Р Е Ш
Е Н И Е
№ 126 05.04.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ….........…………..…........................……..………..….... състав
на шести март …………………………………………. две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Д.Х………………… .…………..….……….………………………….…………
прокурор …....…..……………….…………. .....................................................……………….......
като разгледа докладваното от ............................................председателя. ...…................……….
В гр. дело № 79......... по описа за 2019 год., ……….……....................…………….................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано
по жалба на А.А.А. и Р.А.Х.,***.
С Решение
№ 614 от 02.11.2018 г., постановено по гр.дело
№ 3177/2017 година, РС Хасково
е отхвърлил като неоснователен
предявения от А.А.А. и Р.А.Х.,*** против В.А.Х., А.А.К., С.А.К.,
Г.И.К. и Х.С.К. иск за делба на УПИ V-216 в кв.22 по плана на с.***,
обл. Хасково одобрен със Заповед № 231/1997 г., с площ от 740 кв.м., ведно с построените в
него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., при граници на имота : от една страна
– улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-217.
Със същото решение съдът е осъдил А.А.А. и Р.А.Х. да заплатят по сметка на РС Хасково ДТ в размер на
100 лв..
Съдът е осъдил А.А.А. и Р.А.Х. да
заплатят разноски на страните в производството, а именно: 2000 лв. на С.А.К.,
500 лв. на В.А.Х. и 800 лв. на А.А.К..
Недоволни
от постановеното решение са останали въззивниците А.А.А. и Р.А.Х.,***, които
чрез пълномощника си адв. Ц. обжалват в срок. Твърдят,че постановеното
от първоинстанционния съд решение е неправилно,
поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон
и допусна нарушения на процесуалните
правила. Твърди,че изводът на съда,че ответникът А.К. е придобил собствеността
на основание давностно владение е необоснован и не кореспондира
със събраните по делото доказателства. Съдът е посочил,че е безспорно
установено,че в наследствения имот през
цялото време е живял ответникът С.К. и съпругата му Х.К., а от 2005 г. на
първия етаж се настанила да живее дъщерята на ищеца Р.Х. – Р. Х. Изобщо не
ставало ясно кога ответникът А.К. се е
установил да живее в имота и е установил самостоятелно владение върху имота, за
да го придобие по давност. Безспорно по делото било установено,че ответникът А.К.
се е изселил от България през 1992-1993 г. и оттогава не е живял в този имот, а
още по.малко съпругата му. Представената от ОД на МВР справка за задграничните
пътувания опровергавала цялостно възприетото от съда,че той е живял постоянно в
имота. Твърдят още, че ответникът А.К. по никакъв начин не е демонстрирал по
отношение на тях намерението си за своене. Молят съда
да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния
съд и постанови друго по същество на
спора, с което да допусне делба на посочения недвижим имот при квоти 1/5
идеална част за всеки един от наследниците. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК няма постъпили
писмени отговори от въззиваемите.
В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв.
Ц. поддържат подадената въззивна жалба по изложените
в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивниците С.А.К. и Х.С.К.,
чрез пълномощника си адв. Г. оспорват подадената въззивна жалба. Твърдят,че постановеното от РС Хасково
решение е правилно и молят то да бъде потвърдено. Молят да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемите Г.И.К., В.А.Х. и А.А.К.
оспорват подадената въззивна жалба в писмени
становища, подадени от пълномощника им адв. А.. Твърдят,че постановеното от РС Хасково решение е
правилно и молят то да бъде потвърдено. Молят да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е основателна.
РС Хасково е сезиран с иск за делба на недвижим имот, а именно: УПИ
V-216 в кв.22 по плана на с.***,
обл. Хасково одобрен със Заповед № 231/1997 г., с площ от 740 кв.м., ведно с построените в
него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., при граници на имота : от една страна
– улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-219/ неправилно посочен в исковата молба и в решението на съда УПИ VII-217/, предявен от А.А.А. и Р.А.Х.,*** против В.А.Х., А.А.К., С.А.К.,
Г.И.К. и Х.С.К..
В исковата си молба ищците твърдят,че заедно с
първите трима ответници са наследници на А.К. Х., поч. на 02.12.1987 г. и на Ф.А. Х. поч.
на 06.02.2005 г.
В наследство от баща им А.Х. останал процесния УПИ V-216 в кв.22 по плана на с. ***, обл. Хасково
одобрен със Заповед № 231/1997 г., с
площ от 740 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 120
кв.м., при граници на имота : от една страна – улица, УПИ II -215, УПИ IV-214,
УПИ VI-217 и УПИ VII-219,
с административен адрес с.*** , обл.Хасково, ***.
Всеки един от тях притежавал по 1/5 идеална част от този имот. Твърдят,че в
този имот живее заедно със семейството си ищецът Р.Х., а останалите наследници
имали адресна регистрация на този адрес. Брат им А.А.К.
живеел повече от 20 години в Турция и си идвал по няколко дни в годината.
Независимо от това той се снабдил на 29.08.2017 г. с нотариален акт № 114 т.II, рег. № 4947 на Нотариус рег.№ 079 за собственост по давност върху целия
наследствен имот. Няколко дни по-късно, на 04.09.2017 г.той и съпругата му Г.И.К.
продали този имот на ответника С.А.К.. Твърдят още,че брат им А.А.К. и съпругата му Г.И.К. не са могли да придобият по
давност правото на собственост върху процесния
недвижим имот, т.като не са установили владение върху имота за себе си,
отблъсквайки владението на останалите сънаследници. С
оглед на това считат,че не е настъпил вещноправния
ефект на прехвърлителната сделка по отношение на
частта от имота,на която прехвърлителите не са
собственици.Молят съда да постанови решение, с което, след като установи
действителните права на сънаследниците да допусне
делба на посочения недвижим имот при равни за страните квоти, а именно по 1/5
идеална част за всеки един от тях.
Допълнително, с определение на съда № 2017 от
27.03.2018 г. като ответници в производството, наред
с първоначалните са конституирани Г.И.К. и Х.С.К..
При
разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните и съотносими към спора доказателства. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства.
За да постанови атакуваният съдебен
акт съдът е приел,че ответникът А.А.К. и съпругата му
Г.И.К. са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот на основание давностно владение, поради
което и са могли валидно да се разпоредят с този имот в полза на ответниците С.А.К. и съпругата му Х.С.К.. Този извод на съда е
неправилен и не се споделя от въззивната инстанция.
Ищците и ответниците А.К., В.А.Х. и С.А.К. са пълния кръг наследници
на А.К.Х.,техен баща, поч. на 02.12.1987 г. и на Ф.А.
Х., тяхна майка, поч. на 06.02.2005 г. –
удостоверение за наследници № 170 от 14.12.2017 г. Няма спор, че процесният имот е оставен в наследство от баща им А.К. Х..
Видно от представената и приета като доказателство по делото скица №
275/23.08.2017 г./л.6/ е,че процесният имот е записан
по разписен лист на наследници на А.Х. К. Наследниците са декларирали имота и
заплащали съответните данъци за него, видно от представеното удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/23.08.2017 г./л.7/. Тези скица и удостоверение
за данъчна оценка са приложени и към нот.дело №
301/29.08.2017 г. на нотариус Владилена Сиртова, представено и прието като доказателство по делото.
По делото не са представени
доказателства, но доколкото няма спор между страните, следва да се приеме за
доказано наличието на брак между ответниците А.А.К. и Г.И.К. и между ответниците С.А.К.
и Х.С.К..
Ответникът А.А.К. е признат за собственик по давност на процесния недвижим имот – нот.акт
№ 114 от 29.08.2017 г.,т.II, рег. № 4947,
дело № 301/2017 г. по описа на нотариус Владилена Сиртова. Видно от приложеното нотариално дело е, че в това
производство са били представени цитираните по-горе скица, в която, както се
посочи и по-горе, като собственик на имота по разписен лист са записани н-ци на А.К.. и удостоверение за данъчна оценка.
На 04.09.2017 г. А.А.К. и съпругата
му Г.И.К. са продали процесния недвижим имот на
ответника С.А.К., който е придобил същия в режим на СИО с ответника Х.С.К. – нот.акт № 124 от 04.09.2017 г., том.II, рег.№ 5103, нот.дело 311
по описа на Нотариус Владилена Сиртова.
Основният спорен по делото
въпрос е могъл ли е ответникът А.А.К. и неговата
съпруга да придобият по давност процесния недвижим имот. За да се отговори положително на
този въпрос следва да се установи по безспорен и категоричен начин,че А.А.К. е осъществил фактическа власт върху целия наследствен
имот повече от 10 години необезпокоявано от никого и че е отблъснал владението
на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия наследствен имот само за себе си. В трайно установената съдебна
практика се приема, че когато съсобствеността произтича от наследяване
собственикът, който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на
другите сънаследници следва да извърши спрямо тях
такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричането на
владението на останалите. Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно,чрез действия,
установяващи своене. Презумпцията на чл.69 от ЗС е
неприложима, когато съсобствеността произтича от наследяване/ ТР № 1/06.08.2012
г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК/. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства категорично не водят до извода, че ответникът А.А.К., респ. и неговата съпруга, са осъществили трайна
фактическа власт върху идеалните части на останалите сънаследници
повече от 10 години, необезпокоявано от никого, а още по-малко дават възможност
да се направи извода,че те са извършили по отношение на останалите наследници,
и преди всичко по отношение на ищците, действия, които по явен и недвусмислен
начин да показват отричането на владението им. Такива действия биха
представлявали например декларирането на имота като свой, което обаче следва да
е станало известно на останалите, защото само тогава би представлявало действие на отричане на
правата на останалите наследници. В случая от цитираните по-горе писмени
доказателства - скица № 275/23.08.2017 г
е видно,че процесният имот е записан по разписен
лист на наследници на А.Х.К. Наследниците са декларирали имота и заплащали
съответните данъци за него, видно от представеното удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/23.08.2017 г. , т.е ответникът А.А.К.
не е декларирал имота като свой, още по-малко е демонстрирал това пред
останалите наследници. Не се установява плащането на данъци, консумативни
разноски за имота и ремонтни дейности по поддръжката му, макар,че практиката
приема,че тези не представляват такива ,които да отричат правата на останалите
наследници, но все пак биха могли да бъдат някаква индиция
за намерение за своене. Следва да се отбележи и
това,че адресната регистрация на наследниците, с изкл. на наследника А.А., видно от
представеното удостоверение за наследници е именно на адреса в с.*** .
Т.е нито едно от посочените доказателства не сочи, че ответникът А.К. е
установил и упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот, а още
по-малко да е извършил действия, с които да е отблъснал владението на
останалите сънаследници.
Извод в обратна насока не
може да бъде направен и въз основа на събраните в производството гласни
доказателства. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч.
и посочените от ответниците, е че в процесния имот непрекъснато е живяло семейството на
ответника С. К. – неговата съпруга Х. и децата му, а след като те са отраснали
само тя. Ответникът С.К. е живял около 23 години в Австралия, работил е и в други
държави, не се установява от кога точно
се е върнал в с.***, но пък безспорно всички свидетели твърдят,че съпругата му
през цялото време е живяла там, извършвала е ремонт и други действия, свързани
с поддръжката на имота с оглед ежедневното му потребление. До 2005 г. в този
имот е живяла и Ф.Х. - майка на ищците и
първите трима ответници, а след нейната смърт в
имота, на първия етаж се е настанила да живее св.Р.А., дъщеря на ищеца Р.А.,
която и до момента живее в този имот. В този смисъл са показанията на св. У.А.,
Р.А. и М.И., последната кмет на с.*** .
Видно от нейните показания е,че в имота са останали Х. и С., а от 7 години, там
живее и Р. А.. Според св.И. останалите братя са идвали периодично, през месец
–два на празниците, а когато идвали оставали в къщата. Показанията на свидетелите М.Ч., Е.С., Б.И. и С. З , посочени от ответниците също сочат на това, че в къщата е живяла до
смъртта си през 2005 г.Ф.Х., през цялото време семейството на С., и
по-конкретно съпругата му Х. и децата му. Различията в двете групи свидетели се
очертават относно присъствието на ответника А.К. и съпругата му в имота, като
свидетелите, посочени от ответника твърдят,че той е полагал грижи за имота
и че знаели от баща им А.Х.,че един ден
тази къща ще остане на А./ св.И. и св. З/. По същественото обаче е това,че и тези
свидетели сочат, че А.К. е заминал със
семейството си за Турция през 2003 г.,
като си е идвал за по два- три дни/ св.М.Ч. и св. Е.С/.Свидетелите Б.И. и св. С.З. също твърдят,че А.– А.К./ е заминал за Турция, като не си спомнят точната
година и че в имота е останала да живее Х. с децата си. Т.е от събраните по
делото гласни доказателства безспорно се установява, че 2003-2005 г. ответникът А.К. и семейството му
са заминали да живеят в Турция и са
пребивавали в имота по повод връщането им в България за няколко дни. Този извод на съда намира опора и в представената справка за задграничните
пътувания на ответника А.К. и съпругата му Г.К. – л.83-92. Пребиваването в Р
България е за няколко дни, като няма данни за периода от 21.10.2011 г. до
28.11.2014 г. къде точно е пребивавал. Няма данни да е пребивавал на
територията на РБългария, видно от цитираните справки
и на 29.08.2017 г./л.86/, когато според отразеното в протокола от 29.08.2017 г.
на Нотариус Вл.Сиртова
същият е присъствал на извършената обстоятелствена проверка при нотариуса. Още
по-редки са идванията на съпругата му Г.К., видно от справката за пътуванията
й. За нея също няма данни за периода от
21.10.2011 г. до 28.11.2014 г. къде точно е пребивавала / л.87/. Ирелевантно е да се обсъждат задграничните пътувания на
ищеца Р.А.Х., т.като от значение за настоящия спор е установената фактическа
власт от страна на ответника А.К. и неговите действия и отношения към имота, с
оглед въведените твърдения,че е придобил този имот по давност. Нито един от
свидетелите не сочи и не твърди, дори да се приеме,че А.К. е пребивавал в имота
и е осъществил фактическа власт, че той по някакъв начин е извършил действия,
от които да може да се направи извод,че е отблъснал владението на останалите сънаследници. Напротив, в този имот непрекъснато е живяла
ответницата Х. К., а след 2005 г. св. Р.А., дъщеря на ищеца Р.А.. Извършването
на ремонтни работи в имота от св.А. и настаняването й да живее в къщата, на
първия етаж, заедно със семейството й,
без на това да се е противопоставил някой от останалите наследници и
преди всичко ответника А.К. категорично
оборват твърдението му, че е установил фактическа власт върху целия имот
спокойно и необезпокоявано повече от 10 години и потвърждават извода,че той не
е извършил никакви действия, с които да отблъсне владението на останалите сънаследници. Т.е
непротивопоставянето в имота да живее неговата племенница сочи,че самият
той не е имал съзнание,че този имот е само негов. Или съпоставени цитираните
по-горе писмени доказателства, справките за задграничните пътувания и
показанията на разпитаните по делото свидетели, дават основание на съда да
приеме, че ответникът А.К. не е установил трайна фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 години,
непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от никого и че не е извършил действия,
с които да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал
ясно пред тях намерението си да владее целия имот за себе си, за да се приеме,
че след изтичане на този десетгодишен
срок, от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници,
владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части. Казаното е относимо
и по отношение на съпругата на ответника К.- Г.К.. А това дава основание на
съда да приеме, че процесният имот има наследствен
характер и по отношение на него следва
да бъде допуснато да се извърши делба между наследниците.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да
бъде отменен издаденият констативен нотариален акт нот.акт
№ 114 от 29.08.2017 г.,т.II, рег. № 4947,
дело № 301/2017 г. по описа на нотариус Владилена Сиртова в частта над признатите 3/5 идеални части. Следва
да се приеме,че по отношение на 3/ 5 идеални части ответникът А.К. и съпругата
му Г.К. са придобили правото на собственост по давност – 1/5 лична собственост
на ответника К. по наследство и по давност 2/5 идеални части, представляващи
частите на наследниците В.А.Х. и С.А.К..
/Т.Р № 3/29.11.2012 г. на ВКС по т.д.№ 3/2012 г./. Независимо от установеното
по-горе, по отношение на тези двама наследници охранителния нотариален акт не
следва да се отменя, т.като те не са се противопоставили и признават правата на
ответника А. К. Съдът следва да отмени по реда на чл.537 ал.2 от ГПК
констативния нотариален акт дори и да няма направено изрично искане за това.
Нотариалният акт № 124 от
04.09.2017 г., том.II, рег.№ 5103, нот.дело 311 по описа на Нотариус Владилена
Сиртова, с който
А.А.К. и съпругата му Г.И.К. са продали процесния недвижим имот на ответника С.А.К., който е придобил
същия в режим на СИО с ответника Х.С.К.
не подлежи на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК. Вещно прехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го
притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици. Т.е доколкото е установено безспорно,че прехвърлителите
А.А.К. и съпругата му Г.И. са собственици на 3/5
идеални части то те валидно биха могли да се разпоредят само с тези части, като
извършеното разпореждане над това не засяга правата на действителните
собственици – ищците Р.А.Х. и А.А.А..
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно в частта,
в която е отхвърлен предявения иск за делба против С.А.К. и Х.
С.К. и следва да
бъде отменено, вместо, което постановено друго по същество, с което да се
допусне извършването на делба на процесния недвижим
имот, а именно : УПИ
V-216 в кв.22 по плана на с.*** , обл. Хасково одобрен със Заповед № 231/1997 г., с площ от 740 кв.м., ведно с построените в
него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., при граници на имота : от една страна
– улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-219 между А.А.А., Р.А.Х.,*** и С.А.К.
и Х.С.К.,***, при квоти 1/5 идеална част за А.А.А., 1/5
идеална част за Р.А.Х. и 3/5 идеални части общо, в режим на СИО за С.А.К. и Х.С.К..
Следва да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд и в частта, в
която А.А.А. и Р.А.Х. са осъдени да заплатят ДТ в размер на
100 лв. по сметка на РС Хасково, както и в частта, в която са осъдени да
заплатят на С.К. разноски в размер на 2000 лв.
В останалата част
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът не следва да се
произнася по искането за заплащане на разноски за въззивното
производство,направени от страните, по отношение на които е допусната делба
т.като съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК отговорността за разноски в
делбата се разпределя във втората фаза на делбата с решението по извършването
й въз основа на стойността на дяловете.
С оглед изхода на спора
следва въззивниците А.А.А.
и Р.А.Х. да бъдат осъдени да заплатят
направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски, както следва: 500 лв. на Г.И.К. – платено възнаграждение на адвкота, съгласно договор за правна помощ от 15.02.2019 г.
и 500лв. на А.А.К.
и В.А.Х., съгласно договор за правна помощ от 15.02.2019 г.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 614 от 02.11.2018 г. на РС Хасково, постановено
по гр.дело № 3177/2017 година, в частта,
в която съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от А.А.А. и Р.А.Х.,*** против С.А.К. и Х.С.К. иск за делба на
УПИ V-216 в кв.22 по плана на с. ***, обл. Хасково
одобрен със Заповед № 231/1997 г., с
площ от 740 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 120
кв.м., при граници на имота : от една страна – улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-219, както и в частта, в която
А.А.А. и Р.А.Х.
са осъдени да заплатят ДТ в размер на 100 лв. по сметка на РС Хасково и разноски в размер на 2000 лв. в полза на С.К. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ
съдебна на УПИ V-216 в кв.22 по плана на с. ***, обл.
Хасково одобрен със Заповед № 231/1997 г.,
с площ от 740 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от
120 кв.м., при граници на имота : от една страна – улица, УПИ II -215, УПИ IV-214, УПИ VI-217 и УПИ VII-219 между А.А.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Ц., Р.А.Х.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Ц., С.А.К., ЕГН ********** и Х.С.К., ЕГН **********,*** при квоти: 1/5
идеална част за А.А.А., 1/5
идеална част за Р.А.Х. и 3/5 идеални части общо, в режим на СИО
за С.А.К. и Х.С.К..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614 от 02.11.2018 г. на РС Хасково,
постановено по гр.дело № 3177/2017
година в останалата част.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********
и Р.А.Х., ЕГН **********, двамата
от с.***, обл. Хасково, със съдебен адрес ***, адв. Ц., ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв.,
направени по делото, пред въззивната инстанция
разноски – платено възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********
и Р.А.Х., ЕГН **********, двамата
от с.***, обл. Хасково, със съдебен адрес ***, адв. Ц., ДА ЗАПЛАТЯТ на А.А.К., ЕГН **********
и В.А.Х.,ЕГН **********,*** сумата от 500 лв., направени по делото, пред въззивната инстанция разноски – платено възнаграждение на
адвокат
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/