Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.01.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело №
4452 по описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.О., представлявана от Й.Ф., Кмет на С.О., чрез юрк. Г., срещу съдебно решение № 570420 от 28.12.2018г., постановено по гр. д. № 80531/2017г. по описа на СРС, 120 състав, в частта му, в която С.О. е осъдена на осн. чл. 50 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на К.П.С. сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинени от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез на кръстовището между булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр. София, на 06.07.2017 г. около 14.00 ч., както и сумата от 12 000 лв. – неимуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно с присъдените държавни такси и адвокатски хонорар.
В жалбата са
инвокирани доводи относно незаконосъобразност и неправилност на съдебното
решение в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати процесуални нарушения. Навеждат се аргументи, че
първоинстанционният съд при постановяване на решението си е цитирал нормата на
чл. 50 от ЗЗД, а ищците в първоинстанционното производство са предявили иск по
чл. 49 от ЗЗД. Сочи се, че с определението от 17.05.2018 г. СРС, 120-ти състав,
е съставил проект за доклад по делото, като е определил правната форма на
исковете по чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и е определил съответната
доказателствена тежест за страните. Твърди се, че в първото съдебно заседание
по делото докладът бил приет и по време на воденото съдебно производство не е
имало изменение на иска. Навеждат се аргументи, че ако в проекта за доклад по
делото искът е бил квалифициран по чл 50 ЗЗД, С.О. е щяла да има различни
средства за защита и доказателствената тежест би била разпределена по различен
начин. Изразява се позиция, че ако в
проекта за доклад искът е бил квалифициран по различен начин, би било възможно
производството по делото да има различен изход. Предвид на изложеното
жалбоподателят моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението
на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявените искове. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че решението
на СРС е правилно, се сочи, че присъденото обезщетение е прекомерно и се моли
да бъде редуцирано. Въззивникът претендира сторени разноски пред двете съдебни
инстанции. Прави възражеиие за прекомерност на адвокатския хонорар на другата
страна.
Въззиваемата страна – К.П.С.,
чрез адв. Г., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна. Релевира доводи, че съдът правилно е преценил
събраните по делото доказателства и в обжалваната част решението е правилно и
обосновано. Изразява становище, че каквато и правна квалификация да се даде на
деликта – по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 50 от ЗЗД, то крайният резултат би бил
един и същ. Твърди, че С.О. няма никакви средства и аргументи за защита нито по
чл. 49 ЗЗД, нито по чл. 50 от ЗЗД и за това не се е защитила, освен че в
отговора на исковата молба е оспорила исковете. С оглед изложеното моли съда да
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на СРС в
обжалваната част. Претендира присъждане на
разноски за въззивното производство.
С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта му, в която С.О. е осъдена на осн. чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на К.П.С. сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинени от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез на кръстовището между булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр. София, на 06.07.2017 г. около 14.00 ч., 12 000 лв. – неимуществени вреди от същото непозволено увреждане.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото във всички
случаи втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за
процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение,
като едва след положителното му установяване следва да се разгледа постъпилата
въззивна жалба по същество.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в обжалваната част / в частта му, в която С.О. е осъдена на осн. чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на К.П.С. сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинени от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез на кръстовището между булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр. София, на 06.07.2017 г. около 14.00 ч., 12 000 лв. – неимуществени вреди от същото непозволено увреждане/. В останалата част решението на СРС, Г.О., 120-ти с-в е влязло в сила, като необжалвано от страна на ответника по делото.
В конкретния случай настоящият
състав намира, че обжалваното решение,
с което С.О.
е осъдена на осн. чл. 50 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на К.П.С.
сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
непозволено увреждане, причинени от вещ, собственост или поставена под надзор
на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез на кръстовището между
булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр. София, на 06.07.2017 г. около 14.00
ч., 12 000 лв. – неимуществени вреди от същото непозволено увреждане, е недопустимо, тъй като първоинстанционният
съд се е произнесъл в решението си по иск с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, т.е. СРС не се е произнесъл по предявен иск. – чл.270, ал.3 от ГПК. Видно е от обстоятелствената част на исковата
молба и от нейния петитум, че ищецът е сезирал съда с искове по чл.49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Наведените в исковата молба доводи и сочените от страните доказателства
са свързани с установяване на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на възложителя, когато натовареното лице причини на
някого вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.
Вместо това съдът е направил квалификация и се е произнесъл по иск с правно
основание чл.50 от ЗЗД, без да е бил сезиран с такъв.
В конкретния случай първостепенният съд с изготвения проекто-доклад по чл.140 от ГПК с определение от 17.05.2018г. и в доклад по чл.146 от ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание на 25.09.2018г., е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД като е дал правилна правна квалификация и е разпределил доказателствена тежест съобразно с нея, но в диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по така предявените искове. В постановеното решение в диспозитива се осъжда ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 50 във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, т.е. СРС се произнася по иск, какъвто в случая не е бил предявен и акцесорен на него иск. Ето защо въззивният съд приема, че СРС се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, поради което постановеното решение е недопустимо, тъй като са разгледани искове на непредявено основание. Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този на диспозитивното начало и обуславя недопустимостта на постановеното решение. Съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
С оглед на изложените аргументи и без да се обсъждат доводите по същество във въззивната жалба на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК решението на СРС следва да бъде обезсилено като недопустимо. Делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта, в която С.О. е осъдена на осн. чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на К.П.С. сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинени от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез на кръстовището между булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр. София, на 06.07.2017 г. около 14.00 ч., 12 000 лв. – неимуществени вреди от същото непозволено увреждане. В останалата част, решението на СРС, ІІ Г.О., 57 с-в, като необжалвано от страните по делото е влязло в сила и не е предмет на контрол от въззивната инстанция.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК решение № 570420 от
28.12.2018г., постановено по гр. д. № 80531/2017г. по описа на СРС, 120 състав,
в частта му, в която С.О. е осъдена на осн. чл. 50 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на К.П.С. сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от непозволено увреждане, причинени от вещ,
собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща
се пред подлез на кръстовището между булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр.
София, на 06.07.2017 г. около 14.00 ч., както и сумата от 12 000 лв. –
неимуществени вреди от същото непозволено увреждане.
ВРЪЩА
делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по
действително предявените искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта, в която е предявен срещу С.О. иск с правно основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД да
заплати на К.П.С. сумата от 42.90 лв. – имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от непозволено увреждане, причинени от вещ,
собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща
се пред подлез на кръстовището между булевардите Витоша и Пенчо Славейков в гр.
София, на 06.07.2017 г. около 14.00 ч., както и иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на К.П.С. сумата от
12 000 лв. – неимуществени вреди от същото непозволено увреждане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./