РЕШЕНИЕ
№ 1195
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110113434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Г. АНД. Н.-* срещу "*
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер
на 294 лв., представляваща такса за оценка на риска, предвидена в чл. 7.1. от
Договор за потребителски кредит № *от 27.05.2020г.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № *от 27.05.2020г. за общ размер на кредита
от 2744 лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит била
в размер на 3957,47 лв., съгласно погасителен план. В договора /чл. 7/ била
предвидена еднократна такса за оценка на риска в размер на 294 лв., която
била дължима от потребителя в деня на подписване на договора, но
разсрочена от кредитора и включена в дължите вноски по кредита. Излага
подробни твърдения, че тази клаузапротиворечи на добрите нрави, съобразно
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че по отношение на процесния договор следва да
се прилагат правилата на ЗПК, като излага доводи за нарушения по
сключения договор съобразно ЗПК. С оглед на твърденията си счита, че
процесната такса противоречи на добрите нрави и е уговорена във реда на
потребителя, като същия не я дължи. При тези съображения ищецът моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която се излага становище по същество на
спора и се моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „*, в който се изразява становище за неоснователност на
1
предявения иск. Излага твърдения, че процесната такса не е свързана с
усвояването на кредита, като същата покрива разходи за извършени от
банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него.
Подробно обосновава, че договорът не нарушава разпоредите на ЗПК, в т.ч.
чл.22, чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, в която излага становище за неоснователност на иска.
Претендират се разноски и се релевира възражение за прекомерност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За успешното провеждане на така предявения иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на заемно
правоотношение по сключен договор за кредит с ответника. За да отблъсне
исковата претенция в тежест на ответника е да установи дължимостта на
такса за оценка на риска в размер на 294 лв.
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, наличието на сключен между страните договор за потребителски
кредит № *от 27.05.2020г. за общ размер на кредита от 2744 лв. със срок на
издължаване до 05.12.2022 г.
Видно от сключения между страните договор /л.14/ общата сума
дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 3957,47 лв.,
съгласно погасителен план.
От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл. 7 от
договора кредитополучателят дължи еднократна такса за оценка на риска в
размер на 294 лв., дължима в деня на подписване на договора, но разсрочена
от кредитора и включена в дължите вноски по кредита.
Съгласно трайната съдебна практика съдът следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране
наличието на неравноправни клаузи съдът се произнася преюдициално по
неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това.
От съвкупния анализ на ангажираните доказателства, съдът намира, че
договорената в чл. 7 от договора от 27.05.2020 г. такса за оценка на риска е
нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Съобразно цитираната разпоредба на ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата
е уговорена в чл. 7. 1 от договора като задължителна. Според тази клауза
таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит,
2
финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание
в искането-декларация.
Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие
(услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че доколкото оценката на риска предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във
връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По същността си тази такса
представлява прикрита такса за управление на кредита. Клаузата противоречи
и на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на
практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Така определената от кредитора такса
за оценка на риска цели необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб на
потребителя като икономически по-слаба и недостатъчно информирана
страна, което на общо основание е недопустимо. Предвид на това извършени
плащания от ищеца се отнасят за погасяване на главници и лихви по
договора, като с тях не може да се погаси вземане, основано на неравноправна
клауза в договора.
От изложеното следва, че ищецът не дължи заплащане на сума въз
основа на нищожна договорна клауза, поради което искът за установяване на
нейната недължимост е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер
на 50 лв., съобразно отправеното искане и представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено между страните, че Г. АНД. Н.-*, ЕГН
**********, с адрес гр.*, не дължи на *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, сумата в размер на 294 лв./двеста деветдесет и четири лева/,
представляваща такса за оценка на риска, предвидена в чл. 7.1. от Договор за
потребителски кредит № *от 27.05.2020г., на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. *, да
3
заплати на Г. АНД. Н.-*, ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. *, сумата
от 50 лева /петдесет лева/, представляваща сторени в производството съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4