№ 466
гр. Бургас, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100101394 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Албена Райчева и Ивана Димова, чрез процесуалния му
пълномощник, против П. И. Б., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. **,
вх. *, ет. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 38 438.51
лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху търсения размер главница от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че съгласно констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 12028/19.10.2018 година по описа на РУ - град Созопол,
на 16.12.2018 година, около 16:30 часа, в с. Зидарово, на ул. „Ал. Георгиев-
Коджакафалията“ ответникът Б. участвал в ПТП, като водач на л. а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ 2875 КМ. Извършил неубедена маневра на
заден ход, с която причинил увреждания на другия участник в ПТП –
пешеходката С. Т. Ц., след което напуснал местопроизшествието, въпреки, че
бил длъжен да остане на място и да изчака компетентните органи на МВР да
дойдат и да извършат предвидените в закона действия. Ден след настъпилото
ПТП, на 17.12.2018 година, на ответника бил съставен АУАН с № Д 994198.
1
Твърди се, че вследствие на удара пострадалата жена получила
увреждания, изразяващи се в травми на мускули и сухожилие на предна
мускулна група на лява подбедрица със счупване на клиновидната кост на
лявото стъпало, кръвонасядания и отоци на долните крайници, като
посочените травми довели до дълъг процес на лечение и няколко
хоспитализации поради усложнения в лечението. Застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на управлявания
от ответника лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ 2875 КМ към
момента на настъпване на посоченото ПТП бил ищеца. От пострадалата бил
предявен иск за обезщетение на понесените неимуществени вреди, по който
било образувано гражд. дело № 463/2019 година по описа на Бургаския
окръжен съд. С първоинстанционното решение по посоченото дело
застрахователят бил осъден да заплати на Ц. сумата от 20 000 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.04.2019 година в размер на 3 216.66
лева, както и разноски в размер на 1600 лева. Впоследствие, във връзка с
подадена от ищцата по това дело въззивна жалба, съдът присъдил на г-жа Ц.
още 10 000 лева - главница, 2 291.85 лева - законна лихва и разноски в размер
на 1680 лева.
Ищецът твърди, че е изплатил определените и присъдени обезщетения,
както и че има право да получи платеното от виновния водач, тъй като
последният е напуснал произшествието преди идването на контролните
органи – хипотеза по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Заявява се в исковата молба, че
ищецът изпратил регресна покана до Б. за изплащане на сумата в размер на 38
788.51 лева, без да се вземе под внимание сумата от 350 лв., която е била
приспадната от вземането на ищеца преди това. Твърди, че след поканата
няма плащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията.
На първо място посочва, че липсват данни процесното ПТП да било
посетено от органите за движение по пътищата. Заявява, че не е напускал
мястото на ПТП, както и не се е укривал от органи на МВР, съд и
прокуратура. Твърди, че стоял часове на мястото на ПТП, но от това получил
измръзване на крайниците и го отвели, за да му бъдела оказана медицинска
помощ. В деня на ПТП на площада в с. Зидарово имало много хора, като част
от тях помогнали на пострадалата да се придвижи до дома си. Освен това,
2
досъдебното производство било прекратено. Ответникът посочва, че
посещавал пострадалата в болничното заведение, като дори заплатил всички
нейни претенции. Оспорен е от него механизма на ПТП с твърдения, че
причината за същото били действията на пешеходката, която била облечена с
тъмни дрехи и стояла без основание на пътното платно. Тя навлязла внезапно
в опасната зона на МПС, а ударът бил непредотвратим от него. В тази връзка
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като изтъква,
че с действията си пешеходката допринесла за уврежданията си. Оспорен е и
размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си, а ответникът
поддържа възраженията си.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените обективно съединени искове от ищеца против ответника Б.
са с правно основание в чл.500, ал.1 т.3 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Регресното право по чл.500 от КЗ възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор
/към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на
алкохол, наркотици и др. – така решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2695/2019 г., II т. о., ВКС.
В настоящия случай между страните е безспорно, че след приключване
на гр.д.№463/19 год. по описа на БОС с окончателен съдебен акт, ищецът,
като задължено лице по застраховката „Гражданска отговорност“ е изплатил
на пострадалата С. Ц. обезщетение и лихви в следните размери – сумата от
23 216,66 лв. на 26.11.2020 год. и сумата от 11 941,85 лв. на 03.06.2021 год.; на
представлявалия я адвокат е изплатено присъдено възнаграждение по чл.38 от
ЗА в размер на 1 480 лв., а по сметките на ОС Бургас и АС Бургас са
заплатени държавни такси в общ размер от 1800 лв., общо 38 438,51 лв.
Безспорно е, че вредите, за които са били присъдени обезщетенията, са
настъпили от ПТП с участието на ответника на 16.12.2018 год.
За горното произшествие са съставени КП с пострадали лица от
19.12.2018 год., АУАН №610/17.12.2018 год. и НП №18-0346-000540/14.02.19
3
год. (последните две съдържащи се в приложеното ДП №214/19 год. на РУ
Созопол), в които е отразено, че водачът е напуснал произшествието.
Образуваното ДП е било прекратено с постановление от 28.10.2020 год. на
мл.прокурор при РП Бургас, тъй като пострадалата е поискала това.
От заключението на в.л. по съдебно автотехническата експертиза се
установява, че произшествието е настъпило при движение на лекия
автомобил на заден ход за излизане от паркомястото, на което бил паркиран.
Водачът не е предприел необходимите действия, за да може да спре пред
всяко видимо и предвидимо препятствие, без да създаде опасност за
останалите участници. При потегляне на автомобила пешеходката се е
движела зад него и не е попадала в обхвата на страничните огледала. След
като ответникът не забелязал опасност в страничните огледала, той предприел
маневра, при която съборил пешеходката на терена, преминал през краката й
и потеглил напред, при което отново задна лява гума преминала през краката
й. Според заключението, ако водачът е използвал възможностите за
наблюдение на пространството зад автомобила, той е имал техническа
възможност да забележи своевременно пострадалата, да не предприема
движение или да спре. Тъй като от произшествието е имало пострадал,
водачът е бил длъжен да уведоми органите на МВР, да остане на мястото и да
ги изчака, както и да вземе мерки за безопасността на движението и оказване
на помощ на пострадалата.
Доколкото ответникът не е бил привлечен от застрахователя като трето
лице-помагач в производството по прекия иск, той не е обвързан от съдебното
решение по гр.д.№463/19 год. на БОС, вкл.не е обвързан от изводите на съда
за наличие на предпоставките по чл.432 от КЗ за изплащане на обезщетение,
размера на определеното обезщетение, приноса на пострадалия за вредите. В
случая от ответника се оспорва, че с виновното си поведение си той е
причинил телесни увреждания на пешеходката Ц. и се поддържа, че
причината за инцидента е нейното поведение – стояла без основание на
пътното платно, в тъмни дрехи, навлязла внезапно и ударът бил
непредотвратим. Неговите доводи са в противоречие с изводите на съдебно-
техническата експертиза, според която причина за произшествието е
поведението на водача на лекия автомобил, който не е предприел
необходимите действия, за да извърши безопасна маневра на заден ход.
Според поясненията на вещото лице в съдебно заседание, мястото, на което е
4
бил паркиран автомобила, представлява широк и оживен площад, а не
паркинг, ето защо водачът е могъл да предположи движение на пешеходци.
Освен това пострадалата е възрастна жена (родена 1941 год.), което изключва
внезапно навлизане на пътното платно. Според вещото лице не може да бъде
даден конкретен отговор дали тя е могла да възприеме потеглянето на
автомобила, понеже често възрастните хора гледат пред себе си, за да не се
спънат. Отделно следва да се посочи, че в отговора се съдържат твърдения и
в приложеното ДП се съдържат документи, а и са ангажирани свидетелски
показания по настоящото дело, че Бимлебов доброволно е заплатил суми на
пострадалата като обезщетение за претърпените болки и страдания и за
възстановяване на сторени разходи за лечението й. Тези негови действия
представляват признание, че поведението му съставлява деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД, а след като за автомобила е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, то именно ищецът, като застраховател, е бил
задължен да изплати обезщетение на пострадалото от ПТП лице, което е
сторено след приключване на процеса и не се оспорва от ответника.
Възражението на ответника, че всъщност ПТП не е било посетено от
органите на МВР, е неоснователно. Свидетелят Х. е посетил произшествието
в служебно качество след подаден сигнал на 16.12.2018 год. около 16.30 часа.
Той посочва, че патрулът се е намирал в с.Вършило и след като получил
сигнала потеглил за с.Зидарово, което е на около 20 мин.път с автомобил.
Свидетелят сочи, че при пристигане в центъра на селото не заварили никого и
хората ги насочили към къщата на пострадалата жена. Нея я открили у дома
й, на легло, оплаквала се от болки в краката, кръста, имала порезна рана, но
свидетелят не помни къде. Не се виждали външно забележими травми по нея.
Дошъл екип на Бърза помощ и по настояване на съседи или роднини я
откарал в болницата в Бургас. Тъй като бил подаден номер на автомобила,
който е извършил произшествието, свидетелят направил справка и потърсил
връзка със собственика. Оказало се, че водачът е друг, а не собственикът.
Свидетелят не помни как била осъществена връзка с водача, но му било
предадено, че на следващия ден водачът ще се яви в РУ Созопол да му бъде
връчен акта.
Показанията на св.Д. кореспондират на изнесеното от св.Х.. Свидетелят
сочи, че произшествието настъпило около 16.30 часа, в центъра на селото,
струпали се много хора. Св.Д. видял, че пострадалата е леля С. от с.Зидарово,
5
тя стояла на стол и до нея бил ответникът с колата си. Свидетелят стоял на
мястото около 20-30 минути и разговарял по телефона. Събралите се хора
предложили да закарат пострадалата до дома й. Времето било много студено.
След около половин час, т.е. към 17 часа свидетелят и други хора я качили в
колата и я закарали у тях. Приз това време ответникът се намирал на мястото
на ПТП, почувствал се зле, оплакал се, че е диабетик, че не е добре със
сърцето, а не си носи лекарствата. Свидетелят не видял кога ответникът си е
тръгнал. Докато свидетелят бил там, представители на полицията не се
появили, но имало подаден сигнал. После разбрал, че полицаи са отишли на
мястото.
От свидетелските показания може да бъде направен извод, че около
половин час след ПТП всички са се разотишли от мястото на произшествието
– както свидетелите, така и пострадалата, която била откарана в дома си, а и
ответникът също. По тази причина полицейският патрул и екипът на Спешна
помощ са посетили пострадалата в нейния дом. Посещението на служителите
на МВР се е забавило и не може със сигурност да бъде установено кога са
пристигнали в селото, но според показанията на св.Х. вече се било стъмнило
и центърът бил безлюден. Според съда липсват предпоставки на реализиране
на регресна отговорност на ответника по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, тъй като
поведението на водача не е било насочено към бягство от
местопроизшествието, укриване, възпрепятстване на проверка и пр. Водачът
на автомобила е спрял след инцидента и около половин час след това е бил на
мястото, заедно с множество други хора, които лично го познават поради
факта, че селото е малко, включително и пострадалата. След като се е
стъмнило и всички са си тръгнали ответникът също е напуснал мястото,
понеже вече е било съмнително, че ще пристигне патрул. Горните
съображения водят до извод за неоснователност на претенцията, която
подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да му бъдат
присъдени направените разноски по делото в размер на 50 лв. В полза на
представлявалия го при условията на чл.38 от ЗА адвокат следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 3 720 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Застрахователна компания „Уника“ АД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Тодор
Александров“ № 18, представлявано от Албена Райчева и Ивана Димова,
против П. И. Б., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. * за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 38 438.51 лева,
представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху търсения размер главница от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление бул. „Тодор Александров“ №
18, представлявано от Албена Райчева и Ивана Димова, да заплати на П. И. Б.,
ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. * направените по
делото разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление бул. „Тодор Александров“ №
18, представлявано от Албена Райчева и Ивана Димова, да заплати на адвокат
П. В. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на П.
И. Б. по гр.д.№1394/23 год. в размер на 3 720 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7