№ 4067
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110112647 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.С.” АД, ЕИК *********,
гр. Варна срещу Л. С. искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 1./ за сумата от 2 595, 92 лв.,
претендирана като корекция на сметка за периода от 29.12.2021г. до 28.03.2022г. в обект,
находящ се в ***********, обективирана във фактура № ФМ **********/01.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; 2./ за сумата от 63, 46 лв., претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от 12.04.2022г. до
08.07.2022г., за които е издадена заповед № 4725/27.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане № 39491/28.10.2022г. и двете в
производството по ч.гр.д. № 9275/2022г., поправена с разпореждане № 39491/28.10.2022г. и
двете по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че ответникът се явява потребител на ел. енергия в
сочения обект на потребление. Твърди, че сумата е дължима на основание чл.55 ПИКЕЕ вр.
чл. 200 ЗЗД. Посочва, че протоколът за проверката е изготвен в съответствие с чл.49, ал. 3
ПИКЕЕ в присъствие на независим свидетел. Установено е неправомерно свързване
/присъединяване/ към електроразпределителната мрежа, чрез кабел САВТ, поставен на
около 40 см. под земята, чрез токови клеми. Преминалото количество електроенергия не е
отчетено и не се измерва от СТИ.
На 01.04.2022г. със становище е било начислено процесното количество ел. енергия,
конкретизирано по размер. Твърди, че корекцията е извършена в съответствие с чл. 55
ПИКЕЕ като периодът на начисляването е от датата на монтажа на СТИ до датата на
извършване на проверката, а остойностяването е извършено съгл. чл. 56 ПИКЕЕ. Сочи, че
това количество ел. енергия не представлява служебно начислено, а реално доставено,
потребено, измерено от СТИ, поради което е и дължимо, ведно с обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва.
Правният интерес се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
1
възражение срещу дължимостта на сумите, инкорпорирани в заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. С., която оспорва
предявените искове.
Твърди се, че недвижимият имот е подарен на Д.С. с договор за дарение от
07.04.2022г., поради което претенциите се явяват недопустими.
Изтъква се, че стопанисваният недвижим имот представлява триетажна къща, а
жилището, което се твърди, че е неправомерно свързано към електроразпределителната
мрежа, е това, разположено на втория етаж и е собствено на Д.С., придобил собствеността с
дарствения акт.
Твърди се, че установеният от служителите на кабел не захранва жилището на втория
етаж и няма връзка нито със СТИ, нито с ел. таблото. Поканени да влязат в имота, за да
установят посоченото обстоятелство, служителите на ищцовото дружество отказват да
влязат, дори и в присъствие на служител на полицията.
Оспорват се твърденията посочената електроенергия в издадената фактура, да е
реално потребена от лицето, което има качество на потребител, поради което се настоява за
отхвърляне на предявените претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 4725/27.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9275/2022г. на Районен съд –
Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
От представения по делото констативен протокол № 5200981 се установява, че на
28.03.2022г. служители на „Е.С.” АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабр. № 1115031300555138, монтиран в обект, находящ се в ***********.
В него е отразено наличие на неправомерно свързване (присъединяване) към
електроразпределителната мрежа, осъществено, „чрез кабел CABT 3*35 + 16 кв.мм., като
едното жило 35 кв.мм. се ползва за фаза, а другото 16 кв.мм. се ползва за нула.
Присъединяването е извършено на около 40 см. под земята, чрез токови клеми към първа
фаза и към нулевия проводник на захранващия РКЗ кабел CABT 3*50 + 25 кв.мм. и от там
подземно влиза в имота и захранва електроинсталацията. Консумираната ел. енергия по
този кабел не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща. Измерен
моментен товар по неправомерното присъединяване от 30.86 А“. Правилната схема на
електромера е възстановена.
Съставеният при проверката протокол е подписан от служители на „Е.С.” АД, както
и от служител на органите на ОД на МВР – Варна.
Поради отсъствие на абоната, протоколът е подписан от свидетеля Мария Демирова.
Въз основа на констативния протокол е изготвена справка от 01.04.2022г. за период
от 90 дни за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, на осн. чл. 50, ал. 2
и ал. 3 ПИКЕЕ.
С фактура № **********/01.04.2022г., е начислена сума за плащане в размер на
2 595, 92 лв. с посочен срок за погасяване – 11.04.2022г.
Първият спорен по делото въпрос е кое лице се явява потребител на електроенергия
2
към датата на извършената корекция – 28.03.2022г.
Към посочената дата, собственик на жилището, намиращо се на ет. 2 от триетажна
сграда, находяща се в ***********, е Л. С., която на 07.04.2022г., е подарила
самостоятелния обект на своя син Д.С. с договор за дарение от 07.04.2022г., съставен в
изискуемата от закона форма на нотариален акт.
Или, към датата на извършената проверка на средството за търговско измерване,
потребител на електроенергия на посочения обект, се явява Л. С.. Последващото
прехвърляне на собствеността с дарствения акт, е правно ирелевантно.
Следващият спорен по делото въпрос е кой обект от триетажната къща е захранван с
електроенергия, посредством кабел CABT 3*35 + 16 кв.мм.
От изслушаното заключение на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда, се установяват следните релевантни за делото факти:
1./ демонтираният електромер с фабр. № 1115031300555138, е отчитал
електроенергията, доставено до жилището, намиращо се на етаж 1 и етаж 2 в изградената в
имота триетажна къща, както и до стопанските постройки, извод, формиран от експерта въз
основа на оглед на инсталацията на сградата. На етаж 2 не е установено друго средство за
търговско измерване. В жилището на етаж 1 също не е установен електромер;
2./ първоначално, посоченият електромер с фабр. № 1115031300555138 е бил
предназначен да отчита електроенергията, доставена до бойлер, намиращ се на втория етаж.
По-късно, вероятно с построяване и на допълнителните постройки и обитаването на
жилищата, собствениците са започнали да свързват към него и други уреди;
3./ според експерта, най-вероятно към деня на проверката към СТИ е бил свързан
единствено бойлера, тъй като отчетената консумация, е била нищожно малка едва от 780
KWh за 3 месеца;
4./ в таблото има само 2 електромера. Единият е процесният, който е демонтиран и е
отчитал електроенергията, доставена до жилището, намиращо се на етаж 1 и етаж 2 в
изградената в имота триетажна къща, както и тази в стопанските постройки. Другият
електромер отчита електроенергията на третия етаж;
5./ при разкопаване на земята при извършената проверка, служителите на ищцовото
дружество, са установили посредством измерване, че чрез монтирания кабел CABT 3*35 +
16 кв.мм., се отклонява електроенергия, която не се отчита;
6./ към деня на демонтажа, процесният електромер е бил технически изправен и
метрологично годен;
7./ при проверката е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесния обект с електрозахранващата мрежа. Цялото доставено и потребено
количество електроенергия, не е преминало през измервателната система на електромера,
монтиран е допълнителен фазов проводник, заобикалящ СТИ. Установен е още голям товар
по неправомерно монтирания проводник, което сочи, че чрез него се използва сериозно
количество ел. енергия, която не се измерва и отчита от електромера. Консумираната
електроенергия, която е преминала през новия проводник, не се регистрира от СТИ, тъй като
го заобикаля.
8./ левовата равностойност на начислената електроенергия е аритметично точно
изчислено, съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ;
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на служител на ищцовото
дружество, който е присъствал на проверката на СТИ, установяват, че в посочения ден,
поради загуба на голямо количество електроенергия в трафопост в гр. Аксаково, са
проверявани СТИ, измежду които и този с посочения в протокола фабричен номер.
В хода на проверката е установено, че поради несъответствие на фазата и нулата на
3
процесния електромер и след разкопаване пред разклонителната кутия надолу в земята до
основния кабел, наличието на друг, който влиза в имота на посочения адрес.
Пояснява се, че служителите на дружеството нямат право да влизат в обектите на
потребителите, поради което не са предприели никакви действия в тази насока, нито е
съществувала нужда от това.
Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че проводникът (кабел
CABT 3*35 + 16 кв.мм.), е монтиран неправомерно и е заобикалял СТИ, предназначено да
отчита електроенергията, доставена до жилището на етаж 1 и етаж 2 и стопанските
постройки в двора, което е довело до неизмерване и неотчитане на електроенергия в обекта,
собствен на ответника към деня на проверката.
Последният спорен по делото въпрос е досежно предпоставките за възникване право
на ищеца служебно да коригира сметка за ел. енергия.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че
към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ответника, на посочения адрес на
доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
Съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
какъвто е настоящия случай, операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване.
В конкретния случай, изискванията на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, са спазени, видно от
изготвеното заключение на СТЕ, а начислената сума, е аритметично точна.
Констатациите от проверката са обективирани в нарочно съставен констативен
протокол, съобразно изискването на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, подписани от представител на
оператора и свидетел, съгласно ал. 2.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът, чиято е тежестта на доказване, е
установил, че корекционната процедура съответства на посочените норми в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., поради което предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен.
4
Ответникът е изпаднал в забава при плащане на паричното задължение, считано от
деня, следващ падежа – 11.04.2022г. или от 12.04.2022г.
Ответникът дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано
от деня, следващ падежа на задължението – 12.04.2022г. до 08.07.2022г., чиито размер,
служебно изчислен с лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 63, 46 лв., до който размер,
предявеният иск по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде уважен.
При този изход на спора в полза на ищцовото дружество, следва да се присъдят
разноски в размер на 103, 19 лв. за производството по ч.гр.д. № 9275/2022г. на ВРС, а за
настоящото сумата от 1 024, 65 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Д. С., ЕГН
**********, *********** ДЪЛЖИ на „Е.С.” АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от
2 595, 92 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и две ст./,
представляваща корекция на сметка за периода от 29.12.2021г. до 28.03.2022г. в обект,
находящ се в ***********, обективирана във фактура № ФМ **********/01.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2022г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 63, 46 лв. /шестдесет и три лева и
четиридесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за времето от 12.04.2022г. до 08.07.2022г., за които е издадена заповед №
4725/27.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с
разпореждане № 39491/28.10.2022г. и двата в производството по ч.гр.д. № 9275/2022г.,
поправена с разпореждане № 39491/28.10.2022г. и двете по описа на Районен съд – Варна по
предявените от „Е.С.” АД, ЕИК *********, гр. Варна срещу Л. Д. С., ЕГН **********,
*********** искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Д. С., ЕГН **********, *********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.” АД,
ЕИК *********, гр. Варна сумата от 1 127, 84 лв. /хиляда сто двадесет и седем лева и
осемдесет и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
от които 103, 19 лв. за производството по ч.гр.д. № 9275/2022г. на ВРС, а за настоящото
производство 1 024, 65 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5