Р Е Ш Е Н И Е № 36
гр. Сливен, 16.03.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от председателя КАНД № 11 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 548/06.12.2019 г., постановено по АНД № 786/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 133/11.02.2019 г. на Началник на РУ на МВР – Сливен, с което на Д.С.К., на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че в наказателното постановление правилно е посочена нарушената правна норма. Твърди, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Моли съда да постави решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора ОД на МВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище представено от пълномощника му завява, че поддържа касационната жалба, няма искания за събиране на доказателства, моли съда да уважи същата.
Ответникът по касацията не се явява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище, с което възразява срещу подадената касационна жалба, счита същата за неоснователна. В решението правилно било прието, че не е ангажирана законосъобразно отговорността на жалбоподателката. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че липсва законодателна прецизност в тези норми на Закона за закрила на детето и поради това възниквало съмнение относно това да е извършено описаното аминистративно нарушение. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Налице били условия да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.01.2019 г. около 00:10 ч. в с. Г., о. С., в кафе- аперитив на у. „К." № …, ответника по касацията в качеството си на у. на „В. К." ЕООД е допуснала в търговския обект за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. непълнолетни лица.
Въз основа на тази констатация, АНО е описал, че Д.С.К. е допуснала непълнолетни лица в нарушение на чл. 8 ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето и е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 45 ал.2 от ЗЗД е наложил глоба в размер на 2000 лева като е посочил, че е нарушен чл. 45 ал.2 от Закона за закрила на детето.
За да отмени НП, районният съд е приел, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения. В НП било посочено, че К. е нарушила чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, поради което била санкционирана на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. Според НП нарушението, за което е наказана се е изразило в това, че „като у. на търговския обект, е допуснала непълнолетни лица след 22.00 ч. без да са придружени от родител, настойник или друго дееспособно лице за техен придружител. Според НП, посредством така описаното деяние жалбоподателката виновно е нарушила чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Тези текстове съдържали задължения за родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето. Следователно, доколкото жалбоподателката не била визирана в НП в такова качество (а като у.), същата не била субект на задължения по тези текстове, респ. не би могла да е нарушила същите. При такива мотиви районният съд е отменил процесното НП за налагане на глоба.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че РС Сливен е постановил неправилен съдебен акт.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че отговорността на ответника по касацията е ангажирана за неизпълнение на задължение по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Действително описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не е достатъчно прецизно. Актосъставителя и АНО са посочили, че „На 20.01.2019 г. около 00:10 ч. в с. Г., о. С., в кафе-аперитив на у. „К." № …, Д.С.К. в качеството си на у. на „В. К." ЕООД е допуснала в търговския обект за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. непълнолетни лица, което е нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, без законен придружител“, което представлява нарушение на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Никъде не е посочено, че отговорността на ответника е ангажирана за неизпълнение на задължение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Следователно посочените като нарушени чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е част от хипотезата на посочената като нарушена правна норма.
Настоящият касационен състав счита, че за извършеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.. Ответника по касацията като у., представляващ търговеца, който стопанисва търговския обект, е субект на нарушението по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като в качеството си на у. е била длъжна да осъществява ефективен контрол относно дейността, при която е извършено нарушението. Същата е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, като е допуснала в търговския обект лица, относно които е установено нарушение по чл. 8, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД,
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.
Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен съд Сливен, с което е отменено НП е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Сливенския районен съд следва да бъде отменено и спорът – решен по същество, като бъде потвърден обжалваното НП като законосъобразено.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 548/06.12.2019 г., постановено по АНД № 786/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 133/11.02.2019 г. на Началник на РУ на МВР – Сливен, с което на Д.С.К., на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.