№ 159
гр. Монтана, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221630200547 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200073 от 03.05.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Монтана на „К.С.” ЕООД със
седалище и адрес на управление в град С. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание
чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
„К.С.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град С., като обжалва
същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание процесуалния
представител на дружеството подържа жалбата и доразвива изложените в нея
доводи.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-
законосъобразно.Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка на място на 15.02.2022 г. по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” -Монтана, в обект на контрол
„охрана на хипермаркет „Технополис България” ЕАД, находящ се в
гр.Монтана, бул. „Трети март” № 216, обект на „К.С.” ЕООД - С. е
констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, предсатвявано
от ЯР. К. Р. е допуснало, видно от представените поименни графици за работа
за месец февруари 2022 до март 2022 г., във връзка с установено сумирано
изчисляване на работното време, с период на отчитане - едномесечен, да са
изготвени така, сборът от работните часове по график, за периода за който е
уставено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голям от нормата
за продължителност на работното време, определена в чл.9б от Наредба за
работното време, почивките и отпуските и работникът Р.К.Х. при норма за
отработване 168 часа за м.февруари е отработил 196 часа и е положил 28 часа
извънреден труд, извън смисъла на чл.144, ал.1 от КТ.
В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели
З.А., П.А. и Л.Р., които съдът кредитира, като обективни и безпристрастни.
Съдът не кредитира показанията на К.К. и П.Х.. Те целят да
подпомогнат единствено и само защитната теза на жалбоподателя. Те
противоречат и на събраните по делото писмени доказателства.
В чл.143, ал.1 от КТ е предвидено, че извънредният труд, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен /чл.143,
ал.2 от КТ/. Хипотезите на допустимост по изключение за полагане на
извънреден труд са уредени в разпоредбата на чл.144 от КТ.
Съгасно чл.9а, ал.3 от Наредба за работно време, почивки и отпуските,
поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по
график на работника или служителя за периода, за който е установено
сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на
работното време, определен по чл.9б от Наредбата. Установяването на
работен график за целия период на сумирано изчисляване и зададената норма
за продължителност на работното време /изчислена съгласно НРВПО/ имат за
цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото
предварително залагане в графика. Трафикът е прогнозен и планов документ
за часовете положен труд от работника през установеният период на
отчитане. Като такъв документ той подлежи на кореция по време на
съблюдаването му. Това е предвидено и в чл.9а, ал.2 от НРВПО.
Работодателят трябва да осигури организация на работният процес по начин,
по който да не допуска предварително планиране на извънреден труд за
2
работниците и служителите.
В тази насока е и постоянната практика и на PC — Монтана, както и на
Административен съд - Монтана, например по АНД № 81/2022 по описа на
Районен съд - Монтана и КАНД № 161/2022 по описа на АС - Монтана.
Наведените в доводи, че няма извършено нарушение на разпоредбата
на чл.143, ал.2 от КТ във връзка с чл.9а, ал.3 от НРВПО са неоснователни.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 1 500 лева, който е
минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като
несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е
отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на
основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-
висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за
сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и
служителите.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 30.03.2022 г., предявен е на нарушителя на
същата дата да се запознае със съдържанието му и да направи обяснения или
възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на АУАН,
административно наказаното дружество, чрез изрично упълномощения си
представител /П.Х./ не е направил възражения.
Видно от приетите по делото доказателства, е че дружеството
жалбоподател е имало възможност и е упражнило правото си в
законоустановеният срок и да подаде писмени възражения по така
съставеният АУАН и съответно да обжалва процесното Наказателно
постановление, т.е. знае за какво е наказано и е организирило защитата си в
определените от ЗАНН срокове.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200073 от
03.05.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Монтана , с
което на „К.С.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град С. е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1
500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К.С.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град С.,
ж.к Л., ул. Х.П. №8, с ЕИК ХХХХХХ да ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция
по труда”-Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на
делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-
Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4