие за
самоотбрана, както също така и на основание, че в близост до терасата на
апартамента се събират лица „...да пият…“, някои от тях са били арестувани,
нарязани са гумите на сестрата на свидетелката, когато е паркирала на място, на което обикновено
паркира жалбоподателя. Идеята, че е налице
опасност от битова престъпност (посегателство по отношение на личен автомобил,
апартамента на жалбоподателя) сама по
себе си не може да обосновава необходимостта от придобиване, съхраняване и
носене на оръжие за самоотбрана, съответно не може да бъде възприета като мотив
за разрешение, още повече, че самата свидетелка сочи, че не е влизано в
жилището им макар и да се налице случай на активиран СОТ, както и, че не знае
за други посегателства върху жилища във входа на блока, в който живеят.
Съобразявайки горното, съдът счита, че законосъобразно
АО е постановил процесния отказ.
По изложените съображения съдът намира, че издаденият ИАА
отговаря на всички изисквания по чл.146 от АПК, поради което жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Ш., ЕГН **********,***, срещу заповед рег. №
453з-394/22.12.2021 г. на Началника на Второ РУ гр.Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: