Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 96 08.04.2019г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на
шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена А.
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело
№ 699 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалба на З.Н.А., подадена
чрез пълномощника й адв. Н.М., против Заповед № ЗД/Д-СТ-216 от
21.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Стара Загора, с
която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1;
чл.5, ал.1; чл.25, ал.1, т.4 и ал.2 от Закона за закрила на детето и чл.33,
ал.1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, е наредено
временното настаняване на детето И.З.Н., ЕГН **********, с родители: майка З.Н.А.
и баща – без данни, в Кризисен център за деца гр.Варна,
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й
при неспазване на императивните изисквания на чл.хх,
ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в протИ.речие
и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е
постановена без да са изяснени, разгледани,
обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е
довело до необоснован от фактическа страна и съотв.
до неправилен от гл.т на закона извод за
съществуването на материалноправните предпоставки за
настаняване на непълнолетния син на жалбоподателката извън семейството.
Поддържа, че не са налице каквито и да е било фактически обстоятелства за
определяне на детето И.З.Н. като дете, за което съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие и респ. като „дете в риск” по см. на § 1, т.11 от ДР от ЗЗД,
нуждаещо се от специална закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателката
счита, че разпореденото временното настаняване на
непълнолетния й син в Кризисен център за деца гр.Варна,
не съответства нито на целите на закона, нито на интересите на детето. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на
оспорената Заповед № ЗД/Д-СТ-216/ 21.11.2018г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция “Социално подпомагане” – Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Твърди, че жалбоподателката, чрез съжителството си
с лицето А. Н., разследван в Н. да притежание или опит за придобие на снимки от
насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил
такива снимки на други лица, е поставила
в непосредствен риск собствения си син, поради което съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално, социално и най-вече
нравствено развитие.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 19.11.2017г в отдел „Закрила на
детето“ е регистриран устен сигнал № СИГ/Д8-СТ/720 от Районна прокуратура Стара
Загора и ОД на МВР Стара Загора за осигуряване на социални работници при провеждане
на операция с международен характер, при която са установени четири деца на
възраст от 10г до 16г на адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № хх, без
да са адресно регистирирани там. Повод за
извършените процесуално-следствени действия с участието на служители от
ДСП-Стара Загора е молба за правна помощ от Окръжна прокуратура в гр.Осло, Н. във връзка с провеждано наказателно
производство срещу двама норвежки граждани, които са обвинени за незаконно
притежаване или предаване на друго лице представяне на сексуална злоупотреба с
деца или презентации със сексуално естество, което включва деца или опит за
това. На
20.11.2018г. е регистриран втори сигнал № СИГ/Д-СТ/721 от същите податели за
четири деца, сред които и И.З.Н., на които е предоставена полицейска закрила
поради данни за извършено престъпление спрямо тях. В ДСП-Стара
Загора е постъпило и писмо от РП-Стара Загора вх.№ ДДМ/Д-СТ/3056/ 21.11.2018г.,
с което се съобщава за образувано досъдебно производство № х10/2018г. по описа на
ОДМВР – Стара Загора, пр.преписка № СП-3715/2018г. по
описа на РП – Стара Загора, за това че в периода 2014г.-2018г. в с.Бр.К., общ.Стара Загора, са
разпространявани порнографски материали на лица, ненавършили 16-годишна
възраст, като за създаването на порнографските материали са използвани лица,
ненавършили 18-годишна възраст – престъпление по чл.1хх, ал.4, т.1 вр. ал.3 от НК. В писмото се сочи още, че при извършеното
претърсване и изземване на 19.11.2018г. на адрес в гр.Стара
Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № хх,
ет.2, ап.3, посочен като адрес на пребиваване на норвежкия гражданин,
разследван в Н. за притежание или опит за придобИ.е
на снимки от насилия, които сексуализират деца и/или
е предоставил такива снимки на други лица, са били установени четири деца, едно
от които е И. Златков Насков, роден на ***г. Предмет на изясняване по делото е
евентуалното използване на децата при създаване на порнографски материали или
осъществяване спрямо тях на физическо или психическо насилие и сексуални
посегателства.
Изготвен е социален доклад /л.32 –
35 от делото/, с който, въз основа на извършената проверка по получения в
ОЗД/ДСП – Стара Загора сигнал, е прието, че детето И.З.Н., ЕГН ******, е „дете
в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗД, т.к. е жертва
на насилие и съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Конкретните
обстоятелства, въз основа на които е направен този извод, се свързват с
установяване на детето И.Н. при извършване на претърсване и изземване на
19.11.2018г на адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № хх,
ет.2 в жилище, посочено като адрес на пребиваване на норвежкия гражданин П.А.Н.,
разследван в Н. да притежание или опит за придобИ.е
на снимки от насилия, които сексуализират деца и/или
е предоставил такива снимки на други лица. Въз основа на събраната информация
след проведени разговори с непълнолетното дете, неговата майка – З.Н.А. и
бабата и дядото на И.Н. – Г.Д.и И. Е., относно
съжителството на З.А. и нейния син в един апартамент с лицето П. Н., както и от
предварително предоставената от разследващите органи информация по случая, е
прието наличието на основателно предположение, че детето е евентуална жертва на
престъпление и съществува реална опасност от въвличането му в трафик и
незаконни дейности, налагащо предприемането на мярка за закрила по чл.26 от ЗЗД, чрез спешното му настаняване в Кризисен център за деца с цел да бъде
откъснато от рисковата за него среда и да му бъде оказана специализирана
психологическа помощ и подкрепа. Въз основа на това е направено предложение за
детето И.З.Н. да се открие случай в Отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Стара
Загора и спрямо същото да бъде предприета спешна мярка за неговата закрила чрез
настаняването му в социална услуга – резидентен тип.
Въз
основа на този социален доклад-предложение и приложенията към него, с оспорената
в настоящото съдебно производство Заповед № ЗД/Д-СТ-216/ 21.11.2018г., издадена
от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, на основание
чл.27, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1; чл.5, ал.1; чл.25,
ал.1, т.4 и ал.2 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.1 от Правилника за
прилагане на закона за закрила на детето, е наредено временното настаняване на
детето И.З.Н., ЕГН **********, с родители: майка З.Н.А. и баща – без данни, в
Кризисен център за деца гр.Варна, до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. От фактическа страна
обжалваният акт се основава на регистриран на 19.11.2018г. сигнал в Отдел
„Закрила на детето“ в ДСП – Стара Загора, вследствие на процесуално-следствени
действия по преписка № 4879/2018г. по описа на РП – Стара Загора с участие на
служители от ОЗД/ДСП – Стара Загора /претърсване и изземване на адрес в гр.Стара
Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № хх,
ет.2, ап.3/,
в хода на които са установени четири деца, сред които и И.З.Н., в жилището,
обитавано от норвежки гражданин, разследван в Н. за притежание или опит за придобИ.е на снимки от насилия, които сексуализират
деца и/или е предоставил такива снимки на други лица. Предмет на изясняване по делото е
евентуалното използване на децата при създаване на порнографски материали или
осъществяване спрямо тях на физическо или психическо насилие и сексуални
посегателства. В
обстоятелствената част на заповедта се сочат и получени от Районна прокуратура ггр.Стара Загора данни за образувано досъдебно производство
№ х10/2018г. по описа на ОДМВР – Стара Загора, преписка № СП-3715/2018г. по
описа на РП – Стара Загора, за това, че в периода 2014г.-2018г. в с.Бр.К., общ.Стара Загора са разпространявани порнографски
материали на лица, ненавършили 16-годишна възраст, като за създаването на
порнографските материали са използвани лица, ненавършили 18-годишна възраст –
престъпление по чл.1хх, ал.4, т.1 вр. ал.3 от НК. Въз
основа на това е прието, че непълнолетното дете И.З.Н. ЕГН ********** е „дете в
риск“ по смисъла на §1, т.11, букви „б“ и „в“ от ДР на ЗЗД, тъй като има данни,
че е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация и съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на обжалваната заповед. Като доказателство е прието и писмо от РП - Стара Загора, с характер на справка, вх.№
972/ 25.02.2019г., от което се установява, че по образуваното досъдебно
производство № х10/2018г. по описа на ОДМВР – Стара Загора, преписка
№СП-3715/2018г. по описа на РП – Стара Загора, няма привлечени лица в
качеството на обвиняеми и към настоящия момент разследването по делото не е
приключило, като се извършват процесуално-следствени действия в България и Н.
за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване. От ответника са представени и
са приети като писмени доказателства по делото придружително писмо от
националния представител на България в „Евроджъст” /л.79/ и доклад от провеждането
разследване в Н. /л.80-82 от делото/, видно от който на 19.11.2018г. в Н. са
били арестувани обвиняемите А.Г.Н.и П.А.Н. и им е
била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като към датата на
изготвяне на доклада двамата са задържани под стража до 12. февруари, но целта
на полицията е те да бъдат задържани до главното заседание в съда.
В изпълнение на изискването на
чл.15, ал.1 от ЗЗД, беше проведено изслушване на непълнолетното дете И.З.Н. /на
14г./, в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане”,
отдел „Закрила на детето” – гр. Стара Загора. И.Н. заяви, че от 2013-2014г. са
се преместили заедно с майка си от с.Бр.К. да живеят
в гр.Стара Загора, за да учи в Първо основно училище
„Георги Бакалов“. В шести клас се е преместил в XI ОУ. В гр.Стара
Загора са живели в апартамент на бул.“Цар Симеон
Велики“ № хх. Майка му и П.А. били заедно от 2011г.,
като първоначално той е живеел с тях на село, а впоследствие са се преместили заедно
в Стара Загора. Според него майка му и А. били „гаджета“, на не ги е виждал да
се прегръщат и целуват. Казва, че А. добре се е държал с него, дори го е учил
да програмира. Харесвал го е като човек, грижел се е за него и братовчедите му,
водил ги е на почивки – на Банско, Пампорово, Созопол, осигурявал им е храна,
дрехи, плащал е наема на апартамента. Правили са си снимки, когато са ходили на
почивки, но не са се снимали в апартамента. Не е виждал А. да снима
братовчедите му. И. се е запознал с майката на А., която е идвала на гости в
България. Жилището, което са обитавали представлявало два апартамента, които са
свързани. И. и майка му са спяли в ап.№ х, а А. и братовчедите му в ап. №3. Казва, че е имал собствена
стая, разполагал е с джобни пари, които понякога му ги е давал А., а друг път
майка му, а също и 24-годишния му брат. Знае, че А. си е заминал за Коледа за Н.
и от тогава не го е чувал. Не знае дали ще се върне. Майка му също не се е
чувала с А. и нямала информация. Знаел от майка си, че повече няма да живеят в
този апартамент, а тя се е върнала в с.Бр.К..
Заявява, че не му харесва във Варна и иска при семейството си.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Заповед
№ ЗД/Д-СТ-216/ 21.11.2018г., е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.2 от ППЗЗД – Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” – Стара Загора, в
условията на надлежно заместване, видно
от Заповед № х406-РД01-0088/ 02.02.2018г., заповед за командироване №BG06-РД02-1863/ 16.11.2018г. и болничен лист № Е20182630095 от
13.11.2018г.
Оспореният
акт е постановен в изискуемата писмена форма и е мотивиран от правна страна с
изчерпателно посочване на правните основания за неговото издаване. Липсва обаче
изискуемата, съгласно разпоредбата на чл.хх, ал.2,
т.4 АПК, фактическа обосновка за прилагане на възприетата спешна мярка за
закрила на непълнолетното дете. Макар в обжалваната заповед формално да се
съдържат мотиви, те на практика представляват описание на обстоятелства и
събития, голяма част от които не са относими към
взетото от административния орган крайно решение. Фактически установявания на
органа, които да съответстват на посоченото от него правно основание - чл. 25, ал.1,
т.4 от ЗЗД, във вр. с чл. 33, ал.1
от ППЗЗД, не се съдържат и в изготвения социален доклад -
предложение, към който препраща заповедта. От изложените мотиви, както в
доклада, така и в издадената въз основа на него заповед, не е ясно въз основа
на какви конкретни факти и доказателства е прието, че в дадения случай е
наложително да бъде предприета именно въпросната мярка за защита на детето И.Н.
– извеждането му извън семейната среда и настаняването му в Кризисен център за
деца. Не е посочено в какво се изразява твърдяното насилие над детето.
Вписването в социалния доклад, че от предварително предоставената от
разследващите органи информация по случая са налице данни за да се направи
основателно предположение, че детето е евентуална жертва на престъпление и
съществува реална опасност за въвличането му в трафик и незаконни дейности, не
е достатъчно да мотивира направения от административния орган извод, че
непълнолетния И.Н. е жертва на насилие в семейството и съществува опасност за
неговия жИ.т и здраве, при липсата на каквито и да е
конкретно посочени данни, факти и обстоятелства при които то е осъществено, и
липсата на каквито и да е доказателства в тази насока. В случая не се твърди невъзможност на майката
да полага грижи за детето си, не се сочи за установено нейно поведение, с което
да е поставила в риск жИ.та и здравето на
непълнолетния си син. Посочените в доклада обстоятелства, че детето редовно
посещава училище /ученик в 7-ми клас на XI ОУ/, тренира футбол, жилището, което
обитава заедно с майка си е „обзаведено с всичко необходимо за едно
домакинство“, разполага с достатъчно джобни пари /по 50 лв. на седмица/, са индиция за полагани своевременни и пълноценни родителски
грижи спрямо И.Н. и протИ.речат на направения от
административния орган извод, че
момчето е жертва на насилие и съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
На
следващо място настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на
административното производство от компетентния орган не е спазено изискването
по чл.9 и чл.35 от АПК за служебно изясняване на всички факти и обстоятелствата
от значение за случая. Аргумент за този извод се извлича от приобщените към
административната преписка доказателства, които не подкрепят по несъмнен и
еднозначен начин констатациите на административния орган, че непълнолетното
момче И.Н. е „дете в риск“ по см. на §1, т.11, букви „б“ и „в“ от ДР на
ЗЗД. Административният акт обаче не може
да се основава на вероятности и предположения, а само и единствено на точно
установени факти, от които е възможно да се направят ясни и несъмнени изводи
относно прилагането на съответната правна норма. Ето защо допуснатото в случая
процесуално нарушение е съществено, тъй като има вероятност ако
административният орган бе изпълнил задължението си да проведе задълбочено и
всестранно изследване на случая, да установи различна фактическа обстановка,
обосноваваща и други правни изводи относно наличието на предпоставките за
предприемане на процесната мярка за закрила по отношение на детето И.З.Н..
При
преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:
Приложената
в случая мярка за закрила на дете "спешно временно настаняване извън
семейството" е регламентирана в чл. 33, ал.1
ППЗЗД като разновидност на мярката "временно настаняване на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1
от Закона за закрила на детето /ред. ДВ, бр.14 от 2009г./. Съгласно
тази законова разпоредба временното настаняване на детето по административен
ред се извършва със заповед на директора
на дирекция "Социално подпомагане" при наличие на основанията по чл. 25, ал. 1.
С т. 4 на чл.
25, ал. 1 е предвидено настаняване извън семейството на дете, което
е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие.
Както
се посочи по-горе процесната заповед не е обоснована с факти и обстоятелства за
реално упражнено под конкретна форма физическо и психическо насилие върху
детето И.Н. от страна на майка му. Фактът, че към момента на издаване на
оспорената заповед – 21.11.2018г., норвежкият гражданин П.А. Н., срещу когото е
било образувано наказателно производство в Н. за притежание или опит за придобИ.е на снимки от насилия, които сексуализират
деца и/или е предоставил такива снимки на други лица, вече
не се намира в Република България и поради това е прекратено установеното от
органите на досъдебното производство съжителство с непълнолетното дете и
неговата майка, се налага извод, че към този момент вече не е съществувала
опасност да бъде упражнено от страна на норвежкия гражданин спрямо
непълнолетното дете насилие, по смисъла на чл.11 от ЗЗД /въвличане на детето в
дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и
образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на
възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, протИ.речащи на неговите интереси; използване на детето за
разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни
материални доходи, както и сексуално насилие/. Доколкото от материалите,
съдържащи се в административната преписка, както и от събраните по делото доказателства,
не е установено да съществува друг източник, поставящ детето в положение на
нужда от закрила, заповедта се явява несъобразена със закона, а именно
постановена е без да са налице неговите предпоставки за спешно настаняване на
детето извън семейството. Необходимо е да се отбележи, че съгласно правилото
на чл. 25, ал. 2
от ЗЗД настаняването на дете извън семейството се налага като крайна
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая такава
преценка не е извършена, доколкото няма изложени никакви съображения относно
възможността биологичното семейство /майката/ на непълнолетния И.Н. да се
справи с необходимата грижа на детето. Вместо това е подходено
формално, като е предприето настаняване извън семейството без да се спази
изискването тази мярка да се налага след изчерпване на всички възможности за
закрила вътре в него. Законодателят е поставил изискването по чл.25, ал.2 от ЗЗД с оглед охрана интересите на детето и недопускане на неговото допълнително
травмиране с извеждането му от най-сигурното за него място за живеене. В този смисъл оспорената заповед освен че се явява издадена
в протИ.речие на материалноправните
разпоредби на които се основава, е несъответна и на основните цели на закона и
на най-добрия интерес на детето по см. на §1, т.5 от ДР на ЗЗД. С оглед на
което съдът намира че Заповед № ЗД/Д-СТ-216 от 21.11.2018г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.Н.А. Заповед №
ЗД/Д-СТ-216 от 21.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: