№ 441
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102361 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – клон България,
срещу Т. ЕМ. Т. , с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания
на ищеца за сумата от 842.04 лева - главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17814136/21.4.2020
г., за сумата от 0.87 лева – възнаградителна лихва за периода от 1.6.2020 г. до 9.11.2020 г.,
както и за сумата от 45.32 лева – мораторна лихва за периода от 4.11.2020 г. до 16.5.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ЧГД № 1530/2021 г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17814136, въз
основа на който на ответницата е предоставен кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 700.00 лева. Заявява, че на 5.5.2020 г. ответницата се е възползвала от
предвидената в чл. 4 възможност и извършила усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX 17814123 за купуване на
стоки и услуги на изплащане. Твърди, че на 1.6.2020 г. ответницата е преустановила
редовното обслужване на потребителския кредит, когато е последното плащане по същия,
като считано от падежа на втората неплатена вноска вземането е станало предсрочно
изискуемо в целия му размер, за което е изпратена покана за доброволно изпълнение.
В законоустановения срок особеният представител на ответницата е подал отговор на
1
исковата молба, в който се изразява становище за нейната недопустимост и
неоснователност.
С писмена молба, постъпила преди първото открито заседание, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба и направените в същия оспорвания на исковите претенции.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 21.4.2020 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – клон България и Т. ЕМ. Т. е сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17814136. Съгласно така сключения договор на ответницата (кредитополучател) е
отпуснат револвиращ кредит (дадено й е право да усвоява кредитен лимит) до сумата от
700.00 лева, като същата се е задължила да възстановява ползваните суми или поне
минимална погасителна вноска (МПВ), посочена в Тарифа, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят може да ползва услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като за всяко ползване на тази
услуга ще подписва приложение, което ще съдържа конкретните параметри на трансакцията.
Възползвайки се от възможността по чл. 4 от договора, на 21.4.2020 г. ответницата е
извършила усвояване чрез функционалността покупка на изплащане. Според подписаното
приложение към договора, общата цена на закупената стока е 159.00 лева при размер на
кредита от 166.16 лева и обща стойност на плащанията от 180.06 лева. Съгласно чл. 14 от
договора, за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва
в посочения в тарифата размер (35 %), като лихвата се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. За използването на картата
кредитополучателят заплаща и таксите по тарифата. Съгласно чл. 16 от договора,
кредиторът има право да блокира кредитната карта при неплащане на една или повече
месечни погасителни вноски, а според чл. 17, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава без да
е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Предвид преустановяване плащането на вноските по договора за кредит, ищецът е
изпратил до ответницата писмо, в което последната се уведомява, че вземането е обявено за
предсрочно изискуемо, поради просрочие в плащането на две и повече месечни вноски. В
писмото е посочено, че общо дължимата сума възлиза на 844.08 лева, в това число 842.04
лева - главница, 0.87 лева - договорна лихва и 1.17 лева - обезщетение за забава.
2
Според заключението по изготвената счетоводна експертиза, в периода от 21.4.2020 г.
до 1.11.2020 г. ищцата е извършила трансакции и на същата са начислени задължения в общ
размер от 842.91 лева, в това число за покупка на изплащане, теглене от АТМ, плащане чрез
ПОС, такса теглене, такса за обслужване, застрахователна премия, месечни лихви, лихва за
неплатени суми в гратисен период и лихви по покупката на изплащане. Отразено е, че
ответницата не е правила вноски за погасяване на задълженията по кредита, като първата
неплатена вноска е с падежна дата на 1.6.2020 г., а към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост неплатените вноски са 6 броя на обща стойност 290.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването
на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17814136/21.4.2020 г. Съгласно посоченото в договора, ищецът е предоставил на
ответницата револвиращ кредит с лимит от 700.00 лева, като според заключението по
изготвената счетоводна експертиза общо усвоените суми по договора възлизат на 842.91
лева. С получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е
породило задължение за ответницата да върне заетата (усвоената) сума и уговорените лихви
и такси.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че към датата на
изпращане на съобщението за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми
ответницата е просрочила плащанията по 6 погасителни вноски, т.е. налице е хипотезата на
чл. 17, изр. 2 от договора, както е посочено в самото съобщение. Въпросното изявление е
получено от ответницата на 23.11.2020 г., като възражението, че подписът под
товарителницата, удостоверяваща получаването на съобщението, не е на ответницата остана
недоказано.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че ответницата не е
правила погашения по дълга, възлизащ на 842.91 лева, както и че размерът на
обезщетението за забава възлиза на 45.32 лева.
Възражението, че за да се претендира предсрочно погасяване на дълга, договорът
трябва да бъде прекратен е неоснователно. Тук следва да се има в предвид, че предсрочна
изискуемост на вземанията по дадено правоотношение не е равнозначна на прекратяване на
въпросното правоотношение. Предсрочната изискуемост на вземанията по договор за
кредит представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора от срочен
в безсрочен, което настъпва по силата на едностранно волеизявление на кредитора,
достигнало до длъжника. В резултат на това договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, ако към момента
3
на получаване на волеизявлението от длъжника са осъществени обективните факти на
неизпълнение, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. В настоящия случай
кредиторът е упражнил това свое право, изпращайки на длъжника уведомление, че
вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми. В договора обаче липсва клауза,
според която с обявяването на предсрочна изискуемост настъпва и разваляне на договора, а
и такова разваляне не е необходимо на кредитора, за да настъпи изискуемостта на
вземанията – такава е настъпила със самото обявяване на вземанията за предсрочно
изискуеми. Няма как да е нужно разваляне на договора, за да настъпи изискуемостта на
вземанията по същия, тъй като ако разваляне на договора настъпи, то кредиторът не би имал
интерес да предявява иск за реално изпълнение на същия, а такъв за връщане на дадената
сума на отпаднало основание.
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани за
пълните размери на претендираните суми.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса,
възнаграждение за особен представител, за вещо лице и за юрисконсулт, като съдът намира,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално
направените разноски следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение,
които събрани се равняват на сумата от 650.00 лева.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в
заповедното производство в размер от 75.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. ЕМ. Т., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. –
клон България, ЕИК *********, сумата от 842.04 лева - главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17814136/21.4.2020 г., сумата от 0.87 лева – възнаградителна лихва за периода от 1.6.2020 г.
до 9.11.2020 г., както и сумата от 45.32 лева – мораторна лихва за периода от 4.11.2020 г. до
16.5.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
27.5.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1530/2021 г. на Великотърновския
районен съд.
ОСЪЖДА Т. ЕМ. Т., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – клон България, ЕИК
*********, сумата от 650.00 лева, представляваща направените в исковото производство
4
разноски, както и сумата от 75.00 лева, представляваща направените разноски в
производството по ЧГД № 1530/2021 г. на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5