Определение по дело №308/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   04  юни  2020 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело № 308  по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №31/20.02.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№815/2019г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Г.М.М. ***, с ЕГН – **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата  713,80 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, както следва: върху сумата от 670,71 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 43,49 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 98,80 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 670,71 лв., начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019 г., сумата 249,91 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, и по сметка на Районен съд - Елхово; сумата от 50 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 15.09.2020 год.- 10.00 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение  др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Въззивникът сочи, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, получен като частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно защото за държавните служители в МВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, в специалния ЗМВР и издадените подзаконови актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, а само заплащането на 0,25лв. на отработен нощен час. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.М. статутът на служителите в МВР е специален  и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателя.      

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.