Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 от 06.06.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 88 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от „Т.- Б.д.” АД, с ЕИК ****, чрез
процесуалния му представител по пълномощие юрисконсулт Е Д, срещу Решение № 74/15.03.2023 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1281/2022 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
39/14.03.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите
(АНД № 1281/2022 г. е образувано след като с Решение № 256/18.11.2022 г.,
постановено по КАНД № 250/2022 г. по описа на Административен
съд – Кюстендил, е обезсилено Решение № 189/07.07.2022 г., постановено по АНД №
389/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на районния съд). С посоченото наказателно постановление
на „Т.- Б.д.” АД на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за
нарушение по чл. 123в, т. 2 от същия закон. В жалбата е посочено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление, а
евентуално – намаляване на размера на наложената имуществена санкция до
предвидения в закона минимум.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Е Д поддържа касационната жалба
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред
районния съд и касационното производство.
Директорът на РИОСВ – София не се явява и не представлява в
съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за основателност на искането за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до
предвидения в закона минимум.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на „Т.- Б.д.” АД е ангажирана за извършено на 07.07.2021 г. нарушение по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС.
Районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на „Т.- Б.д.” АД е издадено Комплексно разрешително (КР) №
299-Н1/2019 г. за експлоатацията на „Депо за неопасни производствени отпадъци”.
Изграденото и експлоатирано от дружеството депо за
неопасни производствени отпадъци се намира в близост до р.
Каменишка, в землището на с. Каменик, община Бобошево, област Кюстендил. В условие 10.2.1.1 от КР № 299-Н1/2019
г. е посочено, че притежателят на разрешителното е
задължен да зауства повърхностни (атмосферни) води от територията на депото в
р. Каменишка единствено при спазване на изискванията, посочени в таблица
10.2.1.1 от разрешителното. В таблицата са описани точка на заустване в р. Каменишка и точките на пробовземане,
като са посочени и точните им географски координати, обозначени в приложение
към заявлението за издаване на разрешителното. Посочено е,
че източниците на повърхностни (атмосферни) води са водите, попаднали върху
въздушните откоси на надграждащите диги и бермите,
както и името на водоприемника – р. Каменишка. На
07.07.2021 г.
на площадката на депото, в присъствието на представител на „Т.- Б.д.” АД, е
извършена проверка от служители на РИОСВ – София и
служители на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), чрез емисионен
контрол върху състоянието на заустваните повърхностни води от депото във
водоприемника – р. Каменишка. При проверката са взети водни проби от посочените
в таблица 10.2.1.1 от комплексното
разрешително точки на пробовземане, отразени в Протокол за проверка № ПК-25/07.07.2021
г. на РИОСВ – София, както и Протокол за вземане на проба/извадка
от води
№ 1088/07.07.2021
г. и Протокол за вземане на проба/извадка
от води № 1089/07.07.2021
г. на ИАОС. По отношение на взетите водни проби е извършен физико-химичен
анализ, резултатите от който са отразени в Протокол от изпитване № 01-1401/09.08.2021
г. на Главна дирекция
„Лабораторно-аналитична дейност” към ИАОС. Според анализа е налице значително
превишение на определените в условие 10.2.1.1 от КР № 299-Н1/2019 г., съответно
в таблица 10.2.1.1 индивидуални емисионни
ограничения по показателите на водната проба, взета в точка на пробовземане – т.
2 (след депото), с географски координати N 42° 13’ 27" и Е 23° 00’ 42", а именно:
сулфати – резултат от изпитване 1259 мg/dm³
при ИЕО – 250 mg/dm³; манган – резултат от изпитване 190
мg/dm³ при ИЕО – 50 mg/dm³; арсен – резултат от изпитване 23
mg/dm³ при ИЕО – 10
mg/dm³; активна реакция pH – 8,76 при ИЕО – от 6 до 8,5. За това
неизпълнение на условие 10.2.1.1. от КР №
299-Н1/2019 г. срещу „Т.- Б.д.”
АД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 188/07.07.2021
г. за нарушение по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в
което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният
съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото от „Т.- Б.д.” АД касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а
преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесните
АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и
съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към
процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС,
са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства. Изводът на
районния съд, че Т.- Б.д.” АД е
осъществило състава на процесното административно нарушение, е
правилен и обоснован, не противоречи
на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящия състав. В случая са безспорно установени всички елементи от обективната
страна на процесното деяние. Същото е под формата на бездействие, доколкото нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС предвижда задължение за оператора на инсталацията да изпълнява
условията в комплексното разрешително. В случая се доказа неизпълнение на
условие 10.2.1.1 от КР № 299-Н1/2019
г. на процесната дата – 07.07.2021
г. Отговорността на дружеството е обективна
(безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност
на деянието. Правилно районният съд е приел, че „Т.- Б.д.” АД
е нарушило чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във
връзка с което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 164, ал. 1
от ЗООС. При определянето на размера
на имуществената санкция са съобразени критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съображенията, изложени в тази връзка от районния съд, се
споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни. Предвид характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Правилно на РИОСВ – София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 74/15.03.2023
г., постановено по АНД № 1281/2022
г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.