Р Е Ш Е Н И Е
№ 2117/15.12.2016 година, град Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при секретар Г.Д., разгледа адм.д. №
1786/2016 година.
Производството
е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от М.Г.К. - П. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, представлявана в съдебното производство от адвокат К. от
АК – Бургас, против ревизионен акт (РА) № Р – 02 – 1400563 – 091 –
001/28.01.2015 година (в жалбата е заявено, че се оспорва решението на
решаващия орган) на органи по приходите
при ТД – Бургас на НАП, потвърден частично с решение № 173/08.07.2016 година на
директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП (лист 22 – 25 и 40 - 44).
С
потвърдената част от РА (лист 155 - 162) на жалбоподателя са определени
задължения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2010 година – 4 586,95
лева главница и 1 147,40 лева лихва, за данъчен период 2011 година – 4 219,70
лева главница и 1 124,47 лева лихва и за данъчен период 2012 година – 4 542,20
лева главница и 806,79 лева лихва. Определен е и данък върху доходите на
физическите лица – доходи от упражнявана свободна професия, граждански договори
и др. по ЗДДФЛ за данъчен период 2008 година – 10 208,17 лева главница и
6 125,58 лева лихва. Установени са задължения по ЗДДС за цялата 2010
година, за декември 2011 година, за януари – октомври и декември 2012 година.
На М.П. са
определени и задължения за държавното обществено осигуряване (ДОО), и здравноосигурителни вноски (ЗОВ) за 2011 – 2012 година.
В жалбата
(лист 3 - 16) и подробни писмени бележки (22 страници) се оспорват
задълженията, установени с РА. Заявява се, че „някои“ от заповедите за
възлагане на ревизия (ЗВР), ревизионния доклад (РД), РА и решението на
решаващия орган не са били надлежно връчени на М.П., което е опорочило цялото ревизионно
производство, възпрепятствайки правото й на защита. Поддържа се, че ревизията
на М.П. е извършена като на ЕТ „Систем стил – М.К.“ с адрес *** - различен
субект на правото, неизвършвал дейност и прекратен преди години – през 2012
година, на когото приходната администрация по неясен начин е определила ЕИК по
БУЛСТАТ, без да има такова искане от М.П.. Заявява се, че ревизията е извършена
от местно некомпетентен ревизор, защото ЕТ е с регистрация в град София,
следователно компетентна е ТД – София на НАП. Иска се конституирането на
съпруга на М.П. като страна в производството, защото като „потърпевш“ от
действията на ревизионния екип и той има право да участва в процеса. Оспорват
се основанията за провеждане на ревизията по чл. 122 – 124 от ДОПК, П. не е
извършвала независима икономическа дейност и не дължи сумите, определени й с
РА, още повече че от РА не става ясно кой дължи ДДС – тя или ЕТ. Според нея,
изводите в РА са преписани от „банкови и други документи“, без да е „изяснен
произхода и целта им“. Изтъква се, че в ревизионното производство е допуснато
още едно съществено процесуално нарушение – жалбоподателят не е била надлежно
уведомена за особения ред на провеждане на ревизията, тъй като не й е връчвано
уведомление по чл. 124 от ДОПК. Претендира се, че сроковете за издаването на РД
и на РД не са спазени, поради което доклада и акта са „нищожни“ и
„незаконосъобразни“. Твърди се, че съдът не дал достатъчен срок и възможност за
подготовка на жалбоподателя – да възрази „процесния несправедлив и неверен РА“,
да представи доказателства, както и да изготви подробни писмени бележки.
Заявява се, че с несвоевременно дадените си указания (едва в съдебното
заседание) съдът е лишил жалбоподателя от правото да оспори по същество
„несправедливия“ и „неверен“ РА.
Иска се
отмяна на целия РА.
Ответникът
не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема следното:
Жалбата е
подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК с оглед датата на
уведомяване на М.П. за решението на решаващия орган (27.07.2016 година) и
датата на подаване на жалбата (лист 39 и
лист 3). Тя отговаря на изискванията по чл.149 във връзка с чл.145 от ДОПК. В
нейното начало е посочено, че се обжалва решение № 173/08.07.2016 година на
директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас, което – само по себе си – не подлежи на
обжалване, но в пространното изложение (а и в петитума) на няколко пъти е
заявено изрично, че се обжалва РА, наред с други актове, които не подлежат на
самостоятелно оспорване (РД и ЗВР), затова съдът приема, че волята на М.П. е
била именно да обжалва РА. За П. е налице правен интерес от обжалването,
предвид неблагоприятните последици, възникнали от издаването на РА.
Жалбата е
недопустима в частта, в която се обжалва отменената част на РА – относно
установени задължения за данък върху доходите на физически лица – за доходи от
свободна професия, граждански договори и др. за данъчен период 2008 година –
5 825,83 лева главница и 3 495,89 лева лихва. В тази си част тя
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено.
По
изложените съображения, съдът приема, че жалбата е частично допустима.
Относно формата
на РА.
РА съдържа
всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът
приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването
му.
Относно
компетентността.
В жалбата се
оспорва компетентността на издателите на РА и в съответствие с предписанието на
чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши проверка на
компетентността, настоящият състав счита, че РА е издаден от компетентни
органи.
Началото на
ревизионното производство е поставено със ЗВР № 1400563/19.03.2014 година (лист
816), в която е посочено, кое е лицето – обект на ревизията – М.Г.К. – П. с
адрес ***.
Заповедта за
началото на ревизията е връчена на М.П. на 11.04.2014 година при данни, че
заявения от нея постоянен адрес *** (лист 85). В хода на административното
производство тя е участвала лично и е била представлявана от пълномощника си – Л.П.
П., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 27.11.2015 година, според
което личната карта на М.П. е издадена от МВР – Бургас, а постоянния й адрес е
именно в град Созопол (лист 821). Тези обстоятелства не са оспорени от
жалбоподателя в производството и обосновават териториалната компетентност на
органите, провели ревизията, съобразно разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.1 от ДОПК.
Първоначалната
ЗВР е изменяна с последователни ЗВР от 09.07.2014 година, 31.07.2014 година и
01.09.2014 година (лист 809 - 815)
Във всички
ЗВР ревизията е възлагана от Н.К.Ж. - началник сектор „Ревизии“ при ТД - Бургас
на НАП, като за ръководител е била определяна А.П.С. - главен инспектор по
приходите. Процесният РА е издаден, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК (в
актуалната му редакция), от Н.К.Ж. и от А.С.. От своя страна, Ж. е оправомощена
да възлага извършването на ревизии, съгласно заповед № РД – 14/06.01.2014 и заповед
РД – 294/07.05.2014 година (лист 47 – 48 и 44 - 46) на директора на ТД – Бургас
на НАП.
Предметният
обхват на ревизията е изменян със заповедите за изменение на ЗВР като
ревизионният екип се е съобразил с тези предели при определяне на задълженията
на М.П. (лист 810 стр.ІІ).
По изложените
съображения съдът приема, че РА е издаден от компетентни органи.
По
процесуалната законосъобразност на РА.
В
ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи нищожността – съответно отмяната, на РА както твърди жалбоподателя.
В
първоначалната ЗВР е определен срок за извършването й – три месеца от датата на
връчването на ревизираното лице. М.П. е уведомена за започване на ревизионното
производство на 11.04.2014 година. Тази заповед е изменена със ЗВР от
09.07.2014 година (лист 815) и със ЗИЗВР от 31.07.2014 година (лист 813). На
01.09.2014 година са издадени две ЗВР (лист 811 – 812 и 809 - 810). С последните
две ЗВР срокът на ревизията е определен до 11.09.2014 година.
Съгласно чл.
114 ал.1 – 2 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и
започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато
заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143м, ал. 1,
срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на
уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава -
членка на Европейския съюз. Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може
да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа,
възложил ревизията.
Процесната
ревизия е продължила точно 5 (пет) месеца, в съответствие със сроковете,
посочени в цитираните разпоредби на кодекса.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че след като „част“ от ЗВР, РД и РА не са били
надлежно връчени на М.П., правото й на защита е било засегнато до степен да
обоснове отмяна на издадения акт. Актовете по хода на ревизията са били
връчвани лично на П. (напр. първоначалната ЗВР от 19.03.2014 година и ЗИЗВР от
31.07.2014 – лист 816 и лист 813), чрез нейния пълномощник Л. П. (напр. ЗВР от 09.07.2014 година – лист 814 - 815),
както и по реда на чл. 32 от ДОПК – предвид неоткриването й на декларирания
адрес за връзка с НАП (напр. последните две ЗВР от 01.09.2014 година – лист 85
- 89).
Също така
неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че РД и РА не са били издадени
в законоустановените срокове, което отново е засегнало правото на защита на П.
и е довело до нищожност на РА.
РД е бил
издаден на 25.09.2014 година, в срока по чл. 117 ал.1 от ДОПК, като е бил
връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на ревизираното лице - за
това са изготвени необходимите протоколи от извършени посещения и е поставено
обявление на таблото за съобщения на съответната дирекция на НАП, с което е
прието, че П. е уведомена на 05.01.2015 година за доклада (лист 185 - 188).
Съответно,
РА е издаден на 28.01.2015 година, при съобразяване със сроковете по чл. 117
ал.5 и чл. 119 ал.2 от ДОПК. Той съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК. РА
е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на ревизираното лице.
Извършените посещения на постоянния адрес на жалбоподателя и поставянето на
съобщение на таблото на териториалната дирекция са обективирани с протоколи,
които съдържат реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК и се ползват с материална
доказателствена сила за обстоятелствата, удостоверени с тях, по аргумент от чл.
50 ал.1 от ДОПК (лист 149 – 154).
Твърденията
в жалбата за ненадлежно връчване на РА и случайното узнаване за издаването му
от Л. П. - съпруг на жалбоподателя, не могат да обосноват извод за
незаконосъобразност на констатациите на ревизионния екип. Първо – в
ревизионното производство П. е била представлявана от съпруга си, който
съгласно подробно пълномощно, представено на органите по приходите, е получавал
надлежно съобщения, адресирани до нея (лист 821). Дали М.П. е научила за
издадения РА случайно, от съпруга си, от трето лице или при извършена нарочна
проверка, е обстоятелство, което няма никакво значение за законосъобразността
на акта. Този факт има връзка единствено с възможността на адресата на акта да
го обжалва. П. се е възползвала от тази възможност и е оспорила РА пред
решаващия орган, а въз основа на това обжалване е постановен и акт по същество
– решение № 173/08.07.2016 година.
Необсъждането
в решение № 173/08.07.2016 година на многобройните възражения за процесуални
нарушения в жалбата до решаващия орган също не съставлява съществено
процесуално нарушение от категорията на отменителните, както се поддържа от
жалбоподателя. Решаващият орган е извършил пълен анализ на данните, събрани от
ревизионния екип, като е счел, че в една част РА е незаконосъобразен. В
съответствие с правомощията си като орган по същество, на основание чл. 155
ал.2 във връзка с ал.1 от ДОПК, той е отменил част от акта, а друга част е
потвърдил. В решение № 173/08.07.2016 година се съдържат мотиви, обосноваващи и
двата диспозитива, т.е. не е налице необоснованост на волеизявлението на
директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас.
След
приключване на устните състезания по делото, в писмената защита на
жалбоподателя е направено изявление, че с недопускането на съпруга на П. като
участник в производство, е било нарушено правото й защита, защото съпругът й „в
качеството на потърпевш“ има право да вземе участие в процеса. Заявено е и че П.
е била лишена от съда от физическата възможност да възрази срещу констатациите
в РА поради недостатъчното време, което й е предоставено за изготвяне на
писмено становище.
Настоящият
съдебен състав счита, че изложените доводи са несъстоятелни. Явилият се в
съдебното заседание Л. П. не е удостоверил качеството си на „съпруг“ на М.П.
(представени са лична карта и общо пълномощно, идентично с това, което е част
от административната преписка – лист 821) и затова не е допуснат да участва
като процесуален представител по делото. В житейски смисъл той може и да е
„потърпевш“ от РА, но от гледна точка на административното правораздаване
самостоятелна страна по делото е единствено жалбоподателя М.П., на основание
чл. 9 ал.1 т.2 във връзка с чл. 14 т.1 и чл. 17 ал.1 т.8 от ДОПК. Явилият се Л.
П. не е бил упълномощен изрично да я представлява, както изисква ГПК.
Що се отнася
до твърдението, че на жалбоподателя не е била дадена „физическа възможност“ да
изложи аргументирано доводите си за незаконосъобразност на РА, предвид краткия
срок за представяне на писмена защита, следва да се отбележи, че М.П. е била
надлежно призована на 10.10.2016 година за разглеждане на делото в съдебното
заседание на 15.11.2016 година (лист 855). Тя е разполагала с повече от месец
да организира защитата си, като прави справки и получава извлечения от делото,
по което от страна на ответника (приходната администрация) – до датата на
съдебното заседание - не са представяни нови доказателства, нито са правени някакви
доказателствени искания.
В съдебното
заседание на 15.11.2016 година жалбоподателят е била представлявана от адвокат,
на когото двукратно са дадени указания относно естеството на спора и
доказателствената тежест в процеса, на основание чл. 171 ал.4 от АПК (лист 861
- 862). На 25.11.2016 година, след изнасяне на делото за решаване, от името на М.П.
е представено писмено становище с обем 22 страници - по съществото на спора. При
тези факти, няма как да се приеме, че жалбоподателят П. не е имала възможност
своевременно да анализира доводите на ревизионния екип и да определи
стратегията си в процеса при обжалването на РА. Служебното начало в
административното правораздаване изисква от съда единствено да укаже на
страната за кои обстоятелства, от значение за делото, не сочи доказателства, по
аргумент от чл. 9 ал.3 от АПК. Този основен принцип не може в случая да замести
процесуалната пасивност на жалбоподателя, от чието име е искано извършването на
процесуални действия, без обаче да бъде надлежно обосновано какви конкретни обстоятелства
по спора ще се установяват с тях (лист 862).
По
материалната законосъобразност на акта.
Оспореният
РА е издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 – 124а от ДОПК.
Видно от
уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, връчено лично на М.П. на 29.08.2014 година
(лист 322 - 323), органите по приходите са приели, че в ревизионното
производство е налице хипотезата на чл. 122 ал.1 т.4 от ДОПК – на ревизиращия
екип не са били предоставени документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци.
Съгласно чл.
122 ал.1 т.4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред.
На М.П. са
били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице (ИПДПОЗЛ) № 94–00–655/26.03.2014 година (лист 793 - 794) и №
94–00–655-2/04.07.2014 година (лист 789), с които в 14 – дневен срок от
връчването им са били изискани справки за началното салдо на паричните й
средства в брой към 01.01.2008 година (началото на ревизирания период), както и
документи за получени приходи и извършени разходи като ЕТ и като физическо лице
за ревизирания период 2008 – 2012 година, за да бъде формиран паричния поток.
При извършени
проверки в деловодството на ТД – Бургас на НАП, документирани с протокол №
1402675/13.05.2014 година (лист 792) и с протокол № 0639950/07.08.2014 година,
е установено, че изисканите документи и справки не са представени към този
момент.
На
17.07.2014 година с протокол (лист 773) са били приети част от документите,
изискани от П. – само справките чл. 53 от ДОПК, описани в т. 1 – 7 от ИПДПОЗЛ №
94–00–655/26.03.2014 година. От ревизираното лице не са били представени
справка за източниците на доходи, имущественото състояние и реализирани доходи
в качеството на физическо лице за всяка година от ревизирания период. Не са
били представени изисканите заверени копия от документи за притежаваните от П. недвижими
имоти в страната и чужбина за 2008 – 2012 година. Не са представени документи
за притежаваните движими вещи, за предоставени или получени средства от
физически или юридически лица, за внесени парични суми от чужбина, за доходи от
трудови и извънтрудови правоотношения, за извършените разходи във връзка с
отпуснати кредити, във връзка с екскурзии, командировки или обучение, както и
разходите за издръжка на домакинството на П. за периода 2008 – 2012 година. Не
са представени изисканите договори за открити банкови сметки на ревизираното
лице, доказателство за сключен граждански брак, както и за наличните средства –
в брой – към началото на ревизирания период (01.01.2008 година).
С ИПДПОЗЛ №
Р-02-1400563-040-01/08.08.2014 година от М.П. са изискани декларации за
имуществено състояние за всяка календарна година от ревизираните периоди (лист
324 - 325). Такива не са представени в хода на ревизията.
Отделно,
след служебно изискване на информация за сделки с недвижими имоти, извършени от
П. и регистрирани в Агенцията по вписванията, както и за доходите, получавани
от нея по трудови правоотношения, е установено, че декларираните и получени
приходи от ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период – основание по чл. 122 ал.1 т.7 от ДОПК.
По тези
причини в ревизията е прието, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата
на чл. 122 ал. 1 т. 4 и т.7 от ДОПК и е пристъпено към извършване на ревизия по
реда на чл. 122 – 124а от ДОПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът счита, че законосъобразно е преминато
към особения ред на извършване на ревизията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция
за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на
РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се
приложи презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
В конкретния
случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по
приходите са приели, че за 2008 - 2012 година ревизираното лице не е
представило доказателства от значение за установяване на съотношението
доходи/разходи, съответно – дължимостта на данъци и осигурителни вноски. Доказателствата
– справки и документи - са били надлежно изискани от ревизираното лице, но то
не изпълнило вмененото му задължение, представени са частични справки за
дейността като ЕТ (лист 779 - 786). Относно изисканата информация за
реализирани други доходи, за имуществено състояние, за парични средства, заеми
и разходи на домакинството е дадено само обещание за допълнителното й
представяне (лист 777). Този отрицателен факт – липса на отчетни документи, установен
при ревизията, не е опроверган от жалбоподателя в настоящото производство.
При
изготвения паричен поток на М.П. в хода на ревизията е констатирано, че е
налице явно несъответствие (недостиг на парични средства) между доходите, които
е установено, че е получила от всички дейности (начално салдо, заплати,
продажби на недвижими имоти и др.) и притежаваното от нея имущество – от една
страна, и извършените разходи за придобиването му и за живот – от друга.
Определянето
на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл. 122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122
ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. За целта, основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК следва да са установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122 ал.1 от ДОПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема за доказани основанията по чл.
122 ал.1 т.4 и т.7 от ДОПК, и счита, че ревизионният екип законосъобразно е
преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. С
оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа и презумпцията
по чл. 124 ал.2 от ДОПК.
Хода на
ревизията е установено, че ревизираното лице е извършило множество сделки
(покупки, продажби и ипотеки) с недвижими имоти в режим на съпружеска
имуществена общност, заедно със съпруга си Л. П.. Информацията за сделките е
получена чрез служебно изискани справки от съответните служби по вписванията в
страната, ведно с копия на нотариалните актове по сделките.
От справка,
предоставена от АВ – Бургас е установено, че с нотариален акт № 112/20.02.2006
година (лист 345 - 346) Д.С.С. е учредил право на строеж на М.П. срещу
задължение за строителство в УПИ Х-755, в кв. 54 по плана на град Созопол.
Правото на строеж е било учредено за построяване на триетажна жилищна сграда, с
един използваем тавански етаж в подпокривното пространство, с два самостоятелни
входа, върху застроена площ на сградата от 214,36 кв.м. и надземен паркинг с
шест места. Д.С. е запазил правото си на строеж за западната част от описаната
сграда - вх. „А“, както и на 1/6 идеална част от надземния паркинг с шест
места, предвиден в предната незастроена част от дворното място, заедно с
правото на ползване на един брой паркомясто, намиращо се в южната част на
предвидения надземен паркинг.
Сградата е
била разрешена, изградена и въведена в експлоатация (лист 347 – 348 и 350).
На
08.11.2007 година с нотариален акт № 9/08.11.2007 година М.П. е придобила от Д.С.
64 % ид. части или 345,60/540 кв.м от имот - УПИ Х-755, кв. 54 в град Созопол
(с административен адрес - улица „Странджа" № 18) в изпълнение на поетото
задължение за извършване на строителство от страна на приобретателя и
изпълнение на негови задължения по т.4 от цитирания нотариален акт и договор от
20.02.2006 година.
На
21.04.2009 година с нотариален акт № 18/21.04.2009 година (лист 343 - 344) М.П.
е призната за собственик (в съсобственост с Л. П.) на осем жилища и един склад в
изградената сграда на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол.
С декларация
по чл. 14 от ЗМДТ ревизираното лице е декларирало придобитите жилища в
качеството си на собственик на ½
идеална част от тях.
Впоследствие,
съгласно разрешение за строеж № 31/01.04.2012 година (лист 349), издадено от
Община Созопол, М.П. е извършила преустройство на едно от жилищата си в
сградата на улица „Странджа“ № 18 (апартамент № 5), като го е разделила на два
обекта – студио № 1 и студио № 2. Извършеното преустройство е било въведено в
експлоатация на 10.08.2012 година (лист 351).
Част от
имотите в сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол са били продадени от
М.П. и Л. П. през ревизирания период.
На
25.05.2010 година с нотариален акт № 155/25.05.2010 година М.П. и Л. П. са продали на В.А.П.-И.
апартамент № 4 на първи етаж от сградата за сумата от 50 000 лева (лист 415)
На същата
дата - 25.05.2010 година с нотариален акт № 156/25.05.2010 година М.П. и Л. П. са продали на С.И.И. и Г.Й.И.
апартамент № 4 на втори етаж от сградата
за сумата от 50 000 лева (лист 416).
На
09.12.2010 година с нотариален акт № 132/09.12.2010 година М.П. и Л. П. са продали на Т.П.П. и Ю.А.П.
апартамент с площ от 107 кв. м. на трети етаж от сградата за сумата от 40 000
евро (лист 335).
На
01.11.2011 година с нотариален акт № 125/01.11.2011 година М.П. и Л. П. са продали на Д.С.Г. и С.С.Г.
апартамент № 5 на втори жилищен етаж от сградата за сумата от 34 000 лева (лист
413).
На
15.12.2011 година с нотариален
акт № 155/01.11.2011 година М.П. и Л. П.
са продали на В.Е. апартамент № 6 на втори жилищен етаж от сградата за сумата
от 15 000 евро (лист 337 - 338).
На
17.09.2012 година с нотариален акт № 130/17.09.2012 година М.П. и Л. П. са продали на В.К. апартамент от
23 кв. м., обособен след извършено разделяне на едно от жилищата в сградата на
две по – малки за сумата от 16 000 евро (лист 339 - 340).
На
11.10.2012 година с нотариален акт № 188/11.10.2012 година М.П. и Л. П. са продали на И.Г. апартамент от
28 кв. м. - втория обект, обособен след извършено разделяне на едно от жилищата
в сградата на две по – малки за сумата от 17 000 лева (лист 339 - 340).
За всички
цитирани сделки ревизионният екип е приел, че една втора от сумата по
продажната цена е постъпила в патримониума на М.П..
В хода на
ревизията е установено, че М.П. е извършвала туристически услуги през
проверяваните периоди (2008 – 2012 година) като е предоставяла на трети лица
под наем обекти в сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол. Въз основа
на искане от ревизионния екип (лист 584 - 585), от Община Созопол са представени
временно удостоверение № 1556/19.06.2007 година за открита процедура по
категоризация на туристически обект – за самостоятелни стаи в сградата (лист
581), заявление № 9410.06.2010 година от М.П. за категоризация на пет
самостоятелни стаи (лист 583), както и декларация № 2 – 94 – М – 42/30.05.2011
година по § 27 от ПЗР на ЗИДЗМДТ за категоризация на дванадесет самостоятелни
стаи.
При
извършвани посещения от служители на НАП, на постоянния адрес на жалбоподателя
– за връчване на книжа по ревизионното производство – е констатирано, че
сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол представлява хотел с
наименование „Лалея“ (лист 88 – 89).
В хода на
ревизията е установено, че М.П. е получавала от туристи парични суми за
ползването на самостоятелните стаи, декларирани като туристически обект пред
Община Созопол. От извършени насрещни проверки (на В.Г. – лист 559 – 560 и на П.С.
– лист 562 - 564) и получени извлечения от банковите сметки на П. (лист 649 -
694) е установено, че в периода 2011 – 2012 година тя е получила заплащане - за
резервации, аванс и доплащане на наети стаи - от П.С., „Макстрой 2005“
ООД, В.Л., Л.Л., „Групово“ ООД, А.С., Д.
А. и Ж. А.(лист 229).
В хода на
ревизията – за проверяваните данъчни периоди – са установени и други сделки с
недвижими имоти, извършени от М.П. в България. В отговор на искания от
ревизионния екип по преписката са получени сведения от АВ – Кюстендил, АВ –
Елин Пелин, АВ – Берковица, АВ – Белоградчик, АВ – Пловдив, АВ – Трявна и АВ –
София.
През 2008
година
С нотариален
акт № 160/19.06.2008 година М.П. и Л. П., са продали на И.Н. поземлен имот в
град Хисаря, Пловдивска област на стойност 33 000 евро (лист 387). За тази
сделка ревизионният екип е приел, че М.П. е получила ½ от сумата,
съставляваща продажната цена. Описаният имот е бил придобит от семейство П.и с
нотариален акт № 11/31.01.2007 година за сумата от 31 000 евро (лист 388).
С нотариален
акт № 138/30.09.2008 година М.П. и Л. П., са закупи ниви в Горна Малина,
Софийска област, за общата сума от 46 939,92 лева (лист 369).
С нотариален
акт № 134/14.10.2008 година М.П. и Л. П., са купи апартамент в сграда на булевард
„Даме Груев“ в град София за сумата от 100 000 евро, платена на две части
– до момента на изповядване на сделката (лист 439 - 440).
С нотариален
акт № 113/28.11.2008 година М.П. и Л. П., са продали на С.С. апартамент на партерен
етаж в сграда на булевард „Даме Греув“ в град София, ведно с идеални части от
земята, върху която е построена сградата за сумата от 100 000 евро (лист
436 - 438). За тази сделка ревизионният екип е приел, че М.П. е получила
½ от сумата, съставляваща продажната цена.
През 2009
година
През 2009
година с нотариален акт за договорна ипотека № 32/25.06.2009 година М.П. и Л. П. са ипотекирали в полза на банка
част от обектите в сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол, като обезпечение
за кредит, отпуснат на Л. Л. П. (лист 402 – 403).
През 2010
година
С нотариален
акт № 195/07.10.2010 година М.П. и Л. П., заедно с други двама съсобственици,
са продали на Р.С. пасище на стойност 100 лева в землището на село Тавалчево,
Кюстендилска област (лист 368). За тази сделка ревизионният екип е приел, че М.П.
е получила ¼ от сумата, съставляваща продажната цена, т.е. 25 лева.
С нотариален
акт № 80/31.10.2012 година М.П. и Л. П., са продали на „Спидилес“ ЕООД трайно
залесена територия (с извършена в нея сеч) в землището на град Трявна на
стойност 7000 лева (лист 428). За тази сделка ревизионният екип е приел, че М.П.
е получила ½ от сумата, съставляваща продажната цена.
През 2011
година
С два
нотариални акта за договорна ипотека – от 31.10.2011 година и от 14.12.2011
година - М.П. и Л. П. са предоставили обезпечение в полза на банка част от
обектите в сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол за кредит, отпуснат
на Л. Л. П. (лист 399 - 400 и 396 – 397).
През 2012
година
През 2012
година с нотариален акт за договорна ипотека № 149/27.09.2012 година М.П. и Л. П. са ипотекирали в полза на банка
част от обектите в сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол, като
обезпечение за кредит, отпуснат на Л. Л. П. (лист 392 – 394).
С нотариален
акт № 986/19.11.2012 година М.П. и Л. П., са продали на свързаното с тях
дружество „Аеропаг инк“ ЕООД с ЕИК *** ливада в град Вършец за сумата от 3000
лева (лист 373). За тази сделка е прието, че М.П. е получила ½ от
сумата, съставляваща продажната цена, т.е. 1500 лева. Имотът е бил придобит от М.
и Л. П.и по силата на нотариален акт за покупко – продажба № 882/15.12.2005
година (лист 374 - 375).
С нотариален
акт № 153/20.11.2012 година М.П. и Л. П., са продали на Н.Н. съсобствените си
идеални части от пасища на обща стойност 100 лева в землището на село
Тавалчево, Кюстендилска област (лист 367).
За
тази сделка ревизионният екип е приел, че М.П. е получила ½ от сумата,
съставляваща продажната цена, т.е. 50 лева.
С нотариален
акт № 126/28.12.2012 година М.П. и Л. П., са продали на В.И. 18 (осемнадесет)
недвижими имота – пасища, ливади, ниви, зеленчукови култури - на обща стойност
2500 лева в землищата на село Стакевци и село Прауджа, община Белоградчик (лист
378 - 380). За тази сделка ревизионният екип е приел, че М.П. е получила
½ от сумата, съставляваща продажната цена. Част от продадените имоти са
били придобити от М.П. с нотариални актове за покупко – продажба № 132 – 135,
всички с дата 21.12.2006 година (лист 381 - 385).
В хода на
ревизията, предвид непредставянето от ревизираното лице на доказателства за
получени доходи и извършени разходи през 2008 – 2012 година, ревизионният екип
е изискал и получил ГДД на М.П.. Установено е, че за 2008 година П. не е подала
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Такива декларации са били подадени за данъчни периоди
2009 – 2012 година, включително (лист 259 - 308).
При насрещна
проверка, извършена на „Аеропак инженеринг“ ООД – работодател на П. и свързано
лице с нея - не са представени надлежно изисканите доказателства за изплащани
трудови и други възнаграждения (по размер, дата, основание и начин на плащане),
не е представена информация връщало ли е дружеството суми на М.П. през 2008 –
2012 година, както и има ли извършвани каквито и да сделки между П. и търговеца
за цитирания период (лист 474 - 482). Затова органите по приходите, извършващи
ревизията, са изискали и получили служебно доказателства за заплатеното й
възнаграждение от дружеството през проверяваните периоди, както и
възнаграждението от „Санитерм инженеринг“, в което също е установено, че П. е
назначена по трудово правоотношение (лист 530 - 556).
Въз основа
на дадено съгласие за разкриване на банкова тайна от ревизираното лице (лист
695 - 701), ревизионният екип е изискал и получил от конкретни банки извлечения
от движението по банковите сметки на М.П. (лист 649 - 694). От тези извлечения
е установено превеждането на суми към П. на различно правно основание – по
договори за покупко – продажба на недвижими имоти, както и по предоставяните от
нея туристически услуги.
В ревизията
е назначена и извършена експертиза на стойността на извършеното строителство на
сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол, за която на М.П. е било
издадено разрешение за строеж и която е била въведена в експлоатация. При използване
на метода на вещната стойност, вещото лице е оценило пазарната стойност на
апартаментите, собственост на жалбоподателя (лист 359 – 361 и 329 - 332).
Така, въз
основа на установените факти (броя в годините, вида и периодичността на
сделките, сключени от П.), ревизионният екип е приел, че М.П. е извършвала
независима икономическа дейност – извършвала е по занятие строителство по
стопански начин и е продавала недвижими имоти с цел получаване на постоянен
доход – т.е. действала е в качеството си на търговец по смисъла на чл. 1 ал.1
т.14 от Търговския закон. Като допълнителен аргумент за тезата си ревизионният
екип е изтъкнал и установеното отдаване под наем на самостоятелни стаи на
туристи от П., доходите от което не са били декларирани със съответна данъчна
декларация.
След
аритметични изчисления на оборота, реализиран от П., е установен момента, в
който тя е преминала прага по чл. 96 ал.1 от ЗДДС, след което за сделките,
извършвани от нея е начислен дължим ДДС.
На последно
място, издателите на РА са определили и дължими осигурителни и
здравноосигурителни вноски върху доходите на М.П., констатирани с акта.
В съдебното
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, за оборване на
констатациите в РА – за дължимост на данъци от М.П., е представено
удостоверение за липса на наличието или задължения № 020201600259179/29.08.2016
година, издадено от ТД – Бургас на НАП (лист 859). Въз основа на
удостоверението е направено изявление, че данъчните задължения, констатирани с
РА, не се дължат.
При така
установените факти, съдът приема следното.
Жалбоподателят
твърди, че ревизията е проведена незаконно, защото регистрирания от нея
едноличен търговец (ЕТ) никога не е работил и ревизионният екип не е следвало
да извършва ревизията срещу нея като ЕТ, а като физическо лице. Отделно
подържа, че ЕТ и тя са два различни правни субекта, затова върху нея не следва
да се разпростират последиците от установеното с РА – издаден на ЕТ.
И двата
довода са неоснователни.
От
съдържанието на РД и РА се установява, че ревизията е проведена при констатации
за фактическо извършване на търговски
сделки от М.П. – като търговец, без да е налице съответната регистрация за нея
по ТЗ (напр. лист 155 стр.ІІ, 156, 199, 201, 203, 214 и т.н.). Констатацията,
че П. е била регистрирана като ЕТ „Систем стил – М.К.“ не е дала отражение
върху изводите на издателите на РА – нито по отношение на местната
компетентност, нито по отношение на установените данъци и задължения за
осигурителни и здравноосигурителни вноски. Що се отнася до довода в жалбата, че
П. е различен правен субект от ЕТ, на когото - според нея - е била извършена
ревизия, следва да се отбележи, че правната доктрина и законодателството не
разграничават физическото лице и едноличния търговец като отделни субекти.
Регистрацията на едно лице като ЕТ просто разширява неговата дееспособност,
като му дава възможност да извършва определен вид сделки – търговски сделки,
чиято правна уредба е по – различна в сравнение с правната уредба на обикновените
сделки от гражданския оборот.
Материалноправният
спор по делото е дали М.П. е извършвала „независима икономическа дейност“ като
търговец, без да е била регистрирана като такъв.
Съгласно чл.
1 ал.1 т.13 - 14 от ТЗ, търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или
юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба.
Според чл. 1
ал.3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по
предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако
дейността му не е посочена в ал. 1.
Нормите на
чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗДДС постановяват, че данъчно задължено лице е всяко лице,
което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на
производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа
дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В конкретния
случай, при ревизията са събрани еднопосочни доказателства, че през 2008 – 2012
година М.П. е извършвала независима икономическа дейност – придобивала е недвижими
имоти, които впоследствие е препродавала, изградила е по стопански начин сграда
в град Созопол, част от обектите от която е продала (в съсобственост със
съпруга си) на трети лица, а за друга част е получила туристическа
категоризация и е отдавала под наем на туристи – непосредствено или чрез
посредничещи търговски дружества (като „Групово“ ООД – www.grupovo.bg напр.). За доходите от предоставените нощувки (на практика –
хотелиерска дейност) ревизираното лице не е издавало фискални бонове или
фактури, не е водило счетоводна отчетност и не ги е декларирало. Получаваните
доходи са имали постоянен характер и са обслужвали дейността на П., както и
нуждата й от средства за съществуване. Изводите на ревизионния екип в тази
насока не са опровергани от жалбоподателя в съдебното производство, въпреки
двукратно дадените указания по чл. 171 ал.4 във връзка с чл. 9 ал.3 от АПК и
извършеното разпределение на доказателствената тежест в съдебното заседание.
По
изложените съображения, съдът приема за доказани твърденията в РА, че през
процесните 2008 – 2012 година М.П. е извършвала търговски сделки без
регистрация.
Задължения
по ЗДДФЛ
За данъчен
период 2008 година
Ревизираното
лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В хода на
ревизията М.П. не е дала изрични писмени обяснения, в които да обоснове
произхода на средствата за общо извършените разходи през 2008 година. Не е
заявила и наличието на собствени парични средства към началото на данъчния
период – 01.01.2008 година. Получила е доход за един месец по трудовото си
правоотношение с „Аеропак инженеринг“ ООД (съобразно установеното по
информация, подадена от работодателя). Тя не е декларирала доходи от наем и
доходи от прехвърляне на права или имущество.
През този
период са били установени две продажби на недвижими имоти, извършени в режим на
СИО – с нотариален акт № 160/19.06.2008 година на стойност 33 000 евро
(64 542,39 лева) и с нотариален акт № 113/28.11.2008 година на стойност
100 000 евро (195 583 лева).
От
ревизираното лице и от работодателя му „Аеропак инженеринг“ ООД не е била
предоставена информация за размера на трудовото възнаграждение на П. през 2008
година, но от извършена служебна справка е констатирано, че дружеството е
декларирало с една декларация обр. 1 изплатено възнаграждение в размер на 1566
лева.
По отношение
на разходите при ревизията е бил отчетен платен данък 210,88 лева, ½ от
статистическите разходи за издръжка на едно домакинство през 2008 година –
3937,50, както и ½ от разходите, извършени от П.и за закупуването на
недвижими имоти с нотариален акт № 138/30.09.2008 година и нотариален акт №
134/14.10.2008 година.
Проследено е
движението по салдото на банковите сметки на М.П. и основанието за извършените
плащания от и по тях.
За този
период ревизионният екип не е установил данни за фактически извършвана
търговска дейност от М.П., поради което е приел, че тя следва да бъде обложена
по реда, приложим за лицата, получаващи доходи от упражняването на свободни
професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ.
Така е изготвен
баланс на приходите и разходите на ревизираното лице, при който е установено
отрицателно салдо (недостиг) в размер на 160 340,72 лева. Върху този
недостиг е определен данък върху доходите от упражнявана свободна професия,
граждански договори и др. в размер на 16 034 лева и лихва – 9 621,47
лева.
С решението
на решаващия орган размерът на определения данък за 2008 година е намален на
10 208,17 лева – главница и 6 125,58 лева – лихва, като в останалата
си част РА е отменен – за този данъчен период. Аргументът на решаващия орган е
бил, че установяването на недостига на парични средства, съответно – на данъка,
следва да се извърши на годишна база, а не към определен момент от данъчния
период. Затова, като е извършил повторен анализ на паричния поток на ревизираното
лице, директорът на дирекция „ОДОП“ – Бургас е намалил размера на определения
данък.
За данъчен
период 2010 година
Ревизираното
лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В хода на
ревизията М.П. не е дала изрични писмени обяснения, в които да обоснове
произхода на средствата си през 2010 година. Не е заявила и наличието на
собствени парични средства към началото на данъчния период. Получила е доход по
трудовото си правоотношение с „Аеропак инженеринг“ ООД и от „Санитерм
инженеринг“ ООД (съобразно установеното по информация, подадена от
работодателите и служебно получена при ревизията). Тя е декларирала доходи от
прехвърляне на права или имущество в размер на 25 480,70, за които през
2012 година е платила данък в размер на 2 548,07 лева.
През данъчен
период 2010 година са били установени продажби на недвижими имоти, извършени в
режим на СИО – с нотариален акт № 195/07.10.2010 година и получена сума 25 лева
(имотът е придобит и продаден през 2010 година), с нотариален акт №
80/31.10.2010 година (изключен от облагане на основание чл. 13 ал.1 б.“б“ от ЗДДФЛ), с нотариален акт № 155/25.05.2010 година на стойност 50 000 лева,
с нотариален акт № 156/25.05.2010 година на стойност 50 000 лева и с
нотариален акт № 132/09.12.2010 година на стойност 40 000 евро (78 233,20
лева).
Извършените
продажби са били свързани със стопанската дейност, развивана от М.П. чрез
сградата, построена на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол (т. нар. хотел
„Лалея“). В същата сграда през 2010 година от М.П. е било заявено пред
служители на Община Созопол предоставянето на туристически услуги (настаняване)
в самостоятелни стаи.
Констатирано
е било, че с извършването на двете продажби (НА № 155 и НА № 156) М.П. е
следвало да се регистрира по ЗДДС – предвид достигнатия от нея оборот за
последните дванадесет месеца (50 000 лева общо от двете) и прага за
регистрация по закона. Ревизионният екип е приел, че в сделките по продажба на
недвижими имоти от основата за облагане следва да бъде изваден дължимия ДДС, по
аргумент от чл. 67 ал.2 от ЗДДС. Извършена е била съпоставка между реално
получения приход от П. по нотариалните актове, от една страна, а от друга -
пазарната стойност на продадените жилища през 2010 година, оценена от вещото
лице, назначено в хода на ревизията. Така е била констатирана разлика за
облагане в размер на 30 579,68 лева Това е било сторено със справка –
приложение № 28 към РД (лист 228). Върху установената разлика е бил определен
данък за развиваната търговска дейността от М.П. в размер на 15 %, на основание
чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ - 4 586,95 лева.
За данъчен
период 2011 година
Ревизираното
лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е декларирало годишна данъчна
основа за облагане в размер на 2400,55 лева и дължим данък в размер на 240,06
лева, който не е бил внесен.
В хода на
ревизията М.П. не е дала изрични писмени обяснения, в които да обоснове
произхода на средствата си през 2011 година. Не е заявила и наличието на
собствени парични средства към началото на данъчния период.
През данъчен
период 2011 година са били установени две търговски продажби на недвижими имоти
от сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол, извършени в режим на СИО –
с нотариален акт № 123/01.11.2011 година и получена от П. сума 17 000 лева
(½ от продажната цена), и с нотариален акт № 155/15.12.2011 година - с
получена от П. сума 7 500 евро (14 668,73 лева, равняващи се на ½
от продажната цена).
Както и през
2010 година, извършените продажби са били свързани от ревизионния екип с дейността,
извършвана от М.П. в построената сградата на улица „Странджа“ № 18 в град
Созопол. През 2011 година М.П. *** предоставянето на туристически услуги
(настаняване) в самостоятелни стаи в сградата, а по банковите й сметки е бил
установен приток на парични средства от трети лица (граждани и търговски
дружества) – по извършени резервации и окончателни плащания за ползването на
стаите. При ревизията са били отчетени приходите, получени от П. по банковите й
сметки от търговска дейност във връзка със сградата в Созопол – 50 лева от А.Д.,
2498,90 лева от „Макстрой 2005“ ООД и 17 000 евро от В.Е. (с левова
равностойност 33 249,22 лева). За последната сума, получена на 17.12.2011
година, е било прието, че към тази дата П. е следвало да бъде регистрирана от
нея следва да бъде изваден дължимия ДДС, като така за чист приход са били
признати 27 707,68 лева.
За
доставките през 2011 година ревизионният екип е приел, че при определяне на
данъчната основа за облагане на сделките по продажба на недвижими имоти от
стойността за облагане следва да бъде изваден дължимия ДДС, по аргумент от чл.
67 ал.2 от ЗДДС. Подобно на сделките през 2010 година и тук е била извършена
съпоставка между реално получения приход от П. по нотариалните актове, от една
страна, а от друга - пазарната стойност на продадените жилища през 2011 година,
оценена от вещото лице, назначено в хода на ревизията. Така е била констатирана
разлика за облагане в размер на 32 775,30 лева (със справка – приложение №
28 към РД - лист 228). От разликата са
били извадени установени дължими осигурителни вноски за ДОО и ЗО в размер на
4 644 лева, а върху установената сума за облагане (28 131,30 лева) е
бил определен данък за развиваната търговска дейността от М.П. в размер на 15
%, на основание чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ – 4 219,70 лева.
За данъчен
период 2012 година
Ревизираното
лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е декларирало годишна данъчна
основа за облагане в размер на 7 630,24 лева и дължим данък в размер на 763,03
лева, който не е бил внесен.
В хода на
ревизията М.П. не е дала изрични писмени обяснения, в които да обоснове
произхода на средствата си през 2012 година. Не е заявила и наличието на
собствени парични средства към началото на данъчния период.
През данъчен
период 2012 година са били установени търговски продажби на недвижими имоти от
сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол – с нотариален акт № 130/17.09.2012
година и получена от П. сума 15 646 лева (½ от продажната цена), и с
нотариален акт № 158/12.11.2012 година - с получена от П. сума 8500 лева (равняващи
се на ½ от продажната цена).
Тези продажби
също са били свързани от ревизионния екип с дейността, извършвана от М.П. в
построената сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол. И през 2012
година М.П. е предоставяла туристически услуги (настаняване) в самостоятелни
стаи в сградата, а по банковите й сметки е бил установен приток на парични
средства от трети лица (граждани и търговски дружества) – по извършени
резервации и окончателни плащания за ползването на стаите. Констатирано е било,
че П. е получила 6 885,08 лева от „Макстрой 2005“ ООД, 10 603,20 лева
от „Групово“ ООД, 940,75 лева от Валери Лучин, 654 лева от Д.А. и Ж.А., 1955,83
лева от А.Х., 391,17 лева от Л. Л., 180 лева от П. Д., 360 лева от неустановено
лице, 70 лева от А.С. и 120 лева от В. Г. (лист 229). М.П. получила от И. З.
16 249,11 лева. Общо установените приходи били определени на
38 409,14 лева, а с оглед нормата на чл. 67 ал.2 от ЗДДС и предвид факта,
че ревизираното лице към този момент е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, в
РД и РА е бил определен нетен приход размер на 32 007,63 лева.
За доставките
през 2012 година ревизионният екип е приел, че при определяне на данъчната
основа за облагане на сделките по продажба на недвижими имоти от стойността за
облагане следва да бъде изваден дължимия ДДС, по аргумент от чл. 67 ал.2 от ЗДДС. И тук е била извършено сравнение между реално получения приход от П. по
нотариалните актове, от една страна, а от друга - пазарната стойност на продадените
жилища през 2012 година, оценена от вещото лице, назначено в хода на ревизията.
Така е била констатирана обща разлика за облагане в размер на 36 473,37
лева. От разликата са били извадени установени дължими осигурителни вноски за
ДОО и ЗО в размер на 6 192 лева, а върху установената сума за облагане (30 281,37
лева) е бил определен данък за развиваната търговска дейността от М.П. в размер
на 15 %, на основание чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ – 4 542,20 лева.
При така
установените факти по облагането на М.П., съдът счита, че жалбата е
неоснователна в частта по отношение на дължимост на данък по ЗДДФЛ. Според
настоящия съдебен състав, П. е извършвала фактическа търговска дейност през
всички проверявани данъчни периоди. Още през 2008 година тя е реализирала
множество сделки с недвижими имоти при един единствен очевиден източник на
доходи – заплатата си от „Аеропак инженеринг“ ООД за месец ноември 2008 година,
като едновременно с това е внесла значителни суми по банковите си сметки.
Доколкото, обаче, третирането на ревизираното лице като търговец за този
данъчен период би влошило положението му (облагане с данък в размер на 15%,
вместо с приетия размер от 10%), съдът счита, че констатациите в РА и
намаляването на размера на данъка от решаващия орган, са били съобразени със
закона. При определяне на данъка
решаващият орган е отчел правилото за изчисляване на задължението на годишна
база, какъвто е характера на данъка по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ. При ревизията е
извършено помесечно отчитане на съответните разходи, дължими от М.П. за
осигуряване на житейските й потребности, по данни на НСИ, вноските по банковите
й сметки и тегленията от наличните суми по тях, заплатените данъци, такси и
цени на придобитите недвижими имоти. Проверката на изчисленията не установи
грешка при пресмятането.
За данъчни
периоди 2010 – 2012 година търговската дейност на ревизираното лице е
установена по несъмнен начин – М.П. е изградила по стопански начин сграда в
град Созопол и въпреки, че е декларирала всеки един от обектите в нея като свое
основно жилище, тя е живеела в град София и е работела за работодателя си
„Аеропак инженеринг“ ООД, като е отдавала под наем помещенията на трети лица (в
т. нар. „хотел Лалея“) или е извършвала периодични продажби на жилищата от
сградата. П. не е декларирала пред НАП
получените доходи от продажбата на жилищата в град Созопол и от настаняването
на туристи в самостоятелните стаи, заявени пред общинската администрация.
От
жалбоподателя в производството не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят изводите в РА и решението на решаващия орган за недостиг на парични
средства по салдото на М.П. за 2008 година. Нито един от установените факти при
ревизията за 2010 – 2012 година – тегления и внасяния на суми от/по банковите
сметки на ревизираното лице, и покупко – продажба на недвижими имоти в режим на
СИО – не е отречен от П., нито е опроверган с доказателствените средства,
допустими в процеса. На жалбоподателят е дадена достатъчна възможност да
организира защитата си – лично или чрез упълномощения адвокат, включително и
чрез указания, дадени в съдебното заседание. Предвид установената процесуална
пасивност и при приложение на разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК, съдът
приема фактите, описани в РА. Всички твърдения по незаконосъобразността на акта
са съсредоточени върху тезата за допуснати процесуални нарушения, определяни
като съществени и водещи до нищожност или незаконосъобразност на РА. Доколкото,
обаче, такива нарушения не са допуснати, а РА е съобразен с приложимото
материално право, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена в тази
си част.
Задължения
по ЗДДС
При
ревизията е прието, че задълженията по ЗДДС на М.П. са възникнали в резултат от
търговска дейност, извършвана от нея, във връзка със строителството и
продажбата на имоти от сградата на улица „Странджа“ № 18 в град Созопол, както
и от хотелиерската дейност, реализирана в част от обектите в сградата през 2010
– 2012 година.
Като
основание за дължимо начисляване на ДДС ревизионният екип е приел дете сделки
по продажба на недвижими имоти в град Созопол, извършени през данъчен период
май 2010 година от М.П. и Л. П. – с нотариален акт № 155/25.05.2010 година и с
нотариален акт № 156/25.05.2010 година. По двете сделки сумата, получена от М.П.,
е възлязла на 50 000 лева. Затова, на основание чл. 96 ал.1 от ЗДДС, е
било прието, че в периода 01.06.2009 – 31.05.2010 година са извършени доставки,
с които е достигнат прага за регистрация. Доколкото това не е било сторено от
ревизираното лице, за всички последващи сделки, свързани със сградата в град
Созопол (продажби и предоставяне на самостоятелни стаи), на М.П. е определен
данък върху реализирания оборот по правилото на чл. 67 ал.2 от ЗДДС.
За данъчен
период декември 2010 година на П. е
начислен ДДС в размер на 6 774,93 лева по извършената продажба, оформена с
нотариален акт № 132/09.12.2010 година. Общият материален интерес по тази
доставка е бил 40 000 евро, а левовата равностойност на 20 000 евро
(делът на ревизираното лице) – 40 649,56 лева. Затова е прието, че реално тя
е получила сумата от 33 874,63 лева, а данъкът е установен на
6 774,93 лева (33 874,63 лева данъчна основа + 6 774,93 лева ДДС = 40 649,56 лева).
За данъчен
период декември 2011 година на П. е
начислен ДДС в общ размер на 8091,55 лева, произтичащ от установен ДДС в размер
на 2 550,01 лева по нотариален акт за продажба № 155/15.12.2011 година
(12 750,05 лева данъчна основа и 2 550,01 лева ДДС, изчислени по реда
на чл. 67 ал.2 от ЗДДС), и от установен ДДС в размер на 5 541,54 лева -
извършен превод по банковата й сметка на 17 000 евро с левова
равностойност 33 249,22 лева и посочено основание „по договор“
(27 707,68 лева основа + 5 541,54 лева ДДС).
За данъчен
период януари 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 23,33 лева, произтичащ от установен банков превод от
„Макстрой 2005“ ООД в размер на 140 лева (116,67 лева данъчна основа и 23,33
лева ДДС).
За данъчен
период февруари 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 12,25 лева, произтичащ от установен банков превод от
„Макстрой 2005“ ООД в размер на 73,50 лева (61,25 лева данъчна основа и 12,25
лева ДДС).
За данъчен
период март 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 115,11 лева, произтичащ от установен банков превод за
„почивка в хотел „Лалея““ от „Макстрой 2005“ ООД в размер на 690,65 лева (575,54
лева данъчна основа и 115,11 лева ДДС).
За данъчен
период април 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 652,77 лева, произтичащ от установен банков превод за
„резервация хотел „Лалея““ от „Макстрой 2005“ ООД в размер на 3916,59 лева
(3263,83 лева данъчна основа и 652,77 лева ДДС).
За данъчен
период май 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 120,78 лева, произтичащ от установен банков превод за
„резервация хотел „Лалея““ от „Макстрой 2005“ ООД и друго лице в размер на
724,69 лева (603,91 лева данъчна основа и 120,78 лева ДДС).
За данъчен
период юни 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 458,48 лева, произтичащ от установен банков превод за
„резервация хотел „Лалея““ от „Макстрой 2005“ ООД в размер на 2750,80 лева
(2292,33 лева данъчна основа и 458,48 лева ДДС).
За данъчен
период юли 2012 година на П. е
начислен ДДС в общ размер на 1439,25 лева, произтичащ от установени банкови
преводи от „Макстрой 2005“ ООД, „Групово“ ООД и задатък в общ размер 8635,50
лева (7196,25 лева данъчна основа и 1439,25 лева ДДС).
За данъчен
период август 2012 година на П. е
начислен ДДС в размер на 588,70 лева, произтичащ от установен банков превод за
„аванс за стая в хотел „Лалея““ от „Групово“ ООД и от друго лице в общ размер
на 3532,20 лева (2943,50 лева данъчна основа и 588,70 лева ДДС).
За данъчен
период септември 2012 година на П. е
начислен ДДС в общ размер 2997,17 лева, произтичащ от получена ½ част от
сумата при извършена продажба на недвижим имот с нотариален акт №
130/17.09.2012 година (за ревизираното лице - 13 592,18 лева данъчна
основа и 2718,44 лева ДДС), както и от
установени банкови преводи за плащания във връзка с ползването на хотел
„Лалея“ в размер на 1672,35 лева (1393,63 лева данъчна основа и 278,73 лева
ДДС).
За данъчен
период октомври 2012 година на П. е
начислен ДДС в общ размер 4187,98 лева, произтичащ от получена ½ част от
сумата при извършена продажба на недвижим имот с нотариален акт №
188/11.10.2012 година (за ревизираното лице – 7398,96 лева данъчна основа и
1479,79 лева ДДС), както и от установени
банкови преводи за плащания във връзка с ползването на хотел „Лалея“ в размер
на 16 249,11 лева (13 540,93 лева данъчна основа и 2708,19 лева ДДС).
За данъчен
период декември 2012 година на П. е
начислен ДДС в общ размер на 3,96 лева, произтичащ от установени банкови
преводи за доплащане ползването на хотел „Лалея“ в размер 23,76 лева (19,80
лева данъчна основа и 3,96 лева ДДС).
В съдебното
производство констатациите по ЗДДС в РА не са опровергани от ревизираното лице.
В жалбата са изложени декларативни твърдения, че данък не се дължи, както и че
ревизията е проведена от некомпетентен орган при съществени процесуални
нарушения.
Съгласно чл.
96 ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон.
Според чл.
67 ал.1- 2 от ЗДДС, размерът на
данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.
Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
В конкретния случай, предвид цитираната норма,
извършваната от П. независима икономическа дейност и оборота от двете продажби
на 25.05.2010 година, тя е следвало да се регистрира като задължено лице по
закона, за да започне да начислява дължимия данък на получателите по
доставките. Доколкото това не е било сторено, на основание чл. 67 ал.2 от ЗДДС,
с РА е бил определен ДДС от договорената и получена цена по извършените
доставки.
Търговският
характер на реализираните продажби на недвижими имоти и на доставените услуги
(настаняване на туристи) в сградата на улица „Странджа“ № 18 в Созопол, е
установен в частта от решението по ЗДДФЛ и повтарянето на мотивите в настоящата
част – по ЗДДС, е безпредметно.
Жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли и за констатациите по ЗДДС.
Относно
определените задължения за ДОО и ЗО за 2011 – 2012 година
Изводите за
дължимост на тези вноски в РА са обусловени от констатираното извършване на
търговски сделки от М.П. през 2011 – 2012 година.
Задълженията
на П. за вноски по ДОО и за ЗОВ са установени по реда на чл. 124а във връзка с
чл. 122 от ДОПК, предвид изявлението в уведомлението по чл. 124 ал.1 от ДОПК
(лист 120 - 122)
Нормата на
чл.124а от ДОПК е препращаща и позволява особения ред за облагане по чл.122 -
124 от ДОПК да се прилага и по отношение на задълженията за осигурителни вноски
при наличието на предпоставките, визирани в разпоредбите, към които препраща.
Тази норма не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването
или прекратяването на субективни права, нито променя правните характеристики на
съответните субекти на такива права, а само дава възможност на ревизиращия
орган при провеждане на особеното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК
да определя освен задълженията за данъци, и задълженията за осигурителни вноски
по този ред.
Материалноправната
предпоставка за дължимостта на вноските, определени на М.П., е регламентирана в
чл.4 от КСО и чл.40 от ЗЗО, в частност дължимостта на процесните задължителни
осигурителни вноски произтича от чл.4 ал.3 т.1,2 и 4 от КСО и чл.40 ал.1 т.5 и
ал.5 от ЗЗО.
В хода на
ревизията за жалбоподателя е установено, че са налице обстоятелства по чл.122
ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, поради което основата за определяне на данъци и
осигурителни вноски е установена по специалния ред – чл.122 - 124а от ДОПК.
В хода на
ревизията М.П. не е представил достоверни доказателства, с които да опровергае
тезата в РА, че допълнително установените й доходи за 2011 – 2012 година са
резултат от извършвана търговска дейност без регистрация по реда на ТЗ, поради
което правилно издателите на РА са приели, че това са средства от трудова (или
приравнена на трудова) дейност, за която се дължат осигуровки в качеството на
самоосигуряващо се лице.
Размерът на
задълженията за ДОО и ЗО е функция на задълженията, определени по чл.48 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. Съдът не установи изчислителни грешки на
ревизиращият орган при установяване размера на дължимите здравни и осигурителни
вноски.
За пълнота
на изложението, съдът счита за необходимо да обсъди и удостоверенията от юли и
август 2016 година, издадени от ТД – Бургас на НАП, представени в съдебното
заседание на 15.11.2016 година – удостоверение № 020201600259179/29.08.2016
година и удостоверение №
020201600230086/28.07.2016 година (лист 859 - 860). С тези удостоверения жалбоподателят
претендира незаконосъобразност на констатациите в РА, предвид отразеното в тях,
че към края на август 2016 година М.П. е имала общи задължения към НАП в размер
на 600,99 лева.
Удостоверенията
са издадени на основание чл. 87 ал.6 от ДОПК.
Съгласно чл.
87 ал.6 от ДОПК, органът по приходите издава удостоверение за наличието или
липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на
съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението
се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се
отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени
или обезпечени задължения.
Задълженията
на М.П., установени с ревизионния акт, все още не са породили правно действие,
защото актът е обжалван. Затова с оглед разпоредбата на чл. 87 ал.6 изр. последно
от ДОПК, при издаване на удостоверенията за размера на дължимите суми от П.,
задълженията по ЗДДФЛ, ЗДДС и за осигурителни, и здравноосигурителни вноски, не
са отразени от органа – издател.
Жалбата на М.П.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От ответника
по делото не е поискано присъждането на разноски.
По
изложените съображения, на основание чл.
160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.К. - П. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***,
представлявана в съдебното производство от адвокат К. от АК – Бургас, против
ревизионен акт № Р – 02 – 1400563 – 091 – 001/28.01.2015 година на органи по
приходите при ТД – Бургас на НАП в частта,
в която е отменен с решение № 173/08.07.2016 година на директора на дирекция
„ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП и
ПРЕКРАТЯВА
делото – в тази част.
ОТХВЪРЛЯ в
останалата й част жалбата на М.Г.К. - П. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***,
против ревизионен акт № Р – 02 – 1400563 – 091 – 001/28.01.2015 година на
органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден частично с решение №
173/08.07.2016 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок в частта, имаща характер на определение
за прекратяване на делото, а в останалата
си част - в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
СЪДИЯ: