№ 330
гр. гр. Д.град, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Д.ва
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100446 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- за признаване за установено, по
отношение на ответника, че ищеца е собственик на основание давностно владение на
обособена част от недвижим имот.
Ищецът Д. Д. Х. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.С.,
община Д.град, а именно: УПИ ХVІІ-61, кв.11 по ПУП, с площ по нотариален акт 690 кв.м.,
а по скица 707 кв.м., ведно с построената в него къща. Този имот придобил след дарение от
неговия баща * Х. **, като сделката била обективирана в Нотариален акт №61, т.3, дело
№736/14.05.1991г. Посочва, че имота му граничел на запад с УПИ ХVІІІ-61, кв.11,
собственост на ответника Д. А. А., която го закупила с Нотариален акт №85, том 3, рег.
№4146, дело №371/02.07.2021г. Поддържа, че по представената от него скица
№1970/16.12.2021г. имотната граница е променена, като ответника е провела изменение на
ПУП без ищеца да е уведомен. Съгласно тази скица, имотната граница преминавала по
съществуващата жилищна сграда в имота на ищеца, което не отговаряло на действителното
положение на имота. Твърди, че през 1956г., когато била дадена строителна линия на * Х. **
се виждало, че къщата е определено да бъде застроена на 3 метра от западната граница, т.е.
от имота на ответника. Фактическата граница между имота и този на ответника минавала на
три метра от жилищната сграда на ищеца. Това отстояние се стеснявало и завършвало на 2
метра по линията на жилищната сграда в северната част на имота. За ограда в тази част
служела стената на плевнята на ответника. Твърди, че това била реалната граница между
двата имота още от времето на дядо му ** **, като от скицата на имота от 26.01.1978г. било
видно, че имота е с площ от 765 кв.м., която била неговата площ и към настоящия момент.
Счита, че още баща му е придобил по давност въпросните 75 кв.м., представляващи
разликата по нотариалния акт. Ответникът била закупила своя имот при тази граница, но
1
сега имала претенции за част от имота на ищеца, а именно за тези 75 кв.м., които вече били
придобити чрез давностно владение от ищеца и баща му от 1978г. до настоящия момент.
След закупуване на своя имот, ответникът заявила, че ще направи ограда по границата,
посочена в новата скица, което означавало, че част от имота на ищеца ще остане в нейния
имот. С оглед на това, той имал правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск против ответника. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че ищеца е собственик по давностно владение продължило от
1978г. до настоящия момент, на 75 кв.м., находящи се по западната за него граница между
двата съседни имота.
В проведеното на 22.11.2022г. съдебно заседание по делото, на основание чл.214 от
ГПК, по искане на ищеца съдът допусна изменение на предявения иск, като иска съдът да
постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищеца е собственик по давностно владение, продължило от 1978г. до
настоящия момент, на 61 кв.м. представляващи част от УПИ ХІІІ-61, кв.11, с площ 1095,72
кв.м. по ПУП на с.С., община Д.град, с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, при граници: УПИ І-60, УПИ
ІІ-61, УПИ ХVІІ-61 и от две страни улици, която част от имота е заключена между точки А-
Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица, представляваща
Приложение №3 /л.70/ към заключението на вещото лице по делото.
Ответникът Д. А. А. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
намира предявеният иск за неоснователен. Твърди, че имотната граница не е променяна по
нейно искане, нито пък е провеждала изменение на ПУП. Действащия към момента план на
с.С. бил от 1981г., като до момента не бил променян. Заявява, че е собственик на УПИ
ХVІІІ- 61, находящ се в кв.11 по ПУП на с.С., съгласно нотариален акт от 02.07.2021г. Не
познавала ищеца и не се била срещала с него. Твърди, че между процесните два имота
нямало изградена масивна ограда. Като нов собственик, тя наела геодезист, който да
извърши трасировка, за да знае откъде минават границите на имота й и след време да
изгради ограда. След направената трасировка се установило, че има несъответствие между
точките, посочени от геодезиста като гранични и частично поставената телена мрежа. За
това несъответствие уведомила ищеца чрез посредник, като предложила в случай, че той не
е съгласен с извършената трасировка, да наеме геодезист и да направи нова такава, за да се
уточни къде е границата между двата съседни имота и откъде идва несъответствието. До
момента обаче от страна на ищеца не били предприети никакви действия за установяване на
точната граница между имотите. Поддържа, че с действията си не била дала повод за
завеждане на настоящото дело, като все още очаквала становището на съседа си как да
определят границата между имотите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на обстоятелствена
проверка №99, том ІІІ, дело №789/1978г., съставен от съдия при РС-Хасково, * Х. ** е
2
признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а
именно: 1.Парцел ХV в кв.11 по регулационния план на с.С., одобрен със Заповед
№15039/1947г., състоящ се от 765 кв.м., при граници: ** Д., наследници на **, ** Х. и улица,
заедно с построения върху същия жилищна сграда; 2.Парцел І в кв.11 по регулационния
план на с.С., одобрен със Заповед №15039/1947г., състоящ се от 805 кв.м., при граници: **
Д., ** Х., собствен парцел ХV и улица, ведно със застроените върху него плевня и обор.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №61, том ІІІ, дело №736/1991г., съставен от нотариус при РС-Д.град, * Х.
**, със съгласието на съпругата си ** **а, са дарили на сина си Д. Д. Х., следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Дворно място от 655 кв.м., находящо се в с.С., при
граници: улица, ** Х., наследници на ** и собствен парцел ІІ-61, съставляващо част от имот
пл.№61, за който е отреден парцел ХVІІ, в кв.11 по плана на селото, урегулиран от 690 кв.м.,
при неуредени регулационни сметки, ведно с построената в парцела къща, като запазва за
себе си и съпругата си правото на пожизнено ползване върху дарения имот.
Съгласно представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №85, том ІІІ, рег.№4146, дело №371/2021г. на нотариус ** ** ** ** и *** **а продават
на Д. А. А. следния свой недвижим имот, а именно: УПИ ХVІІІ, с пл.№61, находящ се в
квартал 11 по подробния устройствен план на с.С., община Д.град, одобрен със Заповед
№550/1981г. с площ на имота от 1095,72 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, при граници: УПИ І-60, УПИ ІІ-
61, УПИ ХVІІ-61 и от две страни улици, ведно с построените в същия имот жилищна сграда,
с декларирана площ от 75 кв.м., а по нотариален акт от 35 кв.м., ведно с мазе с декларирана
площ от 35 кв.м. и второстепенна сграда с декларирана площ от 30 кв.м.
Видно от представения от страна на ответника Нотариален акт за собственост на
недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка №98, том ІІІ, дело №790/1978г. на
съдия при РС-Хасково, ** ** ** е признат за собственик по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот: Парцел ХІV в квартал 11 по регулационния план на
с.С., одобрен със Заповед №15039/1947г., състоящ се от 1145 кв.м., при граници: ** Х., * Х.
и от две страни улици, заедно с построените върху него къща и обор.
Съгласно Протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ
ХVІІІ-61, кв.11 по ПУП на с.С. община Д.град, на 06.11.2021г. правоспособно лице инж.***
**а е извършила трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ ХVІІІ-61,
кв.11 по плана на с.С., община Д.град, с площ 1096 кв.м.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът допусна до
разпит трима свидетели- ***, ** ** ** и ***. В своите показания свид.** посочва ,че познава
ищеца, тъй като с него били връстници и израснали заедно в с.С.. Посочва, че имотът бил
около декар или по-малко, като къщата била на два етажа и разположена край улицата, а зад
нея имало салма. Имало и стара плевня, на която стояли основите, както и дувар, който
служел за ограда. Разстоянието между тази ограда и къщата било не по-малко от 3 метра.
След дувара оградата продължавала с мрежа. В имота нищо не било променяно, откакто
3
свидетеля го помни. Оградата била част от плевня, която била паднала. Къщата била
построена от дядо *, който починал преди 20-25 години. От едната страна на имота ограда
била стената от падналата плевня, от другия край-мрежа. Въпросният дувар си стоял от
години. Имотът се стопанисвал от ищеца Д. Д. и неговия син.
От своя страна свид.** посочва, че познава имота на ищеца, тъй като е бил негов
съсед. Заявява, че бащата на ищеца и дядото на свидетеля били братя. Посочва, че той
продал имота на ответника. Имотът на ищеца бил около един декар. В него имало построена
къща на два етажа и плевня. Къщата била покрай пътя и на три метра от бившия имот на
свидетеля. Дуварът си стоял все още там. Оградата била каменен зид и след това мрежа.
Каменният зид бил част от плевня на свидетеля, която паднала и той останал да служи за
ограда. Имотът бил на свидетеля от 10 години, а преди това той бил собственост на баща
му. Заявява, че където е дувара там е и границата между процесните имоти. Парцелът, който
свидетеля продал, бил така както е в нотариалния акт. Двата съседни имота били братски,
като оградата между тях била каменна. С ищеца не бил водел преговори за закупуване на
част от имота на свидетеля. Преди да продаде своя имот на ответника той не бил правел
промяна на ПУП, като имота бил така, както е на скицата. Оградата с мрежа била поставена
преди 50-60 години, от когато е и каменния зид. Двата съседни имота не се били променяли
във времето, като всичко било така, както и преди 50-60 години и съседите нямали спорове
за границата им по между си.
Според свид.**, същият познавал ищеца от много години, като с него заедно учили и
играли, когато били деца. Твърди, че имотът на ищеца бил около 700-800 кв.м., като в него
имало къща на два етажа и салма. Къщата била на улицата. Между нея и имота на ответника
до оградата имало разстояние около 3 метра, там където тя била от камък, а по –назад имало
поставена мрежа. Между оградата и къщата имало разстояние от около 3 метра. Границата с
имота на ответника в началото била каменна стена, а след това мрежа. Мрежата била
поставена преди много години, но още вършела работа. Между оградата и къщата на
ответника имало разстояние като в началото било около 3 метра, а в последствие се
стеснявало.
За пълното изясняване на спора от фактическа страна, по искане на ищеца, по делото
е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. След като се запознал с
приложените по делото материали, с действащия кадастрален и регулационен план на с.С.,
одобрен със Заповед №550/1981г., съхраняван в община Д.град, с кадастралния и
регулационен план /КиРП/ на с.С., одобрен със Заповед №15039/1947г., съхраняван в
община Д.град, както и след извършени на 31.10.2022г. и на 04.11.2022г. огледи на място и
направени контролни геодезически измервания на двата имота, е изготвил Комбинирана
скица с нанесени имотни и регулационни граници на процесните имоти по плановете от
1947г. и 1981г. и геодезическите измервания на място. Дава заключение, че на КиРП от
1947г. е нанесено дворно място с планосн.№61, за което са отредени три парцела с номера І-
61, ХІV-61 и ХV-61 / на наследодателя на ищеца/ в кв.11. Парцел ХІV-61 е с площ от 1145
кв.м. с придаваемо място по дворищна регулация от дворно място с пл.№60 и с придаваемо
4
място по улична регулация. Собственото място в парцела е 931 кв.м. Съгласно НА 98/1978г.
** Х. ** е собственик на парцел ХІV с площ 1145 кв.м. като не е посочено дали е с
приложена регулация или не.
Парцел ХV-61 /на наследодателя на ищеца/ е с площ от 765 кв.м. с придаваеми места
по дворищна регулация от дворно място с пл.№62 и от дворно място пл.№63, както и с
придаваемо място по улична регулация. Собственото място в парцела е 640 кв.м. Съгласно
НА 99/1978г. * Х. ** е собственик на парцел ХV с площ 765 кв.м., като не е посочено дали е
приложена регулация или не.
На действащия към момента КиРП от 1981г. е нанесено дворно място с пл.№61, за
което са отредени три парцела с номера ІІ-61, ХVІІІ-61 /в последствие закупен от ответника/
и ХVІІ-61 /на наследодателя на ищеца/ в кв.11. Конфигурацията, респ.площите на трите
парцела са променени в сравнение с тези по плана от 1947г. Парцел ХVІІІ-61 е с площ 1096
кв.м. Съгласно НА 189/2021г. парцела, с уредени сметки по регулация, със собствено място
1096 кв.м., е собственост на ответника.
Парцел ХVІІ-61 /на наследодателя на ищеца/ е с площ 707 кв.м. с придаваеми места
по дворищна регулация от дворно място с пл.№62 и от дворно място с пл.№63 и придаваемо
място по улична регулация. Собственото място в парцела е 655 кв.м. Съгласно НА 61/1991г.
ищеца Д. Х. е собственик на 655 кв.м. представляващи част от дворно място с пл.№61, за
което е отреден парцел ХVІІ-61 с площ на парцела 690 кв.м. при неуредени регулационни
сметки. В материалите по делото и в община Д.град липсва информация за това, дали в
последствие регулационните сметки са уредени.
По този КиРП, западната дворищнорегулационна линия на парцел ХVІІ-61 на ищеца
е поставена така, че съвпада със западната фасада на неговата къща.
Между имотите на ищеца и ответника на място съществува ограда, нанесена с плътна
зелена линия на приложената към СТЕ Комбинирана скица- точки А-Ж-Е-Д-Г. Едната част
от оградата представлява източната стена на полуразрушена стопанска постройка /нанесена
с двоен зелен пунктир в имота на ответника/, а другата част е телена мрежа, поставена на
бетонови колове.
Фигурата, оградена от точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, с площ 61 кв.м., нанесена със зелени
наклонени щрихи на Комбинираната скица, представлява размера на земята, „затворена“
между западната фасада на къщата на ищеца и фактическата ограда с имота на ответника.
Площта, която ползва ищеца по изградени огради е 768 кв.м., от които 707 кв.м. е площта на
парцел УПИ ХVІІ-61 и 61 кв.м.е площта по фигурата, оградена от точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А.
Площта, която ползва ответника по изградени огради е 1035 кв.м. Разликата до
1096кв.м. /съгласно документа му за собственост/ са 61 кв.м., представляващи площта на
фигурата, оградена от точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А.
По отношение на УПИ ХVІІІ-61 /на ответника/ действащия план от 1981г. е
приложен, а по отношение на УПИ ХVІІ-61 /на ищеца/ този план не е приложен, видно от
документа му за собственост – НА 61/1991г.
5
Заключението на вещото лице съдът приема напълно като компетентно и
безпристрастно изготвено.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото не се спори, че ищецът и ответника са собственици на два съседни
недвижими имота, находящи се в с.С. община Д.град, като Д. Х. е собственик на УПИ ХVІІ-
61, в кв.11 по ПУП, с площ по нотариален акт 690 кв.м., а по скица 707 кв.м., ведно с
построената в него къща, а Д. А. А. е собственик на УПИ ХVІІІ-61, в кв.11, с площ от
1095,72 кв.м., ведно с построени в него жилищна сграда и второстепенна сграда. Безспорно
установено е, че имотът на ищеца му е бил дарен от неговия баща * Х. ** с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 14.05.1991г., като от своя страна последният е придобил
имота, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на
обстоятелствена проверка от 25.08.1978г. Същевременно, ответникът е придобила
собствеността на своя имот, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 02.07.2021г. Между страните няма спор, че към настоящия момент фактическата
граница между двата имота минава на три метра от западната страна на жилищната сграда
на ищеца, като това отстояние се стеснява и завършва на 2 метра по линията на жилищната
сграда в северната част на имота, като на изготвената от СТЕ Комбинирана скица /л.70 от
делото/ тя е очертана със зелена непрекъсната линия и е ограничена от букви А-Ж-Е-Д-Г. За
ограда между двата имота служи остатъчна стена от плевня на ответника, която след това
продължава като ограда от телена мрежа. По делото не се спори, че така оформената
фактическа граница между двата имота е съществувала още към 1978г., когато той е бил
придобит от праводателя на ищеца, като през годините не е била променяна. Безспорно
установено от заключението на назначената по делото СТЕ е, че съгласно КиРП на с.С.,
западната дворищнорегулационна линия на парцел ХVІІ-61 на ищеца е поставена така, че
съвпада със западната фасада на къщата на ищеца, като тази граница на изготвената от
вещото лице Комбинирана скица /л.70 от делото/ е очертана със син цвят и е разположена
между букви Б и В. Предвид заключението на СТЕ и представената от вещото лице
Комбинирана скица /л.70 от делото/, по делото няма спор и че към настоящия момент
ищецът владее част от УПИ ХVІІІ-61, собственост на ответника, с площ на тази част от 61
кв.м., която в същата скица е защрихована със зелени линии и е ограничена от точки А-Б-В-
Г-Д-Е-Ж-А.
Спорно по делото е придобил ли е ищеца на основание изтекла придобивна давност
въпросната част от УПИ ХVІІІ-61 с площ от 61 кв.м., която съгласно заключението на
назначената СТЕ и изготвената от вещото лице Комбинирана скица е защрихована със
зелени линии и е ограничена от точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А.
От събраните по делото доказателства, съдът установи, че * Х. ** -баща на ищеца Д.
Д. Х. е придобил съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на
обстоятелствена проверка на 25.08.1978г. по наследство и давностно владение парцел ХV в
кв.11 по регулационния план на с.С., одобрен със Заповед №15039/1947г. От своя страна,
6
ищецът Д. Д. Х. е придобил процесния имот, след като той му е бил дарен от неговите
родители на 14.05.1991г.
В исковата молба ищецът поддържа, че е придобил част от УПИ ХVІІІ-61 с площ от
61 кв.м. на основание изтекла придобивна давност, която е започнала да тече още през
1978г., когато неговия баща е станал собственик на съседния УПИ ХVІІ-61, в кв.11 по ПУП
на с.С., като до настоящия момент той, а в последствие и неговия син- ищец по делото,
владеели същата част непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години.
Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства в тази насока
съдът намира за безпротиворечиви и логически свързани. В показанията си разпитаните по
делото трима свидетели категорично индивидуализират процесния имот по
местонахождение и площ, като установяват и момента от който наследодателя на ищеца е
установил фактическа власт върху процесната част от съседния имот. Това владение е
започнало от 1978г. и продължава към настоящия момент, като през целия период е
необезпокоявано и непрекъснато. Тази част от имота, наследодателя на ищеца, а след това и
самия той, продължил да стопанисва до настоящия момент, без някой да оспорва и пречи на
владението му. Въпросната част от съседния имот, върху която ищецът, а преди това и
неговия баща, упражнява фактическа власт е с ясно очертана граница, която се намира на
три метра от западната страна на къщата на ищеца и представлява в едната й част каменна
стена /дувар/, а в другата монтирана върху колове оградна мрежа, поставена още преди 50-
60 години. Поддържат, че каменната част от оградата представлявала стена от плевня в
съседния на имота на ищеца парцел, която постройка обаче била паднала преди много
години. Наред с това, свид.** ** ** посочва, че до 2021г. той бил собственик на съседния
УПИ ХVІІІ, с пл.№11 по ПУП на с.С., като именно той го бил продал на ответника, а тя го е
закупила в границите и състоянието, в което се намира и към момента. Оградата, която
разделяла двата съседни имота, била непроменена през годините назад, още от времето на
бащите на ** и Х., като всичко било така, както и преди 50-60 години и съседите нямали
спорове по между си за границата между двата имота.
Разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС сочи, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Установи се, че праводателя на ищеца, а след това и самия той владеят процесния имот от
1978г. до настоящия момент, т.е. в продължение на повече от 10 години. През целия този
период бащата на ищеца- * Х. **, а след това и сина му Д. Д. Х., са упражнявали и
упражняват непрекъснато, постоянно, явно и необезпокоявано фактическата власт върху
процесната част от имота, като са я ползвали и я ползват като неразделна част от своя
собствен имот УПИ ХVІІ-61 в кв.11 по ПУП на с.С..
От 25.08.1978г.- датата, на която бащата на ответника придобил имота, в т.ч. и
оградената и придадена към него част от съседния имот, е започнала да тече и придобивната
давност в полза на бащата и неговия син, които са владели въпросната част от съседния
имот. Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за започване на
7
помирително производство, с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Въпреки това, от 1978г. до настоящия момент собствениците на съседния имот УПИ ХVІІІ-
61 по ПУП на с.С. не са предприели нито едно от горепосочените действия, като ищеца и
неговия праводател през целия период са продължавали да владеят тази обособена част от
съседния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано. Въпросната част от този имот е била
отделена от него с ограда, която не е била променяна през годините, а в нея, видно от
назначената по делото СТЕ и приложени снимки, от ищеца и баща му са били направени
подобрения- засети са трайни насаждения- лози и е изградена конструкция за астма.
Доколкото ищецът и неговия праводател- баща му * Х. ** владеят процесната
обособена част от съседния имот УПИ ХVІІІ-61 по ПУП на с.С. повече от 40 години, без
прекъсване и без някой да е предприемал действия за отстраняването им от нея, съдът счита,
че те са придобили правото на собственост върху нея по давност, след като са изтекли 10
години, считано от 25.08.1978г.
С оглед на изложеното, предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК следва да
бъде уважен, като се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че ищеца е собственик на основание изтекла придобивна давност на 61 кв.м.,
представляващи част от УПИ ХVІІІ-61, кв.11, която е заключена между точки А-Б-В-Г-Д-Е-
Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица, представляваща Приложение
№3 /л.70/ към заключението на вещото лице инж.Д. Е. К., прието в с.з. на 22.11.2022г., която
да бъде неразделна част от съдебното решение.
Предвид изхода на делото, ответникът Д. А. А. следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца разноски: 50 лева- държавна такса, 600 лева-адвокатско
възнаграждение и 300 лева- възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. А., с ЕГН **********, от
Д.град, ул.”** че Д. Д. Х., с ЕГН **********, от Д.град, ул.“***, е собственик на основание
изтекла придобивна давност, на 61 кв.м., представляващи част от УПИ ХVІІІ-61, кв.11, с
площ 1095,72 кв.м. по ПУП на с.С., община Д.град, трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, при граници на целия имот:
УПИ І-60, УПИ ІІ-61, УПИ ХVІІ-61 и от две страни улици, която част от имота е заключена
между точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица,
представляваща Приложение №3 /л.70/ към заключението на вещото лице инж.Д. Е. К.,
прието в с.з. на 22.11.2022г., която да стане неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА Д. А. А., с ЕГН **********, от Д.град, ул.”** да заплати на Д. Д. Х., с
ЕГН **********, от Д.град, ул.“***, направените по делото разноски: 50 лева- държавна
такса, 600 лева-адвокатско възнаграждение и 300 лева- възнаграждение за вещо лице.
8
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
съобщеването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
9