Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 27.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 10099 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 58055 от
04.03.2020 г. по гр. д. № 1112/2019 г. по описа на СРС, 154 с-в е признато за
установено в отношенията между ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответника „Микропроцесорни
устройства и системи за транспорта“ /МУСАТ/ АД, че ответникът дължи на ищеца на
основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 271,65 лв. - главница,
представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил чрез потребена
и незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от
16.05.2018 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил исковата претенция по
чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 271,65 лв. до
първоначално претендирания размер от 372,30 лева, иска по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 40,66 лв. законна лихва за забава от
01.06.2015г.-09.05.2018г., както и иска по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за
дялово разпределение в размер на 59,99 лв., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
30886/2018 г. на СРС, 154 с-в.
Срещу постановеното
решение, в частта, в която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от
ответника „Микропроцесорни устройства и системи за транспорта“ /МУСАТ/ АД, с
доводи за това, че решението е неправилно, постановено е в противоречие със
събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излага съображения, че е заплатил дължимите суми,
като е представил фактури пред районният съд, но не са взети предвид от него.
Евентуално прави възражения, че претенцията е изтекла по давност.
Въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Посочва, че
ответникът е заплатил сумите в размер на 709,44 лв. на 27.07.2020 г. и 320,99
лв. на 29.08.2018 г., които плащания са направени след започване на делото, с
оглед на което въззиваната жалба следа да се отхвърли и да им бъдат присъдени
разноски.
Подадена е и частна
жалба от въззивника „Микропроцесорни устройства и системи за транспорта“
/МУСАТ/ АД срещу Определение № 128800 от 22.06.2020 г. по гр.д. № 1112/2019 г. на СРС, с което е
оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта
за разноските. Счита, че юрисконсулсткото възнаграждение следа да бъде
определено в размер от 100 лв., а не от 200 лв., тъй като било прекомерно. Също
така счита, че са допуснати грешки при изчисленият на разноските.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че между страните не е бил сключен
договор за доставявне на топлинна енергия. Въз основа на експертизи е прието,
че в процесния имот е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и за битово горещо водоснабдяване, като задължението на ответника по
нея за процесния период възлиза на 271,66 лв. главница. Вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е отчело направено от ответника плащане в
размер на 272,65 лв., за период след процесния. Също така до 09.2019 г. не са
правени плащания за процесния период. Констатирал непогасени задължения в
размер на 320,80 лв., от които 271,66 лв. – за топлинна енергия и 49,14 лв. за
дялово разпределение.
С въззивната жалба е
представено платежно нареждане от 25.07.2020 г. за сумата от 709,44 лв., с което са заплатени
сумите, за които е осъден с първоинстанционното решение. С оглед направеното
признание и от страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД, че въззивникът-ответник е заплатил
процесните суми, ведно с разноските от първоинстанционното дело, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в уважителанта част.
След като взе предвид
приетата и неоспорена счетоводна експертиза, съгласно която към датата на
първоинстанционното дело сумите, а които е осъден с решението не са заплатени,
и представеното платежно нареждане от 25.07.2020 г., то решението следва да отменено
в уважителна част, а исковете отхвърлени, след като претенцията е погасена
поради плащане.
На следващо място съгласно
установената практика на съдилищата при отхвърляне на иска правото на разноски
принадлежи на ответника, но по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК,
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в
хода на делото – например плащане на претендираната парична сума, искът бъде
отхвърлен, разноските следва да се присъдят на ищеца. В случая първоинстанционното
решение следва да бъде отменено поради плащане в хода на въззивното
производство, като ответникът е дал повод за завеждане на първоинстанционното
дело.
По частната жалба, съдът
намира следното:
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че определеното юрисконсултско възнаграждение е
прекомерно, като е определена сума от 200 лв. Видно от решението районният съд
е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Претендираните от ищеца
разноски в исковото производство са както следва: 25 лв. – държавна такса, 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. депозит за вещо лице/по 200 лв. за
всяка от експертизите/. Със исковата молба се претендира сума в размер на 372,30
лв. – от които 271,65 лв. – главница, 40,66 лв. – мораторна лихва, 49,14 лв. –
дялово разпределение и 10,85 лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение. Районният съд е уважил исковете за сумата от 271,65 лв., с оглед
на което правилно съдът е изчислил разноските, съобразно уважената част, като
на ищеца е присъдил сумата 383,07 лв. за разноски.
В заповедното
производство ищецът е сторил разноски, както следва: 25 лева – държавна такса в
заповедното производство; 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство. Поради това съобразно отхвърлената част от исковете се следват разноски
в размер на 54,72 лв., които правилно са били определени от СРС.
С оглед на това частната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
По
настоящето дело разноските следва да бъдат в тежест на въззивника, след като
последният е погасил претенцията, за която е осъден с обжалваното решение, едва
след подаване на въззивната жалба. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК на „Т.С.“ ЕАД следа да бъдат присъдени разноски в размер на
100 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 58055
от 04.03.2020 г. по гр. д. № 1112/2019 г. по описа на СРС, 154 с-в, в частта, с
която е признато за установено в отношенията между ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответника
„Микропроцесорни устройства и системи за транспорта“ /МУСАТ/ АД, че ответникът
дължи на ищеца на основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 271,65 лв.
- главница, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил
чрез потребена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 16.05.2018 г. до изплащане на вземането, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, предявени от "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******** срещу „Микропроцесорни устройства и системи за транспорта“ /МУСАТ/
АД, ЕИК ******** с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от
271,65 лв.- главница, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се
е обогатил чрез потребена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва за периода от 16.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 30886/2018 г. на СРС, 154 с-в,
поради направено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА „Микропроцесорни
устройства и системи за транспорта“ /МУСАТ/ АД, ЕИК ******** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСТАВЯ без уважение
частна жалба вх.№ 5105167/27.07.2020 г. на „Микропроцесорни устройства и
системи за транспорта“ /МУСАТ/ АД срещу Определение № 128800 от 22.06.2020
г. по гр.д. № 1112/2019 г. на СРС, 154
с-в, с което е оставена без уважение подадената по реда на чл.248 ГПК молба за
изменение на Решение № 58055 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 1112/2019 г. по описа
на СРС, 154 с-в в частта за разноските.
Решението е постановено
с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца Нелбо АД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.