Р Е Ш
Е Н И Е №...
град Велинград,
март 2012 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на девети февруари през двехиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П.
ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Д., като разгледа
докладваното гр.дело №1173 по описа на съда за 2010 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл.109а от Закона за
собствеността и по чл.108 от Закона за собствеността.
С исковата си молба Ц.А.Й. ***, П.С.Й. и Ц.С.Й.,***,
представлявани от И. Н. Ц., адвокат от
АК - Пазарджик, съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. „Хан
Омуртаг" № 2, за адвокат И. Н. Ц. твърдят против С.П.Р. и И.П.Р. ***
и Х.Д.С. и С.Д.В.,*** А, че първата от
тях заедно с И. К.К. е закупила от Р.К.Д.
ИСКАНЕТО е съдът да
постанови решение, с което да определи границата между имот пл. № 130 и имот
пл. № 66 по неодобрения кадастрален план на махала "Крушата", гр.
Сърница като тя да съответства на скица № 118/1989 г., която прилагат като
доказателство към исковата молба; да ОСЪДИ ответниците да им предадат на
владението върху описаните по-горе
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците с писмения си отговор оспорват исковете, като
неоснователни.Оспорват твърдението, че границите между имоти с кад.№№66 и 67,
респ. пл.№130 по неодобрения кадастър на м.”Крушата” са неустановени, както
и че владеят процесната част от недвижимия
имот без основание.Твърдят, че:-границата между имоти с кад.№№66 и 67 е материализирана с ограда, която не е
премествана отпреди
Съдът, като прецени всички
събрани по делото доказателства и доводит ен астраните по свое убеждание, прие
за установено следното:
Ищците, в чиято тежест е
да докажат правото си на собственост върху процесния недвижим имот на
посоченото придобивно основание което ги легитимира да предявят исковете за
защита на това вещно право, представят в подкрепа на твърденията си нот.акт №67, том I,
дело № 96/199 г. на Нотариус с рег.№156 на НК Г.Х. и район на РС Велиград, от
който е видно, че ищите П.Й. и Ц.Й. са придобили на основание покупко-продажба
правото на собственост върху дворно място, застроено и незастроено, с площ от
590 кв.м., за което е отреден имот пл.№130 по плана на кв.Крушата, Кметство
Сърница, при съсеи на имота:Р.М., братя А., С. и Л.В. Д. и Г.Т., ведно с
построената в източната част на имота ЖИЛИЩНАСГРАДА, цявата с плок от 50
кв.м.Техните праводатели ищцата Ц.А.Й., И. К.К. и С. С. К., са придобили
дворното място на основание покупко-продажба с нот.акт № 31, т. II дело № 551/1984 г., от който е
видно, че имотът е бил с площ от 730 кв.м. и съставлявал имот с пл.№67 със същите съседи.Правото си на собственост
те са придобили от Р.Е.Д., който съгласно нот.акт № 70, том II, дело № 469 от 1984 г. на ВРС 1984 г. се легитимира като собственик на
дворно място с площ от 1280 кв.м. в м.”Крушата”, съставлявало имот с пл.№67,
при съседи:улица, Н. и В.М. и братя А.. На основание обстоятелствена
проверка.От представеният нот.акт № 27, том II,
дело № 540/1984 г. е видно, че бившият собствевник е продал 550 кв.м., съставляващи
“...550/1280 ид. Части” от същия имот на Р.А.М..Не е спорно, че тази махала
“Крушата” няма действащ кадастър, а имотите са описвани с номера по неодобрен
такъв. Така се подкрепят твърденията, че по този неодобрен кадастър към момента
на закупуването имотът е бил с пл. № 67, с
площ
От заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експретиза се
установи, че кадастрален план на квартал “Крушата” на гр.Сърница през 1980 г. и
регулационен и застроителен план от 1990 г. са изработвани, но не са приети,
одобрени или влезли в сила.Данните от първоначално изработения кадастрален план
обаче показват, че имот с пл.№67 е имал площ от 1850 кв.м. и граници:имот с пл.№66, имот с пл.№67 и
улица, а от запад – с имот с пл.№77 и югозапад с имот с пл.№78.Имот с пл.№66 е
с площ от 891, 30 кв.м. и от запад граничи само с имот с пл.№78.Регулационното
предвиждане по разработената улична регулация е било за имоти с пл.№№66 и 67,
попадащи в кв.10, по източната фасада на които е проектирана улица с о.т. 87,
88, 89 и 90, в която попадат най-източните части на имотите с площ от 18 кв.м.
и съответно – 30 кв.м. за втория.Вещото лице посочва, че е предвидена улица –тупик с о.т.86 и 88 за достъп до
имотите с пл.№77 и 78, проектирана изцяло за сметка на площта на имот с пл. №67
– 330 кв.м., в . т.ч. и уширение заемащо
югозападната част на имот с пл.№ 67 с размер от 125 кв.м.Вещото лице изяснява, че в последствие е имало
попълване на плана, но без да е ясно кога и на какво основание е извършено, при
коетоимот с пл.№67 е разделен на източна част и западна част, като първата е
заснета като имот с пл.№67 а втората с №130.Площта на имот с пл.№130 /западния/
е била 610 кв.м., която е измерена от уличната регулационна линия на
тупика и до северната, западната и източната граници, така както са
посочени-т.е. не включва площта на тупика, респ. уширението му.Площта на имот с
пл.№67 е 510 кв.м. Вещото лице изяснява, че улицата тупик разделя бившия имот с
пл.№67 на две части-северна и южна.Площта на северната част /1120 кв.м./
отговаря по площ на площите на тези два имота, южната е с площ от 370 кв.м. С
посоченото пъпълване на плана по отношение на имот с пл.№66 северната и южна
граници са зачертани с кафяво, южната граница е нанесена с молив и на плана не личи къде е нанесена северната
граница.Площта на имота, измерена от нанесената с молив южна граница и уличната
регулационна линия не предвидената улица тупик /като граница от север/ е 912
кв.м.Но както посочва 370 кв.м. от тях са всъщност южната част на бившия имот с
пл.№67.Вещото лице установява, че са заснети и два нови имота с пл.№№127 и 126,
югозападно от имот с пл.№67 и записванията за имотите по плана.От заключението
на вещото лице и представения проект за
попълване на кадастъра с верни имотин и граници се установява, че като граница
за заснети съществуващите на място огради и сгради, на които заснетите от
север, и от изток-респ. от запад, граници на имотите с пл.№№130 и 67
съответстват на границите на имотите и представляват материализирани на място
граници от посочения и коментиран по горе план.Границата от юг на имот с
пл.№№66 съответства на границата, нанесена с молив на същия план и
материализирана с ограда.На проекта като невярна е зачертана северна граница на
имот с пл.№66 /на ответниците/, съвпадаща с уличната регулация на предвидената
улица тупик.Като вярна граница на този имот от север е прокарана граница на
север от зачертаната, включая част от уширението на проектираната улица –тупик,
като по този начин площта на имота е около 1180 кв.м..Площта на имот с пл.№67 е
521 кв.м., а площта на имот с пл.№130 – 720 кв.м.Вещото лице пояснява, че при
огледа на място част площ от 125, 5 кв.м. така както описано в исковата молба е ограден ос почти
срутена дървена ограда с граници имот с
пл.№66 от изток, имот пл.№126 от запад и омт с пл.№127 от юг.Вещото лице в
заключителната част на заключението посочва, че площта на имот с пл.№130
отчетена до уличната регулациионна линия на улица тупик е 610 кв.м., а по
нот.акт /на праводателите на ищите/ - 730 кв.м., което съответсвало на
процесната част от дворното място.Също така, че разликата между площта на
имота, предмет на нот.акт № 16/1990 г. на Р.Д. от 1230 кв.м. и площта на имот с
пл.№66 след изменението и попълването с улица-тупик е около 320 кв.м., което
съответства на площта на тази проектирана улица.Липсват данни за отчуждаване
или сделки с имота, но при следващата промяна на собствеността с нот.акт №67/1990 г. имот с пл.№130 е записан с
по-малка площ 590 кв.м.Вещото лице изяснява, че съставения проект за попълване
на кадастъра с верни имотни границ, отразява спорния имот като показан като
част от имот с пл.№130, този проект е съобщен на заинтересованите собственици,
но съобщението не е подписано само от ищците Цв.и П. Й..Скицата проект към него
е приложена по делото / стр.108/.Безспорно одобрени планове на махала Крушата
няма и не са влезли в сила, а площите и сигнатурите на имотите по посочените
нот.актове са вписани по данни, съобразно различните изменения, в това число и
на улична регулация, която не е вл. в сила и няма прокарана такава улица –
тупик.Това условие, следва да се има предвид при преценка на заключението на вещото
лице, което е изготвено на базата на данни от тези изготвяни планове, никой от
които обаче не е одобрен и не е бил действащ.Съпоставяането на площите на
имотите по данни от тези планове и по данни от нот.актове, не може да формира
категорични изводи, а от представените копия от скици 160/1989 г.,
геодезическата снимка на имотите, скица №118
от 28.09.1989 г. с виза, както и показанията на свидетелите В. и М. тези
изводи се разколебават.Тези свидетели установяват, че при първоначалното
положение на имотите границата между двата имота е била в права линия и е била
изградена дървена ограда.Част от тази ограда съществува, но само в процесното
място.Последващите огради са правени, след като всички собственици на съседни
имоти се съгласили да се отстъпи от местата им и да се направи път.В този
смисъл са и показанията на свид.К. и не може да се
приеме извода, че пътя /улица-тупик/ е изцяло за сметка на техния имот /в
последствие продаден на ищците/, а не за сметка на всички имоти.Свид. Д. казва,
че така както е поставена оградата в западната част “реже” от местото, което е
било предмет на продажбата на имота от бившия собственик Р.Д., имало чупка, а
свид.И. говори за “чупка” в мястото,
което наричали обръщало.Тези показанията обаче са изолирани, не се
подкрепят от писмените доказателства – скици, и от заключението на вещото лице,
което установява предвиждането на такова уширение /което може да се приеме за
обръщало/ в много по-късен момент, поради което съдът не ги кредитира.Те се
опровергават и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели.Всъщност-
ако се съпоставят данните по неодобрения план на имотите, отпреди прокарването
на улица - тупик и уширението й, никаква чупка или имот на формата на буквата
“Г” не следва да са са възприели свидетелите, тъй като според този плана и
заключението на вещото лице, целият път и уширението за сметка на продадения от
Д.и имот и едва след проектирането им се получава т.нар. чупка в западната му част.Ето
защо, съдът намира за установено, че границата между имотите е минавала по
права линия, като спорния въпрсо къде е минавала тя е изяснен от събраните по
делото данни от скиците и зключението н авещото лице, които сочат че тя е
нанесена на неодоберн план на м.Крушата и не включва процесната част с форма на
правоъгълник, както и не очертава буквата “Г” в западната част на имота на
ищците.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за неоснователен.Касае се
за иск по чл.109а от Закона за собствеността, който има за предмет разрешаване
на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата
между притежаваните от тях имоти.Твърди се, че е отнето владението на част от имота, която се ограничава от тази
вярна граница, описана в исковата молба.Съдът намира, че от доказателствата по
делото не се установи процесната част да е част от имота, придобит от ищците Ц.
и П. Й. с нот.акт№67, том I дело №96/1999 г. недвижим
имот, а относно първата ищца то тя се е разпоредила с правото си на собственост
върху същия и искът, основан на твъдения че е носител на това вещно право е
изцяло неоснователен и само на това основание. Като собственици на имот,
обозначен като имот с пл.№130 се легитимират само втората и третата ищци,
съгласно посочения нот.акт.По делото обаче не се установи, че имотната граница
между техния имот и този на ответниците минава по границите, в които е очертана
процесната част с форма на провъгълник с площ от около 140 кв.м.По изложените
по-горе съображения, съдът приема, че границата на бившите имоти с пл.№66 и 67
по неодобрения кадастрален план на м.Крушата минават така както са отразени на геодезическа
снимка, като при разделянето на имот с пл.№67 на два по-малки имота тази
граница-южна и за двата новообразувани имота, не е променила местоположението
си.Предвижданията за прокарване на улица –тупик и уширение не са реализирани,
тъй като няма влязъл в сила план, респ. изменение.Ето защо уличната регулация
за тази улица не се отразява върху положението и границите между имотите иняма
основания те да се заснемат по различен начин.Тези изводи се подкрепят, както и
от писмените доказателства, така и от гласните доказателства в т.ч. и
свидетелски показания относно положението на имотите, като никое от тях не
установи според съда процесната част с форма на провоъгълник да е била част от
имота с пл.№67, а не от съседния на което сочат скиците, геодезическите снимки
и показанията на свидетелите с непосредстевни впечатления от момента на
закупуването им и още преди т.нар. “отстъпки” от собствевниците за прокарване
на път.
С оглед на горното искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.Неоснователен се явява и искът по
чл.108 от ЗС за собствевност върху същата част, тъй като не се установи ищците
да са собственици на този имот, като първата и основна предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск.
На основание чл.78, ал.4
от ГПК следва да се осъдят ищците да заплатят на ответниците направените по делото
разноски .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ц.А.Й. с ЕГН ********** ***, П.С.Й. с
ЕГН ********** и Ц.С.Й. с ЕГН ********** ***, представлявани от И. Н. Ц., адвокат от АК - Пазарджик, съдебен
адрес гр.Пазарджик, ул. „Хан Омуртаг" № 2, за адвокат И. Н. Ц.
против С.П.Р. и И.П.Р. *** и Х.Д.С.
и С.Д.В.,*** А с правно основание чл.109а от Закона за собствеността за
определяне на границата между имотите
им, означени като пл. № 130 и имот пл. № 66 по неодобрен кадастрален план на
махала "Крушата", гр. Сърница, която да съответства на скица №
118/1989 г. и включваща в границите на имота, част с правоъгълна форма с площ
от 140 кв.м., с граници от изток-имот с пл.№66, от запад- имот с пл.№126 и от
юг – имот с пл.№127, както и ОТХВЪРЛЯ
предявеният от тях иск по чл.108 от Закона за собствеността за осъждане
на ответниците да им предадат владението върху описаната по-горе част с площ140
кв. м. от имот пл. № 130, в описаните граници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.А.Й., П.С.Й. и Ц.С.Й.
да заплатят на С.П.Р. и И.П.Р., Х.Д.С. и
С.Д.В., сумата от 220 лв. разноски по делото.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: