ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. ХАСКОВО, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600445 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Е.Е., повереник на С. Ж. С.,
против Определение № 193/02.06.2022 г., постановено по НЧД № 404/2022 г.
по описа на Районен съд-Хасково, с което е било потвърдено Постановление
от 16.02.2022 г. на прокурора от Районна прокуратура-Хасково за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 158/2015 г. по описа на
ОД на МВР-Хасково, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро
вр; чл.342 ал.1 от НК.
В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на
атакуваното определение. Заявява се, че неправилно е било прието от съда
изтичането на давността за наказателно преследване при визираната в
разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НПК продължителност, а този неправилен се
извод произтичал от необсъждането на основния поддържан в жалбата против
прокурорския акт довод, според който на пострадалия били причинени
увреждания, по-тежки от тези, които приело обвинението и затова
обуславящи различна от посочената в постановлението правна квалификация.
Съдът не коментирал тези съображения, нито доказателствата, сочещи, че на
1
пострадалия е била нанесена те средна, а тежка по естеството си телесна
повреда. Пренебрегнати били според повереника обстоятелството, че
здравето на пострадалия е било влошено след пътния инцидент, както и за
продължително време той е бил поставен под запрещение. Вместо това, съдът
отдал превес на предприетите от органите на досъдебното производство
процесуални действия по отношение на причинителя на пътния инцидент и
така установил, че давността на наказателното му преследване е изтекла,
възприемайки изцяло изводите на прокурора относно вида на телесните
увреди. Заради това, повереникът счита, че съдебният акт е неправилен и
прави искане за неговата отмяна.
Пострадалият С. Ж. С. не взема становище по жалбата.
Писмени възражения против жалбата не са постъпили.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП
158/2015 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, с изложените в атакуваното
постановление съображения, както и с тези, съдържащи се в
обжалваното определение, служебно и във връзка с наведените доводи,
намери за установено следното:
Въззивната жалба следва да се приеме за допустима, защото е
подадена от лице, разполагащо с право на такава /подадената от повереника
жалба е допустима в срока на неговото уведомяване съгласно Становището
на НК на ВКС, прието на заседание на ОСНК от 30.06.2021 г./ и защото тя е
постъпила в срок при липсата на доказателства нейният подател /адв.Е.,
действащ като представител на пострадалия С.С./ да е бил самостоятелно
уведомен за постановения от първоинстанционния съд акт,тъй като
изпратеното на адреса му съобщение на практика е било предназначено за
представлявания от него пострадал, което той е приел със задължението за
предаване на адресата. Последният пък вече е бил уведомен /с връчено на
15.06.2022 г. съобщение/ за определението на адреса, който е посочил по
делото за съдебна кореспонденция и при наличието на който е било
безпредметно връчването да стане и на втори адрес и то при липсата на
каквито и да е данни за промяната на първия и при отсъствието на нарочно
направено искане съдебния контакт да бъде реализиран чрез упълномощения
повереник. Независимо от тези неясноти в администрирането на делото, както
вече се посочи, жалбата следва да бъде приета за постъпила в срок и затова
2
подлежаща на разглеждане по съществото й. А така преценена, жалбата се
явява основателна и то не защото изложените от прокурора и почти изцяло
подкрепени от първоинстанционния съд съображения са принципно
неправилни или некореспондиращи с действително установяваща се по
делото процесуална фактология и производната й материална норма, която е
следвало да бъде приложена, а защото в своя акт съдът не е дал отговор на
основния поставен от жалбоподателя въпрос. Той е касаел правната
квалификация на разследваното престъпление, изводима от медико-
биологичните характер на получените от пострадалия С. увреждания, както и
пълнотата на доказателствената маса, която е следвало да установи този
съществен за обективната страна на разследваната дейност елемент. Както
беше посочено по-горе, жалбата против прокурорския акт, а също и
настоящата въззивна жалба, са фокусирани не върху процесуалните
документи, обуславящи или не изтичането на обикновената погасителна
давност, а върху правната оценка на получените в резултат на пътния
инцидент телесни увреди. Този защитен срещу прекратителния акт подход е
не само резонен, но и изцяло съответстващ на закона, тъй като преди да
пристъпи към приложение на правилата за давността досъдебният орган
дължи отговор на други въпроси – извършено ли е деянието, съставлява ли то
престъпление и каква следва да бъде неговата правна квалификация, и това
произтича не само от възприетата в разпоредбата на чл.24 ал.1 от НПК
систематична подредба на основанията за прекратяване на наказателното
производство, но и от нормата на чл.24 ал.2 от НПК, а и от основните
принципи, съдържащи се в разпоредбите на чл.13 и чл.102 от НПК. Както се
отбеляза, нито съдебният, нито прокурорският акт са дали отговор на
поддържания в жалбата довод за липса на всестранност, пълнота и
обективност при изследването на телесното увреждане, което действително е
било причинено на пострадалия. А този довод е основателен, заради следното:
Първата медицинска експертиза, която е имала задача да установи, опише и
анализира получените от пострадалия травми е назначена с Постановление от
17.11.2015 година. Изготвилият експертното заключение лекар е работил по
писмени данни, като е обсъждал в доклада си три епикризи, издадени по
повод проведеното лечение на С.С. – Епикриза № ****г., издадена от *****;
Епикриза № *****г., издадена от ***** и Епикриза № *****., издадена от
****** /неправилно описана в доклада като издадена от болница в
3
гр.******/. Изводът, който експертът е направил след анализа на тези
медицински документи е, че пострадалият С. е получил в резултат на
транспортното произшествие травматични наранявания в осем на брой
телесни области, като три от уврежданията са квалифицирани като
причиняващи състояние, временно опасно за живота, четири – като трайно
затрудняващи движението на снагата, дясната ръка, лявата ръка и десния
крак, и едно – като нараняване, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Относно първата група телесни повреди е
посочено, че временно опасното за живота разстройство на здравето се дължи
на претърпян травматичен шок, черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на мозъка и кръвоизливи под обвивките на мозъка, контузия на
белия дроб и хемопневмоторакс вдясно. След продължилото повече от шест
години досъдебно разследване, в което преобладават исканията и
последвалите ги разрешения за удължаване на срока му и отсъстват ритмични
и съответстващи на закона, а и на процесуалната конкретика действия,
насочени към установяване на обективната истина или установяването на
заподозрения извършител, многократно влизал в страната ни след
образуването на делото /л.114 от ДП/ и с ясно установена месторабота,
телефон и адрес /последният съобщен на разследващия още на 17.12.2019 г. –
л.141 от ДП/, на 10.12.2019 г., а после на 02.09.2021 г. е била издадено
Постановление, с което е била назначена комплексна експертиза, възложена
на двама експерти – автоинженер и медик. Причината, заради която работата
на последната е продължила до 08.02.2022 г., се установява от материалите по
делото, а доколко тя основателно е предизвикала безспорно неразумната
забава на разследването, е въпрос, който не следва да бъде коментиран, макар
именно тази забава в съчетание с нереализираното намерение на
разследващия да изготви молба за правна помощ с цел призоваване на
обвиняемия в чужбина /отделен е въпросът дали такава молба е била
необходима при приложимите механизми на сътрудничество с държава-член
на ЕС/, да са довели до изтичането не само на разумните срокове за
наказателно преследване, но и на коментираната от прокурора погасителна
давност при възприетата от него оценка на фактите. По-същественото в
случая е друго и то се състои в съдържанието на изготвеното от комплексната
експертиза заключение в частта му, отнасяща се до получените от С. телесни
увреди и техните медико-биологични белези. Вижда се от писмения доклад,
4
че при обосновката на своите изводи съдебният лекар Б. е коментирал
единствено и само медицинските документи, които са били обсъдени вече от
първата медицинска експертиза – изготвената от съдебния лекар Е.. Логично
при това положение и изводите на двамата лекари са идентични. Както и при
първата експертиза, комплексната е градила своите изводи върху трите
епикризи /описаните вече по-горе/, проведеното болнично лечение и
проведените терапевтични и рехабилитационни процедури. Тоест
доказателствената база, върху която е работил и вторият медицински експерт
се е ограничила до документацията, съставена през месец ноември на 2015
година. Както обаче към момента на възлагане на експертизата /с двете по-
горе посочени постановления/, така и към момента на нейното изготвяне,
продължило над година, считано от първия възлагателен акт, по делото са
били събрани доказателства, не само имащи съществено отношение към
отговора на поставените въпроси, но и сочещи, че здравословното състояние
на пострадалия е било сериозно влошено след преминалото първоначално и
спешно по характера си стационарно лечение. Още с молбата, в която адвокат
Е. е поискал възобновяването на делото, той е приложил доказателства,
потвърждаващи заявените в нея факти – препис от решение № 220/20.06.2017
г. по гр.д. 158/2017 г. на ОС-Хасково, с което С. е бил поставен по пълно
запрещение, препис от Решение от 05.02.2018 г. на ТЕЛК към ***** и
Удостоверение, издадено от органа по настойничество при Община Д..
Прочитът на първия от тези документи /съдебното решение/ установява, че
причина за поставянето на С. по пълно запрещение е тежко коматозно
състояние, в което той се е намирал както към момента на провеждането на
това съдебно производство, така и още към 13.02.2017 г., когато с друго
решение на ТЕЛК е бил освидетелстван при констатация за 100 % загуба на
трудоспособността. Повторното освидетелстване от 05.02.2018 г. е
потвърдило тези изводи на лекарската комисия, а проведеният на 24.01.2020
г. разпит на свидетелката В. Л. Т. /л.152 от ДП/ е допълнил сведенията за
влошеното здраве на С. след месец ноември на 2015 г., актуално и към
момента на провеждане на разпита съгласно представените от изслушаната
факти. Всъщност съдебното решение, с което С. е бил поставен под
запрещение, е давало достатъчно ясна и в същото време подробна
информация за динамиката в развитието на болестните процеси, причинени
от автомобилната травма – продължително състояние на будна кома,
5
проведена оперативна интервенция на мозъка, липса на контактност с
околния свят, невъзможност за извършване на каквито и да е самостоятелни
дейности. Ако разследващият орган и прокурорът бяха обърнали внимание
на тези обстоятелства, то резонно биха поставили на обсъждане въпроса –
възникнал ли е ексцес, т.е. неблагоприятна промяна в здравето на
пострадалия след месец ноември на 2015 година и ако такава е налице, сочи
ли тя на факти, обосноваващи по-тежко по характера си телесно увреждане в
сравнение с първоначално приетото и по-конкретно сочи ли на увреждането
„продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.128 ал.1
предл.1-во от НК, чиито медико-биологични белези и физиологични
проявления са подробно коментирани в ППВС № 3/79 г. и затова е
безпредметно да бъдат излагани в настоящия съдебен акт. Безспорно е било
нужно да се коментира и възможността за настъпване на друг вид, но също
тежка по смисъла на закона телесна повреда, ако са налични сведения за
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Така, вместо в
така или иначе дългия промеждутък от възлагането на експертизата до
нейното изготвяне разследващият да предостави новосъбраните доказателства
на назначения експерт, той напълно ги е пренебрегнал, като нито
самостоятелно, нито чрез квалифицирана помощ ги е подложил на анализ,
който да доведе до целената всестранност, пълнота и обективност в
доказателствената дейност. Все в този контекст напълно неразбираем е и
пропускът да се извърши повторен разпит на пострадалия, който е бил
изслушан единствено и само на 08.01.2016 г., когато е заявил отсъствие на
всякакъв спомен на инкриминираните събития. Последното е рефлектирало не
само върху всеобхватното изясняване на здравословното състояние на С. в
неговата динамика, но и върху основния факт на доказване – условията, при
които е настъпил пътният инцидент, доколкото пострадалият е бил очевидец
на същия, а показанията му решаваща основа за изграждане на експертните
изводи, които са се оказали лишени от важна, първична по естеството си
доказателствена информация /отделен е въпросът, че разпитът на другия
очевидец – Н. Б., не предоставя никакви сведения нито за разположението на
автомобила върху пътното платно, нито за неговата осветеност/. Неразбираем
е и процесуалният механизъм, приложен за привличането на М. Б. в
качеството му на обвиняем – в негово отсъствие и без участието на защитник.
Последното с основание е дало повод на съда да приеме, че такова
6
процесуално действие на практика не е извършено, защото съставеният
документ не е бил в състояние да породи предвидените в закона правни
последици, тъй като същият документ не е станал достояние нито на
обвинения, нито на защитника. Независимо от това обаче не може да не бъде
отбелязано, че безспорно М. Б. е бил третиран от прокурора именно като
лице, привлечено към наказателна отговорност, доколкото в редица издадени
актове прокурорът е коментирал конституирането му именно като обвиняем –
л.122, л.123, л.131, л.266 от ДП /постановлението за спиране/ и др. За разлика
от последното цитирано постановление, в това, с което наказателното
производство е било прекратено, тази позиция пък очевидно е била
изоставена или поне разколебана, тъй като препис от този акт не е бил връчен
нито на Б., нито на негов защитник. Това за пореден път е нарушило правата
на това лице /независимо от валидността на документа на привличане и
доколкото такъв все пак е бил съставен/, като го е лишило не само от
възможността да се възползва от регламентираното в чл.24 ал.2 от НПК
право, но и от възможността да атакува прокурорския акт относно
основанията за прекратяване на наказателното производство. Тук отново е
необходимо да се посочи, че адресът за кореспонденция с Б. е станал
достояние на разследващия още на 17.12.2019 г., а и достатъчно сведения за
такъв адрес са съществували още към момента на разпита му като свидетел и
обявяването му общодържавно издирване с предложението от 13.01.2017 г.,
което резонно заради живеенето извън пределите на страната не е постигнало
целта си.
Всичко изложеното дотук, води до извода, че проведеното по
делото разследване е както непълно, така и обременено с редица процесуални
пропуски и нарушения на закона. Затова то не е могло да даде отговор на
основните въпроси, които подлежат на решаване в наказателното
производство – извършено ли е престъпление, кой е неговият автор и каква
следва да бъде правната квалификация на фактите, установени след
събирането на всички относими към предмета доказателства чрез
предвидените в закона средства и способи. Затова, като е пристъпил към
прилагане на правилата за давността преди да изясни обективната истина по
делото, прокурорът е постановил незаконосъобразен акт. Затова този акт е
следвало да бъде отменен от съда, а делото да бъде върнато на прокурора за
продължаване на действията по разследването – за назначаването на нова
7
медицинска експертиза, която да обсъди всички относими към телесното
увреждане доказателства, съдържащи се в делото, и така даде заключение
относно развоя на настъпилите в резултат на получените травми болестни
процеси и тяхното влияние върху физиологичното състояние на пострадалия,
както и причинната им връзка с нанесените при произшествието наранявания,
а също – и за отстраняване на всички останали нарушения на процесуалните
правила, които бяха описани по-горе. Като не е сторил това, съдът също е
постановил неправилен акт, който подлежи на отмяна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 193/02.06.2022 г., постановено по НЧД № 404/2022 г.
по описа на Районен съд-Хасково, вместо което:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.02.2022 година на прокурора при Районна
прокуратура-Хасково, с което е прекратено наказателното производство, водено по ДП №
158/2015 година по описа на ОД на МВР-Хасково, пр.пр. № 2563/2015 г. по описа на РП-
Хасково, и
ВРЪЩА делото на прокурора от Районна прокуратура-Хасково за
продължаване на разследването и приложение на закона съобразно изложените в мотивите
на настоящия акт указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8