Решение по дело №572/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20207200700572
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                    

 

гр. Русе, 12.01.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VIІ - ми състав, в съдебно заседание на 14 декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                

                 СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА       като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело 572 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе против Решение от 25.09.2020 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) за налагане на финансова корекция по проект № BG16М1ОР002-3.007-0001-С02 „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91ЕО и 91FО на територията на поддържан резерват “Сребърна“ в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения договор № ОПОС 2018-06 от 06.07.2020 г., с изпълнител „Проил“ ЕООД, на стойност 398 000,00 лв. без ДДС.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалноправните норми.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството – Ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 година, чрез процесуалния си представител гл. експерт с юридическо образование и придобита правоспособност В. Д., оспорва жалбата, като неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

 

По фактите

От представената административна преписка се установява, че РИОСВ -  Русе е бенефициер по сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година № РД-ОП-87 от 29.08.2018 г., № РД-ОП-46 от 09.06.2020 г., peг. BG16M10P002-3.007-0001-C02 за изпълнение на проект „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91ЕО и 91FО на територията на поддържан резерват “Сребърна“, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година.

С Решение № ОПОС 2018-05 от 05.03.2020 г. на Директора на РИОСВ - Русе е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет  „Възстановяване и поддържане на природни местообитания код 91Е0 -Алувиални гори c Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) - и 91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), предмет на опазване в защитена зона „Сребърна“. Процедурата е приключила със сключване на договор № ОПОС 2018-06 от 06.07.2020 г. с изпълнител „ПРОИЛ" ЕООД на стойност 398 000.00 лв. без ДДС (л. л. 21 – 28 от преписката).

При извършен последващ контрол върху горепосочената обществена поръчка във връзка с предоставянето на финансиране по ОПОС 2014-2020 година ръководителят на УО е установил, че са извършени две нарушения с финансов ефекТ.

За констатациите на УО жалбоподателят е информиран с Писмо изх. № 3-007-0001-2-552 от 28.08.2020 г., връчено на жалбоподателя по електронен път на същата дата (л. л. 14 - 20 от преписката).

Установените нарушения се изразяват в следното:

1.           Извършено е нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗОП, тъй като възложителят чрез действие е издал Решение № ОПОС 2018-05 от 05.03.2020 г. за откриване на обществената поръчка, с което е одобрил незаконосъобразна документация, в частност в раздел III.1.1 от обявлението, а именно, изискването за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност на участниците – конкретно поставил е критерий за подбор „притежаване на удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите на основание чл. 241 от Закона за горите (ЗГ), а в случай че участникът в процедурата е физическо лице – удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 235 от ЗГ.

Нарушението попада в категорията нередности, разписани в Т. 10, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 19 от 06 март 2020 г., за което в условията на чл. 5 от Наредбата е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, по сключения договор с изпълнителя.

2.           Извършено е нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 63, ал. 1, Т. 5 от ЗОП, тъй като възложителят чрез действие - издал е Решение № ОПОС 2018-05 от 05.03.2020 г. за откриване на обществената поръчка, с което е одобрил незаконосъобразна документация, в частност раздел в III.1.3 от обявлението, касаещ изискването, участниците да разполагат с квалифициран персонал с квалификация и опит, като за всеки един от тримата изискани от възложителя експерти е записано, че същите следва да притежават удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 235 от ЗГ.

Нарушението попада в категорията нередности разписани в Т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 19 от 06 март 2020 г., за което в условията на чл. 5 от Наредбата е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, по сключения договор с изпълнителя.

Жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности се предлага да му бъде определена обща финансова корекция от 25% върху допустимите разходи, финансирани по програмата, от договора с изпълнителя на обществена поръчка.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ му е дадена възможност в 14-дневен срок да представи своите писмени възражения, което той е сторил с Писмо изх. № И-2826 от 11.09.2020 г. (л. л. 9 - 13 от преписката).

На 25.09.2020 г. на основание чл. 70, ал. 1, Т. 9 и чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-ОП- 87 от 29.08.2018 г., № РД-ОП-46 от 09.06.2020 г., peг. BG16M10P002-3.007-0001-C02 за изпълнение на проект „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91ЕО и 91FО на територията на поддържан резерват “Сребърна“, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие" на Оперативна програма „Околна среда" 2014-2020 година, с оглед констатациите в Писмо изх. № 3-007-0001-2-552 от 28.08.2020 г., Ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 година е издал оспореното в настоящото производство решение, с което е определил на РИОСВ - Русе финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи по договор № ОПОС 2018-06 от 06.07.2020 г., с изпълнител „Проил“ ЕООД, на стойност 398 000,00 лв. без ДДС, връчено по електронен път на същата дата (л. л. 2 – 8 от преписката).

Наложената финансова корекция е обоснована от правна страна с нормите на чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗУСЕСИФ и Т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/2017 г., изм. с ПМС 202/2019, ДВ, бр. 67 от 23 август 2019 г., бр. 19 от 06.03.2020 г. (Наредбата).

В решението са изложени възраженията на жалбоподателя и становището на УО по тях, както и аргументи, че са изпълнени всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013 г., включително доводи относно финансовото отражение на нарушенията. Изложени са и доводи относно определянето на процентния показател на финансовата корекция.

По правото

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект, в законния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт - чл. 73, ал.1, във връзка с ал. 4 от ЗУСЕСИФ.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. В случая се касае за обществена поръчка, възложена във връзка с подготовката на проект № BG16М1ОР002-3.007-0001-С02 „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91ЕО и 91FО на територията на поддържан резерват “Сребърна“, одобрен в последствие от Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година.

В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕСИФ Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

В чл. 33, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ е предвидено, че Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда“ за програмни периоди 2007 – 2013 година и 2014 - 2020 година и всички произтичащи от това задължения и отговорности, съгласно регламентите на Европейския съюз, Кохезионния фонд и Структурните фондове. Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ се ръководи от Главен директор.

От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-ОП-11 от 04.02.2020 г. на Министъра на околната среда и водите  се установява, че ръководителят на администрацията, в чиято структура е управляващия ОПОС орган, е оправомощил изпълняващата длъжността Главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ Валерия Калчева за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година, като й е възложил да изпълнява посочените в заповедта функции в качеството на Ръководител на УО (л. 87 от преписката).

Делегирането на правомощието по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е допустимо, съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ и чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕСИФ, като в случая делегирането на компетентност на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ да упражнява функциите и съответно правомощията на Ръководител на Управляващия орган на ОПОС, е надлежно извършено с посочената по-горе заповед.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното решение е постановено от материално компетентен административен орган.

Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание.

Посочени са както правните основания за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с Т. 10, б. „а“  от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, така и фактическите основания за определянето на финансова корекция, при подробно обосноваване на констатираните нарушения на чл. 2, ал. 2, въз връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, Т. 5 и чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗОП при проведената процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Възстановяване и поддържане на природни местообитания код 91Е0 -Алувиални гори c Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) - и 91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), предмет на опазване в защитена зона „Сребърна“ и възприемането им като нередност по смисъла на чл. 2, Т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/ 2013.

В случая фактическите основания за издаване на оспорения административен акт са изложени и в Писмо изх. № 3-007-0001-2-552 от 28.08.2020 г., на което административният орган изрично се е позовал в решението си. Писмото представлява „друг документ“ по смисъла на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, съдържащ мотивите на административния акТ.

С оглед на това съдът приема, че са изпълнени изискванията по чл. 59, ал. 2, Т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за мотивиране от фактическа и правна страна на решението, с който се определя по основание и размер финансовата корекция.

Спазени са регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила при провеждането на процедура по определяне на финансовата корекция.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция.

В случая на бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на Писмо изх. № 3-007-0001-2-552 от 28.08.2020 г. на Ръководителя на УО на ОПОС с данни за констатираните нарушения и предлаганите финансови корекции.

Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл.73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ след получаване на възражението, като съдържа подробни мотиви, в които са обсъдени възраженията на бенефициента.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от Ръководителя на УО основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция.

Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като съгласно чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗУСЕСИФ такова основание е наличието на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Дефиницията за „нередност“ се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно която норма „нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като „нередност“, изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор; 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджеТ.

В случая упражненото административно правомощие по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, от фактическа страна се основава на констатирани две нарушения на ЗОП при обявената, проведена и възложена от страна на РИОСВ - Русе обществена поръчка, които нарушения са квалифицирани като „нередност“ по смисъла на чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 и чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗУСЕСИФ.

Безспорно РИОСВ - Русе има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент № 1303/2013, тъй като участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество и като получател на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година, РИОСВ - Русе е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка, разходваните средства, за която са одобрени за подпомагане чрез безвъзмездно финансиране със средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, Т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на определението за „нередност“.

Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания.

В случая наложената на РИОСВ - Русе финансова корекция от правна страна се основава на хипотезата на чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗУСЕСИФ.

В чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е предвидено че случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, Т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвеТ. Такъв акт е приетата с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 1 от Наредбата, с нея се посочват случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава Четвърта от ЗУСЕСИФ, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗУСЕСИФ; минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на основание чл. 70, ал. 1, Т. 1, 3 – 7 и 9 от ЗУСЕСИФ.

В Т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, на която се основава решението на Ръководителя на УО на ОПОС за налагане на финансова корекция, като случаи на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, са определени случаите, в които стопанските субекти са били възпрепятствани да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка поради основания за отстраняване, критерии за подбор и/или възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които включват необосновани национални, регионални или местни изисквания.

Между страните по делото няма спор относно установените факти във връзка с обявяването и провеждането на процедурата за възлагане на обществената поръчка.

Спорът е правен и се свежда до това, налице ли са приетите като установени от Ръководителя на УО на ОПОС нарушения на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, Т. 5 от ЗОП с финансов ефект и съставляват ли същите нередност, като предпоставка за определяне и налагане на финансова корекция, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция.

1.           Първото посочено като установено нарушение в Писмо № 3-007-0001-2-552 от 28.08.2020 г., е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗОП и съответно нередност по Т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, като допускането му от фактическа страна е обосновано с констатацията, че в поставения от възложителя в обявлението и в документацията за участие критерий за подбор в раздел III.1.1 от обявлението, а именно, изискването за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност на участниците – конкретно притежаване на удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите на основание чл. 241 от ЗГ, а в случай че участникът в процедурата е физическо лице – удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 235 от ЗГ, възложителят не е предоставил възможност на чуждестранните икономически оператори да декларират наличието на еквивалентна такава, съгласно националното им законодателство на държавата, в която са установени.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗОП, когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени.

Действително за изпълнение на дейностите, които са предвидени в обществената поръчка, а именно отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване, опръстеняване и лесовъдски дейности за подобряване на благоприятното природозащитно състояние на целеви местообитания, съгласно българското законодателство се изисква вписване в публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежание на удостоверение за регистрация. В нарушение обаче на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗОП бенефициерът е поставил изискване вписването в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите на основание чл. 241 от ЗГ, а в случай че участникът в процедурата е физическо лице – удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 235 от ЗГ, да бъде осъществено към момента на подаване на офертите на чуждестранните лица. Към този момент участниците нямат гаранции, че ще бъдат избрани за изпълнители. Поради това от тях необосновано се изисква да преминат през процедура по вписване, свързана със съответните срокове и разходи. Създадена е административна тежест за участниците към датата на подаване на техните оферти. Такова изискване безспорно трябва да бъде приложено, но само към участника – чуждестранно лице, избран за изпълнител.

За потенциалните чуждестранни участници с въведеното изискване се внася допълнителна тежест, тъй като още на етап подготовка и подаване на офертата, същите следва да се снабдят с удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите, а не на етап сключване на договора. Допълнителната тежест идва от факта, че за потенциалните чуждестранни участници не е сигурно дали ще бъдат избрани за изпълнители или не, а следва да се снабдят с посоченото по-горе удостоверение на етап подаване на оферта, без да е предоставена възможност за представяне на еквивалентно/аналогично удостоверение. Така заложеното изискване е ограничително, което от своя страна води до нарушение на едни от основните принципи на закона - равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

В тежест на чуждестранното лице – юридическо или физическо, което не е вписано в регистъра по чл. 241, съответно по чл. 235 от ЗГ към датата на подаване на офертата, е да прецени, дали да участва в обществената поръчка и дали, ако бъде избран за изпълнител, ще успее да изпълни регламентираните в ЗГ изисквания до датата за сключване на договора и ще бъде вписано в регистъра по чл. 241, съответно по чл. 235 от същия закон към тази дата. Доводите на касатора, свързани с изискванията на чл. 241 и чл. 235 от ЗГ са неоснователни, тъй като тези разпоредби не могат да се тълкуват изолирано от цялото останало законодателство.

Правилно и напълно обосновано органът е приел, че предвиденият срок в чл. 112, ал. 6 касае два момента, а именно сключването на договора в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересования кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. Само един от предвидените два срока е скрепен със санкция по закон и е с императивен характер и това е срокът до преди изтичането, на който не може да се сключи договор, а именно но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването. Предвиденият едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител е с инструктивен характер и не може да се приеме тезата, че след изтичане на едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител не може да се сключи договор или сключен след този срок ще е скрепен със санкция за възложителя.

С оглед на това правилно УО е приел, че поставеното изискване за вписване към датата на подаване на офертата е ограничително и препятства участието на чуждестранни лица.

В обявлението за обществената поръчка необосновано е ограничено участието в процедурата на чуждестранни лица, вписани в регистри съгласно законодателството на държава-членка, в която са установени, аналогични на регистрацията в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите.

2.           По отношение на второто нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка чл. 63, ал. 1, Т. 5 от ЗОП, възложителят чрез действие - издал е Решение № ОПОС 2018-05 от 05.03.2020 г. за откриване на обществената поръчка, с което е одобрил незаконосъобразна документация, в частност раздел в III.1.3 от обявлението, касаещ изискването, участниците да разполагат с квалифициран персонал с квалификация и опит, като за всеки един от тримата изискани от възложителя експерти е записано, че същите следва да притежават удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 235 от ЗГ.

С конкретното изискване към експертите на участниците да притежават удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 235 от ЗГ (нормативен акт, действащ единствено на територията на Република България), възложителят необосновано е ограничил чуждестранните икономически оператори, лишавайки ги от възможност за представяне на еквивалентни документи, съгласно националното си законодателство.

В разглежданата процедура всеки един чуждестранен участник е следвало да премине през национални административни процедури и да извърши необосновани разходи, без да има яснота дали ще бъде определен за изпълнител. Съобразявайки се с националното законодателство, възложителят е можел да изисква наличие на удостоверение за регистрация в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 235 от ЗГ към експертите, единствено от участника, определен за изпълнител преди сключване на договор, като на етап кандидатстване е следвало да допусне чуждестранните участници да декларират съответствие с изискването чрез експерти, притежаващи еквивалентен документ, издаден в друга държава.

Поставеното условие представлява излишна административна тежест и поставя ограничение пред чуждестранните участници по отношение на това, че по този начин от тях се изисква да преминат през приравнителна процедура, която по своя характер е с регистрационен режим, който процес сам по себе си е излишен при липса на яснота дали ще изпълняват съответната поръчка.

Противоправното поведение, изразяващо се в нарушения на приложимото българско законодателство, има или би могло да има за резултат ощетяването на бюджета на Европейския съюз, тъй като наличието на дискриминационни изисквания към посочените по-горе критерии за подбор са или биха могли да окажат възпиращ ефект върху потенциални участници да участват процедурата, които биха могли да подадат по-благоприятни ценови предложения. Налице е непосредствена причинно-следствена връзка между нарушенията и нанесената вреда на средствата, предоставени от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Правилно органът е приел, че посочените нарушения следва да бъдат квалифицирани като нередност по Т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, аргумент в подкрепа на това се явява и фактът, че е получена и допусната само една оферта. Предвид това следва да се приложи единственият възможен показател на корекция - 25% от стойността на засегнатите от нарушенията и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи по сключения с изпълнителя договор. С оглед на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ, независимо дали са констатирани две или повече нередности по чл. 70, ал. 1, Т. 9 от ЗУСЕСИФ, органът винаги определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а това в случая е 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи по договор. Органът правилно е определил и основата на финансовата корекция – допустимите разходи по процесния договор.

В този смисъл е и практиката на ВАС, намерила отражение в Решение № 15535 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2020 г., VII о.; Решение № 11284 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2019 г., VII о.; Решение № 6972 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2020 г., VII о.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен – издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона.

Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя РИОСВ - Русе следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 300 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Административен съд - Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе против Решение от 25.09.2020 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година за налагане на финансова корекция по Проект № BG16М1ОР002-3.007-0001-С02 „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91ЕО и 91FО на територията на поддържан резерват “Сребърна“ в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения договор № ОПОС 2018-06 от 06.07.2020 г. с изпълнител „Проил“ ЕООД, на стойност 398 000,00 лева без ДДС.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе с административен адрес: гр. Русе, ул. „Придунавски булевард“ № 20 да заплати на Министерство на околната среда и водите – гр. София сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                            

                                                               СЪДИЯ: