РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова гр. дело № 1495 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №
00644/23.01.2020г. по регистъра на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ депозирана от
длъжника по изпълнението Т.П.Т., ЕГН
********** срещу Постановление от 17.01.2020г.
по изпълнително дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на
КЧСИ, с което и е наложена глоба от
400лв., Посочила е, че делото било за режим на лични отношения между детето
К.и баща й, не са налице основния за налагане на глоба, евентуално размер на
същата бил прекомерен. Посочила е,
довела детето за предаването на баща му, но ЧСИ и помощниците
му , нито бащата взели детето.
Нежеланието на детето да тръгне с баща
си не можело да й се вмени в отговорност и да е основание за налагането на
глоба. Била поискала съдействие от ДСП „Красно село“ за преодоляване
нежеланието на детето да отиде при баща си.
Между страните имало и друго дело – за връщане на детето от бащата на
майката при ЧСИ А.и на 08.01.2019г. този ЧСИ и помощникът му констатирали, че
майката изпълнява режима на лични контакти на детето с бащата и го предава
лично, като го съветва да тръгне, но детето отказва. Поискала е да се допуснат
до разпит четирима свидетели за установяване на поведението и с оглед оспорване
на отразените в протокола от ЧСИ нейни действия, поискала е да се изслуша
детето К., както и да се допусне съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза на детето К.за установяване на състоянието й, поведението и
преживяванията й по време на действията по изпълнителното дело. Идентичен бил
предмета на дело № 15506 и 15507 по
описа за 2019г. на СГС и по двете дела глобата била отменена. Претендирала е присъждане
на разноски.
Визскателят по
изпълнението К.П.Ж., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Посочил е , че глобата
е наложена правилно, детето не било предадено за пореден път, нямал контакт с
дъщеря си от 15.02.2019г. и за този период жалбоподателят била успяла да
отчужди детето от баща му и продължавала активно да го настройва и на това се
дължало нежеланието на детето да тръгне с баща си. Идентичен бил предмета на
дело № 15654/2019г. на СГС и по него съдът оставил без уважение жалбата срещу
глобата. Оспорил е поради прекомерност претенцията на жалбоподателя за разноски.
С мотивите си ЧСИ е посочил че жалбата е допустима,
но е неоснователна. Длъжникът не предал доброволно детето К.и това било
основанието за налагане на глобата – чл. 528, ал. 5 вр.
с ч. 527, ал. 3 от ГПК в условията на повтаряемост.
Длъжникът не бил подготвил детето нито физически нито психически за срещата с
баща си-без багаж с чисти дрехи, тетрадки, учебници, не направил а опит да
убеди детето да тръгне с баща си. Задължението за предаване на детето включвало
в себе си и задължение да запази здрава връзката между детето и другия родител,
а в случая длъжникът формално не възразявал на предаването но реално се противопоставял като депозирал жалби срещу
бащата сочещи че е насилник, че злоупотребява с право да иска контакти с детето.
Размерът на глобата бил с образен с нарушението и че е при условията на повтаряемост.
Съдът
като обсъди доводи на страни и мотиви на
съдия-изпълнител , представените доказателства,
приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са
представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20199240401239 по
описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧС
съгласно които същото е образувано по молба на К.П.Ж. срещу Т.П.Т., ЕГН **********
за принудително изпълнение на притезанието по
изпълнителен лист, издаден на 25.07.2018г. по дело № 4672/2018г. на СГС с
който е определен режим на лични
отношения между детето К.К.Ж., ЕГН ********** и баща
й К.П.Ж., както следва: всяка нечетна
седмица от годината с преспиване от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя; всяка четна седмица от годината от 18,00ч.
в сряда с преспиване до четвъртък сутринта с ангажимент за завеждане на детето
в училище за първия учебен час освен на рождения ден на майката 27.02.;
всяка нечетна година с преспиване за цялата есенна ваканция от 18,00ч. на
последния учебен ден преди ваканцията до 18,00ч. на последния ден от
ваканцията; ; всяка четна година с преспиване от 18,00ч. на 23.12. до 19,00ч.
на 28.12; всяка нечетна година с преспиване от 18,00ч. на 28.12. до 19,00ч. на
02.01. на следваща година; всяка нечетна година с преспиване цялата между междусрочна ваканция;
за Великденски празници-всяка четна година; всяка четна година с преспиване
цялата пролетна ваканция; на рождения ден на бащата 15.02. с преспиване; 30 дни
през лятото.
Установява
се че покана е връчена на майката на 07.10.2019г. за предаване на детето на
дати, както следва: 11.10.2019г.; 25.10.2019г.; 08.11.2019г.; 22.11.2019г.; 06.12.2019г.
20.1.2019г.; 03.01.2020г.; 17.01.2020г.;
01.11.2019г.; 02.10.2019г.; ; 16.10.2019г.; 30.10.2019г.; 13.11.2019г.;
27.11.2019г.; 11.12.2019г.; 08.01.2020г.;
22.01.2020 и други, като съсъ заявление от 07.10.2019г. длъжникът е посочила, че е готова
да предаде детето, като е посочила и адрес, на който пребивават, но имало
пречка за предаване на детето – категоричното несъгласие и нежелание на детето
да се вижда, общува и да бъде с баща си; упражняван системен тормоз върху
длъжника и партньора й от взискателя, умишлено и
целенасочено невръщане на детето, неплащане на издръжка.
Представени
са протоколи от 11.10.2019г., от 16.10.2019г. съгласно които на насрочени дати
за предаване на детето в присъствието на
взискателя и длъжника, пълномощниците
им, както и на социален работник и
свидетели майката Т.Т. е заявила, че е помолила детето
К.да слезе пред входа, за да се види с баща си , но детето отказало, като Т.
заявила, че не препятства предаването.
Представен е
протокол от АСП съгласно който на 11.10.2019г., 16.10.2019г. детето К.е
отказало да отиде с баща си, майката съдейства на институциите.
Представена
е молба от 31.10.2019г. от Т.Т. до АСП с искане за
работа с детето К.с оглед осигуряване възможност за изпълнение на режима на
лични отношения с бащата.
С молба от
24.10.2019г.- взискателят е поискал на длъжника да се
наложи глоба, защото препятства изпълнението, като създава риск на родителско
отчуждение и активна изолация, формирайки у детето нежелание да се види с баща
си.
С
постановление от 25.10.2019г. ЧСИ е наложил глоба на длъжника на основание на
чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 528, ал. 3 от ГПК за това че не предала детето на 16.10.2019г.
Същото е отменено от СГС с решение по дело №15506/2019г. на СГС.
По делото е
приет протокол от 25.10.2019г. съгласно който на 25.10.2019г. длъжникът не е
извела и не е предала детето., въпреки че твърди че не спира детето и желае да
го предаде, взискател е поискал налагена
на глоба и такава е наложена с постановление от 29.10.2019г., което е отменено
от съда с решение по дело 15507/2019г. на СГС.
По делото е
приет протокол от 30.10.2019г., съгласно който на насрочени дати за предаване
на детето в присъствието на взискателя и длъжника, пълномощниците
им, както и на социален работник , служители на МВР, и свидетели майката Т.Т. не е предала детето , заявила е, че е готова да го
предаде и възразява срещу констатация, че не го предава, защото го довела за
предаване, на 07.11.2019г. й е наложена глоба от 400лв.
По делото е
приет протокол от 08.11.2019г., съгласно който на насрочени дати за предаване
на детето в присъствието на взискателя и длъжника, пълномощниците
им, както и на социален работник , служители на МВР, и свидетели, майката Т.Т. не оказала съдействие за предаване на детето, но заявила
, че предава детето и го оставила на бащата, като се прибрала вкъщи, но детето
не пожелало да тръгне с бащата, с постановление от 12.11.2019г. й е наложена
глоба от 400лв., което е оставено в сила с Решение по дело 15654/2019г. на СГС
По делото е
приет протокол от 13.11.2019г., съгласно който на насрочени дати за предаване
на детето в присъствието на взискателя и длъжника, пълномощниците
им, както и на социален работник , служители на МВР, и свидетели, майката Т.Т. не убеди детето да тръгне с бащата и предаване било
осуетено, детето не пожелало да тръгне с бащата, разстроило се , имало
възражение и от социалния работник
Приети са
протоколи от АСП от 08.11.2019г. от 13.11.2019г. , 22.11.2019г., 27.11.2019г. ,
20.12.2019г. съгласно които на 08.11.2019г. при разговор с детето К.то категорично
отказало да тръгне с баща си и да се види с него, детето се прибрало в дома си,
на 13.11.2019г. майката предала детето на бащата, но то не пожелало да отиде с
него и се разплакало, отказало да тръгне с баща си и на 27.11.2019г., на
22.11.2019г. майката довела детето, но то било много разстроено и не искало да
тръгне с баща си , на 20.12.2019г. отново детето отказало да тръгне с баща си
както и да приеме подарък от него, социалните работници я придружили до дома й.
Приети са
протоколи от 22.11.2019г. съгласно които майката не убедила детето да тръгне с баща
си и то отказало да остане с него, като било върнато в дома на майка му от
социалните служители.
Приет е
протокол от 27.11.2019г. и от 20.12.2019г. по друго изпълнително дело –
20199190400368, съгласно които детето К.е отказало да тръгне с баща си
независимо, че майка му го довела и оставила на баща му.
Приет е
протокол от 06.12.2019г. и от 11.12.2019г. , от 20.12.2019г., 28.12.2019г.,
03.01.2010г., съгласно които насрочени
дати за предаване на детето в присъствието
на взискателя и длъжника, пълномощниците
им, както и на социален работник , служители на МВР, и свидетели, детето било
доведено от адвоката на майката ,, а на 28.1.2.2019г. и на 03.01.2020г.– от
майката, майката
не била положила усилия да убеди детето да тръгне с бащата и предаване било
осуетено, детето не пожелало да тръгне с бащата,, с постановление от
10.12.2019г. на длъжника е наложена глоба от 400лв., такава е наложена и с постановление от
20.12.2019г., с постановление от
02.01.2019г. , с постановление от
03.01.2019г., с постановление от 07.01.2020г
По делото е
представен протокол от 08.01.2010г. съставен от помощник частен съдебен
изпълнител съгласно който на насроченото предаване на детето на бащата на
08.01.2010г. – сряда, са присъствали взискателя и
длъжника, пълномощниците им,, охраната на комплекса,
майката довела детето но не била положила необходими усилия да убеди детето да
тръгне с баща си, не го подготвила психически и физически, за предаването и
такова не се осъществило, адвокат на длъжника прекъснал опитите на бащата да
проведе разговор с детето.
С
постановление от 17.01.2020г. ЧСИ е наложил на длъжника на основание на чл.
528, ал. 5 вр. с чл. 527, ал.3 от ГПК глоба от 400лв.
за това, че на 08.01.2020г. не е предал детето К.Ж.на баща й К.Ж.по режим на
лични контакти до сутринта на 09.01.2020г.
При
така установеното съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.1 и чл. 436 ал. 1 от ГПК длъжникът може да обжалва наложената
му глоба в едноседмичен срок от
съобщението.
В случая притезанието по изпълнителния лист е такова по чл. 528 от ГПК и принудителното му изпълнение се осъществява по реда на чл. 528, ал. 5 от ГПК, а не чрез глоба, както е при хипотезата на чл. 527 от ГПК. Разпоредбата на чл. 527 от ГПК е общата
разпоредба, по която се удовлетворяват принудително задълженията за незаместими действия, за които няма уреден специален способ
принудително изпълнение. Такъв специален способ за принудително изпълнение е
уреден от законодателя с разпоредбата на чл. 528 от ГПК за изпълнение на
фактическо предаване на детето съобразно определения от съда режим на лични
отношения, , при който способ се защитават интересите на страните по
изпълнението и на детето. Разпоредбата на чл. 528 от ГПК се прилага винаги,
когато притезанието е предаване на дете в изпълнение
на определения от съда режим на лични отношения между детето и родителя, на
когото не са предоставени за упражняване родителските права. Принудителното
изпълнение на тези мерки за лични
отношения, се осъществява чрез мярката по чл. 528, ал. 5 от ГПК. Уредената
възможност за налагане на глоба по реда на чл. 527, ал. 3 от ГПК не е
принудителна мярка за осъществяване на притезанието,
а е санкция за неизпълнение на задължението. ( В този смисъл т. 3 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г. на ОСГТК на ВКС).
В случая се оспорва глоба, наложена на основание на
чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК. Тази
глоба е такава по чл. 435, ал.2, т.1 от ГПК, поради което и съдът приема, че
постановлението за налагане й може да се
обжалва от длъжника. Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано
лице, внесена е дължима държавна такса и като такава е допустима.
Съдът приема, че за разрешаване на спора по жалбата не
е нужно да се събират исканите от жалбоподателя доказателства и разглеждане на
жалбата в открито съдебно заседание не е необходимо.
Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК, ако длъжникът не изпълни
доброволно задължението за предаване на дете, съдебният изпълнител може да му наложи глоба по чл. 527, ал. 3
от ГПК за всяко неизпълнение.Тази глоба до 400лв. е
предвидена от законодателя като санкция за длъжник, който върши противното
на това, което с решението е задължен да върши
или да търпи.
Съдът приема, че по делото не е установено поведение
на длъжника проведено на 08.01.2020г. и на 09.01.2020г, което да е противно на
това, което изпълняваното решение предписва – доброволно да предаде детето на баща му с
оглед изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между детето и
баща му. Събраните по делото доказателства установяват, че на 08.01.2020г. в посочения час и място за предаване на
детето длъжникът Т. П.се е явила лично и
с упълномощен от нея адвокат, водела е със себе си и детето К., но до предаване на детето не се е стигнало
поради отказ на детето да тръгне с баща
си. Това поведение на длъжника не е от
естество да обоснове извод, че длъжникът не е предала детето. Изводите на
съдебния изпълнител, че длъжникът е причината детето да не тръгне с баща си, защото не е положила необходимите действия, за
да убеди детето да тръгне с баща си, не е установено по делото да са правилни.
Доказателства в подкрепа на тези изводи по делото не са събрани. Действително,
идентични са констатациите и изводите на съдебния изпълнител по всички
протоколи по делото за предаване на детето. Количеството на протоколите,
закрепващи едни и същи обстоятелства и изводи на съдебния изпълнител не могат
да обосноват извод за правилност на тези изводи. По делото не са събрани
доказателства, от които да може да се обоснове извод, че поведението на майката
е довело до категоричния отказ на детето да остане с баща си, а само това би обосновало извод за основание
да се приложат разпоредбите на чл. 528, ал. 5 вр. с
чл. 527, ал.3 от ГПК. Напротив , установеното поведение на длъжника
по делото обосновава друг извод. По делото е установено, че
незабавно след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е
уведомила съдебния изпълнител за нежеланието на детето да се вижда с баща си и
че това е пречка за изпълнение на притезанието по
изпълнителния лист. По делото е установено и че още на 31.10.2019г. от длъжника Т.Т. е потърсено съдействие от АСП с искане за работа с детето К.с оглед
осигуряване възможност за изпълнение на режима на лични отношения с бащата.
Това поведение на длъжника, при липса на доказателства за други факти по делото,
не може да обоснове извод, че майката не е предприела необходими действия с
оглед убеждаване на детето да тръгне с баща си и така е препятствала
предаването му. Съществуването на посочената от длъжника пречка за изпълнение е
установено многократно от съдебния изпълнител при всеки опит за изпълнение на притезанието по изпълнителния лист. При така установеното
съдебния изпълнител е следвало незабавно да потърси за съдействие ДСП по
местоживеене на детето по реда на чл. 528, ал. 4 от ГПК с оглед преодоляване
пречките за реализиране на определения от съда режим на лични отношения между
детето и бащата, но това не е направено от него, а съдебният изпълнител се е ограничил до осигуряване на присъствието на служители на
ДСП при самото предаване. Отделно, за процесното предаване на 08.01.2020г. съдебния изпълнител дори не е изпълнил дори това минимално изискване на
закона - да осигури представители на ДСП „Красно село“. Пречката за изпълнение на притезанието
по изпълнителния лист не е установено да е поведение на длъжника. Преодоляването
на тази пречка по делото е установено, че изисква работа с детето от специалисти с оглед
осигуряване възможност за изпълнение на режима на лични отношения с бащата
. Действия за преодоляване на пречките за реализиране на
притезанието дължи съдебният изпълнител и
законодателят му е предоставил такава възможност с разпоредбата на чл. 528, ал.
4 от ГПК.
При така възприето съдът приема, че поведението на
длъжника не е основание за налагане на глоба на основание на чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, поради което и наложената
такава следва да се отмени.
По отговорността за разноски:
Съдът
приема, че производството следва да се разпредели отговорността за съдебни
разноски, доколкото приложима е
разпоредбата на чл. 81 от ГПК. В случая
не се следват други действия, от които да зависи разпределяне на
отговорността за разноски в това производство,поради което и тази отговорност
следва да се разпредели със съдебния акт, слагащ край на производството – този
съдебен акт дава разрешение по същество на друго производство.
При така
възприето съдът приема че ответника по жалбата и взискател
по изпълнението следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя – длъжник по
изпълнението разноски за държавна такса от 25лв., разноски за такса за
администриране на жалбата от 48лв. и разноски за възнаграждение за адвокат от 200лв.
Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя е основателно. В случая правна и фактическа сложност на делото
не обосновава присъждане на разноски над минималния размер по чл. 10, т. 5,
пр.1 от наредба № 1/2004г. и на жалбоподателя се следват разноски за
възнаграждение за адвокат от 200лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 17.01.2020г. по изпълнително дело № 20199240401239
по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което на основание на чл. 528, ал. 5 вр.
с чл. 527, ал. 3 от ГПК на длъжника по изпълнението Т.П. П.е наложена глоба от 400лв.
ОСЪЖДА К.П.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на Т.П.Т., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 81 и чл.
78 от ГПК сумата от 273лв.
(двеста седемдесет и три лева), представляващи съдебни разноски по делото пред
СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.