Присъда по дело №994/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 18
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова
Дело: 20214210200994
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Габрово, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
и прокурора М. В. Д.
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20214210200994 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Х. В., роден на 01.02.1990г. в гр. Кърджали, живущ в село
******, общ. Кърджали, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан,
работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че периода от месец август 2019г. до месец
май 2020г. включително, в гр. Габрово, след като е бил осъден с Решение №
361/10.11.2016г., допълнено с Решение № 5040/13.12.2016г. по гр.д. № 1017/2016г. на РС
Габрово, влязло в законна сила на 18.01.2017г. да издържа свой низходящ – С.Р. В., чрез
нейната майка и законен представител А.А.М., като й заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 10 месечни вноски на обща стойност 1 500 лева, и с това е
осъществил престъпление, поради което и на основание чл. 183 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на изпълнение – ДВА пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Х. В. със снета самоличност за ВИНОВЕН в това, че в
периода от месец юни 2020г. до месец август 2021г. включително, в гр. Габрово, след като е
бил осъден с Решение № 361/10.11.2016г., допълнено с Решение № 5040/13.12.2016г. по
гр.д. № 1017/2016г. на РС Габрово, влязло в законна сила на 18.01.2017г. да издържа свой
низходящ – С.Р. В., чрез нейната майка и законен представител А.А.М., като й заплаща
1
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски, на обща стойност 2
250 лева, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с
Присъда № 180/22.05.2020г. по НОХД № 1001/2019г. на РС Габрово, влязла в законна сила
на 07.06.2020г. за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и с това е осъществил престъпление,
поради което и на основание чл. 183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност на
изпълнение ДВА пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
На основание чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия Р. Х. В. със снета
самоличност едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС
за срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност на изпълнение ДВА пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, към което на основание чл. 23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Габровски окръжен съд в 15 дневен
срок от днес.


Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Р. Х. В. от село *****, общ. Кърджали са предявени
обвинения по чл. 183 ал.1 от НК и по чл. 183 ал. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитан по време на досъдебното производство подсъдимия не взема отношение по
вината, дава обяснения.
По искане на подсъдимия Р.В. и неговия защитник, делото бе разгледано по реда на
глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК - съкратено съдебно следствие, като съобразно
разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират други
доказателства относно тези факти. Въз основа направеното самопризнание от
подсъдимия В., съпоставено с показанията на свидетелката А.А. М., както и писмените
материали съдържащи се в ДП № 298/2021г. по описа на РУ Габрово, приобщени по
предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както
следва: Протокол за предупреждение по ЗМВР, извлечение по сметка - л. 38-75, заверено
Решение № 361/10.11.201г. по гр.д. № 1017/16г., допълнено с Решение № 5040/13.12.2016г.
по гр.д. № 1017/16г. на РС Габрово, Изпълнителен лист № 1913/18.11.2016г., по гр.. №
1071/16г. на РС Габрово, Изпълнителен лист № 170/25.01.2017г. по гр.д. № 1017/16г. на РС
Габрово, констативни протоколи от ЧСИ, Справки за изплатени суми от Община Габрово за
2018г., за 2019г. за 2020г., Препис от Присъда № 180/22.05.2020г. по нохд № 1001/2019г. на
РС Габрово ведно с мотивите към нея, Справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.В. и свидетелката А.М. на 18.06.2014г. сключили граждански брак, а
на 31.03.2015г. се родила дъщеря им Селин Р.В..
С решение № 361 от 10.11.2016г., допълнено с Решение № 5040 от 13.12.2016г. по
гр.д. № 1017/16г. на РС Габрово, влязло в законна сила на 18.01.2017г., бракът между
подсъдимия и свидетелката М. бил прекратен. Упражняването на родителските права било
предоставено на майката А.М., а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си Селин в размер на 150 лева.
Въпреки задължението си породено от решението на съда, подсъдимият В. не плащал
дължимата издръжка на детето си, чрез неговата майка А.М. за времето от месец август
2019г. до месец май 2020г. включително. Общият размер на дължимата издръжка за 10
месечни вноски е 1 500 лева.
С Присъда № 180 от 22.05.2020г. по нохд № 1001/2019г. по описа на РС Габрово,
влязла в законна сила на 07.06.2020г., подсъдимият Р. Х. В. е осъден за престъпление по чл.
183 ал.1 от НК извършено в периода от месец януари 2017г. до месец юли 2019г.
включително.
След влизане в сила на присъдата по нохд № 1001/2019г. подсъдимият В. продължил
да не изпълнява своето задължение към малолетното си дете, като за периода месец юни
2020г. до месец август 2021г. включително подсъдимият В. отново не платил нито веднъж
дължимата издръжка.
Общият размер на неплатената от подсъдимия В. издръжка за периода месец юни
2020г. – месец август 2021г. включително е 2 250 лв.
Така описаната фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подсъдимия Р.В.. Същият изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт досежно двете обвинения и се съгласи да не се събират други
доказателства досежно тези факти. Заявява, че съжалява за стореното.
1
Самопризнанието направено от подсъдимия Р.В. се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Всички събрани по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност са еднозначни и налагат категоричния извод за виновното поведение на
подсъдимия.
Налице е влязло в сила съдебно решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща
издръжка в размер на 150 лв. месечно за детето си. Престъплението е осъществено чрез
бездействие, като се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в
размер на две или повече месечни вноски. Поради това, че същността на издръжката е да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се
отнася. Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването
на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага
родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна
издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени
решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж
постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за
изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо
за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без
значение - трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и други. Ето защо доводът, че нямал финансова възможност, въпреки
признанието на подсъдимия, че е работел в този период, не може да се противопостави на
отговорността на родителя да издържа своите деца, каквато отговорност тежи върху всеки
родител, независимо от социалния и трудовия му статус.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав
намира, че подсъдимият Р. Х. В. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е осъществено, като подсъдимият В. не е изпълнил
задължението си към свой низходящ за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на
повече от две месечни вноски – 10 месечни вноски за периода месец август 2019г. – месец
май 2020г. включително.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Причините, които изтъква за неплащането на издръжка по никакъв начин него освобождават
от задължението му да дава издръжка на детето си, тъй като не са настъпили законовите
основания за прекратяване на издръжката.
При обсъждане вида и размера на наказанието, съдът обсъди смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства
имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание ПРОБАЦИЯ, като
определи пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на изпълнение – ДВА пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за
стореното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истината в хода на
досъдебното производство, обстоятелството, че подсъдимия не е заплащал издръжка в
периодите, когато е бил без работа и съответно финансови средства. Самопризнанието не
2
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за
производството по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия
защитник желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец не е висока.
За деянието в извършването на което подсъдимият е признат за виновен се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Производството по делото е по реда на глава 27 от НПК, но разпоредбата на чл. 58 а
а от НК е приложима единствено по отношение на наказание лишаване от свобода.
След извършеният анализ на обстоятелствата имащи значение за определяне на
наказанието, съдът намира, че за постигане целите на наказанието е достатъчно налагането
на наказание пробация, като вида на пробационните мерки са ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, за срок ориентиран към минимално предвидения, а именно –
ЕДНА ГОДИНА, за всяка една от мерките.
За постигане целите на наказанието е достатъчно определяне периодичността за
изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес да е два
пъти седмично.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че подсъдимият Р. Х. В. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28
ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е осъществено, като въпреки влязло в сила съдебно
решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своята
малолетна дъщеря не изпълнил това си задължение, като в периода от месец юни 2020г. до
месец август 2021г. включително не заплатил общо 15 месечни вноски в размер на 2 250
лева.
Деянието е осъществено при условията на повторност, тъй като и след осъждането му
с присъда по НОХД № 1001/2019гг. на РС Габрово, влязла в законна сила на 07.06.2020г. за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, подсъдимия продължил да не изпълнява задължението
си към малолетното си дете за заплащане на издържка.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял
тяхното настъпване.
При обсъждане вида и размера на наказанието, съдът обсъди смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства
имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание ПРОБАЦИЯ, като
определи пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност на изпълнение – ДВА пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за
стореното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истината в хода на
досъдебното производство, обстоятелството, че подсъдимия не е заплащал издръжка в
периодите, когато е бил без работа и съответно финансови средства. Самопризнанието не
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за
3
производството по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия
защитник желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма, осъждането е взето предвид при
определяне на правната квалификация на деянието.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец не е висока.
За деянието в извършването на което подсъдимият е признат за виновен се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
Производството по делото е по реда на глава 27 от НПК, но разпоредбата на чл. 58 а
а от НК е приложима единствено по отношение на наказание лишаване от свобода.
След извършеният анализ на обстоятелствата имащи значение за определяне на
наказанието, съдът намира, че за постигане целите на наказанието е достатъчно налагането
на наказание пробация, като вида на пробационните мерки са ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, за всяка една от мерките.
За постигане целите на наказанието е достатъчно определяне периодичността за
изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес да е два
пъти седмично.
Ведно с наказанието пробация следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
За налагане на наказанието пробация с посочените по вид и срок пробационни мерки
водещо за съдът бе обстоятелството, че неплащането на издръжката от подсъдимия се дължи
не оставането му без работа. Действително това не го освобождава от задължението, което
има като родител към своето ненавършило пълнолетие дете, но не може да бъде
пренебрегнато това обстоятелство.
С наложените пробационни мерки ще бъде упражнен контрол върху подсъдимия,
като ще бъде постигнато целеното превъзпитателно въздействие спрямо него, с реалното
ограничаване на неговите права на свободно придвижване и да определя сам режима си на
живот, като това ограничаване на правата му се явява последица от извършеното от него
престъпление
Съдът счита, че наложените пробационни мерки дори и в минимално предвидения
от закона срок, са достатъчни за поправянето на дееца, както и че така определеният размер
съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и че така
наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати целите на личната и
генерална превенция.
Наказателната отговорност за съвкупността от престъпления следва да се реализира
при условията на чл. 23 от НК.
Въз основа изложеното съдът на осн. чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия Р. Х.
В. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок
от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност на изпълнение ДВА пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към
което на основание чл. 23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ.
Така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за
справедливо, както и че с него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от
4
НК.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:











5
Съобщи за изтекли лични данни