№ 11085
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно гражданско
дело № 20241110149737 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 29794/28.01.2025 г. подадена от длъжника
П. Е. К. за изменение на постановеното по делото Определение №
50791/13.12.2019 г. в частта за разноските.
Молителят П. Е. К. счита, че съдът не се е произнесъл по направеното
във възражението по чл. 414 ГПК искане за присъждане на разноски. Моли
съда в полза на процесуалния представител да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство за безплатна адвокатска помощ в размер на 450,00
лева, евентуално в размер на 200,00 лева.
В срока за отговор насрещната страна Агенция за контрол на
просрочени задължения АД оспорва молбата. Счита, че ако молбата бъде
уважена, следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. В т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното
производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по
искането за разноски.
Предвид направеното от длъжника искане и императивните законови
разпоредби, настоящият състав счита подадената молба по чл. 248 ГПК за
процесуално допустима – подадена от активно легитимирана страна чрез
надлежно упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на
обжалване акт в едноседмичния срок за обжалване. Молбата е за допълване на
определението в частта за разноските, поради липса на произнасяне в тази
насока и съдът счита, че не е необходимо да е бил представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
1
Искането за присъждане на разноски се прави от най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед
специфичния характер на заповедното производство, искането следва да е
обективирано в заявлението за кредитора или в подаденото възражение за
длъжника, в който срок следва да бъдат представени и доказателства за
извършването на разноските.
В настоящия случай от процесуалния представител на длъжника е
подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение вх. № 321920/11.10.2024 г. срещу
издадената по делото заповед за изпълнение с приложено пълномощно,
договор за правна защита и съдействие и направено искане за присъждане на
разноски за безплатна адвокатска помощ в заповедното производство. Поради
изложеното съдът счита, че искането за присъждане на разноски е направено
от длъжника в срок.
Доколкото издадената по делото заповед за изпълнение е била
обезсилена поради постъпило възражение и непредявяване на установителен
иск в срок, в пола на процесуалния представител следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, предвид своевременно
направеното искане в тази насока.
Законът не изисква мотивираност на възражението, но дори и същото да
е било мотивирано, правните последици, които настъпват и при липса на
мотивиране на същото са едни и същи. Необходимо е да се има предвид, че
защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез
подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и
възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска
защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина
сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да
бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес,
който съгласно трайната практика на съдилищата има значение единствено
при определяне на разноските, сторени от заявителя. Следва да се отчете и
фактът, че други процесуални действия не са извършвани от адвоката на
длъжника.
Подаването на възражение в заповедното производство се извършва в
съответна бланка утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за
извършените от адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно възнаграждения
за изготвяне на за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби, определено от съда в размер
на 50,00 лева.
Посочената сума е опредЕ. от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа съобразно правната и фактическа
сложност на делото и извършените процесуални действия. Доколкото
2
разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда
възможност за адвокатите да оказват безплатна правна помощ и правна
помощ при заплащане на възнаграждения под определените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. размери на материално затруднени лица; лица, които имат право
на издръжка; близки и роднини, както и на юристи, то и по аргумент на по-
силното основание и съдът може да им определи възнаграждение под
посочените размери. Още повече - съгласно практиката на СЕС, обективирана
в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-
427/16 и С-428/16 и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C‑438/22, съдът не е обвързан от определения размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
Поради изложеното, подадената молба по чл. 248 ГПК се явява частично
основателна.
Не съществува процесуална норма, по силата на която съдът да задължи
процесуалния представител да посочи способ/начин за плащане, която да е
скрепена с каквато и да е санкция при неизпълнение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба вх. № 29794/28.01.2025
г., подадена от длъжника П. Е. К. Определение № 50791/13.12.2024 г.,
постановено по настоящото ч.гр.д. № 49737/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
77 състав в частта за разноските КАТО ГО ДОПЪЛВА, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Панайот Волов № 29 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н. И. И., ЕГН
********** с адрес гр. София, ул. „Гургулят” № 31, ет. 1 на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 50,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3