РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Кюстендил, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора А. В. Б.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600321 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от адв. Р., като защитник на подсъдимия А. Р. П., срещу
постановената на 16.02.2022 г. присъда по НОХД № 321/2020 г. по описа на Дупнишки
районен съд, с която подсъдимият е осъден, както следва:
- на 1 год. лишаване от свобода с 3- годишен изпитателен срок за престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК и
- да заплати на гражданския ищец А. Д. имуществени щети в размер на 60 лева и
разноски по делото 700 лева, както и да заплати съдебно деловодни разноски на ДнРС в общ
размер 290,58 лв.
С първоначалната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на присъдата.
Моли се за отмяната й и постановяване на оправдателна присъда по съображения развити в
допълнителна жалба. Според последната неправилно ДнРС не е кредитирал изцяло
показанията на св. К. З., според които се изключва участието на подсъдимия в
престъплението и неправилно съдът е изтълкувал справката от трафичните данни за
телефона на подсъдимия като приел, че от нея се установявало пребиваване на подсъдимия в
района на пътя под лифта. Отбелязано е, че телефонът действително е бил в този район
поради забравянето му от подсъдимия в джипа на св. З., намиращ се в този район. Развити са
съображения за неоснователно уличаване от пострадалия на подсъдимия в неизвършено от
последния престъпление. Твърди се, че нараняванията на пострадалия не са установени по
безспорен начин, като са развити съображения за неправилност на изводите на ДнРС за
тяхната установеност по категоричен начин. Навеждат се доводи и за съмнение в
достоверността на показанията на св. Д.. В обобщение се смята, че е нарушен материалния
закон, доколкото подсъдимият е признат за виновен в престъпление, за което не са събрани
ясни и категорични доказателства по реда на НПК. Смята се, че обективната истина не е
1
разкрита, съдебното следствие е проведено необективно, не са изследвани и съпоставени
всички значими и относими доказателства, а е даден неоснователно приоритет на
подкрепящите обвинителната теза, като неоснователно са игнорирани доказателствата,
опровергаващи обвинението. Моли се за оправдаване на подсъдимия.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът и адв.Симитчийски-повереник
на частния обвинител и гражданския ищец А. А. Д. са пледирали за потвърждаване на
присъдата.
Адв.Р.-защитник на подсъдимия е поддържал оплакванията си в жалбата и
съображенията за основателността й, развити в допълнителна жалба за отмяна на присъдата
и постановяване на оправдателна.
Подсъдимият е молил да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивната жалба и допълнението й,
становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на
първоинстанционна присъда, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила регламентиращи реда за разглеждане и решаване на делото. По предвидения в НПК
ред е събрал допустими и относими доказателства и доказателстени средства за пълното,
обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриване на
обективната истина по делото. Оценил е доказателствата според действителното им
съдържание. Изложил е ясно и последователно приетата за установена фактическа
обстановка, при която е извършено престъплението. Посочил е въз основа на кои
доказателства е сторил това, на кои от тях дава вяра и защо, кои изключва от
доказателствения материал и по какви съображения. Анализът на доказателства е ясен и
достатъчен. Изследвал е всички необходими за предмета на делото факти и обстоятелства.
КнОС, след преценка на събраните доказателства от първоинстанционият съд и на
тези, събрани по време на въззивното съдебно следствие, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Р. П. е роден на *** г. в гр.****. Българин е и български гражданин.
Към 21.09.2019 г. живеел в гр.**** и в гр.*** в който учел в НСА. Бил неженен и
неосъждан. Имал полувисше образование и положителна обществена оценка. Работел
понякога в **** планина, в която извършвал превоз на туристи с моторно превозно
средство към *****, по маршрут , с начало - паркинга при лифта за **** и край- ****.
Същата дейност през м.09.2019 г. извършвали и пострадалия А. А. Д. и приятелят му –св.
С. Д.-живущи в гр.**** св. Д. и др.
На 20.09.2019 г. подсъдимият П. се настанил и пренощувал в хотел „****“ в курорт
„***“, стопанисван от неговия вуйчо –св. К. З.. Управител на хотела била св. Г. П., а в
кухнята работела св. А. Д.. Двете били наети от св.З., който им бил работодател.
На 21.09.2019 г., преди обяд, подсъдимият отпътувал до лифта за *****, за да
превозва туристи. На паркинга, от който туристите наемали превозни средства, за да ги
транспортират възможно най-близо до *****, били и пострадалия св. Д., св.Д. и св. Д. с
управлявани от тях МПС-та. Всички очаквали туристи за превоз. Четирима туристи-
семейство решили да пътуват с пострадалия свидетел. Искал да ги превози подсъдимия, но
те предпочели пострадалия свидетел. Качили се в управлявания от него джип „****“ и
пострадалият свидетел ги закарал до крайната точка на маршрута, почти до****на лифта.
Туристите му заплатили за превоза 60 лв.-по 15 лв. за човек и слезли. Пострадалият
свидетел прибрал парите в джоба на суитшърта си и насочил автомобила си по обратния
път. След него пътувал св. Д., който също превозил туристи и се връщал към паркинга.
Подсъдимият не бил доволен от това, че пострадалият свидетел поел курса и решил
да вземе спечелените от него пари. Последвал го с МПС, марка „***“ , модел **** ( тип –
джип), с рег.№ ****, собственост на съпругата на св. З., видял го че се връща от курса и
препречил пътя му. Пострадалият свидетел бил принуден да спре, тъй като не можел да
2
продължи от МПС на подсъдимия. Последният слязъл от джипа си, отишъл до този на
пострадалия свидетел, отворил вратата му и започнал да го удря с юмруци по лицето и
главата. Казал му „ Дай ми парите от хората“. Пострадалият свидетел не го направил и
подсъдимият го издърпал навън, където продължил да го удря. Нанесъл му силен удар в
главата от който той паднал на земята. Подсъдимият бръкнал в джоба на суитшърта му и
взел 60 –те лева, които му били платени от туристите за превоза. После подсъдимият се
качил в джипа си и си тръгнал. Това станало пред погледа на св.Д., който карал след джипа
на приятеля си-св. Д. и наблюдавал случващото се . Като приближил джипа на
постр.свидетел спрял и отишъл при него. Той не се чувствал добре и не можел да управлява
МПС-то. Св.Д. го почакал да се посъвземе от побоя, помогнал му да се качи в джипа му и го
закарал до паркинга, а собственият си джипът, оставил на мястото на инцидента. Като
пристигнали на паркинга, постр.свидетел телефонирал на баща си-св.А. Д. и му казал, че са
го засекли, свалили са го от джипа, били са го и са му взели парите. Той му казал да се
обади на тел.112 и пострадалия свидетел го направил. В 12.26 часа съобщил на оператора
на тел.112 за случилото се. Св. А. Д. веднага след обаждането тръгнал от гр.С**** и
пристигнал на паркинга за наемане на МПС за превоз на туристи, при лифта за **** около
14.00 часа. Според него синът му-пострадалия свидетел не бил адекватен и бил силно
стресиран. Имал синини по лицето. Оплаквал се от болки в гърдите.
Подсъдимият не бил там, тъй като се прибрал в хотела на вуйчо си
Не били пристигнали служители на МВР, поради което св. Д., в 14.21 мин. позвънил
на тел.112 и поискал колежката му да го свърже с Полицейски участък на МВР в гр.****.
Това било невъзможно, поради липса на телефонна връзка с него, а само с РУ на МВР-
Дупница. После с пострадалия свидетел тръгнали за гр.Дупница и отишли в РУ на МВР-
Дупница, в което подали жалба. Веднага след това св.А. Д. и синът му –пострадалия
свидетел отпътували за гр.****, в който живеели. Пострадалият свидетел бил прегледан от
лекар в ЦСМП в гр.*****, който описал състоянието му в фиш за преглед и лист за
проведена консултация. На следващият ден бил прегледан и от д-р.Б., който му издал
медицинско свидетелство за пред съд. Имал кръвонасядания в скулите на лицето,
париеталната област на главата, носа и лява гръдна половина. Според мед.свидетелство,
обективно било установено, че има оток с хематом в посочените области с палпаторна и
функционална болка.
Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от приета от
районния съд. Тя е установена от показанията на пострадалия свидетел Д. (дадени пред
ДнРС) и от показанията на свидетеля-очевидец Д. (дадени пред ДнРС и на досъд.п-во,
дадени пред разследващ орган, прочетени от настоящия въззивен състав), както и от
показанията на св.Д. (дадени пред ДнРС), на св.А. Д., св.Б. Г. и св.К. Г. –полицаи, отчасти
от показанията на св. Св.Д., св. П., св.Здравков и обясненията на подсъдимия, дадени пред
ДнРС, както и от медицинските документи –Фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП-
София, Филиал-***** (л.45 от ДП), Лист за проведена консултация от 21.09.2019 г. ( л.42 от
ДП), Медицинско удостоверение за пред съда, изд. на 24.09.2019 г. (л.32 ДП), Писмо от
Дирекция „Национална система 112“ от 20.11.2019 г. (л.53 от ДП), Справка-характеристика
за подсъдимия (л.60 от ДП), Справка в Централна база –КАТ, Справка от А1 България
„ЕАД- София за мобилен номер *****, Справка за родство на св.К. З. ( л.88 от ДП),
Справка за съдимост на подсъдимия, както и СМЕ и Техническа експертиза.
Правилно ДнРС е дал вяра на показанията на пострадалия свидетел установил
времето, мястото, начина на извършване на престъплението и настъпилите престъпни
последици. Показанията му, според които „Въпросният ден превозвал туристи…. на
последния 18 стълб, разтоварил туристите, те му платили и си тръгнал надолу. Подсъдимият
го чакал на средата на пътя. Спрял и го попитал, какво става. Той започнал направо да го
удря с юмруци и да му казва „Дай ми парите от хората“ .Не му ги дал. Той го изкарал от
колата и продължил да го удря….А. взе парите и си тръгна надолу…..“ се потвърждават и от
показанията на св.С. Д., който е очевидец на случилото се с пострадалия свидетел.
Показанията на тези двама свидетели взаимно се допълват и потвърждават, убедителни и
3
последователни са, не будят съмнение във верността им, логични са, отчасти са потвърдени
и от видимите травматични увреждания по лицето на пострадалия свидетел, поради което
правилно ДнРС им е дал вяра.
Показанията на пострадалия свидетел и на св.Д. относно нанесения побой от
подсъдимия на пострадалия и взетите му пари се потвърждават и от производните
доказателства, установени от показанията на св.А. Д. и на св.Д., на които пострадалият
свидетел разказал това непосредствено след случая, а св.Д. е видял лично подсъдимият да
потегля с превозно средство след това на пострадалия свидетел и да се връща след него,
както и насинената скула на пострадалия свидетел след връщането му от курса, когато се
оплакал, че е бит от подсъдимия.
В тази насока са и показанията на св.Б. Г. –полицай, на който и на колегата му-св.К.
Г., св. Д. разказал чутото от пострадалия за физически контакт и вземане на пари от
пострадалия от страна на засякъл го джип (очевидно водачът му).
Правилно ДнРС е дал вяра на горепосочените свидетелски показания, тъй като
преценени в съвкупността им и поотделно са ясни, категорични, еднопосочни, логични и
потвърдени относно причиненото телесно увреждане на пострадалия свидетел от
горецитираните медицински документи и СМЕ.
Правилно ДнРС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на неговия вуйчо-
св.З., според които подсъдимият не е извършил твърдяното от пострадалия свидетел по
отношение на него, тъй като не е бил на местопрестъплението.
Показанията на св.З., според които подсъдимият никога не е превозвал туристи, са
опровергани по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Д.и, св.Д. и
св.Д., установили противното. Достоверността им е опровергана и от обясненията на
подсъдимия, дадени пред ДнРС, от които следва извод, че е извършвал превоз на туристи.
Не се потвърждават от доказателствата по делото обясненията на подсъдимия, дадени пред
ДнРС, според които предишната седмица имали конфликт с А. във връзка с
транспортирането на туристи, като А. го обвинил, че му е взел хората и му казал „Ще те
наредя!“. Нелогични са тези обяснения и се преценяват от КнОС като защитна теза на
подсъдимия, целяща оневиняването му. Така приема КнОС, тъй като са диаметрално
противоположни на установените от пострадалия свидетел и св.-очевидец Д., от видимите
увреждания на пострадалия свидетел след завръщането му от курса с туристи, които
подсъдимият искал да транспортира, но го направил пострадалия свидетел. Липсват
доказателства, поставящи под съмнение достоверността на показанията на пострадалия
свидетел, както и такива позволяващи кредитиране на обясненията на подсъдимия за
уличаването му от пострадалия.
Показанията на свидетелките, установили пребиваване на подсъдимия в хотел „***“
на *** г., на обяд, също не изключва верността на свидетелските показания, уличаващи
подсъдимия в нанасяне на побой и отнемане на пари от пострадалия свидетел на място,
относително недалеч от хотела, до което с превозно средство може да се пристигне за
времето след инцидента до обяд.
Не се установява от показанията на свидетелките Д. и П., твърдяното в жалбата за
установяване от двете свидетелки, че за времето от 20.09. до след обяд на 21.09.2019 г.
подсъдимият е пребивавал непрекъснато в хотел „****“, като не е напускал района на
хотела. Това св. Д. и св. П. не са заявили по време на разпита им пред ДнРС. И двете са
установили, че е бил в хотела и че са го видели да обядва. Не са заявили по време на
разпита им пред ДнРС ( а св.Д. и на разпита й на досъдебното производство, показанията от
което не са прочетени от ДнРС и не могат да се ценят) , че подсъдимият не е напускал
хотела от 20 до 21.09.2021 г. Не са тълкувани превратно от ДнРС показанията на тези две
свидетелки и не става ясно, защо така смята защита, при положение, че не са установили
факти и обстоятелства, установяващи по категоричен и безспорен начин, постоянно
пребиваване на подсъдимия в хотела, изключващо престъпна дейност по отношение
пострадалия свидетел
4
Правилно, поради гореизложените съображения, ДнРС не е кредитирал изцяло
показанията на св.З.. Няма съмнение, че същите са депозирани само и единствено с цел
оневиняване на племенника си-подсъдимия.
Справката от трафичните данни за телефона на подсъдимия също не изключва или
разколебава достоверността на показанията на св.А. Д. и Д..
Доводите в жалбата за уличаване на подсъдимия от пострадалия не се потвърждават
от доказателствата. Нараняванията са били видими веднага след инцидента и наличието им е
установено не само от пострадалия, но и от св.Д. и Д.. Затова КнОС не намира за
основателно съмнението в жалбата за липса на такива, както и за евентулно фалшиво
документиране на същите от страна на медицинските лица в ****.
Оплакването за неразкриване на обективната истина и необосновано кредитиране на
доказателствата, уличаващи подсъдимия в извършване на престъплението, също не
кореспондира с извършените процесуално-следствени действия от съда и събраните
доказателства. Обемът и видът им е достатъчен за категоричен извод за извършване на
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което правилно е признат за виновен и осъден
подсъдимия. Законосъобразността на курса е ирелевантна за престъплението.
КнОС споделя правните съображения на ДнРС за обективна и субективна
съставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Правилно ДнРС е посочил, че изпълнителното деяние е извършено чрез действия,
изразили се в два акта, които са взаимно свързани и подчинени на едно решение и на една и
съща цел. Затова престъплението е типично съставно престъпление. Единият акт на
изпълнителното деяние е реализиран чрез употреба на физическа принуда, а другият е
отнемането на вещта от владението на пострадалия, без негово съгласие, с намерение
противозаконно присвояване. Всяко от изп.деяние поотделно осъществява състава на
различно престъпления-на кражба по чл.194 от НК на 60 лв. и на принуда по чл.143 от НК.
В случая принудата, изразила се в нанесен побой на пострадалия е осъществена отнемане
от владението на пострадалия на предмета на престъплението 60 лв.-оборот от извършения
курс по превод на туристи. Престъплението е резултатно и е довършено с отнемането на
парите от владението на собственика им с намерение противоправно да ги присвои и и
трайното установяване на фактическа власт върху същите от подсъдимия, която настъпва с
отдалечаването му от пострадалия с парите.
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл по с.на чл.11, ал.2
от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице са
били у подсъдимия съставомерните представи на интелектуалния и волеви момент на
умисъла, тъй като е съзнавал, че отнема предмета на престъпление без съгласието на
пострадалия и с намерение да ги присвои, като за отнемането му нанася на пострадалия
физическа принуда, целейки трайно установяване на фактическа власт върху предмета на
престъплението.
По изложените съображения, КнОС счита, че правилно подсъдимият е признат за
виновна за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като възраженията и доводите в
жалбата за недоказаността на същото не може да бъдат споделени, тъй като не намират
опора в доказателствения материал.
Не са налице основания за корекция на присъдата в санкционната й част. Поради
липса на протест наказанието не може да се увеличи по размер. То е индивидуализирано
правилно, тъй като видът и размерът му са определени в пределите, предвидени в закона.
Липсват основания за отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част, тъй
като са налице всички предвидени в чл.45 от ЗЗД предпоставки за реализиране на
деликтната отговорност на подсъдимия за причинените с престъплението имуществен
вреди на гражданския ищец от престъплението, изразили се в сумата от 60 лв.
Правилно подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски, тъй като
такива дължи съгл.чл.189, ал.3 от НПК, доколкото е признат за виновен по обвинението.
5
По гореизложените съображения, КнОС счита, че присъдата е правилна и следва да
бъде потвърдена.
Воден от горното и на осн. чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/16.02.2022 г., постановена по НОХД №
321/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд
Решението не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка пред
Софийски апелативен съд, по реда на глава ХХХІІІ НПК, озагл.”Възобновяване на
наказателни дела”, по искане на осъдения в 6-месечен срок от обявяване на решението или
по искане на главния прокурор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6