МОТИВИ
ПО НОХД №475/2018г. по описа на ПОС.
Обвинението срещу Л.И.Б. е по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1
от НК за това, че през периода 01.03.2007г. – 14.01.2008г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и
представляващ „****със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„***“ №***, ЕИК
*******, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери – ДДС в размер общо на 444 844,12 лева, като:
- потвърдила неистина в справки –
декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и Правилника за приложението му
/чл.124, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС, чл.125, ал.1 от ЗДДС
и чл.116, ал.1 от ППЗДДС;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност
– данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки и данъчна фактура за
неизвършена доставка в страната;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на НАП -
гр.П. – справки-декларации по ЗДДС и отчетни регистри – дневници за продажби и
дневници за покупки, в които отразила данъчни фактури за неизвършени
вътреобщностни доставки и за неизвършена доставка в страната с право на пълен
данъчен кредит, без да са налице такива доставки и
- приспаднала неследващ се
данъчен кредит, както следва:
1. На 16.04.2007г. в гр.П.,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 71881,20 лв., като:
- потвърдила неистина в
справка-декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период
01.03.2007г.–31.03.2007г., като в раздел А, клетка 11 декларирала данъчна
основа на облагаемите доставки в размер на 55 541,57 лева вместо действителния
размер 414 947,57 лева и променила данъчния резултат за периода като в раздел
В, клетка 60 декларирала ДДС за възстановяване в размер на 38 453,92 лева,
вместо да посочи в раздел В, клетка 50 ДДС за внасяне в размер на 33 427,28
лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки:
фактура №***/05.03.2007г., издадена от „*****, за доставка на стойност 171
240,00 лева и данъчна основа 142 700,00 лева, с получател *****и фактура №***/30.03.2007г.,
издадена от ******, за доставка на стойност 260 047,00 лева и данъчна основа
216 706,00 лева с получател ****- ****, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на
НАП-гр.П., а именно: отчетен регистър – дневник за продажби за месец март
2007г., в който включила данъчна фактура с №***/05.03.2007г. за доставка на
стойност 171 240,00 лева и данъчна основа 142 700,00 лева с получател ****–****
и данъчна фактура с №***/30.03.2007г.за доставка на стойност 260 047,00 лева и
данъчна основа 216 706,00 лева с получател ****– ****, без да има извършени
такива доставки.
2. На 12.07.2007г. в гр.П.,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери- 109 330,83 лева, като:
- потвърдила неистина в
справка-декларация по ЗДДС с вх.№***, за данъчен период 01.06.2007 –
30.06.2007г., като в раздел А, клетка 11 декларирала данъчна основа на
облагаемите доставки в размер на 31 239,20 лв вместо действителния размер 577
893,34 лева и променила данъчния резултат за периода като в раздел В, клетка 60
декларирала ДДС за възстановяване в размер на 100 601,08 лева, вместо да посочи
в раздел В, клетка 50 ДДС за внасяне в размер на 8729,75 лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни
доставки:фактура №***/28.06.2007г., издадена от *****за доставка на стойност
227 123,09лв. и данъчна основа 189 269,24лв. с получател ******-****; фактура №***/29.06.2007г., издадена от ******,
за доставка на стойност 220 169,35 лева и данъчна основа 183 474,46 лева с
получател ******-**** и фактура №***/29.06.2007г., издадена от ******, за
доставка на стойност 208 692,53 лева и данъчна основа 173 910,44 лева с
получател ******-****, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на
НАП-гр.П. – отчетен регистър – дневник за продажби за месец юни 2007г., в който
включила данъчна фактура №***/28.06.2007г., издадена от *****за доставка на
стойност 227 123,09 лв и данъчна основа 189 269,24 лв. с получател ******-****;
данъчна фактура №***/29.06.2007г., издадена от *****, за доставка на стойност
220 169,35 лева и данъчна основа 183 474,46 лева с получател ****** – **** и
фактура №***/29.06.2007г., издадена от ****** за доставка на стойност 208
692,53 лева и данъчна основа 173 910,44 лева с получател ******-****, без да
има извършени такива доставки.
3. На 14.09.2007г. в гр.П.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 43839,10 лева,
като:
- потвърдила неистина в справка
декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период 01.08.2007г. – 31.08.2007г.,
като в раздел А, клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в
размер на 155830,58 лева вместо действителния размер 351506,08 лева и променила
данъчния резултат за периода, като в клетка 20 начислила ДДС на продажбите в
размер на 31166,13 лева, вместо действителния размер 70301,23 лева, в раздел Б,
клетка 31 декларирала данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 132916,05 лева вместо действителния размер 109396,05 лева и
променила данъчния резултат за периода като в раздел Б клетка 40 декларирала
общ данъчен кредит за приспадане в размер на 26583,19 лева вместо действителния
размер 21879,19 лева и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на
4704,00 лева и променила данъчния резултат за периода като в раздел В клетка 50
декларирала ДДС за внасяне в размер на 4582,94 лева вместо действителния размер
48422,04 лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно, следните данъчни фактури за неизвършена вътреобщностна доставка №***/20.08.2007г.
издадена от „******за доставка на стойност 234810,60 лева и данъчна основа
195675,50 лева с получател ****** – **** и данъчна фактура №***/20.08.2007г. за
неизвършена покупка, издадена от *******“ ЕООД за доставка на стойност 28224,00
лева и данъчна основа 23520,00 лева с получател „*******с право на пълен
данъчен кредит, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на
НАП-гр.П., а именно: отчетен регистър – дневник за продажби за м.август 2007г.,
в който включила данъчна фактура №***/20.08.2007г. издадена от „******за
доставка на стойност 234810,60 лева и данъчна основа 195675,50 лева с получател
****** – ****, без да е налице вътреобщностна доставка и отчетен регистър –
дневник за покупки за м.август 2007г., в който включила данъчна фактура №***/20.08.2007г.
за неизвършена покупка издадена от *******“ ЕООД за доставка на стойност
28224,00 лева и данъчна основа 23520,00 лева с получател „*******с право на
пълен данъчен кредит, без да е налице такава доставка,
- приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 4704,00 лева.
4. На 14.12.2007г. в гр.П.
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 61675,60 лева,
като:
- потвърдила неистина в справка
декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период 01.11.2007г.–30.11.2007г. като в
раздел А клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в размер
на 16577,08 лева вместо действителния размер 324955,05 лева и променила
данъчния резултат за периода, като в раздел В клетка 60 декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 57985,89 лева, вместо да посочи в раздел В клетка 50
ДДС за внасяне в размер на 3689,71 лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки:
данъчна фактура №***/24.11.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
197422,77 лева и данъчна основа 164518,97 лева с получател ****** – **** и
данъчна фактура №***/30.11.2007г. издадена от „*******за доставка на
стойност172630,80 лева и данъчна основа 143859,00 лева с получател ****** – ****,
без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган на приходите – ТД на НАП-П.,
а именно: отчетен регистър – дневник за продажби за м.ноември 2007г., в който
включила данъчни фактури №***/24.11.2007г. издадена от „*******за доставка на
стойност 197422,77 лева и данъчна основа 164518,97 лева с получател ****** – ****
и данъчна фактура №***/30.11.2007г. издадена от „*******за доставка на
стойност172630,80 лева и данъчна основа 143859,00 лева с получател ******-****,
без да има извършени такива доставки.
5. На 14.01.2008г. в гр.П.,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 158117,39 лева, като:
- потвърдила неистина в справка
декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период 01.12.2007г. – 31.12.2007г. като
в раздел А клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в
размер на 22123,01 лева вместо действителния размер 812709,98 лева и променила
данъчния резултат за периода, като в раздел В клетка 60 декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 154936,41 лева вместо да посочи в раздел В клетка 50
ДДС за внасяне в размер на 3180,98 лева ;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки:
данъчна фактура №***/12.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
445511,56 лева и данъчна основа 371259,63 лева с получател ****** – ****;
данъчна фактура №***/11.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност 382676,90
лева и данъчна основа 318897,42 лева с получател *******и данъчна фактура №***/21.12.2007г.
издадена от ********за доставка на стойност 120515,90 лева и данъчна основа
100429,92 лева с получател *********, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите ТД на НАП-гр.П.
– отчетен регистър – дневник за продажби за м.декември 2007г., в който включила
данъчна фактура №***/12.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
445511,56 лева и данъчна основа 371259,63 лева с получател ****** – ****;
данъчна фактура №***/11.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
382676,90 лева и данъчна основа 318897,42 лева с получател *******и данъчна
фактура №***/21.12.2007г. издадена от ********за доставка на стойност 120515,90
лева и данъчна основа 100429,92 лева с получател *********, без да има
извършени такива доставки.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск и е конституиран Министъра на финансите на
Република България като граждански ищец в наказателното производство с размер
на гражданския иск 444 844,12 лева ведно със законната лихва от
14.01.2008г. до окончателното изплащане. Гражданския ищец не е взел становище в
съдебно заседание.
Представителят на ПОП поддържа
обвинението, така както е повдигнато с искане за признаване на подсъдимата за
виновна и налагане на наказание лишаване от свобода и конфискация на
установения недвижим имот. Прави се искане да се приложи чл.66 от НК по
отношение на наказанието лишаване от свобода, с оглед изтеклия продължителен
период от извършване на деянието.
Подсъдимата лично и чрез
процесуалния си представител прави редица възражения по обвинението и иска да
бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното от фактическа
страна:
Подс. Л.И.Б. е родена на ***г***, живее в гр.***** българска гражданка, със средно
образование, управител на ******“-ЕООД – гр.***** омъжена, неосъждана, Съгласно
удостоверение изх.№***/18.07.2017г., издадено от Столична община, Л.И.Б. и Л.И.
Н. са имена на едно и също лице.
Подсъдимата Л.И.Б. регистрирала
през 1994г. търговско дружество ******“- ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.***** ж.к. „***“, бл.71, вх.5, ап.108 и съдебна регистрация по
ф.д. №***/1994г. на Софийски градски съд. С решение по ф.д. №***/1994г. от
10.06.2005 година на СГС е вписана промяна като е преместено седалището на
дружеството от гр.С. в гр.П., ул. „***“ №***, ет.5,ст.7. Седалището на
дружеството е преместено отново в гр.***** като промяната е вписана на
04.09.2009г. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ „***“-ЕООД
е подсъдимата Л.И.Б.. Дружеството е регистрирано с предмет на дейност: търговия
с козметика, покупка и производство на стоки с цел продажба, откриване на
магазини за продажба на хранителни и промишлени стоки, комисионна, спедиционна,
складова, лизингова дейност, превозна, таксиметрова, рекламна, информационна,
програмна, импресарска дейност, хотелиерство и ресторантьорство, международен и
вътрешен стопански туризъм, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти
с цел продажба, външно-търговска дейност, внос – износ, реекспорт и всякаква
друга стопанска дейност, която не е забранена от закона.
Дружеството е било вписано в
регистър БУЛСТАТ с ЕИК *** на 24.06.1994 г. в ТД на НАП-гр.С.
и през 2005 г. пререгистрирано в ТД на НАП-гр.П.. „***“ – ЕООД е било първоначално регистрирано по ЗДДС, считано от
27.05.2002г., впоследствие било дерегистрирано на 24.06.2004г. на основание
чл.116, ал.2, т.2 от ЗДДС (отм.) и регистрирано повторно на 11.08.2004г.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДДС
данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В изпълнение на Закона за
счетоводството и Националните счетоводни стандарти, всяко данъчно задължено
лице води счетоводна отчетност по индивидуален сметкоплан, одобрен от
ръководството. Формата на счетоводството трябва да осигурява синхронизирано
хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.
Регистрираните по ЗДДС лица
прилагат задължително двустранно счетоводно записване, с изключение на
физическите лица, които не са търговци. Считано от 01.01.2007г. на основание
чл.123 от ЗДДС всяко регистрирано лице води
подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на
задълженията му по този закон от органите по приходите. Регистрираните лица
водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС.
Разчета с бюджета, съгласно чл.
89, ал. 1 от ЗДДС е следният:
- когато е налице резултат за
периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в
републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване
на СД по ЗДДС за този данъчен период, а в случаите, когато данъкът се отнася за
последния данъчен период - в 30-дневен срок от датата на прекратяване на
регистрацията. Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е
постъпила в съответната сметка на ТД на НАП.
Данъчно задължено лице по този
закон извършват облагаеми доставки, за които издават данъчни фактури,
отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9,
когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева
ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този
закон предвижда друго.
Съобразно разпоредбите на чл.125,
ал.1 от ЗДДС, чл.116, ал.1 от ППЗДДС, чл.124, ал.1 от ЗДДС, чл.113, ал.1 от
ППЗДДС, данъчно задълженото лице води и подава ежемесечно в законоустановените
срокове в съответната ТД на НАП следните документи:
- Справка декларация по образец,
съгласно ППЗДДС. Срокът за подаване е 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. Справка декларация се подава и в случаите, когато
данък не следва да се внася или възстановява;
- Отчетни регистри – “дневник за
покупки” и “дневник за продажби”
включващи всички документи, отнасящи се за съответния данъчен период.
В Справка декларацията /СД/,
регистрираното лице декларира информация, свързана с неговата дейност, която е
основание за възникване на права и задължения. В „Дневника за покупки” се
отразяват получените данъчни фактури по доставки, по които регистрираното лице
е получател. В „Дневника за продажби” се отразяват издадените данъчни документи
по доставки, както и начисления данък, без да е издаден данъчен документ /брак,
липси, безвъзмездно предоставяне на стоки или услуги и др./, когато
регистрираното лице е изпълнител.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да
е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него
внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен
кредит за получателя на доставката в рамките на данъчния период е налице,
когато са изпълнени следните условия:
- Когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне:
1. Данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави, както и:
- доставките в рамките на
икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение
извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени
на територията на страната;
- доставките на финансови и на
застрахователни услуги, когато получателят на услугите е установен извън
Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със
стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.
2. Начисления данък при внос на
стоки по чл. 56 и 57;
3. Изискуемия от регистрираното
лице данък като платец по глава осма.
извършени на територията на
страната;
Съобразно чл.71 от ЗДДС
регистрираните по ЗДДС лица, упражняват правото си на приспадане на данъчен
кредит, когато са изпълнили едно от следните условия:
- притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът е
посочен на отделен ред, по отношение на доставки на стоки или услуги, по които
лицето е получател;
- издало е протокол по чл.117 или
чл.163б, ал.2 и е спазило изискванията на чл.86 - в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл.161 или чл.163а,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в
който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;
- притежава митнически документ
за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на
чл. 90, ал.1.
- притежава митнически документ
за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл.117 и
е спазило изискванията на чл. 86;
- притежава документ, който
отговаря на изискванията на чл.114, издало е протокол по чл.117 и е спазило
изискванията на чл.86;
- притежава документ по чл.131,
ал.1, т.2;
- притежава документите,
определени в правилника за прилагане на закона - в случаите на правоприемство
по чл.10;
Съгласно чл.70 от ЗДДС правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени горните
условията, когато:
1. Стоките или услугите са
предназначени за извършване на освободени доставки;
2. Стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето;
3. Стоките или услугите са
предназначени за представителни или развлекателни цели, с изключение на:
- специалното, работното,
униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства,
предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите,
включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му
дейност,
- транспортното обслужване от
местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и
служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно
безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;
- безвъзмездното предоставяне на
стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на
мостри;
- храната и/или добавките към
нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;
- транспорта и нощувките на
командировани от лицето лица;
- стоките или услугите,
използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл.129.
4. Стоките са отнети в полза на
държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
5. Няма право на данъчен кредит
лице, регистрирано на основание чл.97а, чл.99 и чл.100, ал.2 от този закон
6. Не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС
вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Регистрирано по ЗДДС лице, което
е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник
в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на
изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със СД по ЗДДС подава
и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС (в
сила от 01.01.2007г.) всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да
издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката
се документира с протокол по чл.117. По силата на ал.4 от чл.113 фактурата се
издава задължително не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното
събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по – късно от 5 дни
от датата на плащане.
Съгласно чл.85 от ЗДДС данъкът е
изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура или известие по
чл.112, т.е. издаването на данъчна фактура от доставчика поражда задължение за
начисляване и внасяне на ДДС.
Съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС
облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с
изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38, ал.2, а съгласно
ал.2 документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се
определят с правилника за прилагане на закона.
ТД на НАП - П., извършила ревизия
на дейността на „***“ - ЕООД за периода 01.03.2007г. - 30.06.2007г., която
приключила с издаване на ревизионен акт №***/10.04.2008г. Съгласно данните,
отразени в ревизионния акт и ревизионния доклад, били установени данъчни
задължения по ЗДДС за довнасяне за посочения период общо в размер на
94578,60лв., включваща главница в размер на 83277,63лв. и лихви за просрочие в
размер на 11300лв.
При ревизията е установено, че
през месец април и месец юли 2007г., ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ е декларирало
извършени от него вътреобщностни доставки до *****и ******-****, като при
извършените проверки на получателите не е установено, че стоките са
действително получени, не са потвърдени придобиванията, декларирани от
италианските данъкоплатци, както и че придобиването е декларирано правилно и
заплатено, не са предоставени данни за превозвача, не е уточнен адреса, на
който са доставени стоките, както и че ДДС е бил деклариран и платен.
Поради това органите по приходите
са приели, че не са налице вътреобщностни доставки, облагаеми с нулева ставка
по ЗДДС, а следва да се обложат по общия ред.
ТД на НАП-П. извършила ревизия на
дейността на „***“ - ЕООД и за периода 01.08.2007г. - 31.12.2007г., която
приключила с издаване на ревизионен акт №***/06.04.2009г. Съгласно данните, отразени в ревизионния акт и ревизионния доклад, били
установени данъчни задължения по ЗДДС за довнасяне за посочения период общо в
размер на 229 994,80лв., включваща главница в размер на 192 253,39лв.
и лихви за просрочие в размер на 37 741,41лв.
При ревизията е установено, че
през месеците септември и декември 2007г. и месец януари 2008г., ДЗЛ е
декларирало извършени от него вътреобщностни доставки до ******-**** и *********,
като при извършените проверки на получателите не е установено, че стоките са
действително получени, не са потвърдени придобиванията, декларирани от
италианските данъкоплатци, както и че придобиването е декларирано правилно и
заплатено, не са предоставени данни за превозвача, не е уточнен адреса, на
който са доставени стоките, както и че ДДС е бил деклариран и платен.
Поради това органите по приходите
са приели, че не са налице вътреобщностни доставки, облагаеми с нулева ставка
по ЗДДС, а следва да се обложат по общия ред.
Със същият ревизионен акт не е
признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура №***/20.08.2007г.,
издадена от *******“-ЕООД с данъчна основа 23 520лв. и ДДС в размер на
4704лв., тъй като на адреса за кореспонденция на дружеството не е открито нито данъчнозадълженото
лице, нито негов представител или пълномощник.
През ревизираните периоди, подсъдимата
Л.Б. подавала в ТД на НАП-П. справките-декларации и дневниците за покупки и
продажби по електронен път с издадения на нейно име електронен подпис.
През 2007г., подсъдимата Л.Б., в
качеството си на едноличен собственик на капитала и представляващ „***“-ЕООД,
извършвала търговска дейност, която следвало да отразява в отчетните регистри –
дневници за покупки и дневници за продажби и да декларира в ежемесечните справки-декларации /СД/ по
ЗДДС. С цел избягване установяването и плащането на дължимия ДДС и с цел
ползване на право на приспадане на неследващ се данъчен кредит, подсъдимата
използвала документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и
упражняване на стопанската дейност, а именно данъчни фактури за извършени
вътреобщностни доставки и доставка в страната. Същевременно, подсъдимата Б.,
използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред
орган по приходите – ТД на НАП-П., а именно СД по ЗДДС и отчетни регистри –
дневници за покупки и дневници за продажби, в които отразявала данъчни фактури
за вътреобщностни доставки, облагаеми с нулева ставка по ЗДДС, без да са налице
такива доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС и отразила данъчна фактура за
доставка в страната с право на пълен данъчен кредит, без да е налице такава
доставка.
В подаваните СД по ЗДДС пред ТД
на НАП-П., подсъдимата Л.Б., потвърждавала неистина, като декларирала данъчна
основа на неизвършени вътреобщностни доставки, облагаеми с нулева ставка, както
и декларирала в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
неизвършена доставка.
През периода 01.03.2007г. – 14.01.2008г., Подсъдимата Л.Б. е извършила
следното:
1.
На 16.04.2007г., Подсъдимата Л.Б., като
представляващ „***“-ЕООД, подала по електронен път в ТД на НАП-гр.П., СД по
ЗДДС с вх.№*** за данъчен период
01.03.2007г. – 31.03.2007г. ведно с отчетните регистри за месец март 2007г.
- дневник за покупки и дневник за продажби.
В дневника за продажби за месец
март 2007г. на „***“ – ЕООД били отразени следните данъчни фактури за
вътреобщностни доставки:
-данъчна фактура №***/05.03.2007г.,
издадена от *****с получател *****с данъчна основа 142 700 лв. за продажба
на телевизори, монитори, DVD плеъри, системи за домашно кино
и перални машини;
-данъчна фактура №***/30.03.2007г.,
издадена от *****с получател *****с данъчна основа 216 706лв., издадена от
*****за продажба на скреч-карти, ваучери и промоционални Прима пакети.
Посочените фактури били
използвани от подсъдимата Л.Б. при водене на счетоводството и извършването на
стопанската дейност на „***“-ЕООД.
В подадената СД по ЗДДС за
данъчен период 01.03.2007г. – 31.03.2007г. с вх.№***/16.04.2007г., подсъдимата Л.Б.
декларирала в раздел А, клетка 15 данъчна основа на вътреобщностни доставки в
размер на 359 406лв., представляваща стойността на доставките по
посочените по-горе фактури. Същевременно подсъдимата Л.Б. декларирала в раздел
А, клетка 11 данъчна основа на облагаемите доставки в размер на 55 541,57 лева
вместо действителния размер 414 947,57 лева и променила данъчния резултат за
периода като в раздел В, клетка 60 декларирала ДДС за възстановяване в размер
на 38 453,92 лева, вместо да посочи в раздел В, клетка 50 ДДС за внасяне в
размер на 33 427,28 лева. По този начин Подсъдимата Л.Б. избегнала
установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - 71 881,20 лв.
За удостоверяване на плащанията
по двете фактури, подсъдимата Л.Б. представила следните документи за плащания в
брой: по фактура №***/05.03.2007г. – ПКО №22/08.03.2007г. за сумата от
72 961,35 евро и левова равностойност 142 700лв.. и квитанция към него
и по фактура №***/30.03.2007г. – ПКО №23/29.03.2007г. за сумата от 50 000
евро и левова равностойност 97 791,50лв.. и ПКО №24/04.04.2007г. за сумата
от 58 000 евро и левова равностойност 113 438,14лв. и квитанция към
тях. В квитанциите към ПКО е вписан като платец ***. На ПКО
и квитанциите към тях липсват подписи на съставител и получател на сумите.
При разследването е установено,
че няма данни италианския гражданин *** да е влизал или излизал на и от
територията на Република България през периода 01.03.2007г. – 01.05.2007г.
Подсъдимата Л.Б. декларирала пред
ТД на НАП-П., че доставките на стоки в периода 01.03.2007г. – 30.06.2007г. са
извършени със собствени транспортни средства, а са били представени документи,
че транспорта е извършен от „***“- ЕООД. В издадената от „***“-ЕООД фактура
№***/19.03.2007г. за извършен вътреобщностен транспорт за получател е вписана подсъдимата
Л.Б., но липсва подпис на получател. В заявката за транспорта като товарен
пункт е посочено с.***, област В., но в пътния лист няма отразен такъв маршрут.
В заявката за транспорта не е посочено населено място и адрес на получателя на
стоката в ****. В пътния лист на транспортното средство няма отразен маршрут
гр.Р., ****. Международната товарителница /ЧМР/ от 15.03.2007г. няма номер. В
същата не е вписан адреса на разтоварния пункт в ****, имената на шофьора и
регистрационния номер на транспортното средство и превозната цена. В графата за
получател не е посочено мястото на получаване на доставката и има поставен
печат на ***.
В хода на разследването е
установено, че при извършено претърсване на 30.11.2010 г. по досъдебно
производство №***/2010г. на СГП на адреса на седалището „***“-ЕООД, гр.*****
бул. „***“ №***, ет.2, ап.3, е иззет печат, изобразяващ наименованието *****и
данни за адрес, телефон и факс. От заключението на извършената техническа
експертиза се установява, че печата в ЧМР от 15.03.2007г., поставен в графата
за получател е вероятно копие на отпечатъка от печата от снетите сравнителни
образци на печата, иззет при извършеното претърсване в офиса на „***“-ЕООД.
От събраните доказателства се
налага извода, че не са извършени реално вътреобщностни доставки през месец
март 2007г., поради което не е налице законовата предпоставка за облагането с
ДДС с нулева ставка. Като е декларирала фиктивни вътреобщностни доставки пред
ТД на НАП-П., подсъдимата Л.Б. е преобразувала финансовия резултат на
представляваното от нея *****за месец март 2007г. и е избегнала установяването
и плащането на ДДС в особено големи размери - 71 881,20 лв..
2. На 12.07.2007г., Подсъдимата Л.Б., като представляващ „***“-ЕООД,
подала по електронен
път в ТД на НАП- П. СД по ЗДДС с вх.№ ***, за данъчен период 01.06.2007г. – 30.06.2007г.
ведно с отчетните регистри за месец юни 2007г. – дневник за покупки и дневник
за продажби.
В дневника за продажби за месец
юни 2007 г. на *****били отразени следните данъчни фактури за вътреобщностни
доставки:
-данъчна фактура №***/28.06.2007
г., издадена от „***“- ЕООД с получател ******-**** с данъчна основа
189 269,24лв.. за продажба на 344 бр. мобилни апарата;
-данъчна фактура №***/29.06.2007г.,
издадена от *****с получател ******-**** с данъчна основа 183 474,46 лв..
за продажба на 313 бр. мобилни апарата;
-данъчна фактура №***/29.06.2007г., издадена от *****с получател ******-**** с данъчна основа 173 910,44
лв.. за продажба на 70 бр. мобилни апарата.
Посочените фактури били
използвани от подсъдимата Л.Б. при водене на счетоводството и извършването на
стопанската дейност на „***“-ЕООД.
В подадената СД по ЗДДС за
данъчен период 01.06.2007г. – 30.06.2007г. с вх.№***/12.07.2007г., подсъдимата Л.Б.
декларирала в раздел А, клетка 15 данъчна основа на вътреобщностни доставки в
размер на 546 654,14 лв., представляваща стойността на доставките по
посочените по-горе фактури. Същевременно, подсъдимата Л.Б., декларирала в
раздел А, клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в размер
на 31 239,20 лв.. вместо действителния размер 577 893,34 лева и променила
данъчния резултат за периода като в раздел В, клетка 60 декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 100 601,08 лева, вместо да посочи в раздел В, клетка
50 ДДС за внасяне в размер на 8729,75 лева. По този начин Подсъдимата Л.Б.
избегнала установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - 109
330,83 лева.
По време на ревизията, за
удостоверяване на плащанията по трите фактури, подсъдимата Л.Б., представила
следните документи за плащания в брой: по фактура №***/28.06.2007г. и фактура №***/29.06.2007г.
– ПКО №***/30.07.2007г. за сумата от 59 339,99 евро и левова равностойност
116 058,93 лв. и квитанция към него; ПКО №***/27.07.2007г. за сумата
66 771,83 евро и левова равностойност 130 594,35лв. и квитанция към
него; ПКО №***/02.07.2007г. за сумата 32 469,01 евро и левова
равностойност 63 503,86лв.; ПКО №***/01.07.2007г. за сумата от 32 000
евро и левова равностойност 62 586,56 лв.. и по фактура №***/29.06.2007г.
– ПКО №***/01.07.2007г. за сумата 43 919,00 евро и левова равностойност
85 898,10 лв., ПКО №***/30.06.2007г. за сумата 20 000 евро и левова
равностойност 39 116,60лв. и ПКО №***/29.06.2007г. за сумата 25 000
евро и левова равностойност 48 895,75 лв. На ПКО и квитанциите към два от
тях липсват подписи на съставител и получател на сумите.
В хода на разследването е
установено, че получателя по доставката - ******-**** е с начална дата за
законна дейност 04.08.2007г. и е закрита на 05.03.2008г.
В хода на ревизията, за
удостоверяване на извършения вътреобщностен транспорт от „***“-ООД е
представена фактура №***/29.06.2007г., на която липсва подпис на получател от „***“-ЕООД. В ЧМР от 29.06.2007г. няма
вписан адреса на разтоварния пункт в ****, имената на шофьора и регистрационния
номер на транспортното средство, с което е осъществен транспорта, вида на
опаковката. В графата за получаване на стоките не е вписано мястото на
получаване, а само датата и има положен подпис и печат на ******-****.
При извършеното претърсване на
30.11.2010г. по досъдебно производство №***/2010г. на СГП в седалището на *****е
открит и иззет печат с идентично съдържание като положения на ЧМР от
29.06.2007г.
В хода на ревизията не са били
представени удостоверение на МПС за международен транспорт, копие от документ
за изправен контролен уред за регистриране на данните за движението на МПС,
договор за възлагане на превоза, застрахователен договор за международен
транспорт, фактури за зареждане на гориво и квитанции за платени магистрални
такси.
В хода на разследването е
установено, че 472 броя мобилни телефони-предмет на вътреобщностните доставки
през месец юни 2007г. са били впоследствие регистрирани в мрежите на Виваком и
Глобул в България, като от М-тел не е представена информация. В ЧМР е вписан
вид на товара – 747 броя мобилни телефона, а общия брой по фактурите за
декларирани покупки от *****е 742 бр.
От събраните доказателства се
налага изводът, че не са извършени реално вътреобщностни доставки през месец
юни 2007г., поради което не е налице законовата предпоставка за облагането с
ДДС с нулева ставка. Като е декларирала
фиктивни вътреобщностни доставки пред ТД на НАП-П., подсъдимата Л.Б. е
преобразувала финансовия резултат на представляваното от нея *****за месец юни
2007г. и е избегнала установяването и плащането на ДДС в особено големи размери
- 109 330,83 лева.
3.На 14.09.2007г. в гр.П., Подсъдимата Л.Б. подала по електронен път в
ТД на НАП-П. СД по ЗДДС с вх.№*** за данъчен
период 01.08.2007г. – 31.08.2007г., ведно с отчетните регистри за месец
август 2007г. – дневник за покупки и дневник за продажби.
В дневника за продажби за месец
август 2007г. на *****била отразена следната данъчна фактура за вътреобщностна
доставка: данъчна фактура №24/20.08.2007г., издадена от *****с получател ******-****
с данъчна основа 195 675,50 лв..
В дневника за покупки за месец
август 2007г. на *****била отразена данъчна фактура №***/20.08.2007г., издадена
от *******“-ООД с данъчна основа 23 520лв. и ДДС в размер на 4704лв. с
получател *****за доставка на 60 бр. мобилни апарата с право на пълен данъчен
кредит.
Посочените фактури били
използвани от Подсъдимата Л.Б. при водене на счетоводството и извършването на
стопанска дейност на „***“-ЕООД.
В подадената СД по ЗДДС за
данъчен период 01.08.2007г. – 31.08.2007г. с вх.№***/14.09.2007г., подсъдимата Л.Б.
декларирала в раздел А, клетка 15 данъчна основа на вътреобщностни доставки в
размер на 195 675,50 лв., представляваща стойността на доставката по
посочената по-горе фактура. В същата СД, подсъдимата Л.Б., декларирала в раздел
Б, клетка 31 данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 132 916,05лв., в която включила и данъчната основа по доставката
от *******“-ООД. Същевременно, подсъдимата Л.Б. декларирала в раздел А, клетка
11 данъчна основа на облагаемите доставки в размер на 155830,58 лева вместо
действителния размер 351506,08 лева и променила данъчния резултат за периода,
като в клетка 20 начислила ДДС на продажбите в размер на 31166,13 лева, вместо
действителния размер 70301,23 лева. В раздел Б, клетка 31 декларирала данъчна
основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 132916,05 лева
вместо действителния размер 109396,05 лева и променила данъчния резултат за
периода като в раздел Б клетка 40 декларирала общ данъчен кредит за приспадане в размер на 26583,19
лева вместо действителния размер 21879,19 лева. Така променила данъчния
резултат за периода като в раздел В клетка 50 декларирала ДДС за внасяне в
размер на 4582,94 лева вместо действителния размер 48422,04 лева.
По време на ревизията, за
удостоверяване на плащането по фактура №***/20.08.2007г., подсъдимата Л.Б.
представила следните документи за плащания в брой: ПКО №***/28.09.2007г. за
сумата 30 630,22 евро и левова равностойност 59 907,50лв.; ПКО №***/18.09.2007г.
за сумата 12 350,25 евро и левова равностойност 24 154,99лв., ПКО №***/10.09.2007г.
за сумата 32 055 евро и левова равностойност 62 694,13лв. и ПКО №***/03.09.2007г.
за сумата от 25 011,82 евро и левова равностойност 48 918,87лв. Към
ПКО има приложени декларации с дати, съответстващи на датите на ПКО, от името
на М.А., че паричните средства по ордерите са с произход заемни средства по
договор. ПКО липсват подписи на съставител и получател на сумите.
В хода на разследването е
установено, че няма данни италианския гражданин М.А. да е влизал или излизал на и от територията на Република България през
периода 01.09.2007г. – 31.01.2008г.
В дневниците за покупки за месец
август 2007г. на *****била отразена данъчна фактура №***/ 29.08.2007г.,
издадена от „***“-ООД, която не е подписана от получателя „***“-ЕООД. Липсват
товарителница за международен транспорт, договор за възлагане на превоза,
квитанции за платени магистрални такси и документи по транспортната обработка
на стоката.
В хода на ревизията е установено,
че предходния доставчик на мобилни телефони *******“- ООД не е декларирал
приходи от продажби за месец август 2007г., няма представени документи за осъществен
транспорт на стоката-предмет на доставка по фактура №***/20.08.2007г., както и
за осъществено плащане по тази фактура.
От събраните доказателства се
установява, че няма реално извършена доставка по фактура №***/20.08.2007г.,
поради което не е налице законовата предпоставка за приспадане на данъчен
кредит по нея от „***“-ЕООД. Като е декларирала в СД по ЗДДС за месец август
2007г. фиктивна доставка в страната, подсъдимата Л.Б. неправомерно е
приспаднала данъчен кредит в размер на 4704 лв.
От събраните доказателства се
установява, че не е извършена реално вътреобщностна доставка през месец август
2007г., поради което не е налице законовата предпоставка за облагането с ДДС с
нулева ставка. Като е декларирала фиктивна вътреобщностна доставки пред ТД на
НАП-П., подсъдимата Л.Б. е преобразувала финансовия резултат на
представляваното от нея *****за месец август 2007г. и е избегнала
установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - 43839,10 лв.
4. На 14.12.2007г., Подсъдимата Л.Б. подала по електронен път в ТД на
НАП-П. СД по ЗДДС с вх.№***/14.12.2007г. за
данъчен период 01.11.2007г. – 30.11.2007г. ведно с отчетните регистри –
дневници за покупки и дневници за продажби.
В дневника за продажби за месец
ноември 2007г. на *****били отразени следните данъчни фактури за вътреобщностни
доставки:
-данъчна фактура №***/24.11.2007г.,
издадена от *****с получател ******-**** с данъчна основа 164 518,97 лв.
за продажба на мобилни телефони;
-данъчна фактура №***/30.11.2007г.,
издадена от *****с получател ******-**** с данъчна основа 143 859 лв. за
продажба на мобилни телефони.Посочените фактури били използвани от Подсъдимата Л.Б.
при водене на счетоводството и извършването на стопанска дейност на „***“-ЕООД.
В подадената СД по ЗДДС за
данъчен период 01.11.2007г. – 30.11.2007г. с вх.№***/14.12.2007г., подсъдимата Л.Б.
декларирала в раздел А, клетка 15 данъчна основа на вътреобщностни доставки в
размер на 308 377,97 лв., представляваща стойността на доставките по
посочените по-горе фактури. Същевременно, подсъдимата Л.Б. декларирала в раздел
А клетка 11 данъчна основа на облагаемите доставки в размер на 16577,08 лева
вместо действителния размер 324955,05 лева и променила данъчния резултат за
периода, като в раздел В клетка 60 декларирала ДДС за възстановяване в размер
на 57985,89 лева, вместо да посочи в раздел В клетка 50 ДДС за внасяне в размер
на 3689,71 лева. По този начин, подсъдимата Л.Б. избегнала установяването и
плащането на ДДС в особено големи размери - 61675,60 лв.
По време на ревизията, за
удостоверяване на плащанията по двете фактури, подсъдимата Л.Б. представила
следните документи за плащания в брой:
По фактура №***/24.11.2007г. –
ПКО №***/26.11.2007г. за сумата 42 058,60 евро и левова равностойност
82 259,47 лв. и ПКО №***/24.11.2007г. за сумата от 42 058,61 евро и
левова равностойност 82 259,49 лв. и по фактура №***/30.11.2007г. – ПКО №***/15.12.2007г.
за сумата от 73 553,94 евро и левова равностойност 143 859 лв.. Към ПКО има приложени декларации с дати, съответстващи на датите на ПКО, от
името на М.А., че паричните средства по ордерите са с произход заемни средства
по договор. ПКО липсват подписи на съставител и получател на сумите.
В хода на разследването е
установено, че няма данни италианския гражданин М.А. да е влизал или излизал на
и от територията на Република България през периода 01.09.2007г. – 31.01.2008г.
За удостоверяване на извършения
транспорт е представена данъчна фактура №1045/05.12.2007г., издадена от „***“-ООД,
която не е подписана от получателя „***“-ЕООД. Липсват
товарителница за международен транспорт, договор за възлагане на превоза,
квитанции за платени магистрални такси и документи по транспортната обработка
на стоката.
От събраните доказателства се
установява, че не са извършени реално вътреобщностни доставки през месец ноември
2007г., поради което не е налице законовата предпоставка за облагането с ДДС с
нулева ставка. Като е декларирала фиктивни вътреобщностни доставки пред ТД на
НАП-П., подсъдимата Л.Б. е преобразувала финансовия резултат на представляваното
от нея *****за месец ноември 2007г. и е избегнала установяването и плащането на
ДДС в особено големи размери - 61675,60 лв.
5.На 14.01.2008г. ,Подсъдимата Л.Б. подала по електронен път в ТД на
НАП-П. СД по ЗДДС вх.№*** за данъчен
период 01.12.2007г. – 31.12.2007г. ведно с отчетните регистри – дневници за
покупки и дневници за продажби.
В дневника за продажби за месец
декември 2007 г. на *****били отразени следните данъчни фактури за
вътреобщностни доставки:
- данъчна фактура №***/12.12.2007г.
, издадена от *****с получател ******-**** с данъчна основа 371 259,63 лв.
за продажба на мобилни апарати;
- данъчна фактура №***/11.12.2007г.,
издадена от *****с получател *******с данъчна основа 318 897,42 лв. за
продажба на мобилни апарати;
-данъчна фактура №***/21.12.2007г.,
издадена от *****с получател *******с данъчна основа 100 429,92 лв. за
продажба на ваучери и скреч карти.
Посочените фактури били
използвани от подсъдимата Л.Б. при водене на счетоводството и извършването на
стопанска дейност на „***“-ЕООД.
В подадената СД по ЗДДС вх.№***/14.01.2008г.
за данъчен период 01.12.2007г. – 31.12.2007г., подсъдимата Л.Б. декларирала в
раздел А, клетка 15 данъчна основа на вътреобщностни доставки в размер на
790 586,97лв., представляваща стойността на посочените по-горе фактури.
Същевременно подсъдимата Л.Б. декларирала в раздел А клетка 11 декларирала данъчна
основа на облагаемите доставки в размер на 22123,01 лева вместо действителния
размер 812709,98 лева и променила данъчния резултат за периода, като в раздел В
клетка 60 декларирала ДДС за възстановяване в размер на 154936,41 лева вместо
да посочи в раздел В клетка 50 ДДС за внасяне в размер на 3180,98 лева. По този
начин подсъдимата Л.Б. избегнала установяването и плащането на ДДС в особено
големи размери - 158117,39 лв.
По време на ревизията, за
удостоверяване на плащанията по фактура №***/12.12.2007г., подсъдимата Л.Б.
представила следните документи за плащания в брой: ПКО №***/25.01.2008г. са
сумата от 27 522,03 евро и левова равностойност 53 828,41лв.; ПКО №***/21.01.2008г.
за сумата от 23 600 евро и левова равностойност 46 157,59 лв.;ПКО №***/17.01.2008г.
са сумата от 45 200 евро и левова равностойност 88 403,52 лв.; ПКО №***/14.01.2008г.
за сумата от 35 680 евро и левова равностойност 69 784,01лв.; ПКО №***/11.01.2008г. за
сумата от 31 500 евро и левова равностойност 61 608,65 лв.; ПКО №***/03.01.2008г.
за сумата от 26 320 евро и левова равностойност 51 477,45лв. Към ПКО има приложени декларации с дати, съответстващи на датите на ПКО, от
името на М.А., че паричните средства по ордерите са с произход стопанска
дейност. ПКО липсват подписи на съставител и получател на сумите.
В хода на разследването е
установено, че няма данни италианския гражданин М.А. да е влизал или излизал на
и от територията на Република България през периода 01.09.2007 г. – 31.01.2008
г.
В хода на ревизията не са
представени никакви документи, удостоверяващи, че стоката-предмет на фактура №***/12.12.2007г.
е транспортирана до получателя в ****.
В хода на разследването е
установено, че няма плащания по доставките с получател *********.
В хода на разследването, по реда
на международно правната помощ, са приобщени документи от извършена ревизия от
компетентните органи в Румъния, на *********.
*******е регистрирана в
Търговския регистър в Румъния на 20.03.2007г. с управляващ и представляващ
търговското дружество българската гражданка Д. Д.И. ***, камера 1.
При извършената ревизия на
румънския търговец- получател на стоките по декларираните от подсъдимата
фактури, не е потвърдено получаването на стоката в Румъния, няма склад, в който
същата е могла да бъде съхранявана, не са декларирани придобиванията и не е
платен ДДС върху тях, а на седалището на румънския търговец никога не е съхранявана
стока и не е възможно да се съхранява стока.
В хода на ревизията е представена
международна товарителница №***/16.01.2008 г., като при разследването е
установено, че посоченото в международната товарителница МПС, не е преминавало
през ГКПП-Р..
От събраните доказателства се
установява, че не са извършени реално вътреобщностни доставки през месец
декември 2007г., поради което не е налице законовата предпоставка за облагането
с ДДС с нулева ставка. Като е декларирала фиктивни вътреобщностни доставки пред
ТД на НАП-П., подсъдимата Л.Б. е преобразувала финансовия резултат на
представляваното от нея *****за месец декември 2007г. и е избегнала
установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - 158117,39 лв.
Горните фактически констатации се
установяват от назначената на досъдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза. Изводите на същата се потвърждават и от назначената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза с оглед постъпилите документи/в рамките на
съдебното производство/ от **** по исканата правна помощ в рамките на
досъдебното производство.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на: М.Х.М., Ц.И.К./ л.12
от том 10 на ДП прочетени по чл.281, ал.4
вр. 281, ал.1, т.2,пр.2 от НПК /, Я.Х.Я.,
Г.П.Ц., Т.Д.М., В.Б.Г./и от досъдебното производство-л.85,т.10/, Д.Р.Д., Р.Ж.Н.,
Д.Т.Д., Б.М.Е., З.Г.М., М.Й.Г., В.В.Д., Д.Г.Д. / вкл. по реда на чл.281 от НПК
-стр. 14 и стр. 15 от том 10 от досъдебното производство/, К.И.Б., заключенията
на вещите лица: В.Б.В., Й.Н.Й., М.Д.М.,
частично от обясненията на подсъдимата Л.И.Б. и писмените доказателства по делото, приложени в
шестнадесет тома.
Горната фактическа обстановка се
приема от настоящия състав, така както е предложена от прокурора, въпреки
следните възражения от страна на подсъдимата и защитника й:
1. Липсата
на достатъчно писмени доказателства за извършените превози до **** и Румъния не
доказва, че доставките не са извършени, още повече, че са извършвани „групажни“
превози и превозвачите е можело да незнаят какво точно превозват;
2.
Въпросните мобилни телефони, които са изнесени в **** и голяма част от тях са
регистрирани в последствие в български мобилен оператор, действително са
изнесени. Връщането им в България е напълно възможно и нормално след повече от
две години;
3. Подсъдимата
през процесния период е била в отпуск по майчинство и е отглеждала дете, като
не се е занимавала с търговия и съпътстващите я данъчни задължения. Тази
търговска дейност е извършвана от К.Б., който е имал редовно търговско
генерално пълномощно;
4. Неправилно
е да се приеме, че е незаконно плащането в брой по сделките защото към онзи
момент не е имало законово ограничение в тази насока;
5. От
обвинението не става ясно кое е невярното деклариране, за което е обвинена
подсъдимата.
6.
Предявеният иск от МФ е погасен по давност, тъй като от 14.01.2008г. до
подаване на иска са изминали повече от пет години.
По първото и второто възражение.
Във
връзка с това възражение следва да се отбележи, че на кратко обвинението се
свежда до два основни момента/с изключение на декларирания ДДС за
възстановяване по покупки в страната/: 1.
Не е имало договорни отношения с два търговски субекта от **** – „***-****“
и „***-****“ и един от Румъния - „***“; 2.
Не са извършени декларираните пред българските данъчни власти доставки до
тези търговци. В тази връзка логиката на обвинението е, че подсъдимата е
извършила тези сделки/реализирала е стоките/, но в рамките на България, а не
като доставки в общността. Правните последици от това твърдяно невярно
деклариране са, че търговецът не дължи 20% ДДС на държавата върху стойността на
доставките, въпреки, че от фактическа страна е реализирал стоките в страната/в
Република България/ и дължи инкриминираната сума.
Относно липсата на договорни
отношения.
На първо
място следва да се посочи, че въпреки събрания доказателствен материал по
делото няма никакви доказателства за налични договорни отношения между
посочените търговски субекти и „***-ЕООД“. При осъществяване на сделки е
нормално да има преддоговорни отношения по смисъла на чл.12 и чл.13 от Закона
за задълженията и договорите, при които да се предложат оферти, цени,
уточняване на вид стока, характеристики, гаранционни условия, сервиз за
гаранцията и поддръжката, неустойки, договаряне при установени дефектиращи
стоки как ще се постъпи и т.н. Освен това нормално е да има договаряне относно
дата или период на доставка и точно място на доставка. Все пак по декларираните
сделки с „***-****“/учредено март 2004г./
става въпрос за телевизори, ДВД плейъри, системи за домашно кино,
перални машини и скреч карти, а с „***-****“/учредено юли-август 2007г./
сделката е за мобилни телефони, а сделката с „***“ е за мобилни апарати, ваучери и скреч карти.
Всъщност се оказва, че сделки за повече от два милиона лева с търговци извън
Република България са сключени чак с подписване на фактурите без никакви
договаряния преди това. Такава търговска практика не е невъзможна, но само при
дългогодишни търговски партньори, с установени постоянни търговски отношения,
базиращи се на сериозно взаимно доверие. В тази насока нито подсъдимата, нито
защитата излагат твърдения-например, че от години извършват такива доставки, и
че това са регулярни отношения и т.н. Напротив оказва се на практика, че от „нищото“
изведнъж се осъществяват сделки на съществени суми, като контактите между
търговците се свеждат единствено и до доставката и плащането на сумата, според
декларираното от подсъдимата. В аспекта на изложеното по-горе няма как да не се
отбележи, че е нормално при извършена доставка на подобен род стоки да има
взаимоотношения между търговците и след доставката най-малко по повод
възникнали дефекти на стоките, основания за връщане и т.н. В тази насока също
няма никакви твърдения, а още по-малко може да се говори за доказателства. И
отново следва да се посочи, че и в това отношение сделките се появяват
изведнъж/без никакви предварителни договаряния/ и изчезват изведнъж без никакви
проблеми по точност на доставката, качество на стоките, дефекти на стоките,
спорове във връзка с това. Към изложеното като се добави и факта, че на
практика и двете италиански дружества не са могли да бъдат открити, като
по отношение румънското ситуацията не е
по-различна, се стига до извода за липса на реални вътреобщностни доставки
/ВОД/.
Относно липсата на реални ВОД.
Тук отново следва да се посочи, че „***-****“ не е открита като реално действаща още към
момента на проверката на данъчната администрация. Така стои въпроса и за „***-****“.
От разпитаните шофьори, които евентуално
е следвало да извършат превоза на
стоките нито един не посочва, че превозвал посочените по-горе стоки, като вид.
Посочва се съвсем друг вид стока, която са превозвали. Например свидетеля Р.Н.
посочва: „…От първия ден на работа във фирмата не съм возил такива неща.Убеден съм.“.“
..Да. През работното си време, нито бяла, нито черна техника съм возил, нито
мобилни телефони.“ Подобни са показанията и на св.Д.Д. и Д.Д.. В обратен смисъл
са показанията на св.К., който твърди, че е присъствал на доставка на телефони,
защото по това време бил на почивка в **** и присъствал на предаването на
600-700 телефона, но не се е подписвал никъде и не е бил официално лице. Само
трябвало да присъства защото бил помолен. Тези показания са толкова странни
само по себе си, че няма как да се приемат. Отделно от това за 119 телефона „Виваком“ АД отговаря по
съответните ИМЕИ, че са регистрирани в мрежата на дружеството. Същия отговор
дава „Глобул“ за 353 телефона. Това означава, че 472 телефона се използват в
България, а се твърди, че са изнесени в ****. Действително остават още над 200
телефона, но следва да се има предвид, че другия мобилен оператор не дава
отговор на въпроса за това дали апаратите
са регистрирани в неговата мрежа. В общ план може да се посочи, че няма как да
се приеме, че телефоните са изнесени в **** и малко след това са внесени в
България и са продадени на частни лица. Действително това не е невъзможно, но е
твърде нелогично и в противоречие с това, че няма никакви доказателства за
реален износ на тези телефони/освен тези изготвени от подсъдимата и „странните“
показания на св.К./.
В хода на разследваното са били
приобщени доказателства при извършване на претърсване в офиса на фирмата по
дело на СГП, при което са били иззети множество печати, като е установено, че
през 2010г. при извършеното претърсване в офиса на „***“ са намерени и иззети
печат на италианската фирма „***“. От извършената техническа експертиза се
установява, че печата, поставен на международната товарителница, която е
представена от подсъдимата като доказателство за извършения транспорт до **** –
най-вероятно е копие на отпечатъка от
печата, намерен при извършеното претърсване в офиса на „***“ ЕООД, през 2010г.
по делото на СГП.
Освен горното документи за
удостоверяване на международния транспорт не съдържат всички необходими
реквизити подписи, липсва адрес на разтоварване в ****, липсва рег.№ на
транспортното средство и това не е случайно. Точното и коректно попълване на
документите би дало възможност за точна проверка на всеки един от фактите.
Относно сделката с „***“ фактите са подобни. При
направено запитване по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1798/2003НАСЪВЕТА от 7 октомври
2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху
добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 е получен отговор,
че стоките не са преминали на румънска територия, не са транспортирани до
Гюргево, не са получени от търговеца и за четвъртото тримесечие не са извършени
придобивания от същия, както и че ДДС не
е бил деклариран. Освен това посочените МПС и ремарке не са преминавали през
КГП-Р..
Относно реализирането на стоките
в рамките на Република България, вещото лице по счетоводната експертиза,
подробно е описало доставчиците на „***“
ЕООД, което доказва закупуването на стоките от дружеството.
Действително в изпратените
резултати от проверката на финансова полиция В. се посочва, че при поискване от
счетоводителя на „***-****“
Г.А., последният е предоставил извадка от личния фирмен компютър на фирмата, в
който са описани фактури/№***,***,***,***,***,*** и ***, които по дати
съответстват на описаните в обвинителния акт/ и е обяснил, че М.А.го е наел, явил се с мъж,
чиято жена била от източна Европа. Сочи, че покупките по фактурите са описани в
декларациите по ДДС. Първите месеци на 2008г. е загубил връзка с М.А., който
даже не му е платил хонорара. Посочва и, че никога не е бил в седалището на
фирмата във В.. Тези данни няма как да докажат реалността на сделките по
фактурите предвид всичко изложено по-горе. Повече от очевидно е, че тази фирма
не е развила дейност, просъществува около година и нейния собственик изчезва и не
може да бъде открит. В тази насока са показателни изявленията на синдика на „***-****“
– след като е получил надзора не е успял да се свърже с М.А., не е открил
административен счетоводен документ и имущество от активи на фирмата. Още
посочва, че при посещение на адреса на седалището на фирмата във В./Д.М. 30/ се
оказва, че както М.А., така и фирмата са непознати. След това и поради това е
поискал и е обявен фалит, поради липса на активи. Очевидно този търговец се
появява „мистериозно“ по документи, развива сериозна дейност също само по
документи и изчезва без следа от търговска дейност. Нормално би било при
получена стока на съществена стойност да бъде складирана някъде или поне да има
някакви последващи търговски взаимоотношения с последващия търговец или
потребители на дребно. Такова нещо очевидно не се установява и няма как да се
приеме, че този търговец, въпреки останалите фактури в компютъра, посочени
по-горе, е развивал реална търговска дейност. При така описаните факти е
наистина странно доверието/ако е вярно твърдението на подсъдимата за реалност
на сделките/ на подсъдимата към М.А., тъй като стоката евентуално, доставена му
по фактура №***/20.08.2007г. е платена в брой на четири пъти през м.септември с
ПКО на обща приблизителна стойност около 100 000 евро. Отделен е въпросът, че няма данни това лице за
този период да е влизало или излизало в страната. Няма как да не се посочи в
тази връзка и обстоятелството, че при извършено претърсване на 30.11.2010г. по
дело на СГП в седалището на „*******е открит и иззет печат с подобно съдържание
като положения на ЧМР от 29.06.2007г.
По подобен начин соят фактите и с „***-****“ - декларирани фактури, на стойност около
360000лв, ПКО за плащане в брой за период около месец, като отново за
посоченото лице/***/ както платец, няма данни за
влизане или излизане от страната за периода.
На фона на горното първите две
възражения не могат да бъдат приети.
По третото възражение.
Възражението на подсъдимата, че
по време на данъчния период, предмет на обвинението, същата е отглеждала детето
си и не е осъществявала представителство
и управление на фирмата се опровергава от доказателства приложени и събрани в
хода както на досъдебното производство така и на съдебното следствие. Липсва
търговско пълномощно по смисъла на Търговския закон, по което да се прехвърлят
правомощията и задълженията и като управител на търговското дружество на
свидетеля К.Б. за периода предмет на обвинението. От приложените по делото от
данъчната ревизия документи, за които подсъдимата признава, че са подписани от
нея, а именно фактури извън фактурите, предмет на обвинението,
приемо-предавателни протоколи за получаване на телефоните с конкретни имеи от
предходен доставчик, договори за наем на помещение, споразумение за наемен договор,
протокол от проведено общо събрание, се установява, че всъщност подсъдимата
действително е управлявала и представлявала търговското дружество през периода
на данъчните периоди предмет на обвинението. Освен това от свидетелските
показания на свидетеля К.Б. дадени в съдебната фаза, се установява, че
подсъдимата е издавала фактури през този период от компютъра в дома й и на
следващо място представителството – фактът, че тя е представлявала фирмата е обстоятелството,
че всички справки декларации, данъчни документи предмет на обвинението са
подавани по ел.път с ел.подпис на подсъдимата. В тази насока св.Г. сочи, че е
комуникирал с нея. От показанията става ясно, че той включително и в
инкриминирания период е контактувал с подсъдимата. Действително от показанията
на св.П. и М. се установява, че са контактували и с К.Б., но този факт не
променя нещата. Освен това фактът, че последния е подпомагал подсъдимата в
търговията й не води до извод, че тя не е осъществявала търговска дейност. Да
се приеме, че тя напълно се е откъснала от работа и само автоматично и на пълно
доверие е подписвала документи е неприемливо. Очевидно тя е търговецът и тя е
определяла начина на работа преди
периода на отглеждане на детето. Да се приеме тезата на подсъдимата означава да
се приеме, че тя е реализирала сделки на стойност над два милиона лева, по
които дължи ДДС малко по-малко от половин милион и е подписвала всички
документи автоматично, без да се интересува от задължения, печалба, данъци и
т.н., които съществено влияят на статуса на търговеца. Изготвеното и прието по
делото пълномощно, на което се позовава подсъдимата, е за да може да бъде
подпомагана в дейността от К.Б., а не означава, че се е откъснала от дейността
и не е знаела какво се случва.
На фона на горното и това оплакване
е неоснователно.
По четвъртото възражение.
Действително
в заключението на вещото лице на л.68 от т.11 е посочено, че е нарушен чл.3
ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Този закон е обнародван,
ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г. т.е. повече от
три години след процесния период. В тази насока вещото лице се коригира но и
посочи, че тази грешка не се отразява на крайния извод защото самите
приходни касови ордери не са направени съгласно изискванията в Закона за
счетоводството – те са отпечатани на компютър, няма подпис на „съставил“ няма
подпис на счетоводител, има сложен един печат на „***“ или на М.А., освен това
приходния касов ордер има две страни – едната квитанция при заплащане се
отрязва и се дава на този, който внася парите, а в документите са целите
приходни касови ордери, както са отпечатани. На тази база може да се направи
извод, че възражението е несъмнено основателно само по себе си. Преди влизане в
сила на Закона за ограничаване плащанията в брой няма нормативни ограничения за
разплащания- има за пренасяне през границата във Валутния закон. Съгласно чл.11
от същия суми над 5000лв се декларират при пренасяне, през граница. Въпреки
това, обаче тази неточност на заключението на в.л. не може да доведе до други
изводи или до основание да не му се дава вяра. Вещото лице обосновано и в двете
заключения/на досъдебното и на съдебното производство/ няма колебание относно
крайния извод, включително и след анализиране на последните отговори от
италианските власти.
Във връзка с горното
възражение е необходимо да се отбележи, че е учудващо доверието между „***“ и „***“/ако се приеме, твърдението на подсъдимата,
че сделките са реални/ да се плащат в брой толкова големи суми и то при
положение, че плащането не става на място при доставяне на стоката.
Декларираната сделка с „***“ е за близо 360 000лв. Още по-учудващо е
липсата на подпис на съставител, главен счетоводител и липса на предоставяне на
отрязък на платеца.
По петото възражение.
Следва
да се има предвид, че в обвинителния акт, включително и в диспозитива изрично и
с точност е посочено в кой документ, за какъв период, каква е потвърдената
неистина и за какъв размер и това до какъв резултат е довело. Изрично са
посочени и използваните документи с невярно съдържание. В този смисъл няма как
да се приеме, че не е ясно в какво се изразява потвърждаването на неистина и
използване на документи с невярно съдържание.
По шестото възражение.
Това възражение не
може да бъде споделено. В случая не е приложим института на погасителната
давност. Петгодишният давностен срок за вземания, произтичащи от непозволено
увреждане, започва да тече от откриване на дееца (арг. от чл. 110 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). При случаите на деликт, който е и данъчно
престъпление, идентификацията на дееца настъпва с привличането му към
наказателна отговорност/арг.чл.219 от НПК/. Претенцията на държавата по
граждански иск срещу субекта на престъплението по чл. 255 от НК,
е различна по правната си природа от претенция, основана на влязъл в сила
ревизионен акт, която има правно основание в административно задължение. Ето
защо в настоящия случай давностният срок за обезщетение на държавата за
вредите, причинени от престъпната дейност на подсъдимата, започва от нейното
привличане като обвиняема за престъпление по чл. 255, ал. 3,
вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и
т.7 във вр. с чл. 26 от НК,
което е станало първоначално на 24.08.2017 г. с постановление на прокурора от
същата дата. Гражданският иск на министъра на финансите е предявен на
28.05.2018 г. и приет за съвместно разглеждане от настоящия съд на 13.06.2018
г. т. е. в рамките на легалния срок по чл. 110 от ЗЗД,
поради което обективираното в него вземане не е погасено по давност. Аргумент Решение № 21 от 25.02.2019 г. на ВКС по н. д.
№ 1111/2018 г., II н. о., НК.
На фона на горното, тъй като
възраженията на подсъдимата и защитата й не опровергават фактическата
обстановка и приложението на закона, така както се предлага от прокурора,
подсъдимата следва да бъде призната за виновна в това, че: През периода 01.03.2007г. – 14.01.2008г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и
представляващ „****със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„***“ №***, ЕИК
*******, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери – ДДС в размер общо на 444 844,12 лева, като:
- потвърдила неистина в справки –
декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и Правилника за приложението му
/чл.124, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС, чл.125, ал.1 от ЗДДС
и чл.116, ал.1 от ППЗДДС;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност
– данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки и данъчна фактура за
неизвършена доставка в страната;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на НАП -
гр.П. – справки-декларации по ЗДДС и отчетни регистри – дневници за продажби и
дневници за покупки, в които отразила данъчни фактури за неизвършени
вътреобщностни доставки и за неизвършена доставка в страната с право на пълен
данъчен кредит, без да са налице такива доставки и
- приспаднала неследващ се
данъчен кредит, както следва:
1. На 16.04.2007г. в гр.П.,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 71881,20 лв., като:
- потвърдила неистина в
справка-декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период
01.03.2007г.–31.03.2007г., като в раздел А, клетка 11 декларирала данъчна
основа на облагаемите доставки в размер на 55 541,57 лева вместо действителния
размер 414 947,57 лева и променила данъчния резултат за периода като в раздел
В, клетка 60 декларирала ДДС за възстановяване в размер на 38 453,92 лева,
вместо да посочи в раздел В, клетка 50 ДДС за внасяне в размер на 33 427,28
лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки:
фактура №***/05.03.2007г., издадена от „*****, за доставка на стойност 171
240,00 лева и данъчна основа 142 700,00 лева, с получател *****и фактура №***/30.03.2007г.,
издадена от ******, за доставка на стойност 260 047,00 лева и данъчна основа
216 706,00 лева с получател ****- ****, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на
НАП-гр.П., а именно: отчетен регистър – дневник за продажби за месец март
2007г., в който включила данъчна фактура с №***/05.03.2007г. за доставка на
стойност 171 240,00 лева и данъчна основа 142 700,00 лева с получател ****–****
и данъчна фактура с №***/30.03.2007г.за доставка на стойност 260 047,00 лева и
данъчна основа 216 706,00 лева с получател ****– ****, без да има извършени
такива доставки.
2. На 12.07.2007г. в гр.П.,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери- 109 330,83 лева, като:
- потвърдила неистина в
справка-декларация по ЗДДС с вх.№***, за данъчен период 01.06.2007 –
30.06.2007г., като в раздел А, клетка 11 декларирала данъчна основа на
облагаемите доставки в размер на 31 239,20 лв вместо действителния размер 577
893,34 лева и променила данъчния резултат за периода като в раздел В, клетка 60
декларирала ДДС за възстановяване в размер на 100 601,08 лева, вместо да посочи
в раздел В, клетка 50 ДДС за внасяне в размер на 8729,75 лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни
доставки:фактура №***/28.06.2007г., издадена от *****за доставка на стойност
227 123,09лв. и данъчна основа 189 269,24лв. с получател ******-****; фактура №***/29.06.2007г., издадена от ******,
за доставка на стойност 220 169,35 лева и данъчна основа 183 474,46 лева с
получател ******-**** и фактура №***/29.06.2007г., издадена от ******, за
доставка на стойност 208 692,53 лева и данъчна основа 173 910,44 лева с
получател ******-****, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на
НАП-гр.П. – отчетен регистър – дневник за продажби за месец юни 2007г., в който
включила данъчна фактура №***/28.06.2007г., издадена от *****за доставка на
стойност 227 123,09 лв и данъчна основа 189 269,24 лв. с получател ******-****;
данъчна фактура №***/29.06.2007г., издадена от *****, за доставка на стойност
220 169,35 лева и данъчна основа 183 474,46 лева с получател ****** – **** и
фактура №***/29.06.2007г., издадена от ****** за доставка на стойност 208
692,53 лева и данъчна основа 173 910,44 лева с получател ******-****, без да
има извършени такива доставки.
3. На 14.09.2007г. в гр.П.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 43839,10 лева,
като:
- потвърдила неистина в справка
декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период 01.08.2007г. – 31.08.2007г.,
като в раздел А, клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в
размер на 155830,58 лева вместо действителния размер 351506,08 лева и променила
данъчния резултат за периода, като в клетка 20 начислила ДДС на продажбите в
размер на 31166,13 лева, вместо действителния размер 70301,23 лева, в раздел Б,
клетка 31 декларирала данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 132916,05 лева вместо действителния размер 109396,05 лева и
променила данъчния резултат за периода като в раздел Б клетка 40 декларирала
общ данъчен кредит за приспадане в размер на 26583,19 лева вместо действителния
размер 21879,19 лева и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на
4704,00 лева и променила данъчния резултат за периода като в раздел В клетка 50
декларирала ДДС за внасяне в размер на 4582,94 лева вместо действителния размер
48422,04 лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно, следните данъчни фактури за неизвършена вътреобщностна доставка №***/20.08.2007г.
издадена от „******за доставка на стойност 234810,60 лева и данъчна основа 195675,50
лева с получател ****** – **** и данъчна фактура №***/20.08.2007г. за
неизвършена покупка, издадена от *******“ ЕООД за доставка на стойност 28224,00
лева и данъчна основа 23520,00 лева с получател „*******с право на пълен
данъчен кредит, без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на
НАП-гр.П., а именно: отчетен регистър – дневник за продажби за м.август 2007г.,
в който включила данъчна фактура №***/20.08.2007г. издадена от „******за
доставка на стойност 234810,60 лева и данъчна основа 195675,50 лева с получател
****** – ****, без да е налице вътреобщностна доставка и отчетен регистър –
дневник за покупки за м.август 2007г., в който включила данъчна фактура №***/20.08.2007г.
за неизвършена покупка издадена от *******“ ЕООД за доставка на стойност
28224,00 лева и данъчна основа 23520,00 лева с получател „*******с право на
пълен данъчен кредит, без да е налице такава доставка,
- приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 4704,00 лева.
4. На 14.12.2007г. в гр.П.
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 61675,60 лева,
като:
- потвърдила неистина в справка
декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период 01.11.2007г.–30.11.2007г. като в
раздел А клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в размер
на 16577,08 лева вместо действителния размер 324955,05 лева и променила данъчния
резултат за периода, като в раздел В клетка 60 декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 57985,89 лева, вместо да посочи в раздел В клетка 50
ДДС за внасяне в размер на 3689,71 лева;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки:
данъчна фактура №***/24.11.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
197422,77 лева и данъчна основа 164518,97 лева с получател ****** – **** и
данъчна фактура №***/30.11.2007г. издадена от „*******за доставка на
стойност172630,80 лева и данъчна основа 143859,00 лева с получател ****** – ****,
без да има извършени такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган на приходите – ТД на НАП-П.,
а именно: отчетен регистър – дневник за продажби за м.ноември 2007г., в който
включила данъчни фактури №***/24.11.2007г. издадена от „*******за доставка на
стойност 197422,77 лева и данъчна основа 164518,97 лева с получател ****** – ****
и данъчна фактура №***/30.11.2007г. издадена от „*******за доставка на
стойност172630,80 лева и данъчна основа 143859,00 лева с получател ******-****,
без да има извършени такива доставки.
5. На 14.01.2008г. в гр.П.,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери – ДДС в размер на 158117,39 лева, като:
- потвърдила неистина в справка
декларация по ЗДДС с вх.№*** за данъчен период 01.12.2007г. – 31.12.2007г. като
в раздел А клетка 11 декларирала данъчна основа на облагаемите доставки в размер
на 22123,01 лева вместо действителния размер 812709,98 лева и променила
данъчния резултат за периода, като в раздел В клетка 60 декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 154936,41 лева вместо да посочи в раздел В клетка 50
ДДС за внасяне в размер на 3180,98 лева ;
- използвала документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност,
а именно следните данъчни фактури за неизвършени вътреобщностни доставки:
данъчна фактура №***/12.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
445511,56 лева и данъчна основа 371259,63 лева с получател ****** – ****;
данъчна фактура №***/11.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
382676,90 лева и данъчна основа 318897,42 лева с получател *******и данъчна
фактура №***/21.12.2007г. издадена от ********за доставка на стойност 120515,90
лева и данъчна основа 100429,92 лева с получател *********, без да има извършени
такива доставки;
- използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред орган по приходите ТД на НАП-гр.П.
– отчетен регистър – дневник за продажби за м.декември 2007г., в който включила
данъчна фактура №***/12.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
445511,56 лева и данъчна основа 371259,63 лева с получател ****** – ****;
данъчна фактура №***/11.12.2007г. издадена от „*******за доставка на стойност
382676,90 лева и данъчна основа 318897,42 лева с получател *******и данъчна
фактура №***/21.12.2007г. издадена от ********за доставка на стойност 120515,90
лева и данъчна основа 100429,92 лева с получател *********, без да има
извършени такива доставки, поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. с ал.1,
т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК да и бъде определено съответно
наказание.
Предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
отчетени доброто процесуално поведение, чистото съдебно минало на подсъдимата и
особено съществено изминалия дълъг период от периода на деянието-почти 12
години. От друга страна като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете съществения размер на укритите данъци, значително надвишаващ минимално
необходимото за квалификацията на деянието като такова с „особено големи
размери“ по смисъла на чл.93 т.14 от НК. Именно и това е отегчаващото вината
обстоятелство, което изключва възможността за прилагане на чл.55 от НК. В този
смисъл следва да се определи минимално предвиденото в закона наказание – три
години лишаване от свобода. Това наказание би следвало по принцип да се изтърпи реално при изключително големия размер
на укритите данъци. С оглед, обаче на изминалия съществен период, съизмерим с
погасителната давност за деянието, поправителния ефект би се постигнал и с
определяне на максималния изпитателен срок от пет години. Все пак така
определения изпитателен срок от пет години ще изтече евентуално след изтичане
на абсолютната давност за престъплението. В този смисъл следва на основание
чл.66 от НК да се отложи изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимата Л.И.Б. три години лишаване от свобода с пет години
изпитателен срок.
Второто предвидено наказание
конфискация е кумулативно. Видно е от справката от Агенцията по вписванията, че
подсъдимата притежава поземлен имот, нива с площ от 26,133 дка 3 категория в
м.*** имот №***, находящ се в землището на ***. Предвид установеното имущество на подсъдимата
следва да се постанови на основание чл. 255, ал.3, във вр.
с чл. 57, ал.2, във вр.
с чл. 37, ал.1, т.3, във вр.
с чл.
44, ал. 1 от НК конфискация на част от имуществото на подсъдимата Л.И.Б., а
именно- поземлен имот, нива с площ от 26,133 дка 3 категория в м.*** имот №***,
находящ се в землището на ***, община Червен бряг.
По гражданския иск.
С оглед изхода на делото в
наказателната част гражданския иск се явява основателен. Относно направеното
възражение за давност бяха изложени мотиви по-горе по повод шестото възражение
на подсъдимата. В този смисъл следва на основание чл.45 от ЗЗД да бъде осъдена Л.И.Б.
да заплати на Министерство на финансите на Република България обезщетение за причинени
имуществени вреди на държавата в размер на 444 844,12 лева ведно със законната лихва от 14.01.2008г. до
окончателното изплащане.
Държавна такса по чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за граждански иск
по наказателно дело е в размер 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от
50 лв. В този смисъл подсъдимата Л.И.Б. следва да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 17793,77лв., представляващи 4% върху
размера на уважената претенция.
При този
изход на делото следва на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Л.И.Б. да бъде
осъдена да заплати разноски в полза на ОД на МВР –П. в размер на 1128,46лв и в полза
на Окръжен съд П. – 511,60лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: