Присъда по дело №12910/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 99
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110212910
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 99
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
и прокурора М. Люб. Ат.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Наказателно дело от
общ характер № 20211110212910 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. ЛЮБ. Б. Д. с ЕГН **********, роден на ..., с данни за гражданство -
българско, с данни за образование - средно-специално, лишен от свобода в Затвора - Ловеч,
с адрес за призоваване извън местата за лишаване от свобода, посочен от подсъдимия - ..., с
данни за семейно положение - неженен с фактическо съжителство, осъждан, за ВИНОВЕН в
това, че на 13.12.2019 г. в гр. Казанлък, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Л.С.Ч. че отдава вила под наем, находяща се в село Старо село, обл. Перник,
която разполага с легла за 16 човека и ще предостави вилата под наем за три денонощия по
време на новогодишните празници на Ч., Н. и техните приятели за паричната сума от 900
лева и с това в гр. София, ж. к. „Студентски град“, бул. “Стефан Младенов“ № 50,
супермаркет „Диес“, причинил на Н. имотна вреда в размер на 450 лева - паричната сума,
преведена на Д. чрез „Изипей“, представляваща уговореното капаро за резервация на вилата,
като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК, поради което му налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред СГС в петнадесетдневен срок от датата на
обявяването й.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ 09.05.2022 г.
ПО НОХД № 20211110212910 (12910/2021 г.)
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура
обвинителен акт срещу подс. ЛЮБ. Б. Д., със снета по делото самоличност, за това, че на
13.12.2019 г., в гр. К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Л.С.Ч. че отдава вила под наем, находяща се в село С., обл. П., която разполага с легла за 16
човека и ще предостави вилата под наем за три денонощия по време на новогодишните
празници на Ч., Н. и техните приятели за паричната сума от 900 лева и с това в гр. София,
***причинил на Н. имотна вреда в размер на 450 лева - паричната сума, преведена на Д.
чрез „Изипей“, представляваща уговореното капаро за резервация на вилата, като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Настоящото
дело е разгледано съобразно чл. 373, ал. 2 вр. чл. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
По делото се установява следната имаща значение за произнасянето на съда фактическа
обстановка:
През месец декември 2019 г. св. Л. С. Ч. и св. Н. искали да наемат къща за гости, където със
свои приятели да празнуват новогодишните празници. В социалната интернет-мрежа
«Фейсбук» попаднали на група «Вили под наем за Нова година 2020». В тази група св. Ч.,
който живеел в гр. К., пуснал запитване за свободна къща за гости за новогодишните
празници. Това запитване попаднало на вниманието на подс. ЛЮБ. Б. Д., който решил да
възбуди заблуждение у лицата, търсещи да наемат къща за гости, че отдава вила под наем,
находяща се в село С., обл. П. и да набави за себе си имотна облага, като поиска капаро за
резервация на вилата. В действителност подс. Д. не отдавал такава вила под наем в
посоченото населено място. Така на 13.12.2019 г. се случило следното:
Със св. Л.С.Ч. който се намирал в гр. К., се свързал по «Фейсбук» подсъдимият и успял да
го заблуди (в съответния смисъл), като му написал, че отдава вила под наем, находяща се в
село Старо село, обл. Перник, която разполага с легла за 16 човека и ще предостави вилата
под наем за три денонощия по време на новогодишните празници на Ч., П. и техните
приятели за паричната сума от 900 лева. Подс. Л.Д. изпратил и снимки на посочената вила и
изискал до няколко часа да му бъде изпратено капаро за резервация на вилата в размер на
50% от посочената сума, а именно паричната сума в размер на 450 лева, като заявил, че има
много запитвания за нея. Уговорили се останалата парична сума от 450 лева наемателите да
заплатят след престоя си във вилата. Освен че си писали във „Фейсбук“, св. Ч. и подс. Д.
разговаряли във връзка с предложената оферта и по телефона. Свидетелите Ч. и П.обсъдили
офертата и решили да резервират вилата, като във връзка с изпращане на уговореното
капаро от 450 лева Л.Д. им съобщил трите си имена и ЕГН. Така – с цел наемане на вилата -
в гр. София, ***, Николай Пенев направил чрез „Изипей“ в полза на подс. Д. паричен
превод на сумата от 450 лева, представляваща уговореното капаро за резервация на вилата.
Посочената парична сума от 450 лева представлявала лични парични средства на св. П..
След това П. изпратил на Д. снимка на платежното нареждане за сумата, на която е
наредител. Л.Д. получил паричната сума срещу представяне на документ за самоличност на
каса на „Изипей“ АД, находяща се на адрес гр. С.***.
Доколкото в действителност такава предлагана от подсъдимото лице къща под наем нямало,
то срещу вече заплатената сума пострадалият П., св. Ч. и техните приятели нямало какво да
получат. По-късно (в друг ден), след като свидетелите Ч. и Пенев разбрали, че такава
предлагана за отдаване под наем от Д. къща нямало, Лальо Ч. успял да се свърже по
телефона с подсъдимия, като последният заявил, че съжалява за случая и ще върне парите,
дадени като капаро за резервация на вилата. След този разговор, обаче, св. Ч. не могъл
повече да се свърже по телефона с подс. Д., тъй като телефонът на последният бил
1
изключен; не могъл да осъществи връзка с него и по електронен път. Л.Д. не върнал
преведената му парична сума от 450 лева и се укрил.
Подсъдимият е роден през 1990 г. и към процесната дата 13.12.2019 г. срещу него били
постановени осъдителни съдебни актове, като следва: одобрено на 22.07.2013 г.
споразумение, с което на Д. се налагало наказание пробация със срок на съответните
пробационни мерки 7 месеца за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК; одобрено
на 28.06.2019 г. споразумение, с което на подсъдимия по настоящото дело било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години с отлагане по чл. 66 от НК при определен
4-годишен изпитателен срок за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено в периода от началото на месец октомври 2018 г. до 08.11.2019 г. Отделно, с още
няколко влезли в сила след 13.12.2019 г. съдебни актове подс. Д. е осъждан и за други
конкретни престъпления от общ характер, представляващи измама (различни състави на
това престъпление по НК), в това число за извършено след 28.06.2019 г. престъпление на
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, във връзка с което на основание чл. 68 от НК било
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода съгласно одобреното на
28.06.2019 г. споразумение (виж по-горе!). Липсват нотификации за осъждания на
подсъдимото лице в други страни членки на ЕС.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
самопризнанието на подсъдимото лице по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го
доказателствени материали, събрани на ДП (виж чл. 373, ал. 3 от НПК!), а именно -
показанията на разпитаните свидетели и получените по реда на чл. 159 от НПК книжа;
приетите като доказателства с нарочно определение в съдебно заседание книжа.
Относно правото:
Съобразявайки установената фактическа обстановка, както и чл. 303 от НПК, а също и чл.
305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в това, че на 13.12.2019 г. в гр. К., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Л.С.Ч. че отдава вила под наем, находяща се в село С., обл. П.,
която разполага с легла за 16 човека и ще предостави вилата под наем за три денонощия по
време на новогодишните празници на Ч., Н. и техните приятели за паричната сума от 900
лева и с това в гр. С.***, причинил на Н. имотна вреда в размер на 450 лева - паричната
сума, преведена на Д. чрез „Изипей“, представляваща уговореното капаро за резервация на
вилата, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 209, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК. Съдът изначално не може да влоши положението на подсъдимия, като го
признае за виновен (без съответното изменение на обвинението, каквото в случая липсва) по
по-тежко наказуем състав на престъпление, а не по този за маловажен случай на измама
съгласно чл. 209, ал. 3 от НК (аргумент от чл. 287, ал. 1 от НПК). Престъплението е
довършено там, където е настъпил инкриминираният резултат – имотната вреда (т. е. на
13.12.2019 г. в гр. София, макар въвеждането в заблуждение да е осъществено в гр. К.,
където се е намирал по това време св. Ч., до чието съзнание е сведена съответната
недостоверна информация). От субективна страна деянието е извършено виновно, при
условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
(съзнавал е, че предизвиква съответната заблуда и е искал точно това, съзнавайки, че в
резултат на създадената неправилна представа ще бъде извършено плащането на капаро в
негова /на Д./ полза и така ще получи имотна облага, целейки точно това, съзнавайки
респективно и това, че по този начин неминуемо ще причини и имотна вреда на лицето,
което ще му преведе сумата /защото срещу нейния превод няма да бъде получена
съответната престация/), в това число като е била налице специалната цел, визирана в чл.
209, ал. 1 от НК (набавяне на имотна облага за дееца).
Основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК не са налице с оглед предходната съдимост на дееца към
2
13.12.2019 г. (във връзка с осъждането по споразумението, одобрено на 28.06.2019 г., по
отношение на което при всяко положение към процесната по настоящото дело дата не е
настъпила реабилитация съгласно съответната уредба по НК; съобрази и уредбата по ал. 1
на чл. 78а от НК!), както и доколкото приложимо се явява ограничението по чл. 78а, ал. 7 от
НК касателно хипотезите на множество престъпления (съвкупността от престъпления,
визирана в чл. 23, ал. 1 от НК, е типичен пример за множество престъпления по смисъла на
НК; уредбата по чл. 78а от НК не съдържа и ограничение, подобно на това по чл. 26, ал. 6 от
НК относно невключените в обвинителния акт престъпни деяния, като коментираното тук
правило по чл. 26, ал. 6 от НК се явява установено от законодателя изключение /своеобразен
компромис/ с оглед улесняване на правораздавателната дейност, а не принцип).
По реда на чл. 54 от НК като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете предходната
съдимост (на подс. Д.) за измама (в изпитателния срок по това осъждане е извършено
процесното престъпление и то относително скоро след влизане в сила на съответния
визиран тук предходен осъдителен съдебен акт), а като смекчаващо (макар и с
изключително малко значение) изразеното в телефонния разговор със св. Ч. от страна на
подсъдимия съжаление (виж по-горе!). От гледна точка на размера на причинената имотна
вреда деянието не съдържа особености с оглед обичайното за състава по чл. 209, ал. 3 от НК.
Самопризнанието също следва да бъде взето предвид като смекчаващо обстоятелство,
имайки предвид и това, че тълкувателната практика на ВКС по въпроса (за значението на
самопризнанието по глава 27 от НПК като смекчаващо обстоятелство) се отнася до
нормативна уреда, която междувременно е претърпяла съществена промяна (понастоящем
съдът не следва при прилагане на съответната диференцирана процедура по НПК
задължително да определя наказанието при условията на чл. 55 от НК) и в случая съдът,
изхождайки от санкционната част на разпоредбата на чл. 209, ал. 3 от НК, следва първо да
извърши преценка на това кое от двете алтернативно предвидени наказания (лишаване от
свобода или пробация) да наложи (т. е. по-лекото или по-тежкото), респективно следва ли да
приложи чл. 55 от НК, а намаляването с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК се отнася само до
хипотезите, в които се налага наказание лишаване от свобода, т. е. коментираното
самопризнание има значение като смекчаващо обстоятелство само дотолкова, доколкото е
необходимо за преценката на това какво като вид наказание измежду визираните преди
малко две алтернативи по чл. 209, ал. 3 от НК следва да се наложи, респективно дали да се
приложи редът за индивидуализация на наказанието по чл. 55 от НК. Така, отчитайки
значението на конкретните коментирани обстоятелства по чл. 54 от НК, уредбата по чл. 35
от НК и целите по чл. 36 от НК, съдът на първо място намира, че определено не е налице
хипотеза, при която и най-лекото предвидено в закона наказание (с оглед наличие на
многобройни или поне едно изключително смекчаващи обстоятелства) да се окаже
несъразмерно тежко, а на следващо място намира, че следва да се наложи по-тежкото от
двете алтернативно предвидени в чл. 209, ал. 3 от НК наказания, т. е. лишаване от свобода,
чийто размер (срок), обаче, следва да бъде индивидуализиран като минималният такъв
съгласно чл. 39, ал. 1 от НК (и който не може да бъде допълнително намаляван по реда на
чл. 58а, ал. 1 от НК - с оглед задължителната тълкувателна практика на ВКС по въпроса), а
именно лишаване от свобода за срок от 3 месеца. Предходната съдимост при всяко
положение препятства отлагането по реда на чл. 66 от НК (съобрази ал. 1 на посочения
член!).
Съобразно уредбата по чл. 57 от ЗИНЗС (съобрази ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и изложеното
по-горе касателно съдимостта на дееца – конкретно с оглед осъждането по споразумението
от 28.06.2019 г., осъждането на лишаване от свобода за срок от 8 месеца след това и
постановеното привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода съобразно чл. 68
от НК, с уточнението, че визираните данни за съдимост, съпоставени и с извършването на
процесното престъпление като факт, определено не водят до извод за наличие на хипотеза
по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС!) следва да се определи първоначален строг режим на изтърпяване
3
на наказанието по настоящата присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/:

4
Съобщи за изтекли лични данни