Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 24.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, в открито
съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Цветомира Баева като разгледа
докладваното от съдия Вълчева т.д. № 74 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производство по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от Д.В.Ю., действащ
лично за себе си и като законен представител на В.Д.Ю., ЕГН **********, чрез
адв. С.С.Ч., срещу ЗД „Е." АД, ЕИК ****, гр. София, район И., ул. „Х.К."
№ 43, представлявано от Д.С.Д. и В.М.Х. с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86 ЗЗД.
В нея излага, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И.К.Т.
управлявал МПС марка „БМВ", модел „320Д" с peг. № BP **** ВН на път 1- 4, при км.
27+800, движейки се в посока гр. Варна - гр. София. Водачът нарушил правилата
за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите ограничения и
конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и
условията на видимост, като при предприемане на изпреварване не се убедил, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, като при изпреварването
не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС,
при навлизане в насрещна пътна лента създал опасност за движещите се по нея
превозни средства, не се убедил, че движейки се с безопасна скорост, може да
извърши изпреварването за кратко време и като използвал пътната лента за
насрещно движение, когато не е можел да се върне безпрепятствено в напуснатата
пътна лента, в резултат на което загубил контрол над автомобила и реализирал
ПТП с л.а. марка „Фиат", модел „Мареа", с ДК № СА **** KB.
В резултат на настъпилото ПТП са причинени смъртта
на водача на л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" - И. Р.Ю.- майка на В.Д.Ю.
и съпруга на Д.В.Ю., смъртта на Н.Д.Ю. - син на Д.В.Ю., и телесни повреди на В.Д.Ю..
Твърди, че произшествието е настъпило по
изключителната вина на водача И.К.Т., който грубо е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 1, чл. 42, ал. 2, т. 2, чл.
42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т.4 от ЗДвП. Счита, че водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе правила
за движение по пътищата. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна
връзка с последното са причинени смъртта на И. Р.Ю.и на Н.Д.Ю., както и телесни
повреди на В.Д.Ю..
Твърди, че прекият деликвент е извършил деянието
виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Излага, че смъртта на И. и Н. се отразява
изключително тежко в живота им. Вследствие на трагичната загуба ищците развили
остра стресова реакция и душевно разстройство. Двамата с И. имали щастлив и
хармоничен брак - създали общо домакинство, общ дом, в който отглеждали и
възпитавали две прекрасни деца. Отношенията в семейството били основани на
обич, уважение и подкрепа. Д. бил щастлив с жената, която обича безрезервно и
вярвал, че ще прекарат дните си заедно. Тя била прекрасна съпруга, майка,
домакиня и преди всичко сродна душа. Загубата й при толкова трагични
обстоятелства го е съкрушила - той все още се буди нощем и я търси из празния
им дом, очаква я и не иска да приеме, че повече няма да я види. За И. страда и
невръстният им син Д., който по чудо е оцелял в катастрофата, но също е
пострадал. Детето е със счупване на бедрената шийка на левия крак и претърпял
оперативна намеса. Той е останал без майка в момента, в който най-силно има
нужда от нея - уплашен е, боли го, има нужда от денонощна грижа, а майка му не отговаря
на виковете му, не идва както преди го е правила да го утеши и прегърне. Детето
е объркано и плаче постоянно - няма ги майка му и братчето му, а бащата
тревожен обикаля и колкото и да се старае, не може да прикрие, че самият той е
съкрушен. В жестоката катастрофа освен съпругата си, Д. губи и едното си дете.
Малкият Н. е бил в детското столче до брат си, но не е имал неговия шанс да
оцелее.
По отношения на прекия иск срещу застрахователя
излага съображения, че е налице валидна застраховка „ГО". Лек автомобил
марка „БМВ", модел „320" с д.к. № BP **** ВН, при управлението на
който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка „ГО" в ЗД „Е."
АД, полица № BG/07/117001786669, валидна от 23.06.2017 г. до 22.06.2018
г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените
при ПТП неимуществени вреди.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при
застрахователя е образувана преписка въз основа на молба - претенция с peг. № 13747 от 02.10.2017 г., но с
писма с peг. № 13747/2/ от 02.01.2018 г. и peг. № 13747/3/ от 02.01.2018 г.,
застрахователят е отказал изплащането на обезщетение на пострадалите, което
поражда за ищците правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Молят съда да осъди ответника ЗД „Е." АД, ЕИК ****
да заплати на ищеца Д. В. Ю., роден на *** г., обезщетение за неимуществени
вреди в размер на общо 400 000 лева, настъпили вследствие причинената при ПТП
от 13.08.2017 г. смърт на съпругата му И. Р.Ю.и на неговия син Н.Д.В., ведно с
дължимата законна лихва от 13.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Е." АД, ЕИК ****
да заплати на ищеца В.Д.Ю., ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител Д.В.Ю., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000
лв., настъпили вследствие причинената при ПТП от 13.08.2017 г. смърт на майка
му И. Р. Ю., ведно с дължимата законна лихва от 13.08.2017г. до окончателното
изплащане.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Е." АД, Е14К ****
да заплати на ищеца В.Д.Ю., ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител Д.В.Ю., обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв., настъпили вследствие причинени при ПТП от 13.08.2017г.
телесни увреждания, ведно с дължимата законна лихва от 13.08.2017 г. до
окончателното изплащане, както и направени разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от „Застрахователно дружество Е." АД, чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт Е.А.. В него
изразява становище, че исковата молба е редовна, предявените искове са
допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" между
ответника „Застрахователно дружество Е." АД и И.К.Т. - водач на л.а. марка
„БМВ", модел „320Д" с per. № BP **** ВН.
Оспорва обаче механизма на ПТП и твърденията в
исковата молба относно начина и обстоятелствата, при които настъпва
застрахователното събитие. Твърди, че от писмените доказателства не се установя
цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал процесният инцидент. В
представения Констативен протокол с пострадали лица № 456р -6637/13.09.2017 г.
са изложени констатации на длъжностните лица по отношение на механизма на ПТП,
но те не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на причините
и обстоятелствата за настъпването му по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК -
съставителят на Констативния протокол не е бил очевидец на ПТП. Следователно,
неизяснени са причините за катастрофата, като освен това липсват и категорични
доказателства къде точно (на кое място) в процесното МПС е седяло пострадалото
лице В.Ю. към момента на настъпването на застрахователното събитие.
Ответникът оспорва наличието на противоправно и
виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - И.К.Т.,
тъй като по делото не са приложени доказателства от ищцовата страна, които по
безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав
на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Счита, че описаните данни не са достатъчни да
изяснят точния механизъм и да установят обстоятелството, че именно
противоправното поведение на водача И.К.Т. е причина за настъпването на
инцидента, както и че същият е можел да бъде предотвратен от него и при какви
обстоятелства.
На следващо място излага доводи, че настъпването на
процесното застрахователно събитие се дължи и на поведението водача на лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „311 ЦЦИ СПРИНТЕР" с peг. № РВ **** ВХ, както и на водачката
на л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" с peг. № СА **** KB. Твърди, че водачът на л.а.
„Мерцедес" С.С. е действал в разрез с разпоредбите на ЗДвП, като е нарушил
разпоредбата на чл. 41, ал. 3, като по този начин е създал опасност за
движението. Същият освен това е нарушил и разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2
- движел се е с несъобразена за релефа и конкретните пътни условия скорост,
която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, като не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Счита, че е налице и нарушение на правилата за
движение от страна на водачката на л.а. марка „Фиат", модел „Мареа",
пострадала при процесното ПТП. Посочва, че тя също не е изпълнила изискванията
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - движила се е с превишена скорост, несъобразена с
релефа и конкретните пътни условия. Когато се налага навлизане в насрещното
платно за движение с цел изпреварване на предно движещо се превозно средство,
наличието на вълнообразни участъци е нарушило видимостта на водача на „БМВ",
а ако насрещно движещият се автомобил „Фиат Мареа" е бил управляван със
съобразена скорост спрямо пътните условия, това би позволило на л.а. „БМВ"
да забележи л.а „Фиат" на достатъчно разстояние, което да го мотивира да
не предприема изпреварване в този участък или пък да положи усилия да се
прибере незабавно в своята лента за движение. Счита, че това поведение на
загиналата водачка И. Ю. се намира в пряка връзка с настъпването на инцидента.
Твърди, че с поведението си другите двама водачи, участници в ПТП, са
допринесли пряко за настъпването на вредите.
На следващо в отговора на ИМ ответникът оспорва
причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди, както и
наличието на неимуществени вреди. Позовава се на Постановления № 4/1961 г., №
5/1969 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд, в
които е посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди. Изтъква, че установената практика въвежда два критерия,
които трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на
обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е
връзката между пострадалото лице и лицето, претендиращо обезщетението. Следва
да бъде установено, че посочените лица действително са претърпели неимуществени
вреди. В тази връзка посочва, че към момента не са събрани доказателства за
наличието на духовна връзка на починалите лица И. и Н. Ю. с Д.Ю., респективно с
В.Ю., независимо от родствената връзка помежду им - не е ясно дали са живели в
общо домакинство, както и какво е било точното естество на техните
взаимоотношения и налице ли е била близост в твърдените размери. Без да
омаловажава болките и страданията на ищците, ответното застрахователно
дружество оспорва и техните твърденията относно тежкото им емоционално,
психологическо и битово състояние след настъпването на смъртта на И. и Н.. Не
може да се приеме, че претърпените неимуществени вреди от загубата следва да се
оценят на еднаква стойност за всеки един от двамата ищци, доколкото връзката на
пострадалия с всеки от близките му е уникална и различна, което определя и
различни вреди от понасянето й. Следва да се имат предвид и собствените
характеристики на всеки от двамата ищци - дете на 5 години и възрастен мъж,
които не биха могли да имат напълно еднакви изградени отношения с пострадалата И.
и да преживяват по изцяло идентичен начин нейната загуба. По делото няма
доказателства нито един от двамата да е потърсил лекарска помощ във връзка с
твърденията за извънредно тежкото им емоционално и психическо състояние след
инцидента. На следващо място счита, че ищцовата претенция се явява значително
завишена, с оглед на трайната съдебна практика и не следва да бъде уважена в
релевирания размер.
От страна на ответника се прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Въпреки че по
делото липсват данни за характера и тежестта на травматичните увреждания,
получени по време на процесното ПТП, твърди, че към момента на катастрофата Н.,
В. и И. не са били с поставени предпазени колани. Но дори и да се установи, че
малолетните Н. и В. Ю., съответно на 3 и 5 години по време на инцидента са били
с поставени предпазни колани, такъв начин на обезопасяване се явява крайно
неефективен при толкова малки деца. Същите е следвало да бъдат поставени в
специални обезопасителни системи за деца, съгласно разпоредбата на чл. 137
„б" от ЗДвП. Твърди, че ако Н. и В. са били обезопасени със столчета за
кола, подходящи за тяхната възраст, ръст и тегло, посочените травми биха могли
да бъдат избегнати или биха били с много по-лека степен и интензитет, както и
не би се стигнало до смъртта на Н.Ю., който е и по-малкото от двете деца.
Счита, че починалата Иван Ю. поради собственото си поведение, несъобразено с
нормативно установените правила, е допринесла в значителна степен за възникване
на получените травми, и настъпилият впоследствие летален изход. Твърди, че с
поведението си пострадалите сами са се поставили в опасност, поради което
техният принос (за децата - изявен чрез поведението на техните законни
представители), следва да се определи в размер на не по-малко от 50 % .
Относно исковата претенция на В.Ю. за претърпените
от него травми - с оглед на младата му възраст и липсата на трайни и необратими
увреждания, което предполага пълно възстановяване, също се явява завишена с
оглед на обичайно присъжданите от съда обезщетения при наличие на аналогични по
вид и тежест анатомични увреди. Не на последно място посочва, че исканото
обезщетение значително се отклонява от икономическата конюнктура в страната към
датата на настъпване на ПТП и присъждането на застрахователно обезщетение в
претедираните размери би довело до неоснователно обогатяване на ищците в разрез
с принципа на справедливостта.
Относно искането за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 13.08.2017 г. излага съображения, че е
напълно неоснователно. Твърди, че ищците не са изпълнили законоустановеното си
задължение да представят всички изискуеми документи, които биха дали възможност
на застрахователя да прецени основателността на извънсъдебната претенция при
нейното извънсъдебно предявяване, поради което са получили мотивиран отказ по
чл. 496, ал. 2, т. 2, буква „б" и буква „в" от КЗ. В този случай
приложение намира разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 in fine от КЗ, според която
застрахователят дължи лихва за забава върху размера на претендиралото
застрахователно обезщетение от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ (в
случая това е 28.12.2017 г.), освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ. С неоказване на дължимото съдействие ищците са възпрепятствали
възможността на застрахователя да извърши извънсъдебно плащане в случай на
основателност на претенцията. С оглед на изложеното не може да се приеме, че
застрахователят е изпаднал в забава.
Ако ищецът не успее да докаже основателността на
иска, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, моли да бъде отхвърлен
и акцесорния иск за претендираната компенсаторна лихва, с оглед съдбата на
главния иск.
По отношение на претендиралите от ищеца разноски
навежда доводи, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за
завеждането на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
разноските следва да останат в тежест на ищеца по делото. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски от ответното дружество по делото, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от Д.В.Ю. и от В.Д. Юновипов, действащ чрез своя
законен представител Д.В.Ю. чрез адвокат С.С.Ч..
В нея оспорват направените от ответника възражения.
Отбелязват, че посочената от ответното дружество „липса на достатъчно
данни" към настоящия момент не е основание за отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни, тъй като са направили съответните доказателствени
искания. Ищците оспорват възраженията на ответника, че процесното
застрахователно събитие се дължи и на поведението на водача на л.а. „Мерцедес
311 ЦДИ Спринтер" и на И. Ю. като водач на л.а. „Фиат Мареа". Не са
верни твърденията, че И. се е движела с превишена скорост, несъобразена с
релефа и конкретните пътни условия, както и че
била попаднала във вдлъбнатина на пътя поради движение с несъобразена
скорост, което не позволило на водача на л.а. „БМВ 320 Д" да я види. Не
приемат възражението на ответника за липса на причинна връзка между процесното
ПТП и вредоносните последици и неимуществените вреди, както и относно техния
обем.
На следващо място оспорват твърденията на ответника
за липса на неимуществени вреди и липса на духовна връзка между починалите и
ищците, както и относно тежкото емоционално и психологическо състояние на
ищците вследствие загубата на И. Р. и Н. В.. Отбелязват, че децата Н. и В. не
са били осиновени от баба си и дядо си.
Не оспорват, че ищците преживяват загубата на И. и Н.
по различен начин, но това не означава, че размерът на претендиралото от всеки
от тях обезщетение не може да бъде в еднакъв размер. Загубата на съпруга и син,
макар и по-специфична, е също толкова болезнена и непрежалима, колкото и
загубата на майка.
Оспорват изцяло и възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите И. Ю. и децата Н.
и В. чрез законните им представители. И. е пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан, а децата Н. и В. в детски столчета и с поставени
предпазни колани. Считат, че претендиралите обезщетения за неимуществени вреди
не са завишени и са съобразени с практиката на съдилищата по сходни случаи за
близък период от време.
Оспорват и възраженията на ответника относно
дължимостта на законната лихва. Считат, че не е налице основание за
освобождаване на застрахователя от отговорността за заплащане на законна лихва
върху дължимото обезщетение, тъй като същият не е изпълнил законовото си
задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред и следва да
понесе отговорността за забавеното плащане. Ищците са предявили своевременно
претенцията си пред застрахователното дружество и са уведомили
застрахователната компания с какви документи относно настъпилото ПТП
разполагат. Застрахователното дружество е проявило пълна пасивност, не е
изпълнило задълженията си по чл. 496, ал. 3 от КЗ вр, чл. 107 КЗ и не е предприело
никакви действия. В този смисъл не е налице и твърдяно от ответника неоказване
на съдействие от ищците за определяне на обезщетение от страна на
застрахователя. Чл. 409 от КЗ предвижда възможност за застрахователя да се
освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни
задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В
конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради
което не са налице основания за освобождаването му от отговорност за забава.
Оспорват изцяло възражението на ответника, че
разноските по делото не следва да се присъждат в полза на ищците, тъй като
застрахователят не бил дал повод за предявяване на исковете. Именно пасивното
поведение на дружеството, отказът му да изплати обезщетение на ищците, въпреки
горепосочената възможност за снабдяване с допълнителни доказателства съгласно
чл. 496, ал. 3 от КЗ вр, чл. 107 КЗ, са дали повод на ищците да потърсят
правата си по съдебен ред.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил
допълнителен отговор на исковата молба от „Застрахователно дружество Е."
АД. В него излага, че поддържа всички направени с отговора възражения. Счита,
че в тежест на увреденото лице е да докаже основателността на претенцията си и
именно в този смисъл е императивното изискване за дължимо съдействие по смисъла
на чл. 498, ал. 2 от КЗ. На тази разпоредба се противопоставя правото, а не
задължението на застрахователя да събира информация по реда на чл. 107 от КЗ.
По отношение на направеното възражение за
осиновяване на Н. и В. Ю. от баба си и дядо си прави уточнение, че оттегля
направеното възражение за наличие на осиновяване. Изцяло поддържа обаче
останалите възражения за липса на духовна връзка. Твърди, че Д.Ю. няма право на
постоянно пребиваване на територията на Република България и не са представени
доказателства, удостоверяващи, че Д.Ю. е живял в общо домакинство с И. и Н.,
нито че е полагал грижи за тях, интересувал се е от тяхното благосъстояние и
същите са имали дълбока и трайна емоционална привързаност с него.
Що се отнася до възражението за лихвата, цитира
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2, която е напълно ясна и недвусмислена -
лихва се дължи при изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани по
реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 498, ал. 2 от КЗ „Увреденото лице е длъжно
да представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените му вреди, като му
съдейства за установяване на обстоятелствата във връзка със събитието и размера
на вредите ". Искането на документи е законно право на застрахователя
съгласно нормата на чл. 496, ал. 3 от КЗ, според която когато представените документи „са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на ПТП, застрахователят може да изисква представяне на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи и лица". Цитираният
от ищците чл. 107 от КЗ свидетелства единствено за право, а не за законово
задължение на ответника да събира допълнителна информация и да търси
съдействието на други органи и институции. Уточнява, че отказът на
застрахователя е предвиден изрично в чл. 496, ал. 2, т. 3, буква „б" от КЗ
- това не е отказ по същество, какъвто е предвиден в ал. 2, буква „а", а
мотивиран отговор защо застрахователното дружество няма възможност да определи
и изплати обезщетение. В забава би изпаднал единствено при отказ по същество
или в случай, че не изплати в срок вече определеното обезщетение.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето
лице-помагач по делото на страната на ответника е конституирано ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД - застраховател по задължителна застраховка „ГО" на
автомобилистите на участващия в процесното ПТП л.а. марка „Мерцедес",
модел „311 ОДИ СПРИНТЕР ДК 43" с peг. № РВ **** ВХ, което не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват, но чрез
пълномощника си адв. К.Т.,
поддържат предявените искови претенции и молят съда да постанови
решение, с което ги уважи. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си излагат в представените писмени бележки, като претендират направените по делото разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. изразява становище за
неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции и моли съда да ги
отхвърли, като уважи наведените възражения. Подробно съображения излага в
представените по делото писмени бележки. Претендира присъждането на разноски
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Конституираното като трето лице-помагач по
делото ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД редовно призовано за съдебните заседания не изпраща
представител.
С определение от 16.09.2022 г., съдът на
основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение размера на предявените от Д.
В. Ю. искове с 50 000.00 лв. или същите се считат предявени за сумата
250 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на съпругата му И. Р.Ю.и за сумата 250 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина
му Н.Д.Ю., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Със същото определение съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК е
допуснал изменение размера на предявения от
В.Д.Ю., действащ чрез своя баща и законен представител Д. В. Ю. иск със
сумата 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на майка му И. Р.Ю.или същият се счита предявен
за сумата 250 000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници от
21.09.2017 г. на Столична община е видно, че ищецът Д. В. Ю. е съпруг на И. Р. Ю.,
починала на 13.08.2017 г. и баща на Н.Д.Ю., починал на 13.08.2017 г. Ищецът В.Д.Ю.
е син на И. Р. Ю., починала на 13.08.2017 г.
С влязла
в сила на 28.09.2021 г. присъда по НОХД
№ 533/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, подсъдимият И.К.Т.
е признат за виновен в това, че на 13.08.2017 г., около 15.00 ч. на ГП 1-4/София-Варна/ при
км. 27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС - собствен лек автомобил марка „БМВ", с peг. № BP 24 99 ВН, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.21, ал.1, чл.42, ал.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на И. Р. Ю., Н.Д.Ю., Н.Т.Ж.и средна телесна повреда на В. Д.Ю. – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“,
предл.1-во във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, във вр. с ал.4 и чл.342,
ал.1 от НК и осъден на пет години лишаване от свобода и пет години лишаване от
правоуправление.
По делото са
представени доказателства за предявена молба - претенция вх. № 12747/02.10.2017
г. от ищеца Д. В. Ю., действащ лично за себе си и като законен представител
на В.
Д.Ю., чрез адв. С.Ч., до ЗД „Е.“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
настъпилото ПТП, при което е починала И. Р.Ю.и причинени телесни повреди на В. Д.Ю..
С уведомително
писмо рег.№ 13747/2/ от 02.01.2018 г. до В.
Д.Ю., действащ чрез своя баща и законен представител Д. В. Ю., ответното
дружество е отговорило, че във връзка с предявените претенции за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие настъпило на
13.08.2017 г. ПТП и непредставяне на изискани допълнителни документи, на
основание чл.496, ал.1 от КЗ ЗД „Е.“ АД няма правно основание да изплати
обезщетение към момента, тъй като претенциите не са установени напълно и по надлежния
ред.
С писмо рег.№
14771/2/ от 02.01.2018 г. до Д. В. Ю., ответното дружество е уведомило ищеца,
че на основание чл.496, ал.1 от КЗ към
момента основанието и размер на претенцията му не е установена по надлежния ред
и ЗД “Е.“АД няма правно основание да изплати обезщетение, тъй като не са
представени изисканите допълнително документи.
От приложеното по
делото удостоверение рег. № ЯяБ 5736/08.12.2021 г. на МВР – отдел „Български
документи за самоличност“ се установява, че за И. Р.Ю.за периода от 01.01.2011
г. до 13.08.2017 г. има регистрирани следните данни за преминавания през ГКПП
на РБългария: излизане от ГКПП Аерогара София на 31.08.2012 г., 16.10.2013 г.,
21.07.2014 г., 20.07.2015 г., 26.06.2016 г. и 28.12.2016 г. и влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 20.04.2016
г. За същия период данните за преминавания през ГКПП на РБългария за В. Д.Ю. са: излизане от РБ през ГКПП Аерогара
София на 03.07.2013 г., 16.10.2013 г., 21.07.2014 г,. 20.07.2015 г., 26.06.2016
г. и 28.12.2016 г. и влизане в РБ през
ГКПП Аерогара София на 11.05.2015 г., 20.04.2016 г. и 12.07.2017 г. За Н.Д.Ю.
има регистрирани данни за 2 бр. преминавания през ГКПП на РБългария за перода
от 01.01.2014 г. до 13.08.2017 г.: излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на
28.12.2016 г. и влизане в РБ през ГКПП
Аерогара София на 12.07.2017 г.
От приетото като
доказателство удостоверение рег. № 328200-803 от 18.01.2022 г. на МВР – ГД
“Гранична полиция“ е видно, че в АИС „Граничен контрол“ за периода от
01.01.2012 г. до 13.01.2021 г. има данни за преминаване през ГКПП на страната
за руския гражданин Д.Ю., род. на *** г. съответно за 2012 г., 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2021 г., като престоя му в България
обикновено е бил в рамките на около две седмици.
Страните не оспорват съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ", с peг. № BP 24 99 ВН
към датата на настъпване на ПТП - 13.08.2017 г.
За
установяване механизма на настъпване на ПТП, съдът е допуснал до разпит като
свидетели другите двама участници – И.К.Т. и С.Г.С.. Св.Т., който е признат за
виновен за настъпилото на 13.08.2017 г. ПТП и в момента изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора – гр.Враца излага, че пътувал в посока Варна –
София. Движел се зад лекотоварен бус с каросерия, като времето било променливо.
Предприемайки маневра изпреварване, забелязал колата отсреща и започнал да се
връща назад зад лекотоварния автомобил. При връщането неговия автомобил ударил
с предна лява част задна лява част на микробуса, завъртял се и изхвърчал в
шанеца. Участъкът от пътя бил прав, но не може да каже с каква скорост се е
движил при изпреварването. Твърди, че намалил скоростта с преминаване на
по-ниска предавка, отнемане на газта и след това спирачка. Когато излязъл от
неговия автомобил, забелязал лекия автомобил и двете жертви. Видял лекотоварния
автомобил и се затичал да пита хората дали имат нужда от помощ. Върнал се при
леката кола и видял, че И. била починала и едното дете, а отзад имало друга
жена, която била в тежко състояние. Не си спомня дали е имало друго детенце в
колата, както и обезопасителни столчета.
В
показанията си св.С.С., който е другия участник в ПТП излага, че на 13.08.2017
г. пътувал в посока София с лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с каросерия.
С него били съпругата му, снаха му, жената на брат му и внук му. Твърди, че
имало колона от автомобили в неговата лента, но в отсрещната нямало движение, а
по едно време ръмяло. Карал в колоната, като оставил 30-40 м. дистанция от
предната кола. Видял едно БМВ, което влиза и излиза, изпреварва и се връща в
колоната. По едно време усетил удар в задната лява страна на неговия автомобил, влязъл в насрещното
движение, колата се люлеела и тъкмо щял да влиза в своето платно, идващата
отсреща лека кола се блъснала в тях и те се обърнали на лявата страна. Излезли
от едното стъкло и видял, че БВМ се е обърнало в канавката с гумите нагоре. Не
може да каже с каква скорост се е движил, но всичко станало за секунди.
От основното и допълнително заключение на съдебно –
автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и убедително
депозирано се установява, че относно механизма на настъпване при конкретното
ПТП са били осъществени няколко удара. На 13.08.2017 г. товарен
автомобил „Мерцедес" 311ЦДИ „Спринтер" се е движил в дясната пътна
лента на главен път 1-4 в посока към гр. София. В същата посока, изпреварвайки
колона от автомобили, се е движил и л.
а. „БМВ", управляван от И.Т.. В този момент в лявата пътна лента с посока
на движение към гр. Варна, се движил л. а. „Фиат Мареа", управляван от
пострадалата И. Ю.. Водачът на л. а. „БМВ", поради липса на свободен път,
прави опит да се прибере в дясната пътна лента в колоната зад застигания от
него т. а. „Мерцедес". Насочвайки се надясно, водачът губи контрол над
автомобила, в резултат на което удря с предната си лява част задната дясна част
на т. а. „Мерцедес", като от удара двете МПС се отклоняват от
първоначалната си посока на движение, завъртайки се около вертикалните си оси наляво.
Лекият автомобил „БМВ" напуска платното за движение, преминава през десния
банкет с
частично странично плъзгане, преминава през последвалия низходящ страничен скат,
завърта се около надлъжната си ос и се преобръща, като следва удар в група от
малки дървета. От него МПС се завърта по часовниковата стрелка и спира на мястото, установено в огледния
протокол. Вследствие удара от л.а, „БМВ",
товарният автомобил „Мерцедес
Спринтер" се насочва рязко към лентата за насрещно движение и навлиза в
нея на около 17-18 метра след мястото на удара, като чрез действията си с
органите за управление /волан/ водачът успява да прекрати отклонението на
товарния автомобил наляво и започва да го насочва към дясната пътна лента. В
същия момент в лявата част на лява пътна лента в посока към гр. Варна и вече
задействана спирачна уредба, се движил л. а. „Фиат Мареа". Настъпва удар
между страничната лява част на кабината на товарния автомобил и предната лява
част на лекия автомобил. В резултат от разликата между масите и скоростите на
двете МПС, л. а. „Фиат" рязко променя посоката си на движение, като се
удря в еластичната ограда със задната си странична дясна част и се установява
плътно до мантинелата , а т. а. „Мерцедес" първоначално се отклонява
надясно. Вследствие на настъпилия удар, връзката между задния мост и рамата на
автомобила е нарушена и МПС губи сходимост и става неуправляемо. При опита на
водача да насочи т. а. наляво, колелата му застават почти успоредно /насочени
наляво/ и МПС реализира специфично движение, наподобяващо странично плъзгане
наляво, при което задната ос се стреми да изпревари предната. На около 91 метра
след ориентира задната лява част на т. а. „Мерцедес" се удря в лявата
мантинела и автомобилът се преобръща около надлъжната си ос, падайки върху
лявата си страна. След преобръщането си МПС спира почти веднага на мястото,
описано в протокола за оглед.
Използвайки метода „Теория на удара“, вещото лице инж.К.
дава заключение за скоростта на трите автомобила – участници в процесното ПТП
преди ударите, в момента на ударите и след това. Според експерта, „Опасната
зона за спиране" /пълният спирачен път/ на л. а. „БМВ“ при конкретните
пътни условия и скоростта му на движение 108 км/ч е 132.99 метра. „Опасната
зона за спиране“ на т. а. „Мерцедес“ при
конкретните пътни условия и скорост на движение 76 км/ч е 74.99 метра, а на л. а. „Фиат“ при
конкретните пътни условия и скорост на движение 85 км/ч е 89.88 метра. Вещото
лице пояснява, че след първия удар с л. а. „БМВ“, скоростта на т. а. „Мерцедес“
се е увеличила от предадена кинетична
енергия, поради което приема, че при скорост от 91 км/ч. „опасната зона за спиране“ на т. а.
„Мерцедес“ при конкретните пътни условия и скорост на движение 91 км/ч е 100.56
метра.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, водачът на л. а.
„БМВ" е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил
в колоната от автомобили с нейната скорост, а не да прави опити за изпреварване
на няколко автомобила при наличие на насрещно движение, недостатъчно разстояние
за извършване на маневрата и надвишавайки максимално разрешената за пътния
участък скорост от 90 км/ч. В случая, при установена скорост на т.а. „Мерцедес
Спринтер“ от 76 км/ч преди удара, водачът на л. а. „БМВ“ И.Т. е следвало да го управлява със същата
скорост, спазвайки динамична дистанция. Това би позволило движение на
автомобила му в колоната с нейната скорост и не би настъпил удар с предно
движещия се товарен автомобил, а впоследствие и на насрещно идващия л. а. „Фиат
Мареа“.
В
приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза експертът прави
категоричен извод, че настъпилото ПТП е било непредотвратимо за водача на т. а.
„Мерцедес" чрез екстремно спиране или връщане в дясната лента преди
мястото на удара предвид неговия механизъм. Същото е било непредотвратимо и за
водача на л. а. „Фиат Мареа" И. Ю., тъй като опасната зона за спиране е
30.06 м. и е по-голяма от разстоянието на виждане, което е 16.54 м. Последната
е отклонила МПС максимално вдясно на платното за движение и предприела
намаляване на скоростта, за да предотврати удара с идващия насреща л.а. „БМВ“, т.е. не е имало забавена
реакция от нейна страна, а просто не е
имало възможност за избягване на ПТП чрез аварийно спиране. На поставения от
ответника въпрос вещото лице дава отговор, че дори в случая л.а. „Фиат“ да е
бил спрял до установеното място на удара или то самото да е изместено назад /посока
София/, ударът е щял да настъпи, тъй като т.а. „Мерцедес“ е продължил
движението си напред и след удара, отнасяйки цялата лява част на л.а. „Фиат“ и
връщайки го назад от него. Каросерията е щяла да предизвика същите деформации
на предна лява част, предна колона и предна лява врата на л. а. „Фиат“ и
съответно същите увреждания на водачката, която е била в непосредствена близост
до тези елементи на автомобила си.
Вещото
лице инж.Н.К. дава заключение, че л.а „Фиат Мареа" е получил освен удар от
предната част на товарния автомобил, като и от последващото преминаване на
каросерията му през цялата лява част, разкъсвайки всички леви колони и стигащо
до заден панел. Експертът пояснява, че ръбът на каросерията/преден ляв/ е
допринесъл за хлътване на части от лекия автомобил към вътрешността на
пътническия салон, но и самият той е преминал през цялата лява част на лекия
автомобил. Автомобилът „Фиат Мареа“ е със силно деформиран таван, като е
възможно возещите се отзад да са политнали напред, наляво и нагоре, вследствие
на надигане на задната част на автомобила при удара, и главите им да са
достигнали тавана, при съприкосновение с който са получили травми. Експертът е
категоричен, че всички травми по тялото на В.Ю. са причинени от хлътване на елементи
от лекия автомобил и навлизане на твърди такива от т.а. „Мерцедес“.
След оглед и запознавана с представените по делото
писмени доказателства, както и от техническите характеристики на л.а. „Фиат
Марея“, вещото лице инж.К. заключава, че същият е оборудван с автоматични предпазни
колани на всички места и с еърбег пред водача, който се е отворил при
настъпилото ПТП, а вътре са били инсталирани 2 бр. обезопасителни системи за
деца /детски столчета/. Водачката на л.а. „Фиат Марея“ е била с правилно
поставен обезопасителен колан, тъй като еърбегът пред нея се е отворил. Возещото
се вляво зад водача на автомобила дете Н.Ю. е пострадал от притриващия удар с
т.а. „Мерцедес Спринтер“. Относно ефективността на предпазните колани, вещото
лице пояснява, че предпазния триточков инерционен колан е ефективен при
движение на МПС с до 50 км/ч и удар в неподвижно препятствие. При челни удари сумарната
скорост надхвърля значително тази стойност и ефективността е много по-малка, а често
и незначителна.
Експертът е категоричен, че механизмът и естеството на
удара, ведно с различаващите се по маса, габарити и твърдост МПС, не предполага
по-леки поражения по л.а. „Фиат Марея“ и пътниците му дори при по-малък ударен
импулс.
В допълнителното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза вещото лице поддържа направените
констатации и твърди, че ударът между л.а. „Фиат Марея“ и т.а.
„Мерцедес Спринтер“ е щял да настъпи дори при спиране на лекия автомобил с
максимално спирачно закъснение, тъй като опасната зона е 24.93 м., т.е повече
от разстоянието на виждане – 16.54 м. Експертът отново пояснява, че водачката
на лекия автомобил И. Ю. е употребила спирачки заради л.а „БМВ“, но след
прибирането му е отпуснала педала и внезапното излизане на товарния автомобил
от неговата пътна лента и насочването му в насрещната лента отново изисква
реакция за спиране с по-голямо време от 1.2сек., а от там и по-дълга опасна
зона за спиране.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че смъртта на Н.Д.Ю.
– син на ищеца Д. В. Ю., е в резултат на получените при ПТП множество тежки
травми на главата, гръдния кош и коремните органи и е била почти мигновена. По
отношение на причините за смъртта на И. Р.Ю.експертът дава заключение, че
причинените травматично смачкване на черепа и мозъка са увреди, несъвместими с
живота. При нея има и разкъсване на черен дроб и слезка, които са резултат от
инерционния момент на вътрешните органи. В съдебно заседание Д-р В. пояснява,
че в случая с оглед кинетичината енергия и механизма на ПТП, предпазните колани
не биха могли да доведат до намаляване на последиците и получените увреждания
да не настъпят. Обезопасителните колани помагат да не се ударят пътуващите във
вътрешността на салона, но от директните удари при деформациите на купето могат
да бъдат увредени всички вътрешни органи със съответните последици за живота и
здравето. Според вещото лице водачът на
лекия автомобил и децата са били с
правилно поставени обезопасителни колани, но деформациите на салона са причина
за травмите.
След запознаване с представената по делото медицинска
документация, вещото лице д-р Н.В. дава заключение, че в резултат на ПТП, на
ищеца В.Д. Юновид е причинено счупване на лява бедрена шийка, което е в
причинна връзка с ПТП. Детето е насочено за оперативно лечение в МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където на 14.08.2017 г. е извършена операция – открита репозиция
и вътрешна фиксация. Изписан е на 21.08.2017 г. за долекуване в домашни
условия. На 01.11.2017 г. В.Ю. е приет за демонтиране на остеосинтезния материал
и на 02.11.2017 г. е направена втора операция за изваждане на винтовете при
оздравяло счупване. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
детето е имало болки с голяма интензивност в периода от счупването, при
оперативните намеси и в периодите на рехабилитация след операциите. Експертът
обяснява, че продължителността на лечението е около година и към момента В.
напълно се е възстановил, тъй като е дете и по-бързо преодолява травмите. Необходимо
е обаче проследяването да продължи до завършване на растежа, тъй като от
травмите и оперативните намеси могат да бъдат нарушени зоните на растеж,
каквито данни към момента няма. Според д-р В. на този етап не се налагат други
оперативни интервенции, но ако по време на пубертета се получи разлика, ще се
наложи лечение по метода „Илизаров“ за изравняване растежа на крайниците. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че през целия период В. се е нуждаел от
човек, който да го обгрижва и не е могъл без чужда помощ. По време на
рехабилитацията също е бил необходим възрастен човек, който да помага и проконтролира това, което е
трябвало да се прави по няколко пъти и в къщи.
За установяване на
претърпените от ищците болки и страдания, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите
Р.И. Ж. и Т.Р.Ж., които са
съответно дядо и вуйчо на ищеца В. Д.Ю.
и тъст и девер на ищеца Д. В. Ю.. Съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът
цени техните показания с оглед всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхната заинтересованост. В показанията си св.Р.Ж. излага,
че И., Д. и децата живеели в Москва. В България си идвали всяка година късна
пролет И. с двете деца и стояли в София при тях. Д. идвал в средата на лятото,
ходели на морe и след това се прибирали в
Москва. Пътували със самолет, защото било по-удобно и бързо. Сега Д. *** Москва
и Санкт Петербург, но си идват всяко лято. Когато станала катастрофата, идвали
втори път в България, за да свалят винтовете на В.. Твърди, че след
катастрофата В. бил опериран в Пирогов, където стоял 10 дни, а след това 1-2
седмици с патерици, след което се прибрали в Москва. Д. дошъл на другия ден
след катастрофата, като в болницата при В. се редували двамата и вуйчото Тошко.
Свидетелят излага, че Д. и И. били чудесно семейството, той работел, а тя се
грижела за децата. Като всяко нормално семейство ходили на разходки, на магазин
и при другата баба и дядо. Постоянно били в контакт по „Скайп“, докато баба им
била жива. През 2016 г. посрещнали Коледа в България, а Нова година всички
заедно изкарали в Москва. И. завършила Московския държавен институт със златен
медал. С Д. се оженили в България през 2011 г., но връзката им започнала
2006-2007 г. от студентските години. Не е чувал в семейството на И. и Д. да има
спречквания. Д. казал на В. за смъртта на майка му и брат му. Детето искало да
гледа погребението на двамата в болницата и колеги на И. организирали връзка по
„скайп“. На погребението на И. и Н. с Д. плакали и това лято, когато Д. и В. си
дошли в България, ходили заедно на гробищата, но гледали да не закачат темата.
Сега продължават да си говорят с двамата по „скайп“ и да си пишат по „Вайбър“,
а октомври ходили на море. Свидетелят
също е пътувал в колата на предната седалка до шофьора и е станал очевидец на
ПТП. Пояснява, че всички пътували с колани, като Н. бил в специално столче, а В.
в седалка, която да го повдигне, за да държи колана. Твърди, че БМВ – то
тръгнало да изпреварва и излязло срещу тях. Когато влязло в колоната, от нея
излязъл буса, който ги смачкал.
В показанията си
св.Т.Ж., който е брат на пострадалата И. Ю. излага, че двамата с Д. се
запознали 1-2 курс, когато тя заминала в Русия. Оженили се в България през 2011
г., а той бил кум на сватбата. Първо живеели на общежитие, а после се прехвърлили в апартамент в Москва. В.
се родил, когато И. била в 5 курс. Лятото оставали по 2 месеца в България с
децата, а Д. си идвал в край на лятото и заедно ходили на море. Тази година Д.
и В. също си идвали за 1-2 седмици и ходили на море. Свидетелят твърди, че Д. и
И. живеели много добре и двамата много се обичали. И сега продължават да
поддържат връзка по “Вайбър“ всеки ден, а преди провеждали видеоразговори по
„Скайп“. В. понякога ги споменава, като за брат си има малко спомени, но за
майка си спомня. Тази година също си дошли в края на септември за 2 седмици,
защото И. има рожден ден на 4 октомври, а майка му, която също загинала в
катастрофата – на 11 октомври. Били при тях и гледали снимки, като си спомняли
какво е било, като Д. и В. имали планове да се пренесат в България. Свидетелят
излага, че след катастрофата В. бил в болница 10 дни, като в „Пирогов“ му
направили операцията. След това 20 дни продължил с патерици и бил на
рехабилитация, като той бил постоянно до детето. В. имал болки и не можел сам
да се оправя. След операцията отново дошли в България, за да му извадят
винтовете. В момента няма болки, ходи и тича спокойно, но го водят на преглед
при лечебен масажист в Русия, за да прегледа дали двата крака са еднакви и дали
не се скъсява оперирания крак. Сега ходи със стелка в обувката, за да преодолее
частичното изкривяване на оперирания крак. Първата година след смъртта на И. и Н.,
В. не спирал да плаче, пътуването с всякакво ППС било премеждие, а бабата в
Русия му била като майка. Тя е грижовна и много помогнала на детето да
преодолее травмата. Първата година след смъртта на И. и Н., Д. също не бил на
себе си. Свидетелят му съобщил за катастрофата, а той си мислел, че било на
шега.
От показанията на
св.Д. С-Б., която е втора братовчедка на пострадалата И. Ю. се установява, че
познава цялото семейство. С тях се виждала в гр.Габрово, където живее, защото
когато били в България, идвали да видят роднините си. Впечатленията й от срещите
с тях били за едно хубаво, нормално и сплотено семейство. Отношенията между тях
били близки с проява на загриженост един към друг, с желание и стремеж на
двамата родители да възпитат децата си и ги научат на различни неща. Твърди, че
И. си идвала с децата в България по няколко пъти в годината в зависимост от
възможностите й за пътуване. В деня на
инцидента също пътували към Габрово и ги очаквали да пристигнат след тях. След
като се забавили, започнали да звънят, но не могли да осъществят връзка с нея.
Обадила се на брат й Т. и той започнал да ги търси. От него научили какво е
станало, след като следователите го уведомили. Съпругът на И. Д. видяла на
погребението, но след това не е идвал в Габрово. По време на погребението били
опечалени и тъгуващи за близките си. По време на поклонението в църквата Д. бил при В. в
болницата, а за погребението вуйчо му отишъл при него, а бащата се върнал за
погребението. Свидетелката е виждала няколко пъти В. ***, заедно с дядо му Р. и
вуйчото Т.. Според нея, детето вече разговаря по-лесно и комуникира, но
травмата си остава. Доколкото виждала, В. се движи и няма останал проблем с
крака.
При така приетите
за установени факти, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който
„Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи това право, следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано
от датата на предявяване на претенцията пред него. В настоящето производство са
ангажирани доказателства за заявена от ищците писмена претенция пред
застрахователното дружество - ответник на 02.10.2017 г. Към датата на подаване на исковата молба в съда
срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е изплатил на
ищците застрахователно обезщетение, т.е. заявените искове са допустими.
По силата на сключения договор, застрахователят се
задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност”, са безспорно установени в настоящето производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и собственика л.а. марка „БМВ", с peг. № BP 24 99 ВН към момента на настъпване на процесното ПТП. Противоправното деяние се доказва от представената влязла сила присъда по НОХД № 533/2018 г. по описа на ОС – Ловеч. Не се спори и относно причинната връзка между станалото на 13.08.2017 г. ПТП и настъпилата смърт на И. Р.Ю.и Н.Д.Ю., както и причинените телесни увреждания на ищеца В.Д.Ю.. Вината на деликвента е безспорно установена с влязла в сила присъда по наказателното дело, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът, т. е. налице е деликт.
Ищецът Д. В. Ю. е материално легитимирана да
получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е съпруг на починалата в
резултат на ПТП И. Р.Ю.и баща на починалия Н.Д.Ю., който факт се установява от
представените по делото удостоверения за наследници от 21.09.2017 г. на Столична
община.
В процесния случай ищецът Д. В. Ю. претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от факта на настъпилата смърт на съпругата му И. Р.Ю.в размер на
сумата 250 000.00 лв., както и 250 000.00 лв. застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилата смърт на
сина му Н.Д.Ю..
Безспорно ищците
попадат в кръга на най-близките на пострадалите съгласно Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което разрешение е прието и в ТР № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Като съпруг на
пострадалата И. Ю. и баща на Н.Ю. той се ползва с право на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като поради естеството на съществувала житейска връзка
е логично да се предполага, че в продължителен период от време търпи значителни
по степен морални болки и страдания от загубата им. В мотивите на цитираното ТР
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е указано, че
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, което е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 от ЗЗД.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, на които съдът дава вяра като непосредствени и
ги преценява с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че ищеца и
пострадалата И. Ю. са имали връзка още от студентските години, като са сключили
граждански брак в България през 2011 г. Двамата са били чудесно семейство, не
са имали пререкания, съществували са отношения на привързаност и загриженост
един за друг, имали са желание и стремеж като родители да възпитат децата си и да
ги научат на различни неща. В показанията си
св.Т.Ж. твърди, че първата година след смъртта на И. и Н., Д. не бил на
себе си. В подкрепа на твърденията за отношенията му с пострадалата и нейното
семейство са и събраните доказателства, от които се установява, че след тяхната
смърт, ищецът Д.Ю. продължава да идва всяка година в България с детето В. и
поддържат постоянно връзка с бащата и брата на пострадалата И. Ю.. Предвид
факта, че двамата са живели в Москва, показанията за връзката между ищеца и
починалата са от близкия семеен кръг, но по делото липсва основание да се приеме,
че същите са пристрастни, тъй като отразяват личните впечатления на свидетелите.
Следва да се отчете факта, че житейски логично е внезапната и неочаквана загуба
на съпругата му и майка на двете му деца при ПТП, да предизвика стрес и
негативни емоции. Починалата е била само на 29 години, грижила се е за
отглеждането и възпитанието на двете деца, а ищецът Д.Ю. е работил и осигурявал
финансовата издръжка на семейството. По делото обаче не се събраха
доказателства за изложените в ИМ твърдения, че вследствие нейната смърт ищецът
е имал здравословни проблеми и душевно разстройство. С оглед на изложеното
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който следва да
бъде определен в обичайните граници за подобни случаи, като се съобразява
стандарта на живот в страната и конкретните икономически условия към 2017 г., е
в размер на 150 000.00 лв., доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване. Този размер е адекватен с оглед претърпените от
ищеца болки и страдания, отговаря на принципа на справедливостта, което
мотивира съда да отхвърли предявения иск до пълния размер за разликата над
150 000.00 до 250 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл.52 от ЗЗД в размер на сумата от 150 000.00 лв. следва да се определи и дължимото обезщетение за претърпени от ищеца Д.Ю. болки и страдания от смъртта на сина му Н.Ю., починал също в ПТП на 13.08.2017 г. ПТП. Безспорно смъртта на дете е огромна трагедия за всеки родител, особено когато е настъпила неочаквано и внезапно в резултат на пътен инцидент. При определяне паричното обезщетение на претърпените неимуществени вреди съдът съобрази възрастта на детето /3 години/, както и обстоятелството, че се касае за най-близка родствена връзка – тази между родител и дете, вследствие на която предвид съществуващите в семейството отношения на топлота и привързаност, има силно изразен емоционален и морален аспект. Касае за загуба на дете, което е най-значимото и осмислящо човешкия живот. Ангажираните в тази насока оскъдни доказателства водят до извод за неоснователност на претенцията за сумата над 150 000.00 лв. до пълния претендиран размер от 250 000.00 лв.
От ищеца В.Д.Ю.,
действащ чрез своя баща и законен представител Д. В. Ю., се претендира застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилата смърт на
майка му И. Р.Ю.в размер на сумата 250 000.00 лв. В случая от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че пострадалата И. Ю. се е грижела за отглеждането
на двете деца, всяко лято е идвала с тях в България при бабата и дядото, а
отношенията в семейството са били изпълнени с обич и разбирателство. В
показанията си св.Т.Ж., който има непосредствени впечатления за състоянието на
детето твърди, че първата година след смъртта на И. и Н., В. не спирал да
плаче, спомнял си майка си, а пътуването с всякакво ППС за него било премеждие.
В този труден момент бабата в Русия му била като майка и тя му помогнала да
преодолее травмата. Безспорно необратимата загуба на майката в такава ранна
възраст е непреодолима трагедия за всяко дете. С оглед възрастта на починалата
/29 години/ и малолетния В. /5 години/ при
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отче значението, което
има фигурата на майката за психическото и физическо развитие на децата, както и
за формирането им като личности. Липсата на майка не може да преодоляно по
никакъв начин и детето е лишено завинаги от възможността да получи сигурност,
спокойствие и закрила, а най-хубавите моменти от живота му няма да бъдат
споделени с нея. В. е бил свидетел на ПТП и занапред винаги ще усеща
отсъствието на майчината обич и грижи. По делото обаче не са заявени факти и
събрани доказателства за установена промяна в психическото здраве на детето,
обусловено от внезапната смърт на неговата майка и нейното съпреживяване. При
така установените факти по делото съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, който следва да бъде определен е 150 000.00 лв. Той е
адекватен с оглед претърпените от него болки и страдания и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към
2017 г., което мотивира съда да отхвърли предявения иск до пълния претендиран
размер за разликата над 150 000.00 до 250 000.00 лв. като
неоснователен и недоказан.
От ищеца В.Д.Ю., действащ чрез своя баща
и законен представител Д. В. Ю., се претендира и застрахователно обезщетение в
размер на 100 000.00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили в резултат на получените при
ПТП на 13.08.2017 г. телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на това
обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, които
съдът преценява при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
са характера и тежестта на увреждането, претърпени медицински интервенции,
продължителността на възстановителния период, интензивността и
продължителността на претърпените през този период болки, страдания,
затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това психологически последици за увредения. При
определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчете и в
каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и
проведено лечение.
По делото е безспорно установено, че резултат на настъпилото на 13.08.2017 г.
пътно-транспортно произшествие, В.Ю. е претърпял средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява бедрена шийка. Наложила се е оперативна интервенция в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на 14.08.2017 г. е извършена открита
репозиция и вътрешна фиксация, като е изписан на 21.08.2017 г. за долекуване в
домашни условия. На 02.11.2017 г. ищецът
е претърпял втора операция за демонтиране на остеосинтезния материал и
изваждане на винтовете при оздравяло счупване. Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза, детето е имало болки с голяма интензивност в
периода от счупването, при оперативните намеси и в периодите на рехабилитация
след операциите, като продължителността на лечението е около година. Според
вещото лице д-р В., към момента В. напълно се е възстановил, тъй като поради
възрастта си по-бързо преодолява травмите. По делото няма данни да са нарушени
зоните на растеж вследствие настъпилата травма и проведеното оперативно
лечение, поради което не се налагат други оперативни интервенции. Според
експерта през целия период на лечение и рехабилитация В. се е нуждаел от помощта
на възрастен човек, който да го обслужва и да му помага, като известен период
след първата операция е ходил и с патерици. Тези констатации на
съдебно-медицинската експертиза се подкрепят и от показанията на св. Р.Ж., Т.Ж.
и Д. С-Б.. При определяне размера да обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчита и отражението върху психиката му във връзка с
претърпяното ПТП, тъй като според показанията на св.Т.Ж. през първата година
след катастрофата пътуването с всякакво ППС за него било премеждие.
Съдът, след като съобрази всички тези
обстоятелства, както и икономическите условия към момента на увреждането,
възрастта на пострадалия, застрахователните лимити, съдебната практика и с
оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД намира, че за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществените вреди е необходима сума в размер на
30 000.00 лв., която ще компенсира причинените болки, страдания и
неудобства.
По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и доказан до
този размер, а до пълния претендиран размер за разликата над 30 000.00 лв.
до 100 000.00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Съдебният състав намира за недоказано
направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналата И. Ю. и Н.Ю.. Относно приложението на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС, според която
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, подлежаща на пълно
и главно доказване от страната,
позоваваща се на същото. Принос е налице, когато с поведението си пострадалият
обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на
вредоносните последици. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не
предполагаем. Когато вредоносният резултат би настъпил и без противоправното
действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен. В конкретния случай от
основното и допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза по
безспорен начин се установява, че пострадалата И. Ю. е отклонила управлявания от
нея л.а. „Фиат“ максимално вдясно на платното за движение и е предприел
намаляване на скоростта, за да предотврати удара с идващия насреща
л.а. марка „БМВ". Вещото лице инж.К. е категоричен, че л.а. „Фиат Марея“ е бил на 16.54 м. от мястото на удара при опасна зона
30.06 м, т.е. не е имало забавена реакция от страна на водачката, но не е имало
възможност за избягване на ПТП, тъй като опасната зона за спиране е по-голяма
от разстоянието на виждане и възприемане на навлезлия в пътната й лента т.а.
„Мерцедес“. Вещото лице твърди, че ударът между л.а. „Фиат Марея“ и т.а.
„Мерцедес Спринтер“ е щял да настъпи дори при спиране на лекия автомобил с
максимално спирачно закъснение, тъй като опасната зона е 24.93 м., т.е повече
от разстоянието на виждане – 16.54 м. От данните по
делото експертът прави и извод, че същата е била с правилно поставен
обезопасителен колан, тъй като еърбегът пред нея се е отворил. От заключенията
на съдебно-автотехническата и медицинска експертиза, както и показанията на св.Р.Ж.
по безспорен начин се установява, че децата Н.Ю. и В.Ю. също са били в
обезопасителни столчета, подходящи за възрастта им. Поради изложените
съображения състав приема, че липсват данни за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите и респективно намаляване на определените от
съда застрахователни обезщетения.
По отношение
на лихвата съдът приема следното:
От ищците по делото се претендира присъждане
на законната лихва върху размера на присъдените обезщетения за неимуществени
вреди от датата на увреждането – 13.08.2017 г. По въпроса за началния момент,
от който се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав приема, че в случая са приложимите в случая разпоредби на чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3, във вр.
с чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ. В решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. №
2466/2018 г. на I т.о., ТК е прието, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяването на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на
увреждането.Този извод следва от нормата на чл.494, т.10 от КЗ, която изрично
изключва от застрахователното покритие всички разноски и лихви, извън тези по
чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване условията на чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се
покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя.
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „ГО” не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В настоящия случай не се
спори по делото, а това се установява и от представените доказателства, че
претенцията на ищците е предявена пред застрахователя чрез
отправената молба-претенция с вх. № 13747 от 02.10.2017 г., като до момента на
постановяване на решението не се ангажираха доказателства за плащане по
извънсъдебните претенции за застрахователно обезщетение. С представените по
делото уведомителни писма от 02.01.2018 г. ответното застрахователно дружество
е уведомило ищците, че не са представили изисканите допълнително документи и
няма правно основание да се изплати обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи лихва за забава
от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенецията на увреденото
лице по чл.496, ал.1 КЗ, който не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано
от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ. Следователно с оглед
законодателната уредба и данните по делото, лихвата върху присъдените главници
е дължима от 02.01.2018 год. до
окончателното изплащане, а не от деня на увреждането – 13.08.2017 г., каквото е
направеното от ищците искане.
По
отговорността за разноски:
Ищците в настоящето производство са
освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенциите следва да се
заплати от осъдения ответник по сметката на ОС Ловеч. При уважени претенции в
общ размер на 480 000.00 лв.,
дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 19 200.00 лв.
Искания за присъждане на
съдебно-деловодни разноски са направени в хода на производството от
процесуалните представители на двете страни, които са представили списъци по
чл.80 от ГПК.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Д.
– САК, с личен № **********, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д.В.Ю. съразмерно с уважената част от исковете в общ
размер на сумата от 7 836.00 лв. с ДДС.
Искането е основателно предвид изхода от
спора и с оглед осъществената безплатна адвокатска защита пред настоящата
инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като размера на дължимото адвокатско възнаграждение
се определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или по 3918.00 лв. за всеки
един от искове.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Д.
– САК, с личен № **********, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В.Д.Ю., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.В.Ю.
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на сумата от 4977.00 лв. с
ДДС. Искането е основателно предвид изхода от спора и с
оглед осъществената безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като размера на дължимото адвокатско възнаграждение
е определено съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 и т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или 3918.00 лв. по
предявения иск за неимуществени вреди от смъртта на И. Р.Ю.и 1059.00 лв. за
предявения иск за неимуществени вреди, претърпени вследствие получените в резултат на ПТП телесни увреди.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответното дружество направените
по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
в общ размер на 1068.65 лв., като при
определяне на техния размер съдът е взел предвид направените разноски за
депозит за вещи лица и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450.00 лв.
Мотивиран от горното, Ловешкият
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Х.К." № 43 да заплати на Д.В.Ю., роден на *** г. в Република Башкортостан, Руска федерация,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ по сметка IBAN: ***уляр ***, сумата от 150 000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му И. Р. Ю., в резултат
претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
„БМВ“ с рег.№ ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017
год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Е."
АД, ведно със законната лихва, считано
от 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за разликата от 150 000.00 лв. до 250 000.00 лв. отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Х.К." № 43 да заплати на Д.В.Ю., роден на *** г. в Република Башкортостан, Руска федерация, на основание чл. 432, ал.1 КЗ по сметка IBAN: ***уляр ***, сумата от 150 000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му Н.Д.Ю., ЕГН **********, в
резултат претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за вреди
се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669
от 23.06.2017 год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена
със ЗД „Е." АД, ведно със
законната лихва, считано от 02.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 150 000.00
лв. до 250 000.00 лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Х.К." № 43 да заплати на В.Д.Ю., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Д.В.Ю.,
роден на *** г. в Република Башкортостан, Руска федерация, на основание чл. 432, ал.1 КЗ по сметка IBAN: ***уляр ***, сумата от 150 000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му И. Р. Ю., в резултат
претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил
марка „БМВ“ с рег.№ ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива
по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017
год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Е."
АД, ведно със законната лихва, считано
от 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за разликата от 150 000.00 лв. до 250 000.00 лв. отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД
„Е." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Х.К." № 43 да заплати на В.Д.Ю., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.В.Ю.,
роден на *** г. в Република Башкортостан, Руска федерация на
основание, чл. 432, ал.1 КЗ по сметка IBAN: ***уляр ***, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лв. /тридесет
хиляди лева/, настъпили
вследствие претърпяно ПТП на 13.08.2017 г. телесни увреждания /счупване
на лява бедрена шийка/, по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№
ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна
полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017
год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Е."
АД, ведно със законната лихва, считано
от 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за разликата от 30 000.00 лв. до 100 000.00 лв. отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр.София, бул."Х.К." № 43 да
заплати на адв. М.Д. – САК, с личен № **********, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв сумата от 7836.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Д.В.Ю. за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр.София, бул."Х.К." № 43 да
заплати на адв. М.Д. – САК, с личен № **********, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв сумата от 4977.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца В.Д.Ю., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител Д.В.Ю. за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Д.В.Ю., роден на *** г. в Република Башкортостан,
Руска федерация и В.Д.Ю., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.В.Ю. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Х.К." № 43 сумата в размер на 1068.65 лв. /хиляда
шейсет и осем лева и 65 ст./ направените по делото
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Е." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Х.К." № 43 да заплати по сметка на
Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 19
200.00 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лева/
държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и 5.00 лв. д.т. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: