М О Т И В И
към Присъда № 171 от 14.11.2019 год. по НОХД № 1262/2019 год. на СлРС
изготвени на 25.11.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.А.И. за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Преди
започване на разпоредителното заседание от повереник на пострадалата Е.В.К. е постъпила
молба за конституиране като частен обвинител и в с.з. същата е конституирана
като частен обвинител по делото. Частният обвинител се представлява от
повереник, който пледира на подс. И. да бъде наложено предвиденото наказание в
гл. 27 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, подсъдимият да бъде признат
за виновен и на основание чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1500,00 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест
месеца. Пледира веществените доказателства – автомобили да бъдат върнати на
собствениците им.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият А.А.И. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
Х. *** – упълномощен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 78а от НК, като определи административно наказание „Глоба”
в размер на хиляда лева и да не бъде налагано наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” или алтернативно – то да бъде в размер на три месеца. Пледира
веществените доказателства да бъдат върнати на собствениците им.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.А.И. е с основно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият
А.А.И. притежавал СУМПС категории „В” и „АМ” от 2007 год.
На
17.05.2019 год. около 23,00 часа подс. И., управлявайки лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № *****, след като напуснал автомагистрала „Тракия“, се движел в
посока с. Крушаре, общ. Сливен. С него в автомобила пътували жената, с която
живее на съпружески начала - свид. Д., и нейната сестра - свид. К.. Свид. Д.
пътувала на предна дясна седалка до водача, а свид. К. пътувала на задната
седалка в автомобила.
На
км. 134,5, по гл.път II-53, подс. И. решил да предприеме изпреварване в зона на
забрана за това, указана с пътна маркировка, на движещ се пред него ТИР. Със
скорост около 109 км/ч
лекият автомобил „Опел Астра“ се изравнил с кабината на водача на движещия се
пред него товарен автомобил и тогава видял, че в насрещното пътно платно се
движи друг лек автомобил. Преценявайки, че няма да успее да изпревари товарния
автомобил за да навлезе в собственото си платно за движение, и за да избегне
удар с насрещно движещия се лек автомобил, подс. И. свил леко наляво.
В
същото време, в насрещното платно се движел лек автомобил „Тойота“ с рег. № *****,
с водач - свид. Х.. Водачът на лекия автомобил „Тойота“ с рег. № ***** - свид. Х.,
забелязал движещия се насреща, в неговото платно, лек автомобил, когато
разстоянието между двата автомобила било 111 м. (според заключението на автотехническата
експертиза) и нямал техническа възможност да избегне удара.
Настъпил
сблъсък между двата автомобила - лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** и
лекия автомобил „Тойота“ с рег. № *****, при който лекият автомобил „Опел
Астра“ навлязъл в банкета, а лекият автомобил „Тойота“ с рег. № ***** останал
на пътното платно.
На
място пристигнали служители на Сектор „ПП” при ОД на МВР - Сливен и екипи на
спешна помощ при МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ гр. Сливен.
След
преглед в спешно отделение, подс. И. и свид. Д. били освободени, без
наранявания.
Пострадала
от ПТП-то била свид. К..
Видно
от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, в следствие на
ПТП-то, на свид. К. са причинени 5 (пет) средни телесни повреди, изразяващи се
съответно в: „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, изразяващо
се в тежка съчетана травма със засягане на главата, гърдите, корема, горните и
долни крайници; „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
изразяващо се в тежка черепно-мозъчна травма; „Трайно затрудняване движенията
на десен горен крайник“, изразяващо се в многофрагментното счупване на
раменната кост на дясната ръка; „Трайно затрудняване движенията на десен горен
крайник“, изразяващо се в счупване тялото на лъчевата кост на дясната ръка и
„Трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник“.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза, техническите
причини, довели до възникване на ПТП са: предприетата технически неправилна
маневра изпреварване от водача на лек автомобил „Опел Астра“, при наличие на
насрещно движещ се автомобил, навлизането на лекия автомобил „Опел Астра“ в
насрещната за водача пътна лента за движение при наличие на забрана за това,
указано с пътна маркировка и управление на лек автомобил „Опел Астра“ със
скорост, по-голяма от максимално допустимата. От заключението на вещото лице се
установява още, че подс. И. е управлявал автомобила си преди ПТП-то със скорост
около 109 км/ч,
при ограничение от 90 км/ч
за ППС от категория „В“ извън населено място.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-автотехническа експертиза, тъй като няма основания да се
съмнява в компетентността и безпристрастността им.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият А.А.И. е осъществил състава
на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
тъй като на 17.05.2019 год., по главен път II-53, км.134,5, землище на с.
Крушаре, общ. Сливен в посока гр. Ямбол, при управление на МПС - лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: Чл.16. (1) „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; Чл.21. (1)
(Изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002
г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр.54 от 2010 г., изм. и доп. - ДВ.
бр.47 от 2012 г.)
„При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h: за ППС от кат.„В“, 90 километра в час,
извън населено място“; Чл.42. (2) „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея; 3. да се убеди, че
като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време“ и Чл.63. (2) от Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата: „Надлъжната пътна маркировка
има следните изображения, наименования и значения: т.5. „Двойна смесена линия“ - М5. Пресичането й е разрешено само от
страната на прекъснатата линия. Това не забранява на тези, които са започнали
изпреварване, да се завърнат в пътната лента, съответстваща на посоката им на
движение.“ и по непредпазливост причинил 5 (пет) средни телесни повреди на Е.В.К.
***, изразяващи се в: 1. „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
изразяващо се в тежка съчетана травма със засягане на главата, гърдите, корема,
горните и долни крайници; 2. „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота“, изразяващо се в тежка черепно-мозъчна травма; 3. „Трайно затрудняване
движенията на десен горен крайник“, изразяващо се в многофрагментно счупване на
раменната кост на дясната ръка; 4. „Трайно затрудняване движенията на десен
горен крайник“, изразяващо се в счупване тялото на лъчевата кост на дясната
ръка и 5. „Трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник“.
Деянието си подсъдимият е
извършил по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини и условия за извършване на престъплението са: подценяване на
правилата за движение по пътищата, несъобразяване на скоростта за движение и
несъобразяване с надлъжната пътна маркировка.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични, липсата на образувани
наказателни производства и оказаното съдействие на досъдебното производство.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия и целите на генералната и специалната превенция и стигна до извода,
че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК. За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1
от НК съдът счита, че са налице условията за прилагане на чл. 78А от НК, тъй
като подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, не е
осъждан за престъпления от общ характер и предвиденото наказание за това
престъпление е „Лишаване от свобода” до три години или „Пробация”. В настоящия
случай с деянието са били причинени и имуществени вреди, но съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 год. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на
ВКС, за да се приложат диференцираните процедури по гл. 28 и гл. 29 от НПК,
следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени
вреди от престъпление по чл. 343 от НК. В настоящия случай имуществените вреди
са несъставомерни, същите не са били установени по размер в хода на ДП и във
внесения обвинителен акт същите не са посочени. Ето защо съгласно посоченото
тълкувателно решение няма пречка за приложението на разпоредбата на чл.78А от НК.
С
оглед гореизложеното за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,
предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съдът освободи подс. А.А.И. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00
лева (хиляда лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Сливен.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съдът
на основание чл. 343Г от НК лиши подсъдимия И. от право да управлява МПС за
срок от три месеца.
Вещественото
доказателство по делото, а именно: лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****,
оставен на отговорно пазене в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Сливен, следва да се
върне на собственика Б.А.М.от гр. Сливен, след влизане на присъдата в сила.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият А.А.И.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер
на 842,20 лева (осемстотин четиридесет и два лева и двадесет стотинки) в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: