№ 762
гр. Плевен, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430101789 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба на основание чл.2 ал. 2 от Правилника за издаване на
българските лични документи, производство по чл. 542 от ГПК.
Делото е образувано по подадена молба от ***, ЕГН **********, за
промяна на транслитерацията на собственото име *** на ***. Посочва се,
към настоящият момент молителката живее в ***, където и работи. В
документите й за самоличност на латиница имената й са изписани по следния
начин: *** ***, но на работното място тя е известна сред колеги като ***,
така е записана и в документите, които работодателят й изготвя. Твърди, че
различното изписване на собственото й име на латиница й създава проблеми
при комуникацията с колеги, клиенти и институции, тя не може да
удостовери пред тях, че работи именно при този работодател, че това я
поставя в неизгодно положение и възпрепятства извършването на трудови
задължения, както и контактите й с работодателя, колеги и клиенти. Сочи, че
по правилата на чл. 4 от Закона за транслитерацията тя е записана като "***",
но това често й създава проблеми, защото няма съвпадение с изписаното
собствено име на латиница във всички останалите документи, изходящи от
работодателя й. Изписано по настоящия начин, собственото й име се разчита
1
по различен начин от четящите латиница граждани, внася различно звучене и
променя самото име. Различното изписване и произношение я поставя в
неизгодна, неравноправна ситуация пред гражданите на други държави в
чужбина. Твърди, че адаптирането на транслитерацията на собственото й име
към интернационално произношение и изписване й е необходимо за
улесняване на общуването й с чуждестранни граждани и държавни
институции, както и изпълняване на трудовата й дейност без затруднения.
Заинтересованата страна – ***, не дава становище по делото.
Заинтересованата страна – ***, не дава становище по делото.
Заинтересованата страна ***, не дава становище по делото..
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, намери за
установено следното: В представените официални лични документи на
молителката ***, ЕГН **********, издадени от *** – ***, издаден от *** със
срок на валидност – до *** и лична карта № ***, изд. от ***, валидна до ***,
транслитерацията на собственото име на молителката е ***, като буквата Ж е
транслитерирана като ZH. В представеното писмо от работодател за
потвърждаване на трудовата заетост на молителката, обаче, навсякъде в
съдържанието на потвърждението, че работи при ***, тя е посочена като ***
***. Видно е от представените от молителката документи, че тя е неомъжена,
без деца и неосъждана.
При тези данни по делото, съдът прави следните изводи: Молбата за
промяна на транслитерацията в собственото име на молителката е допустима,
а по същество – и основателна. Чл. 2 ал. 2 от Правилника за издаване на
българските лични документи допуска чрез съдебно решение, в последващ /а
не в първи/ документ за самоличност, имената на българските граждани,
съдържащи характерни букви и буквосъчетания, да бъдат изписани на
латиница по начин, различен от английската транслитерация. Действително,
Приложение 1 на правилника, към който препраща чл. 2 ал. 1, предвижда
транслитерация на българската буква Ж в английската ZH, каквато е
направена в случая при изписване на името *** в настоящите документи на
молителката. Доказа се обаче по делото, че в държавата, в която пребивава и
работи молителката, въпреки че е англоговоряща и родината на английския
език, начинът на изписване на името й по българското законодателство е
неприемлив. Дори и в официален документ, какъвто е потвърждението за
2
трудовата й заетост, работодателят изписва собственото й име не по
официалната транслитерация в българския закон, а като ***, каквото желание
за изписване има и самата молителка. В молбата по настоящето дело, тя
изразява своето желание за този начин на изписване на английски на
собственото си име, като съдът отчита това желание, като важно
обстоятелство, касаещо изхода на делото. В аналогични случаи – тези по чл.
19 ал.1 от ЗГР, ВКС, в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение №
19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, посочва че от понятието
"важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на
лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно
самоопределяне по този признак, и когато исканата промяна няма за цел
въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
Липсата на такава цел на настоящето производство се доказа по делото с
представеното свидетелство за съдимост на молителката, в което не е налице
вписване на осъждане. Относно субективното желание за лицето,
квалифициращо се като "важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР, са
постановени също и решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г., V
г. о., ГК на ВКС, решение № 138/19.03.2009 г. по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о.,
ГК на ВКС, и определение № 703/12.06.2012 г. по гр. д. № 1777/2011 г., IV г.
о., ГК на ВКС, в които се сочи, че името е част от личното самоопределяне на
лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи
определено име следва да се зачете и съобрази от решаващия съд, наред с
обективните основания.
Съдът намира, че независимо, че цитираната съдебна практика касае
имената на българските граждани на български език, то тя е приложима и при
изписването им на английски, при тяхната транслитерация, т.к. при
неприемливо прочитане на името в държавата, в която българския гражданин
се реализира и живее, той реално е лишен от правото на своето истинско име
и самоопределяне. Предвидената транслитерация в Приложение 1 на
Правилника за издаване на българските лични документи, не е задължителна,
както е например транслитерацията за български географски имена, имена на
исторически личности, културни реалии, термини с български произход в
съответната научна област и др. в Закона за транслитерацията, т.к. ал. 2 на чл.
2 от Правилника допуска имената на гражданите да бъдат изписани и по друг
начин, ако съдържат характерни букви и буквосъчетания. Именно буквата G,
3
обозначаващо буквата Ж, е разпознато от англоговорящия работодател,
колеги и клиенти на молителката като съответно в името й ***, а не
буквосъчетанието ZH, предвидено от българския законодател. Поради
горното, при категоричните и необорени доказателства за желанието на
молителката и придобита известност на изписване на името й при
транслитерация, съдът намира, че са налице обстоятелствата да се приеме, че
молбата за промяна в изписването на името на молителката следва да се
уважи, и да се допусне промяна в начина, по който се изписва на латиница
собственото име на молителката, от *** на ***. След влизане в сила на
решението, препис от него следва да се изпрати на ***, на *** и на *** за
отбелязване на промяната.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.2 ал. 2 от Правилника за издаване на българските
лични документи, ДОПУСКА ПРОМЯНА в начина, по който се изписва на
латиница собственото име на молителката ***, ЕГН **********, в
българските лични документи, в регистъра на населението и в Национална
база данни Население, като собственото име се променя от записаното ***
на ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
получаване на съобщенията пред Плевенския окръжен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на ***,
на *** и на *** за отбелязване на промяната.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4