РЕШЕНИЕ
№ 5076
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212705 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
****, представлявано от Е. С. М., чрез адв. К. А. от АК - Х., против електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока допуснати при издаването на атакувания
електронен фиш съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Застъпва се, че е съставен след изтичане на срока по чл.
34 ЗАНН и че нарушение не е извършено, с оглед противоречие на разпоредбите на чл. 179,
ал. 3б вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 г. Твърди се и че описанието на нарушението е неясно и не
позволява на санкционираното лице да организира защитата си. Прави се искане
атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените в
хода на производството разноски.
За проведеното на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не изпращат процесуални представители.
Депозирана е молба от адв. Л., в която изразява становище в насока отмяна на
електронния фиш по изложените в жалбата съображения. Представя доказателства относно
заплатения размер на адвокатското възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на
съдебен контрол и в законоустановения срок, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 21.06.2021 г. в 04:51 ч. ППС специален автомобил „***“ с ДК № ***, собственост на
„***“ ЕООД, с технически допустима максимална маса 26 500 кг., брой оси 3 /три/,
екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 /пет/, се движел на
територията на Столична община по път А-6, км 50+427, с посока намаляващ километър.
Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно
средство не била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като за
ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с техническо устройство № 10182, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
което се намирало на път А-6, км 50+427.
За установеното бил издаден електронен фиш № ********** за нарушение на
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по
силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-
собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: снимков материал към електронен фиш № **********; създаден доклад от
Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени
нарушения по чл. 19, ал. 3 - 3в ЗДвП; справка за собственост на МПС с ДК № ***; известие
за доставяне на ЕФ; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ с приложение; становище
изх. № 11-00-13541/21.10.2024 г. НТУ, вх. № 339561/25.10.2024 г.; образец на електронен
фиш; заповед № РД-11-4/23.01.2020 г.; заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.; протокол №
28765/21 г.; протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г.; доклад изх. № 66-Сф-
232/17.02.2023 г.; писмо изх. № 66-Сф-111/31.01.2024 г.; извлечение от Електронната система
относно местоположението и географските координати на техническо устройство № 10182;
извлечение от географски карти относно местоположението и географските координати на
техническо устройство № 10182; извлечение от Електронната система относно история на
обработка на нарушението, за което е издаден електронен фиш № **********; становище от
отдел „УИСИ“, НТУ, ведно с таблица с маршрутните карти на ППС, валидни за датата и
часа на нарушението.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за изяснено безспорно
посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движило по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и че дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2
ЗП не била заплатена изцяло, като дължимата сума за съответния сегмент възлизала на 0, 36
лв.
Съдът прие горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП,
съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към
които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
2
техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад
и снимков материал, снет от електронната система.
Видно от изготвения доклад, дължимата за процесното ППС пътна такса не е била
заплатена изцяло, като в маршрутната карта нямало получено плащане за преминаване през
сегмента на рамката.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение
на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на
собственик на ППС, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП
санкция за юридически лица в размер на 2 500 лв.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда част
от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно
диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е
предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за
нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на
разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е
допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, е липсвала правно
предвидена възможност за санкционирането им по съответния ред.
Следователно, издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, вместо да бъде съставен АУАН, респективно издадено наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразността на санкционния акт. Последното следва от обстоятелството, че е
нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението /21.06.2021 г./
императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, който в случая се явява по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2
вр. ал. 1 ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя.
В аналогична насока е приетото в Решение № 19880 от 14.10.2024 г. на АдмС - София
по адм. д. № 5771/2024 г., съгласно което „след като законодателят с един и същи закон е
предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за
административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да
се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова
разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да
обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за
влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно
която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за
съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели
административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и
точен при създаването на правните норми“.
Обратното тълкуване би противоречало на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА, която
категорично забранява наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се
обосновава чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република
3
България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Като второ самостоятелно процесуално основание, обуславящо отмяната на
електронния фищ, съдът прецени и несъответствието му с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Конкретно, не е
ясно посочено мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш се твърди, че е
извършено „по път А-6 км 50+427“. Списъкът на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на
Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на
Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които
се събира такса за изминато разстояние - тол такса. В списъка са посочени наименованието
на съответния тол сегмент, неговият номер, както и координати на началото и края му. В
списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса, не се открива тол сегмент
с наименование „път А-6 км 50+427“, съобразно описанието на мястото на нарушението,
дадено в електронния фиш.
Същевременно посочването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
сред които е и мястото на извършването му, е от съществено значение за пълноценното
упражняване на правото на защита на санкционирания субект. В настоящия случай
непосочването на мястото на нарушението по ясен начин препятства правото на защита на
дружеството-жалбоподател, като ограничава възможността му да разбере в кой конкретен
сегмент от платената пътна мрежа се твърди, че е навлязло пътното превозно средство, без
да е заплатена дължимата такса. В аналогична насока е приетото в Решение № 2459 от
15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 2171/2024 г. и Решение № 4049 от 7.09.2024 г. на
СРС по а. н. д. № 8264/2024 г.
Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в санкционния
акт /в случая електронния фиш/, така че от една страна жалбоподателят да може да разбере
вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу
него, и от друга - да е ясен предметът на доказване в съдебното производство. Извеждането
им по тълкувателен път от приобщените по делото доказателствени материали е
недопустимо. Констатираното процесуално нарушение при издаването на процесния
електронен фиш е съществено и същевременно неотстранимо, което обуславя извод в насока
отмяната му и на това основание.
Водим от горните съображения в съвкупност, настоящият съдебен състав прие, че
депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Произнасяне по останалите
релевирани в нея възражения не е необходимо.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същевременно, въпреки липсата на направено
възражение за тяхната прекомерност, настоящия съдебен състав служебно констатира, че
претендираният размер от 780 /седемстотин и осемдесет/ лв. се явява прекомерен спрямо
невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че е
решено в едно съдебно заседание, в което процесуален представител на жалбоподателя не се
е явил. С оглед на това и като съобрази служебно разпоредбите на чл. 36 ЗА вр. чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според които минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които
наложеното наказание е под форма на имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.,
е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1 000 лв., съдът прие, че следва да присъди на
жалбоподателя разноски за адвокат в производството пред настоящата инстанция в размер
на 550 /петстотин и петдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
4
ЗАНН и чл. 63д,ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ против „***“ ЕООД за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3б ЗДвП му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** , представлявано от Е. С. М.,
сума в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5