Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 05.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на
секретаря Янка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №308 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.С.П. ***, чрез адв.В.П. - ПлАК
против Наказателно постановление №8/28.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Левски
към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Наведени са
доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
процесуални нарушения, с които било накърнено правото на защита на
жалбоподателя. Изложени са съображения, че не била налице разпоредбата на
чл.64, ал.1 от ЗМВР, а в обжалваното НП не било посочено основание, свързано с
втората алинея на цитираната разпоредба. Твърди се, че екземпляр от издадения
АУАН не бил връчен на санкционирано лице, поради което същият не бил запознат с
описаните в него нарушения и било накърнено правото му да депозира възражения
срещу акта. Изложени са съображения, че не била изяснена фактическата
обстановка, при която било извършено административното нарушение, не било
посочено точно мястото на извършване на нарушението. Наведен е довод, че
размерът на наложеното административно наказание глоба не бил съобразен с данните
за личността на санкционираното лице и бил прекомерен. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв.В.П., дава обяснения относно вмененото му нарушение. Защитникът поддържа
жалбата. Излага съображения, че нарушението не се доказва от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Алтернативно са наведени доводи, че
нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, както и че
наложената санкция е в прекомерен размер. Иска се наказателното постановление
да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата РУ Левски към ОДМВР – Плевен не
се представлява в проведеното по делото съдебно заседание. Изразява писмено
становище за неоснователност на жалбата. Наведени са доводи, че НП е правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия
и съдържа всички задължителни реквизити. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 05.09.2020г. в 13,34ч. бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112 от лице,
представило се като С.С., за възникнал инцидент в ************, при който било
упражнено насилие спрямо възрастна жена от нейния син. Сигналът бил предаден на
ОДЧ на ОДМВР – Плевен, като на мястото на инцидента били изпратени свидетелите Л.Н.Л.
и Д.А.П. ***. На адреса същите установили жалбоподателя П.С.П., а впоследствие
и неговата майка – свидетелката С.М.Т., която се намирала в дома на своя
съседка. Свидетелката Т. съобщила на полицейските служители за упражнено спрямо
нея насилие от нейния син. На жалбоподателя бил съставен писмен протокол за
предупреждение на основание чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР – да не влиза в
саморазправа и отправя закани и обиди спрямо майка си С.М.Т., който бил
подписан от него. П.С.П. отрекъл да е упражнил насилие спрямо майка си, като
обяснил, че между тях възникнал конфликт, свързан с поведението на сина му.
Държал се агресивно спрямо полицейските служители, както и отправил обиди и
заплахи спрямо майка си. Свидетелите Л. и П. дали устно разпореждане на
жалбоподателя да преустанови агресивното поведение спрямо майка си, но същият
продължил, поради което бил задържан на основание ЗМВР.
На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №8 от 05.09.2020г. от св.Д.А.П. и в присъствието на свидетеля Л.Н.Л.,
за това, че на 05.09.2020г., около 14,55ч. в с.Обнова, обл.Плевен,
ул.“Козлодуй“ пред дом №17, не изпълнил полицейско разпореждане да се отдръпне
от автомобил. Разпореждането е издадено устно е и възприето от лицето, с което
виновно нарушил чл.64, ал.1, вр. чл.264, ал.1 ЗМВР. Актът бил предявен и
подписан лично от жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление №8 от 28.09.2020г. против П.С.П. за това, че на 05.09.2020г. в
домът му след направено устно полицейско разпореждане да се отдръпне от
служебния автомобил, да не обижда и заплашва майка си и да не пречи на
полицейските органи да извършват служебните си задължения, същият не изпълнил
отправеното разпореждане, с което виновно нарушил чл.64, ал.1 ЗМВР, поради
което на основание чл.53 ЗАНН и чл.264, ал.1 ЗМВР на П.С.П. било наложено
наказание по чл.257, ал.1 ЗМВР глоба в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Л.Н.Л., Д.А.П., С.М.Т. /частично/, Ц.И.П.,
обясненията на жалбоподателя П.С.П. /частично/; писмени доказателства и
доказателствени средства: Акт за установяване на административно нарушение №8
от 05.09.2020г., Наказателно постановление №8 от 28.09.2020г., Протокол за
предупреждение от 05.09.2020г., извадка от дневник, воден от дежурен полицейски
служител при РУ Левски за 05.09.2020г., справка от Районен център 112 –
Монтана; 1 бр. комптактдиск, съдържащ 1 бр. аудиозапис и 3 бр. електронни
картони за регистрирани повикване към ЕЕНСП – 112.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите Л.Н.Л. и Д.А.П., като
последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, изхождащи от лица,
незаинтересовани от изхода на делото, а даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения. Даде се
частично вяра на показанията на св.Славка Трифонова и обясненията на
жалбоподателя. В частта им относно съобщените факти за поведението на
жалбоподателя при пристигането на полицейските служители и заявеното от св.Т.,
същите се явяват опровергани от показанията на св.Л. и П., поради което съдът
не ги кредитира, като отчете и възможната заинтересованост на посочените лица
от изхода на делото. Даде се вяра на показанията на св.Ц.П., като неопровергани
от останалия доказателствен материал. Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност
и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от
компетентни длъжностни лица.
В хода на административно-наказателното производство обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на
защита на санкционираното лице.
Налице е противоречие между словесното описание на нарушението и неговата
правна квалификация. Установява се, че съгласно обстоятелствената част на НП на
жалбоподателя е вменено, че не изпълнил отправено спрямо него устно полицейско
разпореждане. Същевременно неправилно като правна квалификация на нарушението е
посочена разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено. В обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление не са изложени факти относно издадено
спрямо жалбоподателя писмено разпореждане, а отправено устно такова, което е
уредено в друга разпоредба - чл.64, ал.2 ЗМВР, съгласно която при невъзможност
да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Посоченото
води до неяснота относно вмененото с обжалваното наказателно постановление
нарушение, с което е накърнено правото на защита на санкционираното лице. На
следващо място, освен, че е в противоречие с изложените в обстоятелствената
част факти, чл.64, ал.1 ЗМВР сам по себе си не предписва правило за поведение.
Такова е предвидено в ал.4 на цитираната разпоредба, съгласно която разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават
живота или здравето му. До неяснота относно вмененото нарушение води и
посочването в НП на разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗМВР, съгласно която е
предвидено наказание глоба от 500 до 1000 лв. за лице, което противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява
престъпление. Същевременно на жалбоподателя е наложена глоба по чл.257,
ал.1 ЗМВР, санкционираща лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление. Видно е, че се касае за две отделни санкционни разпоредби,
предвиждащи административно-наказателна отговорност за две различни
административни нарушения – противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите си и неизпълнение на разпореждане на орган на МВР.
Административно-наказващият орган не е направил нужното разграничение, като
посочването и на двете разпоредби в НП е довело до неяснота и противоречие,
което е накърнило правото на защита на жалбоподателя.
Съдът констатира и разминаване между фактическата обстановка, описана в
АУАН и тази в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Установява, че със съставения акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя е вменено, че не изпълнява полицейско разпореждане – да се
отдръпне от патрулния автомобил. С наказателното постановление обаче
жалбоподателят е санкциониран за факти, които не са му били вменени със
съставения АУАН, а именно, че не изпълнява полицейско разпореждане да не обижда
и заплашва майка си и да не пречи на полицейските органи да извършват
служебните си задължения. Посоченото представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено още, че вменените с АУАН факти –
неизпълнение на разпореждане да се отдръпне от полицейския автомобил не се и
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не
съобщават за дадено спрямо жалбоподателя устно разпореждане в този смисъл.
С оглед на изложените доводи, обжалваното наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора,
основателно е направеното от защитника искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е в
минималния размер, изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №8/28.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Левски при
ОД на МВР-Плевен, с което на П.С.П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.64, ал.1 ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на П.С.П., ЕГН:**********, с адрес:
***,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: