О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…. 27.02.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД
– СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 302 по описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са
допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата по
чл.131 ГПК, на основание чл.312 ГПК, намира следното:
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като бъде изготвен доклад по него.
Следва да бъдат приети представените от ищеца и
ответника документи като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими
и необходими. Следва да бъде изискано и приложено гр.д.1874/2018 г. на РС –
Стара Загора. Доколкото по него е приложено
личното трудов досие на ищцата, то съдът намира, че направеното в тази
насока искане с исковата молба е удовлетворено.
Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да
представи заверено копие от страниците на трудовата си книжка, удостоверяващи,
че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника не е започнал
работа, каквото искане е направил.
Следва да бъде уважено искането на ответника за
ангажиране на гласни доказателства, чрез довеждане на двама свидетели за
установяване на посочените в отговора обстоятелства, като бъде отхвърлено
искането за допускане на седем свидетеля, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде допусната исканата от ищеца СИЕ със
задачи, посочени в исковата молба и в отговора, тъй като за тяхното изясняване
са необходими специални знания.
Следва страните да бъдат напътени към медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора. Следва страните да бъдат приканени
към спогодба, като им бъдат разяснени нейните преимущества.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 24.03.2020 год., от 14,15
часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА делото:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл.344, ал.1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ.
Ищецът З.С.И. твърди, че е работила като
директор на Обединено училище „Христо Ботев“, с. Опан, Община Опан.
Със Заповед №
РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО Стара Загора, била наказана с
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
трудовото й правоотношение било прекратено без предизвестие, считано от датата
на връчване на заповедта - 27.02.2018 г. С влязло в законна сила съдебно
решение по гр.д. 1874/2018 г. уволнението било признато за незаконно, заповед била
отменена и била възстановена на работа на предишната й длъжност „Директор на
Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“.
На 29.11.2019 г. подала
заявление до Началника на РУО вх. № РД-17-1012, с което заявила желание да
заема отново предишната си длъжност, считано от 06.12.2019 г. в рамките на
двуседмичния срок, предвиден в чл.345, ал.1 КТ. Заявление в същия смисъл подала
и до Директора на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан с вх. №
180/02.12.2019 г.
При явяването й на работа на 06.12.2019 г. й била връчена Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО Стара Загора, с която била възстановена на длъжността „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“, считано от 06.12.2019 г. Веднага след връчването на тази заповед й била връчена Заповед № РД-07-119/05.12.2019 г., с която Началника на РУО Стара Загора наредил прекратяването на трудовия й договор, по силата на който заемала длъжността „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“ на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Счита издадената
Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО Стара Загора за
незаконосъобразна по следните съображения:
1. Към датата на
издаване на Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. за възстановяване на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност, тази длъжност не била свободна - не била
издавана заповед за освобождаване на заемащия длъжността „Директор на Обединено
училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан“, поради което заповедта се явявала
нищожна и като такава не можела да породи правни последици, тъй като липсвала
свободна длъжност, която да заема съобразно влязлото в сила решение за
възстановяването й на работа. Предвид нищожността на цитираната заповед, липсвало
основание за издаване на заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, тъй като такова правоотношение не е възникнало.
2. Съгласно Заповед
№ РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО била възстановена на длъжността
„Директор“, считано от 06.12.2019 г.,а съгласно обжалваната заповед №
РД-07.119/05.12.2019 г. била освободена от заеманата длъжност „Директор“,
считано от 05.12.2019 г., т.е. един ден преди да възникне трудовото
правоотношение. Налице било основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, поради обстоятелството, че била освободена от длъжност, която
не била заела към датата на освобождаването й.
3. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение като основание за липса на професионални
качества били посочени документи, с които не била запозната, а именно: Писма
изх. № 66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00-82/18.12.2017 г. на Кмета на Община
Опан, Протокол от 02.02.2018 г. на Община Опан, Писмо вх. №
РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, Жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от
Антония Владева, Жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР Стара Загора и
Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО Стара Загора, сигнали
на учители и родители. В заповедта
били посочени множество констативни протоколи и задължителни предписания, които
имали за предмет извършване проверки в училището, както по сигнали, така също и
цялостни планови проверки. Констатирана била неоснователност на твърдения, посочени
в жалбите, а така също незначителни пропуски в работата, които били
своевременно отстранени. Липсвали данни тези нарушения да оказвали на
специфични лични качества на ищцата, били определени методи на работа в
училището, които били неприемливи и пречели на спокойната работна атмосфера
сред колектива и създавали лош имидж и отношение към училището сред
обществеността.
Липсвали
доказателства за наложен авторитарен стил на управление и грубо и невъздържано
отношение към персонала, в резултат на което да било налице текучество на
персонала и намаляване на броя на учениците. Изводът, че за периода 2011 – 2017
г. 28 души напуснали училището и че това
се дължало на отношението на ищцата към персонала, бил произволен и не бил
подкрепен с доказателства. Не били посочени конкретно основанията за
прекратяването на трудовите правоотношения, с което да се аргументира тезата, че
напускането им било в резултат на лошо отношение от страна на ищцата към
преподавателите.
Намаляването на
броя на учениците бил обективен процес и не бил свързан с отношението й към
учениците. Що се отнасяло да увеличения брой на учениците към датата на
издаване на заповедта, той се дължал на обстоятелството, че през 2017 г.
училището било преобразувано в „Обединено“ и обучението продължавало до 10-ти
клас. След уволнението на ищцата учениците от 8-ми клас продължавали обучението
си в 9-ти и 10-ти клас, което водило до увеличаване на общия брой на учениците.
Самостоятелната форма на обучение не съществувала към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, което също обективно довело до увеличаване
броя на учениците.
По отношение на
определяне на размера на трудовите възнаграждения, то съгласно длъжностната
характеристика, в прерогативите на директора било сключването и прекратяването
на трудовите договори и целесъобразното изразходване на финансовите средства. Що
се отнасяло до ощетяването на служителите Димитрина Лучева, Десислава С. и
Павлина Ангелова със съответни проценти допълнително възнаграждение към
01.10.2018 г., твърди, че към тази дата трудовото й правоотношение като
директор било прекратено, считано от 27.02.2018 г., поради което и към
01.10.2018 г. не била имала никакви правомощия за определяне на
възнагражденията.
Относно твърдението
за отказване на контакт и създаване на синдикална организация в училището:
Съгласно разпоредбата - на чл.4 КТ работниците и служителите имали право, без
предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални
организации. Извън прерогативите на директора на училището било създаването на
синдикална организация. Напротив, намесата на ищцата във формирането на
свободната воля на служителите за сдружаване в синдикална организация следвало
да се счита като грубо нарушение на КТ.
По отношение на
твърдението,че в резултат на виждането, че следвало да управлява училището
еднолично, без да се съобразява с относимата нормативна уредба, била допуснала
между учебните часове да няма голямо междучасие и в часовете по ЦОУД въобще да
няма междучасия,то посочените факти били обект на съдебен контрол ,тъй като
съществували като основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ в
п.1 от Заповед № РД-07-2/27.02.2018г. на Началника на РУО и съдът се е произнесъл
с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1874/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд,че такова нарушение не било налице.
По отношение на
визираното „нарушение“ за декларираните пред НАП трудови договори на Динко
Танев Динев, твърди, че към посочената дата 01.07.2018 г. била освободена от
заеманата длъжност със Заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО
Стара Загора, поради което нямала отношение към декларираните в НАП трудови
договори на 01.07.2018 г.
Без да били посочени
основания и доказателства за това, в заповедта декларативно било заявено, че ищцата
не съдействала на обществения съвет и настоятелството към училището за
осъществяване на дейността им. Независимо, че не било нейно задължение, ищцата се
старала да включва, както обществения съвет, така също и училищното
настоятелство в дейността на училището. В подкрепа на това твърдение били писма
изх. № 135/13.02.2018 г. и изх. № 333/01.07.2016 г.
По отношение на
целесъобразното изразходване на бюджетни средства и липсата на управленска
компетентност в тази връзка - посочените факти били обект на съдебен контрол, тъй
като съществували като основание за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“ в п.3 от Заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО и съдът
се бил произнесъл с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1874/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд, че такова нарушение не било налице.
Неаргументиран бил
изводът, че не познавала и прилагала действащата нормативна уредба, свързана с
управлението и функционирането на училището и че липсвала вменената й професионална компетентност в глава 8 т.3.2
от длъжностната характеристика. Голословни били изводите, че не била добре приета от ученици, родители
и учители, което водило до невъзможност да се утвърди като авторитет сред
персонала.
Като се вземело
предвид поведението на Началника на РУО, а именно прекратяването на трудовото й
правоотношение в деня на възстановяването й на работа след отмяна по силата на
влязло в сила съдебно решение на незаконосъобразно издадената заповед за
дисциплинарно наказание „уволнение“, можело да се направи обоснован извод, че
се касаело за наличие на тенденциозност, лично негативно отношение към ищцата и
желание на всяка цена да бъда освободена като Директор на Обединено училище
„Христо Ботев“ с. Опан без да било налице законово основание за това.
Всички изложени
аргументи в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение целели да
докажат виновно поведение на ищцата при изпълнение на трудовите й задължения, което
не било основание за прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,
т.5 КТ. Липсата на професионални качества за ефективно изпълнение на възложена
работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ била налице тогава, когато работникът
или служителят не притежавали достатъчно професионални знания, умения, навици, т.е.
когато се касаело до обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение
на служителя.
Ето защо, във връзка
с изложеното счита, че обжалваната заповед била незаконосъобразна и като такава
следвало да бъде отменена.
Искането на ищцата
до районния съд е да бъде отменена Заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на
Началника на РУО Стара Загора, с която бил прекратен трудовия й договор, по
силата на който заемала длъжността „директор“ на Обединено училище „Христо
Ботев“ с. Опан, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, да бъде възстановена на
заеманата длъжност „Директор на Обединено училище Христо Ботев с. Опан Община
Опан“ и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за принудителна
безработица, поради незаконно уволнение за времето, през което е останала без
работа за периода от 05.12.2019 г. до 05.03.2020 г. в размер на 3924,48 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Обединено училище
„Христо Ботев“, с. Опан, Община Опан, с който заявява, че счита така
предявените искове за допустими, но по своята същност били неоснователни.
Сочи, че началникът
на Регионалното управление на образованието Стара Загора издал подробна и
мотивирана заповед РД-07-119/05.12.2019 г., с която прекратил трудовия договор
на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Посоченото в заповедта за
уволнение правно основание - чл.328, ал.1, т.5 от КТ било безвиновно основание,
което означавало, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите
на фактическия състав на това основание били липса на качества на работника или
служителя, необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по
трудовото правоотношение, като трайно състояние. Именно затова в заповедта били
посочени множество конкретни факти, обуславящи извода на работодателя за липса
на определени качества у ищцата - професионални умения, навици, знания, които
последната не притежавала, за да изпълнява възложената й работа ефективно.
Оспорва твърденията
на ищцата за незаконосъобразност на процесната заповед, а именно:
Твърди, че при
издаването и връчването на процесната заповед не били допуснати процесуални
нарушения, както се твърдяло от ищцата. В изпълнение на решението по гр.дело №
1874/2018 г. на Районен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 29.10.2019 г.
г-жа З.С.И. била възстановена на длъжността „директор“ в ОУ „Христо Ботев“ с. Опан
със заповед № РД-06- 712/05.12.2018 г. на Началника на РУО Стара Загора. Дали е
имало или не свободна длъжност не влияело на законосъобразността на заповедта,
а би могло да бъде повод за други дела, ако ищцата не била допусната до работа.
Същата не била и нищожна - издадена била от компетентен орган в кръга на
правомощията му в изискуемата от закона форма и била връчена на ищцата. Това, че
ищцата била възстановена на длъжност и веднага след това бил прекратен трудовия
й договор би имало значение за евентуално обезщетение за неспазено
предизвестие, но не влияело на законосъобразността на заповедта за уволнение.
За да издаде оспорваната заповед, работодателят
се позовавал на данни, подробно описани в самата заповед и съдържащи се в
Констативен протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО - Стара Загора, Заповед за
задължителни предписания № 553/30.07.2015 г. Констативен протокол №
225/07.08.2015 г. на Регионален инспекторат по образованието, Заповед №
522/16.07.2015 г. на РИО – Стара Загора, Заповед № 582/12.08.2015 г. на РИО – Стара
Загора за задължителни предписания, Заповед № 588/21.08.2015 г. на началника на
РИО – Стара Загора, Заповед № 152-1/30.03.2016 г. на Началника на РИО – Стара Загора,
Констативен протокол № 127/29.02.2016 г. на РИО – Стара Загора, Заповед № 104/01.03.2016
г., Констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с предписания по него изх.
№ 812/06.04.2016 г. на РИО – Стара Загора, Констативен протокол №
КМД-04-3/22.01.2018 г. на РУО – Стара Загора, Заповед № РД-06-19/22.01.2018 г.
на началника на РУО – Стара Загора, Задължителни предписания №
ЗД-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ – ТП –Стара Загора, писма изх. №
66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00- 82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан,
Протокол от 02.02.2018 г. от Община Опан, Сключени договори, Писмо вх. №
РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, преписката по гр.дело № 1874/2018 г.
по описа на РС – Стара Загора, Жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от Антония
Владева, жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР – Стара Загора и
Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО – Стара Загора, сигнали
на учители и родители и срещи. Въз основа на тях е приел, че З.С.И. притежава
специфични лични качества, определили методи на работа в училището, както и
отношение към учители, персонал, родители и ученици, държавни и общински
органи, които били неприемливи и пречели на спокойната работна атмосфера сред
колектива, създавали лош имидж и отношение към училището сред обществеността, което
пък го мотивирало да издаде заповедта.
Данните, съдържащи
се в гореописаните документи доказвали мотивите на обжалваната заповед, че като
действащ директор на училището г-жа З.И. допуснала текучество на персонала и
устойчиво намаляване на броя на учениците, дължащи се на грубо отношение към
тях и създаване на невъзможна за работа среда.
Поради непознаване
на относимата нормативна уредба, не отчитала правилно трудовия стаж на
подчинените си, придобит преди 01.07.2007 г.,с което ги ощетявала. Едноличният
й стил на работа и чувството, че цялата дейност на училището зависела от волята
й, довело до това, че тя изпаднала в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика, посочени в глава трета от нея, като
например - сключвала изменяла, прекратявала трудовите договори, като сключвала
договори с едно съдържание, а декларирала в ТД на НАП същите, но с друго
съдържание.
Отказвала контакт и
създаване на синдикална организация в училището, тъй като считала, че следва да
взема всички решения еднолично. Следователно й липсвала комуникативна
компетентност да изпълнява длъжността, посочена в глава осма, чл.3.3 от
длъжностната характеристика.
Липсата на ищцата на
професионална компетентности и чувството, че може еднолично да взема всякакви
решения, включително и в разрез с нормативната уредба довела до това, че същата
изнесла 10 оригинални документи от училището, оставяйки копие с надпис
“оригиналът е в З.И.“. Тези документи били неразделна част от дневника с
входящата кореспонденция, който съгласно Наредба № 8/11.08.2016 г. за
информацията и документите за системата на предучилищното и училищно
образование следвало да се съхраняват в училището за срок от 10 години. Във
връзка с това било образувано досъдебно производство в Районна прокуратура Стара
Загора.
Изразходването на
предоставените бюджетни средства на училището невинаги било целесъобразно, икономично
и прозрачно. При сключен договор за доставка на храна за обедно хранене на
учениците с готови ястия и прибори за еднократна употреба поддържала персонал
на кухнята - работник в кухня и двама служители на половин щат - разносвач на
храна, който реално не бил необходим. Счита, че по този начин липсвала
задължителната в глава осма, точка 3.1 от длъжностната характеристика
управленска компетентност.
Гореизложеното се
подкрепяло и от многобройните дадени предписания, цитирани по-горе. Г-жа И.
била с чувството, че след като управлявала еднолично училището и нещата били
зависими от нея, не било необходимо да познава и прилага действащата нормативна
уредба, свързана с управлението и функционирането на училището, да познава и
ползва стратегически и програмни документи, отнасящи се до училищното
образование, което значило, че й липсвала вменената й професионална
компетентност в глава 8, т.3.2 от длъжностната характеристика.
Така работодателят
констатирал, че г-жа И. не притежава необходимите за възложената й работа професионални
знания, умения и навици, което трайно състояние я правило неспособна да
изпълнява резултатно възложената й трудова функция.
Наведените в
исковата молба твърдения, че по отношение изложеното в заповедта, че била
допуснала между учебните часове да няма голямо междучасие и в часовете по ЦОУД /целодневна
организация на учебния ден/ въобще да няма междучасия, и относно
целесъобразното изразходване на бюджетните средства се бил вече произнесъл РС –
Стара Загора по гр.дело № 1874/2018 г., то това не отговаряло на истината. Съдът
приел, че били извършени нарушения, но не били съществени и не можели да
обусловят дисциплинарно уволнение. В това решение твърдените пропуски били
установени по безспорен начин.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани и присъдите на ответника направените по делото разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест, както следва:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т.2 КТ - в тежест на ответника е да докаже, че извършеното от него уволнение е
законно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – в тежест на ищеца е да докаже оставането си без
работа поради уволнението, неговата продължителност /период/ и размера на
претендираното обезщетение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени копия на: заповед РД-07-119 от 05.12.2019
г., заповед РД-06-712 от 05.12.2019 г., заявление от З.С.И. вх. № РД-17-1012 от
29.11.2019 г., заявление от З.С.И. вх. № 180 от 02.12.2019 г., пълномощно от
16.01.2020 г., Констативен протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО – Стара Загора, Заповед
за задължителни предписания № 553/30.07.2015 г., Констативен протокол № 225/07.08.2015
г. на Регионален инспекторат по образованието, Заповед № 522/16.07.2015 г. на
РИО – Стара Загора, Заповед № 582/12.08.2015 г. на РИО – Стара Загора за
задължителни предписания, Заповед № 588/21.08.2015 г. на началника на РИО –
Стара Загора, Заповед № 152-1/30.03.2016 г. на Началника на РИО – Стара Загора,
Констативен протокол № 127/29.02.2016 г. на РИО –Стара Загора, Заповед №
104/01.03.2016 г., Констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с
предписания по него изх. № 812/06.04.2016 г. на РИО – Стара Загора, Констативен
протокол № КМД-04-3/22.01.2018 г. на РУО – Стара Загора, Заповед №
РД-06-19/22.01.2018 г. на началника на РУО – Стара Загора, Задължителни
предписания № ЗД-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ – ТП –Стара Загора, Писмо
изх. № 66-00-17/08.02.2018 г., Писмо изх. № 66-00-82/18.12.2017 г. на Кмета на
Община Опан, справка за просрочени задължения към доставчици и персонал по
сметка от подгрупа 992, Протокол от 02.02.2018 г. от Община Опан, Писмо вх.№
РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, Жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от
Антония Владева, Жалба от Кремена Пеева Димитрова, Констативен протокол към №
КМД-04-1/04.01.2019 г.
ИЗИСКВА за прилаган приложено
гр.д.1874/2018 г. на РС – Стара Загора.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА, в едноседмичен
срок от получаването на настоящото определение, да представи заверено копие от
страниците на трудовата си книжка, удостоверяващи, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника, не е започнал работа, каквото искане е
направил.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА да води двама свидетели за съдебното заседание за
допускането им до разпит за
установяване на конкретно посочените в отговора обстоятелства, като ОТХВЪРЛЯ искането да бъдат
допуснати до разпит седем свидетеля на основание чл. 159, ал.2 ГПК.
ДОПУСКА
съдебно – икономическа експертиза,
като назначава за вещо лице Веселина
Недялкова, със задачи, посочени в исковата молба и в отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за вещото лице от 200 лева, от които 100 лева - платими от държавния бюджет и останалите 100 лева задължава ответника да ги
внесе, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че в случай, че такава бъде постигната, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила
на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание
за присъдените с нея суми.
УКАЗВА на страните, че В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчването на настоящото определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия. В случай, ЧЕ НЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията в срок, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и копие от
отговора на ответника, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: