РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Перник, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500334 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „СПЕКТРОН“ ЕООД против Решение №
188/22.02.20232 г. по гр. д. № 5435/2022г. на РС - Перник в частта, с която на осн. чл. 59 от
ЗЗД „СПЕКТРОН“ ЕООД е осъдено да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сума от
3688.75 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно основание
топлинна енергия в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие, с
административен адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.10.2022 г. до окончателното плащане.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
като се излагат се подробни доводи и съображения за неправилност на
първоинстанционният акт в неговата осъдителна част. тъй като районният съд е достигнал
до неправилен извод, че „СПЕКТРОН“ ЕООД, в качеството му на собственик на имота се е
обогатил неоснователно, като допълва, че извода на съда е в противоречие с материалния
закон и установената съдебна практика, както и със събраните по делото доказателства.
Сочи, че страните не се намират в облигационно - правни отношения, поради което за
1
ответника не могат да възникнат каквито и да било задължения към ищцовото дружество и
допълва, че задължено лице би следвало да е третото лице, носител на правото на ползване.
Не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, като в подкрепа се сочи съдебна практика. С
жалбата се оспорва и размера на присъдената сума, като същата е едностранно определена и
не съответства на количеството доставена топлоенергия. В исковото производство ищецът
не е изпълнил основното си задължение за доказване на размера на претендираното вземане
и ищецът не представя никакви писмени доказателства в подкрепа на размера на
претенцията си. Изводът, върху който първоинстанционния съд основава решението си, а
именно, че „през спорния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., начислената за
топлоснабдения имот топлинна енергия съответства на реално потребената такава“ е
неправилен и незаконосъобразен. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
първоинстанционния акт в неговата осъдителна част, а претенцията на „Топлофикация
Перник“ да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
Въззиваемият оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която
предявените от „Топлофикация - Перник“ АД срещу „СПЕКТРОН“ ЕООД положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – на договорно основание, са отхвърлени, поради което те са извън
предмета на въззивния съдебен контрол.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че
съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 121/1999 г. ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № ***-
мезонет, с административен адрес: *** със застроена площ от 195.45 кв. м. Съгласно договор
за наем от 01.06.2004 г. и анекс от 03.02.2014 г. между ответника “СПЕКТРОН” ЕООД, като
"наемодател" и трето лице - “НИПКИТОКС” ООД, като "наемател", е бил сключен писмен
договор за наем на процесния топлоснабден имот до 31.05.2021г., като същият ще бъде
използван от “НИПКИТОКС” ООД като офис на фирмата.
В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване,
така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването
и обогатяването (връзката между тях) и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на
установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на
2
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти
(в т. см. - т. 1 и т. 5 от ППВС № 1/1979 г.). В частност твърдяното имуществено разместване
се свежда до установяване от ищеца на обогатяването на ответника чрез консумирането на
доставената в имота през исковия период ТЕ и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че именно ответникът
действително е ползвал процесния имот и доставяната в него ТЕ през процесния период,
доколкото, за да са е обогатил за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено
несъмнено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общ
юридически факт.
За ангажиране извъндоговорната отговорност на ответника въз основа на
неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че през процесния период
ответникът е бил собственик на процесния имот и че имотът се намира в топлоснабдена
сграда - етажна собственост, както е приел първоинстанционният съд. А е необходимо
съгласно чл. 154, ал.1 ГПК ищецът да проведе пълно и главно доказване, че ответникът през
исковия период е ползвал процесните топлоснабдени имоти и съответно реално е
консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил
необходими разходи и се е обогатил със стойността на доставената и консумирана топлинна
енергия. Това е така, защото само ползвайки процесните топлоснабдени имоти ответникът
би могъл да се обогати със стойността на топлинната енeргия, потребена в тях. Освен това
липсва законова презумпция, че само собственикът ползва вещите си, съответно е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Напротив – в редица разпоредби,
регламентиращи договорите за наем, лизинг, вещно право на ползване и др., задължението
за заплащане на разноските за вещта не е на собственика. Отделно от това следва да се
посочи още, че с оглед претендираната извъндоговорната отговорност на ответника въз
основа на неоснователно обогатяване, както и установеното, че доставяната в процесните
обекти ТЕ е била за небитови нужди, то собствеността върху топлоснабдените имоти е
ирелевантна поради всяко от посочените обстоятелства, което следва и по аргумент от
мотивите на ТР № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, че правото
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдените имоти придава по салата
на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че липсата на договор за
продажба между ищеца и ответника, обуславя липса на основание за получаването на
топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана.
При тези данни следва да бъде установено кой реално е ползвал имота. При направено
възражение от страна на ответника, а и от представените писмени доказателства - договор за
наем от 01.06.2004 г. и анекс от 03.02.2014 г., се установява, че за процесния период трето за
производството лице е ползвател на имота, ползвайки последния по силата на сключен
между ответника и това лице договор за наем. Истинността на договора за наем и анекс не е
опровергана от ищеца по реда на чл. 193 ГПК, поради което съгласно чл. 180 ГПК се ползват
3
с формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че обективираното в тях
изявление изхожда от лицата, подписали документите. С оглед на това въззивният съд
преценява този факт с оглед на останалите обстоятелства по делото, индикиращ, че
имущественото разместване на блага е спрямо друго лице, но не и ответното дружество.
След като ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че именно
ответникът е ползвал процесните топлоснабдени имоти през процесния период и съответно
реално е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, а напротив - установено е,
че не ответникът, а трето за спора лице е ползвател на имота, то ответникът не се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Това означава, че съдът приема, че ответникът не е
консумирал ТЕ за процесните имоти, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за процесния период липсва обогатяване от страна на ответника,
което да е било за сметка на ищеца. Предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поради това
неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло. С оглед на това първоинстанционното
решение следва да се отмени в обжалваната му уважителна част и вместо него да се
постанови друго, с което евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД да се отхвърли и в уважените от РС
части. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъдените на ищеца разноски от общо 615.68 лв. - по исковото производство, доколкото
такива не му се дължат предвид неоснователността на исковете.
Ответникът претендира и доказва разноски по исковото и заповедното производство
пред РС общо 300 лв., които с оглед изхода от спора се дължат от ищеца изцяло и следва с
настоящото решение да се присъди допълнително сумата 150 лв. /разликата между
дължимите на осн. чл.78, ал. ГПК съобразно цялостното отхвърляне на исковете разноски
от 300 лв. и присъдените с първоинстанционното решение разноски от 150 лв./.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 73,78 лв. –
заплатена ДТ за обжалване пред въззивна инстанция, които му се дължат от въззиваемия
изцяло, предвид основателността на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 188/22.02.2023 г. по гр. д. № 5435/2022г. по описа на Районен
съд - Перник в обжалваната му част, в която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „СПЕКТРОН“
4
ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
********* сума от 3688.75 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно
основание топлинна енергия в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие,
с административен адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.10.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта за осъждане на „СПЕКТРОН“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ********* сумата
от 615.68 лева, представляваща направени в исковото производство разноски, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република” срещу
„СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Чичо Стоян № 3 евентуални искове по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сума от 3688.75 лв.,
представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия в
топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие, с административен адрес: ***
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република” да заплати на „СПЕКТРОН“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Чичо Стоян № 3,
допълнително сумата в размер на 150 лева - разноски по първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република” да заплати на „СПЕКТРОН“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Чичо Стоян № 3
сумата 73,78 лв. - разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5