№ 4426
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110206334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. К. Х., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. И. Е. от САК срещу
наказателно постановление № 22-4332-006076/14.04.2022 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва съответствието на
детерминираната в акта фактическа обстановка с обективната действителност,
като наред с това са релевирани бланкетни оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с адв. И. Е. от САК, които поддържат жалбата и в допълнение
излагат подробни съображения в подкрепа на възраженията си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
143613/24.03.2022 г., съставен от А. С. Станилов – мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР и в присъствието на Т.И.Т. - очевидец и С.А.Д. – свидетел при
съставянето на акта е констатирано, че на 14.02.2022 г. около 12:50 часа в гр.
София, ул. „Софийски герой“, срещу блок № 35, като водач на товарен
автомобил марка „Форд“ с рег. № №№№№, жалбоподателят Х. като невинен
участник в ПТП не остава на местопроизшествието и не уведомява органите
на МВР.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на
Х..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-006076/14.04.2022 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
2
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Х. са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника на 26.04.2022 г., а жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен
срок чрез наказващия орган на 28.04.2022 г., видно от отбелязването в
съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не
могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на въззивника Х., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят
и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, ал.
1, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
3
вмененото нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата на
твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН
и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице като
„невинен участник в ПТП не остава на местопроизшествието и не уведомява
органите на МВР“ /неясно при какъв механизъм и какви са последиците от
същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения
материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от
закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на
претендираната спрямо него юридическа отговорност. Допуснатото
съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление и обезпредметява обсъждането на
въпроса дали произшествието е причинено виновно от въззивника.
Липсата на твърдения в обжалваното наказателно постановление за
причинени имуществени или неимуществени вреди води и до автоматично
отпадане на задължението на жалбоподателя Хаджитомов да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП, в
частност това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, където е предвидено, че ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В тази връзка няма как да не се отбележи, че в АУАН и
НП не се сочи при възникналото ПТП да е имало друг участник-физическо
лице, с което Х. да не е постигнал съгласие относно причините и последиците
от произшествието, а това закономерно изключва задължението му за
уведомяване на органите на МВР.
4
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя Н. Х..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично оправеното
искане в очертаната насока. От представения по делото договор за защита и
съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в
брой сума в размер на 300,00 лв. за процесуално представителство пред
настоящата инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано
възражение за прекомерност, поради което СДВР следва да бъде осъдена да
заплати процесните разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-
006076/14.04.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя Н. К. Х., ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на Н. К. Х., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6