№ 1163
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл. с. Лазар Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501681 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна
срещу Решение № 2007/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2760 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Варна, ХLVІІ състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, като е прието за установено между „Електроразпределение Север” АД – Варна и В. Л.
Л., че последната не дължи сумата от 927.12 лева, начислена по корекционна процедура за
електроенергия за периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. по фактура №
**********/10.12.2021 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на
потребление в ***.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се уважи изцяло предявения иска. Претендират се разноски. В
евентуалност в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение се прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемдйд В. Л. Л. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
1
решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на В. Л. Л. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна за приемане за
установено, че ищцата не дължи сумата от 927.12 лева, начислена по корекционна
процедура за електроенергия за периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. по фактура №
**********/10.12.2021 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на
потребление в ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните има валидно
договорно правоотношение, както и че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Правото на оператора да преизчислява количествата ел.
енергия е изрично регламентирано. Освен това право на електроразпределителното
дружество е да извършва корекции на сметки без да изследва реалното потребление.
Твърди, че е налице правно основание за извършване на корекционната процедура.
Преизчисляването е осъществено въз основа на одобрена методика. Неправомерното
въздействие не е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител.
Извършената едностранна корекция в настоящия случай съответства на всички законови
изисквания като са спазени и изискванията на ПИКЕЕ. Заявява, че на 08.12.2021 г. е
извършена проверка на СТИ в обекта в присъствието на свидетел, който не е служител на
дружеството. Протоколът е подписан. По време на проверката е установено неправомерно
въздействие върху функцията на СТИ. Нулевият проводник от СТИ към нулевата шина на
ЕМТ е прекъснат и СТИ е с неработещ броителен механизъм. По този начин консумираната
електроенергия в обекта на абоната не се измерва от СТИ, съответно не се заплаща. Твърди,
че са спазени изискванията на чл. 58 ПИКЕЕ. Заявява, че е използвал и правилната методика
за фикционно изчисляване на доставеното количество енергия, съобразно изискванията на
чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ. Използване е и правилната методика на чл. 50, ал.5 ПИКЕЕ. Издадена в
съответствие с изискванията на чл. 56, ал.3 ПИКЕЕ е и фактура за преизчислените
количества ел. енергия. Заявява, че е уведомил абоната с изпратеното писмо от 14.12.2021 г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
2
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск
се обосновава с наличието на спор между страните относно дължемостта на сумата по
фактура № **********/10.12.2021 г., която не е заплатена от абоната към настоящия
момент.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 08.12.2021 г. служители на „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна са
извършили проверка на електромер № ***, на адрес: ***. За целта е бил съставен КП №
5101367/08.12.2021 г. като последният е подписан от служителите на дружеството Т. А. О. и
С. Н. Г. - извършили проверката, както и от свидетеля Д. Т. Д.. Видно от констатациите там
е, че е налице извършено неправомерно въздействие върху функциите на СТИ. Нулевият
проводник от СТИ към нулевата шина в ЕМТ е прекъснат и СТЕ е с неработещ броителен
механизъм. По този начин консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не
се заплаща. Измерен моментен товар от 1.67 А.
Видно от Справка за корекция от 09.12.2021 г. е било начислено на основание чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ количество от 3960 квтч. ел. енергия за периода от 10.09.2021 г. до
08.12.2021 г.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице
се установява следното: процесният електромер е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015 г. и повторна през 2020 г. като метрологичната му годност е до 2026 г.
При извършената проверка, от 08.12.2021 г., е констатирано, че дисплея не работи като в
периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. в процесния обект не е отчетена от измервателния
уред. Няма технически уред, с който към датата на изготвяне на експертизата да се установи
точното, неотчетено количество електроенергия за минал период, освен теоретично чрез
изчисление, съобразно ПИКЕЕ. При проверката е документирано, че не са налице данни за
техническа неизправност в процесния електромер в следствие на продължителна употреба
като неизмерването се дължи на откачен нулев проводник от СТИ към нулевата шина,
вследствие на което дисплеят и излъчвателят не работят. Корекцията на сметката е
направена съгласно правилата на чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ като количеството за доплащане от
3960 кВтч за периода от 90 дни е математически точно, а левовата равностойност възлиза на
927,12 лева. При предвидена мощност до 12 кВтч потреблението в обекта за процесния
период може да достигне 6048 кВтч. Вещото лице е отразило, че за процесния период има
отчетена ел.енергия в размер на 2580 кВтч, поради което коригираното и реално отчетеното
количество – общо от 6540 кВтч в обекта на абоната не е в рамките на допустимата и не
може да бъде доставена. В случая нулевият проводник, който захранва електромерът е
откачен като електромерът не отчита консумираната ел. енергия. При проверката е измерен
моментен товар, което означава, че има консумация в обекта. Месечен отчет – реален отчет,
3
не би могъл да се извърши ако е откачен нулевият проводник, защото дисплеят ще е тъмен.
От справката на потреблението е видно, че има и реално отчетена ел. енергия. Щом има
отчетени фактури, това означава, че нулевият проводник е бил на мястото си. След като има
отчетена ел.енергия повредата е точно в дисплея и не може да има едновременно и отчетена
ел.енергия и служебно отчетена. Принципно е възможно електромерът да бъде включван и
изключван всеки ден и тогава е възможно да има и неправомерно присъединяване и реално
потребена енергия. Това, че нулевият проводник е откачен, означава, че схемата на
свързване е променена, което води до неработещ дисплей.
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля
Д. Т. Д. /без родство и дела със страните/, А. Л. Л. /сестра на ищцата - въззиваема/ и Т. А. О.
/служител на ответника, съставила и подписала КП/.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В тежест на въззивника е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В тежест на ищеца – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е била ищцата и тя се явява
клиент на ответното дружество и потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ; както и че
имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от
електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни
отношения за доставка на ел. енергия, уредени при публично обявени ОУ. Въз основа на
това съдът приема, че въззиваемата има задължението да заплаща използваната ел. енергия,
т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия, за
посочения обект с клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на потребление в ***.
Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006 г. в сила от 01.07.2007 г./, крайният
4
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско
измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да
изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за
сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер
е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на
схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението
на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в констативен протокол. Изрично
оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен
протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 2
5
от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв.
В конкретния случай констативният протокол от проверката, извършена на
08.12.2021 г. е подписан от свидетел в хипотеза на отсъствие на клиента. В протокола е
отразено, че констатациите са направени в отсъствие на клиента от проверката. Изрично
оспорена в отговора на исковата молба е законосъобразността на процедурата по
констатиране на неправомерното въздействие. Така заявеният довод е неоснователен с оглед
събраните по делото доказателства. Установено е в тази връзка, както от съдържанието на
КП, така и от свидетелските показания на свидетелката О., че проверката на електромера е
извършена от служители на дружеството оператор на мрежата, които имат уредено
правомощие за извършване на технически проверки на място, както съгласно чл. 46 от
ПИКЕЕ, така и по силата на обвързващите страните ОУ към ДПЕЕЕМ. От друга страна
обективираните в КП факти и обстоятелства, са установени и с кредитираните като преки и
кореспондиращи със съдържанието на констатациите в КП показания на горепосочената
свидетелка. Ето защо съдът приема оспорването на така установените факти за недоказано.
Ангажираните от ищцата гласни доказателства – показанията на свидетелят Д., подписал
процесния КП, не следва да бъдат ценени от съда, тъй като същите са противоречиви на
елементарната житейска логика. Същият твърди, че подписва КП от 08.12.2021 г., защото
счита, че се извършва ремонт на касетката, никой нищо не му обяснява, не прочита
протокола, но го подписва, тъй като е наивен човек. Горните твърдения обаче са вътрешно
противоречиви, тъй като в самия констативен протокол ясно е отразено, от кой е съставен, за
кой обект и титуляр се отнася, във връзка с какво е изготвен и какви констатации са
обективирани в него. По делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани
доказателства свидетелят да е неграмотен или да не разбира свойството и значението на
своите действия и по конкретно полагането на подпис като свидетел в КП. Т.е. по делото не
са ангажирани годни доказателства, които да оборят констатираното от служителите на
въззивното дружество в деня на проверката в обекта на въззиваемия.
Въз основа на съвкупността на доказателствата по спорния факт, съдът приема, че КП
отразява действителното фактическо положение, така както то е осъществено, отговаря на
изискванията за редовност от формална и съдържателна гледна точка, поради което
съставлява законосъобразно проведен етап от производството по корекция на сметка
съобразно изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и съставлява годно основание за
последващо коригиране на сметката на ползвателя. Установено е също от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
6
страните, че констатираното въздействие в случая се свежда до промяна на схемата на
свързване на СТИ, като нулевият проводник от СТИ към нулевата шина в ЕМТ е прекъснат
и СТИ е с неработещ броителен механизъм вследствие на което е налице неотчитане от
измервателната система на цялата потребена от абоната ел. енергия, като е напълно
възможно този проводник да се включва и изключва периодично. Извършеното
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ с обекта е причина част от
потребената ел. енергия да не се измерва и отчита, както и да не се заплаща цената й.
Следователно, по делото е установена промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до
неизмерване на целия обем доставена и потребена ел. енергия, като елемент от фактическия
състав на правомощието по чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ. Установеното чрез експертно
заключение в този смисъл не е опровергано с други доказателства по делото, поради което
съдът приема, че предпоставките на основанието за преизчисление по чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ са били осъществени и извършената на това основание корекция на сметка е
законосъобразно извършена. В заключение, съдебният състав приема, че извършената от
ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
законосъобразно проведена.
От допуснатата и приетата пред първата инстанция СТЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена, се установява, че корекцията на сметката е направена
съгласно правилата на чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ като количеството за доплащане от 3960 кВтч за
периода от 90 дни е математически точно, а левовата равностойност възлиза на 927,12 лева.
При предвидена мощност до 12 кВтч потреблението в обекта за процесния период може да
достигне 6048 кВтч. За процесния период обаче има отчетена ел.енергия в размер на 2580
кВтч, поради което общо коригираното и реално отчетеното количество от 6540 кВтч в
обекта на абоната не може да бъде доставено.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че определеното от въззивника с
корекционната процедура количество за доплащане от въззиваемата от 3960 кВтч следва да
бъде редуцирано до 3468 кВтч или 811.93 лева /3468 кВтч х 0.234120 лева/, за да може
сборът между начислените кВтч и реално отечетените потребени такива през процесния
период в размер на 2580 кВтч сумарно да достигне максимално възможното потребление в
обекта от 6048 кВтч. Или на „Електроразпределение Север“ АД се дължи сумата от 811.93
лева, като за разликата до пълният размер на претенцията от 927.12 лева искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на ВОС намира, че въззивната
жалба е основателна и следва да бъде уважена частично, а обжалваното решение отменено за
сумата от 811.93 лева, представляваща начислена по корекционна процедура за
електроенергия за периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. по фактура №
**********/10.12.2021 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на
потребление в *** и вместо него постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен в тази
му част, като неоснователен. В останалата му част, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над сумата от 811.93 лева до пълният размер на
7
претенцията от 927.12 лева, решението се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2007/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2760 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна,
ХLVІІ състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата е отправил искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да
му се присъдят съобразно уважената част от иска, поради което ответника
„Електроразпределение Север“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата от 44.11 лева,
представляваща заплатени от него държавна такса – 50 лева, такса за СУ – 5 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лева, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие /лист 91 от първоинстанционното производство/.
„Електроразпределение Север“ АД е отправило искане с правно основание чл. 78, ал.
3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, такива следва да й се присъдят
съобразно отхвърлената част от иска, поради което Л. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 604.27 лева, представляваща заплатени от него депозит за СТЕ – 300 лева, депозит
за призоваване на свидетел – 30 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 360 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие и фактура /листи 87 и 88 от
първоинстанционното производство/.
За въззивна инстанция на въззиваемата В. Л. Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част от въззивната жалба, следва да й се
присъдят разноски като въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата
от 37.27 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение – 300 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 19/. Възражението на
„Електроразпределение Север“ АД с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 300 лева, колкото е заплатила и Л..
„Електроразпределение Север“ АД е отправило искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК за присъждане на направените по делото разноски, такива следва да му се присъдят
съобразно отхвърлената част от иска, поради което Л. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 337.17 лева, представляваща заплатени от него държавна такса – 25 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение – 360 лева, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие, фактура и платежно нареждане/листи 29 - 31/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2007/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2760 по описа за
8
2022 г. на Районен съд - Варна, ХLVІІ състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че
В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс-Е на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК сумата от 811.93 /осемстотин и
единадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лева, начислена по корекционна процедура за
електроенергия за периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. по фактура №
**********/10.12.2021 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на
потребление в *** и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** против
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за приемане за установено, че В. Л. Л., ЕГН ********** не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 811.93 /осемстотин и
единадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лева, начислена по корекционна процедура за
електроенергия за периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. по фактура №
**********/10.12.2021 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на
потребление в ***, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2007/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2760 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, ХLVІІ състав В ЧАСТТА , с която е прието за
установено, че В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е сумата от 115.19 /сто и
петнадесет лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща разликата над сумата от
811.93 лева до пълния размер на претенцията от 927.12 /деветстотин двадесет и седем лева и
дванадесет стотинки/ лева, начислена по корекционна процедура за електроенергия за
периода от 10.09.2021 г. до 08.12.2021 г. по фактура № **********/10.12.2021 г. за обект с
клиентски № *** и абонатен № **********, с адрес на потребление в ***, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, както следва: сумата от 604.27
/шестстотин и четири лева и двадесет и седем стотинки/ лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 337.17 /триста тридесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ лева разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е ДА
ЗАПЛАТИ на В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: сумата от 44.11
/четиридесет и четири лева и единадесет стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 37.27 /тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева
разноски за въззивното производство.
9
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10