РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Перник, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600365 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260012/17.03.2021 год., постановена по НОХД № 2093/2019 год.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия В.И. Д. - роден на *** в ***, българин,
български гражданин, живущ в ***, *** образование, с ЕГН: **********, женен, неосъждан,
за ВИНОВЕН в това, че:
на *** в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у М.
И. В. и В.Й.В. /че им продава сервиз от сребро с проба не по-малко от 925/ и с това им
причинил имотна вреда /сума пари в размер на 2 000 лв./ - престъпление по чл.209,
ал.1 от НК.
Съдът е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години. В
производството пред Районен съд – Перник е приет за съвместно разглеждане и граждански
иск от пострадалите лица М.В. и З.Й., които претендират заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на деянието. С присъдата В.И. е осъден да
заплати на М. И. В. сумата от 1 500,00 лв., в едно със законната лихва от 10.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, а на З.Й. сумата от 500,00 лв., също ведно със законната лихва
от 10.11.2019 г. до окончателното й изплащане. По сметка на Районен съд - Перник
подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Второ РУ ОДМВР – Перник сумата в размер
на 2 469,39 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд – Перник сумата от 140,00 лв., представляваща сторени разноски в
1
хода на съдебното производство.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.И., който чрез
защитникът си адв. В., в срок е депозирал въззивна жалба срещу присъдата в цялост. В
жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Твърди се, че съдът е постановил осъдителна присъда при липса на
доказателства за извършено престъпление от подсъдимия. Възразява се, че съдът е
формирал изводите си в противоречие със събрания доказателствен материал по делото.
Защитникът излага доводи по същество и анализира доказателствата по делото, като в
заключение сочи, че не са налице елементите от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на В.И.. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, а гражданският иск да бъде
отхвърлен изцяло.
Не е постъпило възражение срещу депозираната въззивна жалба както от
представител на Районна прокуратура - Перник, така и от пострадалите лица – М.В. и З.Й..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат
В., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че
подсъдимият не е осъществил състава на вмененото престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Възразява, че в случая е налице единствено гражданско-правна сделка, тъй като не е
доказана от обективна и от субективна страна вината на подсъдимия.
В последната си дума към съда подсъдимият В.И. заявява, че желае постановяването
на оправдателна присъда за вмененото му престъпление.
Подадената жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения
срок по чл.319 НПК от материално и процесуално легитимна страна срещу акт, подлежащ
на обжалване. Присъдата е валидна, доколкото същата е постановена от законосъобразен
състав, в рамките на правомощията му и местната му компетентност с оглед разпоредбата
на чл.36 НПК. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в
жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото,
а именно:
Към датата на деянието – м.*** ***г., М.И. и В.В. били съпрузи. Същите са
пострадали лица от престъплението, като в резултат смъртта на В.В., в производството като
пострадало лице е конституирана неговата наследница З.Й.. От продължителен период от
време, предхождащ деянието, В.В. бил диагностициран с тежко онкологично заболяване и
провеждал лечение както в страната, така и в чужбина. След посещение на пострадалото
лице в медицинско заведение в град ***, находящ се на полуостров ***, на В. било
препоръчано да се храни със сребърни прибори, тъй като това би оказало благотворен ефект
върху влошеното му здравословно състояние. Изрично му било разяснено, че е необходимо
приборите да бъдат изработени от сплав със възможно най-високо съдържание на сребро,
което в случая е проба 925, което означава съдържание на сребро в сплавта от 925 %.
В изпълнение на тази препоръка, В.В. и съпругата му М.И. започнали активно да
търсят прибори за хранене от сребро с указаната характеристика.
Подсъдимият В.И. притежавал комплект от 58 броя прибори за хранене, ведно с
дървена кутия за съхранение. Приборите били изработени от сплав, състояща се от обичаен
за този тип изделия елементен химичен състав, а именно мед, цинк, хром и желязо, в
зависимост от вида прибор, като върху всички тях имало нанесено сребърно покритие.
Подсъдимият В. И. бил запознат с качествените характеристики на притежаваните от него
2
прибори, като знаел, че същите не съдържат висока проба на сребро в своето съдържание.
Подсъдимият искал да продаде така посоченият комплект, като за целта публикувал обява в
онлайн платформа за търговия, като определил пазарна цена в размер на 2 400,00 лв. .
В началото на м.*** ***г.В.В. попаднал на обява за прибори за хранене в онлайн
платформа за електронна търговия, публикувана от подсъдимият В.И.. Тъй като в обявата
било посочено, че комплектът от прибори за хранене е сребърен В.В. проявил интерес и
заедно със съпругата си - свидетелката М.В., се свързали с подсъдимия И. чрез оставения в
обявата телефон. След като му обяснили повода за обаждането си между тримата била
уговорена среща в град ***.
На *** в гр.***, в питейно заведение „М.“ /намиращо се кв. „***“, в близост до
магазин „***“/ се срещнали свидетелите В.В. и М.В. с подсъдимия В.И., като последният
носел процесните прибори, ведно с дървената кутия, в която се съхранявали. В хода на
проведения помежду им разговор М.В. и В.В. обяснили на подсъдимия каква е причината,
поради която се нуждаят от тази покупка, като неколкократно уточнили, че за да се породи
благоприятното въздействие за болния, то е нужно пробата на приборите да е повече от 900
/т.е. съдържанието на сребро да е над 90%/ и не проявяват интерес към прибори с друга
характеристика досежно съдържанието на сребро в сплавта. Посочените изисквания
подсъдимият възприел, след което обяснил как и къде е закупил приборите, какво е
сребърното им съдържание и потвърдил, че отговаря на нуждите им. С цел потвърждение на
думите си, обещал да възстанови платената цена, в случай че приборите не отговорят на
очакванията им.
Доверявайки се на казаното от подсъдимия, В.В. и М.В. приели предложението да
закупят приборите, като единствено се договорили цената им да им бъде намалена от 2400
лева на 2000 лева, за което подсъдимият се съгласил.
В тази връзка двамата съпрузи веднага предали на подсъдимия сумата от 2000 лева,
която той взел, а на тях предал посребрения комплект от прибори /ведно с дървената кутия/.
В следващите няколко дни, М.В. занесла един от приборите в магазин за златни и сребърни
бижута, за да провери действителното съдържание на сребро в приборите, като се
установило, че приборът изобщо не е сребърен, а е единствено посребрен.
След това М.В. осъществила контакт по телефона с подсъдимия И., но той заявил, че
сервизът е сребърен и щял да занесе друг прибор /който бил останал у него/ за експертиза.
Отново обещал, че ако се окаже, че сервизът е само посребрен - щял да върне парите на
свидетелката и на съпруга й. След този разговор, подсъдимият В.И. преустановил
комуникацията си с В. и В. като спрял да отговаря на обажданията им.
На *** свидетелката М.В. подала сведение във Второ РУ – Перник относно
случилото се, като сведението било прието от Г.Г., полицейски инспектор в участък „***“
при Второ РУ – Перник, като била регистрирана преписка № 3796р-611/2019 г. С
постановление от 25.02.2019 г. на Районна прокуратура Перник е образувано досъдебно
производство № 82/2019 г., а с постановление от 05.11.2019 г. като обвиняем е привлечен
В.И.. С Протокол за доброволно предаване от 06.03.2019 г. М.В. е предала 1 брой комплект
сребърни прибори за хранене, поставени в дървена кутия, и два броя протоколи от
изследвания с номера № *** и № ***, изготвени от „Евротест - Контрол“ ЕАД.
На *** В.Й.В. починал, поради което неговата дъщеря - св. З. В. Й. е конституирана в
производството, като с протокол от 17.10.2019 г. е уведомена за правата си като пострадал
от престъпление.
В хода на досъдебното производство е назначена физико-химическа експертиза,
която е изготвена от вещото лице А.П.. Обект на изследването са всички 58 броя прибори за
хранене, съдържащи се дървената кутия, приобщена като веществено доказателство по
делото. В резултат от проведените изследвания, вещото лице е установило, че представените
за изследване прибори не са изработени от сребро, а същото е нанесено като покритие върху
основа от мед-цинк-никел върху изследваните прибори вилици, лъжици и други
допълнителни прибори, а върху дръжките на ножовете сребърното покритие е нанесено
3
върху основа от желязо – никел.
Назначена е и съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Л. със
задачи да изследва паричната равностойност на приборите. От заключението на вещото лице
е установена стойността на сходни прибори както е посочило стойности на всеки комплекти.
От заключението се установява, че с оглед твърдението, че приборите са закупени от САЩ
следва да се приеме стойност на същите в размер на 83,80 лв., която се равнява на 3,42 пъти
минимални работни заплати към м. Януари 2019 г.. Относно поставената задача да определи
каква би била стойността на същите прибори ако бяха изработени изцяло от сребро, вещото
лице е посочило, че такива прибори се срещат изключително рядко и стойността им би
следвало да бъде около 25 000,00 лв.
Допусната е повторна оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Я.А., със
поставени същите задачи. От заключението се установява, че пазарната стойност на
приборите към м.Януари 2019 г. е в размер на 1 138,30 лв., като тази сума се равнява на 2,03
пъти минималната работна заплата към същия момент. Относно стойността на идентичен
комплект прибори за хранене ако същият е изработен от сребро с проба 925, експертът е
посочил, че пазарната стойност на нови прибори е 11 764,00 лв., а на употребявани такива –
8 234,80 лв.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след като е
направил съвкупен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода
на производството, а именно: отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, на вещото лице и събраните в хода на съдебното следствие, приети и
приложени като доказателства по делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК писмени документи.
От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимият В.И. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, тъй като на - на ***
в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у М. И. В. и
В.Й.В. /че им продава сервиз от сребро с проба не по-малко от 925/ и с това им причинил
имотна вреда /сума пари в размер на 2 000 лв./.
От обективна страна е налице извършено съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон. При измамата по чл. 209 ал.1 от НК деецът цели да набави за себе си
или за другиго имотна облага и възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия, като
влияе върху волята му така, че да го мотивира да извърши акта на имуществено
разпореждане. Измамливите действия на извършителя могат да имат различни форми,
включително да се обективират чрез сключване на гражданско-правна сделка. За да е
осъществен състава на измамата от обективна страна, е необходимо да е реализирано
изпълнителното деяние, изразяващо се в създаване и/или поддържане на определена
лъжлива представа у друго физическо лице, която представа го мотивира да извърши
действия по разпореждане с имущество. При „възбуждането на заблуждение" деецът
въздейства върху съзнанието на измаменото лице и така формира у него неправилни
представи за определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички
обстоятелства, свързани с основанието или условията, при които се осъществява
имущественото разпореждане. В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика,
а именно Решение № 135 от 22.04.2014 г. по нак. д. № 205/2014 г. на ВКС; Решение № 66 от
29.06.2012 г. по нак. д. № 83/2012 г. на ВКС; Решение № 163 от 23.06.2020 г. по н. д. № 633 /
2019 г. на ВКС; Решение № 124 от 29.07.2019 г. по н. д. № 560 / 2019 г. на ВКС; Решение №
270 от 18.12.2018 г. по н. д. № 1037 / 2018 г. на ВКС и други.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, които са логични, последователни и безпротиворечиви, а то
не се оспорва и от подсъдимия и защитата. Единственото спорно обстоятелство е дали
подсъдимият е действал, съзнавайки, че предлаганите от него прибори не отговарят на
характеристиките, с които същият ги представя пред М.В. и В.В.. Настоящият състав на
Окръжен съд - Перник, както и първоинстанционният съд, приема за безспорно установено
4
по делото, че подсъдимият е бил запознат с качествените характеристики на комплекта с
прибори за хранене и въпреки това е решил да въведе пострадалите лица в заблуждение
именно с цел да продаде вещите и то на по-висока то пазарната им стойност цена. В хода на
досъдебното и съдебното производство подсъдимият е давал разнопосочни показания
относно процесния случай. Поради двойствената природа на обясненията на подсъдимия,
които съставляват не само доказателствено средство, но и такова за защита, същите следва
да бъдат подлагани на внимателна проверка и оценка, като е възможно да бъдат
кредитирани изцяло или да бъдат ценени само в една част, а в друга да са лишени от
достоверност. (в този смисъл Решение № 140 от 11.08.2016 г. по н. д. № 515 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение). След съпоставка с останалата
доказателствена съвкупност, Окръжен съд – Перник счита за безспорно установено
наличието на знание у дееца, че въвежда в заблуждение пострадалите лица, както и
наличието на користна цел за това. За наличието на специалната користна цел по чл. 209, ал.
1 НК може да се съди и от поведението на дееца непосредствено преди и след действията му
по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия. (Решение № 360 от 14.11.2008
г. по н. д. № 297 / 2008 г., II н. о. на ВКС). В настоящия случай подсъдимият, както сам
категорично заявява, е бил наясно с недоброто здравословното състояние на В.В. и
потвърждава, че последният му е обяснил за каква цел желая да закупи и използва
приборите. Също така, след като пострадалите лица са установили, че приборите не са
сребърни, подсъдимият е преустановил контакт с тях, както и със служителите на Второ РУ
при ОД МВР – Перник. От тези изявления и действия на подсъдимия И. може да се направи
единственият възможен извод, че същият е извършил деянието с користната цел да набави
облага за себе си.
Несъстоятелно е възражението въведено в настоящото производство, че случаят касае
една гражданско-правна сделка, която няма белезите на престъпление. Съдебната пракитка е
единодушна, че предмет на престъплението измама може да бъде гражданско-правна сделка,
когато деецът няма намерение да се задължи по нея, а тя е само средството за въвеждане на
пострадалия в заблуждение, за да извърши съответно имуществено разпореждане, с което
трайно да намали своя патримониум. (Решение № 338 от 23.11.2015 г. по н. д. № 781 / 2015
г. на ВКС; . Решение № 217 от 07.11.2017 г. по н. д. № 634 / 2017 г. на ВКС; Решение № 338
от 23.11.2015 г. по н. д. № 781 / 2015 г. на ВКС; Решение № 408 от 16.12.2014 г. по нак. д. №
1112/2014 г. на ВКС; и други). При измамата по НК е задължително деецът да преследва
користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно
съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. (Решение № 45 от
05.07.2019 г. по н. д. № 234 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение). В
настоящият случай, видно от гореизложеното, безспорно е установено, че подсъдимият е
съзнавал, че вещите, които продава не притежават качествата, които същият посочва, и е
целял и успял чрез възбуденото заблуждение да получи от пострадалото лице имотна облага
– парични средства.
В настоящия случай, правилно е установено от решаващият съд, че чрез активни
действия, а именно публикуване на обява в онлайн платформа за търговия за продажба на
процесните прибори, посочвайки неточна информация относно качествените
характеристики на продаваните от него вещи, подсъдимият е възбудил заблуждение в М.В.
и В.В.. Възприели тази заблуда, пострадалите лица, са били мотивирани да осъществят
контакт с подсъдимия. В резултат на проведения личен разговор, осъществен на *** в гр.***
между подсъдимият И. и пострадалите лица М. и В.В., последните са формирали желанието
си да закупят комплекта с прибори за хранене именно въз основа на невярната информация,
която подсъдимият е възбудил в съзнанията им, че продаваните вещи отговарят на
характеристиките, които двамата търсят – високо съдържание на сребро в сплавта, от която
са изработени приборите за хранене. Тези обстоятелства се доказват от събраните в хода на
производството свидетелски показания на първо място на пострадалите лица, както
правилно е възприел първоинстанционният съд. Показанията на М. и В.В. са неизменчиви в
хода на процеса както относно главните, така и относно второстепенните факти и
обстоятелства, подлежащи на доказване в настоящия процес. Макар лицата да имат
5
качеството пострадали такива в резултат на престъплението, то показанията им следва да
бъдат кредитирани изцяло като правдиви, житейски логични, формирани в резултат на
лични и преки възприятия на фактите и непротиворечиви на останалата доказателствена
съвкупност по делото. Изложената от тях фактическа обстановка е потвърдена и от
показанията на останалите свидетели – полицейските служители Г.Г. и М.В.. Безспорно не е
налице основание, което да поражда съмнение в показанията на тези свидетели, доколкото
те допълват и подкрепят вече установените факти, депозирани са от лица, които не са
заинтересовани от изхода на делото и са възприели лично обстоятелствата, за които дават
сведения. Обстоятелството, че подсъдимият е инициирал продажбата на сервиза с прибори
за хранене и е осъществявал комуникацията с М.В. и В.В. се потвърждава и от обясненията
на самия подсъдим и на свидетелката А И., негова съпруга. С оглед на това, настоящият
състав счита, че първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на свидетелските
показания, в резултат на който е достигнал до правилен извод, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Релевираното възражение от защитата на подсъдимия, че първоинстанционният съд е
пренебрегнал представената справка от „Наспърс Класифайдс България“ ЕООД, от която се
установявало, че действително подсъдимият И. е имал регистриран профил в платформата
за онлайн търговия, управлявана от дружеството, и е имал обява за продажба на прибори за
хранене, идентични с процесните такива, в която изрично е упоменато, че същите са
посребрени, е несъстоятелно. Макар първоначалният контакт между подсъдимия и
пострадалите лица да е осъществен въз основа на обявата в онлайн платформата, то
изпълнителното деяние е осъществено на *** когато в лична среща, състояла се в гр.***,
подсъдимият в разговор с М. и В.В. е възбудил заблуждение у същите относно качествените
характеристики на продаваните вещи и те са формирали своето решение за покупката им.
Като е съобразил това обстоятелство, първоинстанционният съд е постановил правилен акт,
основан на доказателствата по делото.
Както правилно е постановил Районен съд – Перник, налице е и следващият елемент
от обективна страна на престъплението, а именно вследствие от въведеното заблуждение,
пострадалите лица да са извършили имуществено разпореждане, причинявайки си имотна
вреда. Не се спори от страните, че М. и В.В. са заплатили 2 000,00 лв. за покупката на
процесните прибори, средство на престъплението, поради правилно това обстоятелство е
прието за доказано от Районен съд-Перник.
Първоинстанционният съд правилно е постановил, че от субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл като форма на вина и при наличието на специфична користна
цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че
вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни
представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че
измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще
бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда
изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към
момента на извършване на деянията. С оглед поведението на подсъдимия, разгледано по-
горе, както при извършване на деянието, така и от последващото му поведение, безспорно
се установява, че подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал и е целял настъпването на общестевноопасните последици, като е бил
мотивиран от користна цел да набави имотна облага за себе си, която не би получил в
противен случай.
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършеното престъпление по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират. Оценъчната
дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от първоинстанционния съд при
съобразяване с изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 14 от НПК.
6
При определяне на съответното наказание, Районен съд - Перник е отчел всички
обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия. Степента на обществена опасност
на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани с престъпленията
против собствеността на гражданите. От друга страна, степента на обществена опасност на
подсъдимия е ниска, тъй като В.И. е човек в зряла възраст и няма данни за негови
противообществени прояви. Като е съобразил тези обстоятелства, първоинстанционният съд
е определил правилно съответното наказание за извършеното деяние, като Окръжен съд –
Перник счита, че така наложеното наказание ще способства за изпълнение целите на
наказателната репресия по чл.36 от НК. Правилно е установено, че са налице
предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази
разпоредба- подсъдимият не е бил осъждан и му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от една години.
Окръжен съд – Перник намира за правилен решаващият извод на Районен съд –
Перник, че предявените за съвместно разглеждане граждански искове от М.В. и З.В. са
основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло, поради което присъдата следва
да бъде потвърдена и в тази й част.
Правилно Районният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото, като
ги е възложил в тежест на подсъдимия Д.Н..
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260012 от 17.03.2021 г., постановена от Районен съд -
Перник по НОХД № 2093/2019г. в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7