Определение по дело №525/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 38
Дата: 6 януари 2014 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200600525
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 206

Номер

206

Година

26.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.11

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20134100500359

по описа за

2013

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.257 и сл. ГПК.

С решение № .... от .....г. по гр.д.№ ..../.....г. Районен съд Г.О. е признал за установено по отношение на "Е.-П. П." В. ,че К. Х. Б. от с.П.,общ.Г.О., не дължи сумата от 855.61лв. ,начислена по партида с кл.№ *,представляваща коригирана сметка за електроенергия в обект на адрес в с.П.,ул."К." 16 и е осъдил дружеството да й заплати разноски по делото в размер на 255лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. – П. П.” гр. В., с която са наведени оплаквания за неговата неправилност. Сочи се, че корекционната процедура не е санкция за потребителя, тъй като систематичната й уредба в ОУ на ДПЕЕЕМ не е в глава „Отговорност на страните при неизпълнение на задълженията им”. Сочи, че върху корекционната сума е начислено ДДС, което е невъзможно, ако тя бе глоба или неустойка. На последно място се сочи, че допълнително начисленото количество ел. енергия е фикция за доставена такава, тъй като обективно не може да бъде измеренÓ потребената в процесния период ел. енергия. Посочват се примери за прилагането на такива фикции от други оператори със сходна дейност - ВиК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. В съдебно заседание се сочи решение на ВКС по идентичен казус, която е в противен смисъл на утвърдилата се като трайна практика на върховната инстанция, като в тази връзка се акцентира върху тълкувателния характер, според жалбоподателя, на изменението на ЗЕ от 17.07.2012г.

В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК въззиваемата страна К. Х. Б. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание представя писмено становище ,подадено от пълномощника й, с което оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Развива подробни съображения срещу доводите на жалбоподателя.

Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който ищецът К. Б. иска да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество „Е.О.- Б. П.” сумата от 855.61 лв. начислена на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с кл. № * за периода 10.02.2010-25.05.2011г. за недоставена и непотребена ел. енергия през този период на адрес с.П.,общ.Г.О.. Изложени са твърдения, че ищецът е ползвател на ел. енергия на посочения адрес, която заплаща на ответника по посочените по горе партиден и абонатен номер. Твърди, че не дължи процесната сума за посочения период като оспорва начина и методиката по която е начислена тя.Оспорва констатациите в протокола от 25.05.2011г.

Ответникът "Е.О.Б.П.” /преименуван в хода на първоинстанционото производство на „Е. – П. П.” / заема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че при извършена от служители на „Е.О. Б. м.” проверка на СТИ на ищеца е констатирано отклонение в точността на измерване на потребяваната ел. енергия, за което е съставен КП. Въз основа на тези констатации на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 и на чл. 24 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция на сметките на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа.От КП № ...../25.05.2011г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е.О. Б. М.” са извършили техническа проверка на СТИ , находящо се на процесния адрес в с.П. в присъствието на абоната. След демонтажа на СТИ същото е изпратено на БИМ- ГД Мерки и измервателни уреди -РО Р., в който на 06.01.2012г. е съставен констативен протокол от метрологична експертиза. Констатирано е, че държавните и ведомствените пломби са налични като са посочени специфичните им сигнатури. Отразено е още, че при отваряне на електромера е установено прекъсване на проводник на токовия трансформатор във фаза "Т".

По делото са събрани писмени и гласни доказателства в т.ч. справка за корекции на сметки при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие , справки за консумирана енергия е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия за перио0д от 167 дни на Б. е начислена за плащане процесната сума от 855.61лв..

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че начислената ел. енергия за доплащане технически може да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Налице е промяна на параметрите на измервателната схема на електромера, която е резултат от неправилна намеса в нея, не може да се установи от коя дата е налице неточно отчитане. Математически правилно е изчислено дължимото количество енергия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и то съобразно одобрените от ДКЕВР цени.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита,че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за недължимост на процесната сума, е основателен и напълно доказан. Правилно и законосъобразно при преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е направил изводи в мотивите на обжалваното решение, които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща по силата на чл.272 ГПК.

С оглед на наведените в жалбата оплаквания съдът излага и следните съображения: По въпроса за законосъобразността на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период има задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. ВКС е заел категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му /Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството елетрическа енергия/. Дори в чл. 45 ПИКЕЕ директно не е предвидена възможност за извършване на едностранна корекция на подадената ел. енергия и на сметката за минал период, а имаме препращане към договора за покупко - продажба на ел. енергия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., но същата е отменена с Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е предвидена, поради което ВКС в задължителната си практика приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на такава корекция в ОУ.

Недоказано е и обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба, включително и на ел. енергия купувачът – абонат дължи заплащане само на реално предоставената му стока. Принципната възможност за абоната да консумира начислената му ел. енергия за минал период, каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме, че фактически е потребено такова количество енергия. Още повече по дело недоказан е и периода на грешно измерване на ел. енергията в резултат на твърдяното неправомерно действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, за доставчика съществува възможността въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия.

Цитираното от жалбоподателя решение на ВКС се явява изолирано от трайната съдебна практика на върховния съд по идентични случаи, което се потвърждава от постановеното след него решение на ВКС по т.д. № 1080/2011г. на II т.о. Соченото от жалбоподателя решение не може да обоснове доводите му за тълкувателния характер на последните изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. Тук се касае за материално прави норми, които имат действие за напред, поради което ще уреждат само отношенията възникнали след влизането им в сила, но не и висящи спорове, касаещи периоди преди това изменение.

По изложените съображения въззивният съд намира, че жалбата на "Е.-П. П." В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ...../....г. по гр.д.№ .../....г. на Районен съд Г.О..

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

D28739A5EFB66EFBC2257B560027AF2C