№ 237
гр. Р., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20254520200580 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-2500168/17.03.2025г., издадено от
Директор на Д„ИТ”-Р., против „ЛАЙТДАШ“ЕООД с ЕИК *********, за
нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекс на
труда /КТ/, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000
лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.3 от КТ.
Срещу постановлението е подадена жалба от „ЛАЙТДАШ“ЕООД, чрез
представляващия го К.М.Х.. Жалбата е подадена в законоустановения срок и в
нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен
представител адв.М.Б. – АК-Р., която поддържа жалбата и представя писмени
доказателства в тази насока. Моли съдът да допусне до разбит св.К.С. при
режим на довеждане, както и да присъди на жалбоподателя направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат упълномощен
представител, който поддържа НП и моли съда да присъди разноски на АНО
за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Р. са редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 29.01.2025г. била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места на „ЛАЙТДАШ“ЕООД с ЕИК *********, с
обект на контрол шивашки цех, находящ се в гр.Р., ул.“Плиска“№52. По време
на проверката контролните органи констатирали, че няколко лица, едно от
които К.И.С., с ЕГН-**********, напускали от заден вход работните
помещения на горепосочения шивашки цех. След като ги пресрещнали пред
входа служители от Д“ИТ“-Р. /един от които св.Г.С./ наредили на излизащите
1
от цеха лица да влязат обратно в производствената сграда. Била извършена
адм. проверка на ю.л.-жалбоподател, като същевременно на св. К.И.С. била
предоставена декларация с правно основание чл.399 от КТ, в която С.
посочил, че на предната дата 28.01-2025г. не е престирал в труд в
предприятието, а на 29.01.2025г. бил полагал труд като „спомагателни
шивашки дейности“ /според обстоятелствената част на АУАН и НП/, с работно
време от 08,30ч. – 17,00ч. и неуговорено трудово възнаграждение. В
декларацията св.С. посочил също, че не желае да сключи трудов договор. По
време на извършване на проверката св.Г.С.а издала постановление за
обявяване на съществуването на трудово правоотношение, в което предписала
работодателя да предложи на работника /св.К.С./ сключване на писмен трудов
договор. Предвид горните обстоятелства и след покана на ю.л.-жалбоподател,
св.Г.С. съставила против ю.л.– жалбоподател АУАН 18-2500168/14.02.2025г., а
впоследствие въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Допуснато е съществено нарушение на чл.52, ал.4 и чл.6 от ЗАНН,
водещо до извод, че нарушението не е доказано по несъмнен и безспорен
начин да е извършено от ю.л.-жалбоподател.
В чл.52, ал.4 от ЗАНН се посочва, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая, издателят на НП е дал вяра едностранно на
приложената по делото Декларация, попълнена от св.С., който обаче в с.з. дава
показания относно това, че преди адм. проверка не е престирал какъвто и да е
труд, не е бил облечен с работно облекло, а той и другите лица са изчаквали
представляващия ю.л.-жалбоподател за да обсъдят евентуално бъдещо
сключване на трудови договори и на каква длъжност. Тези гласни показания
на св.С. се потвърждават и от текстово заявеното от него в процесната
декларация, че по време на адм. проверка същият не е престирал труд в
шивашкия цех, към него момент не е желаел да сключи трудов договор с ю.л.-
жалбоподател /според декларацията това е ю.л.“Елена Фешън“, а не ю.л.-
жалбоподател/, нямал е уговорено трудово възнаграждение, като е от значение
за решаване на правния спор е и това, че според показанията на този свидетел
пред съда, т.к. същият се е затруднявал да попълни процесната декларация, му
„било помогнато чрез диктуване от св.Г.С.“, какво да напише в нея.
Подписването впоследствие от св.К.С. на трудов договор
№28/06.02.2025г. по програма/проект „Младежка заетост+“ било за заемана от
него длъжност „Крояч, текстил“ /а не „спомагателни шивашки дейности“/ и с
правно основание чл.68, ал.1,т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ – за срок от 9
2
месеца, от които изпитателен срок от 6 месеца, е станало по други обективни
причини /актуализиране на КИД за ю.л.-жалбоподател, кандидат по проект
„Младежка заетост+“/, както и последващо съгласие на св.К.С. да сключи с
ю.л.-жалбоподател трудов договор, а не поради издаденото на 29.01.2025г.
постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение, в
което св.Г.С. предписала работодателя да предложи на работника /св.К.С./
сключване на писмен трудов договор.
Недоказването от страна на АНО по безспорен начина на
обстоятелството имал ли е качеството на работник св.К.С. в ю.л.-
жалбоподател на 29.01.2025г. /респективно полагал ли е труд по смисъла на
чл.1, ал.2 от КТ/ води до незаконосъобразност на обжалваното НП, издадено
при съществени нарушения на чл.52, ал.4 и чл.6 от ЗАНН, т.к. тежестта на
доказване на нарушението в адм. производство е възложена изключително в
тежест на АНО, а не на лицето – жалбоподател.
Предвид изхода на делото Съдът намира, че следва да уважи изцяло
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за размера на адвокатските
възнаграждения, т.к. в представения по делото договор за правна защита и
съдействие се посочва заплатена от жалбоподателя сума в размер на 400 лв.,
която от една страна е под посочения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. размер, а от друга страна е по – ниска сума и от посочения в чл.18,
ал.4, от Наредба №1 от 9.07.2004г. размер.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2500168/17.03.2025г.,
издадено от Директор на Д„ИТ”-Р., против „ЛАЙТДАШ“ЕООД с ЕИК
*********, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал.1, във вр. с
чл.1, ал.2 от Кодекс на труда КТ/, е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.3
от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „ЛАЙТДАШ“ЕООД с ЕИК *********, направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин
лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Р., в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен съдия :
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
3