Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 513
гр. Троян, 02.12.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 417
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 7 000.00 лева, предявен от С.Т.К. ***-непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на своя родител Т.С.К., чрез пълномощника
адвокат Х.Р., вписан в САК, срещу И.В.Д. ***.
Ищецът твърди, че е пострадал от
престъпление, извършено от ответника, за което последният е признат за виновен
и наказан с влязъл в сила съдебен акт по АНД № 146 по описа на Троянски районен
съд за 2019 г. Посочил е, че на
18.11.2018 г. в гр.Троян ответникът му нанесъл удар с юмрук, в резултат на
което му причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в областта под лявото око и кръвонасядане на носната
пирамида в ляво.
Ищецът твърди, че с деянието си
ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
уплаха, уронване на достойноството посредством публично разгласяване на
извършеното.
Направил е искане съдът да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 7000.00 лева, ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът е представил писмен отговор
чрез пълномощника си – адв.П.П. от ЛАК, който е взел
становище за неоснователност на предявения иск и е направил искане същият да
бъде отхвърлен. Посочил е, че ищецът е претърпял болки и страдания от
причинената му лека телесна повреда, но паричната обезвреда следва да бъде
преценена по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Ответникът претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът С.Т.К. се
явява лично и с пълномощника си адв.Р. от САК, който
поддържа иска и моли същият да бъде уважен в предявения размер, като бъдат
присъдени на ищеца направените разноски в производството.
Ответникът И.В.Д. се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощника си адв.П.П. ***,
който оспорва иска по размер и прави искане същя да бъде уважен по
справедливост.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за
установено следното:
От прието като доказателство АНД № 146 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г. се установява, че на 18.11.2018 г., около 16.00 часа, ищецът
С.Т.К. ***, като отивал да се срещне със свой приятел – свид. В.Н.. К. се
движел между ***** когато срещнал ответника И.В.Д., с когото се познавали и който бил
във видимо нетрезво състояние. К. продължил по пътя си, тъй като не искал да се
занимава с Д., знаейки за него, че е агресивен, още повече, че бил видимо пиян.
Отв. И.Д. обаче настигнал ищеца С.К. и на бетонни стълби, водещи от ж.к. „******“,
го блъснал силно и му нанесъл силен удар
с юмрук в лявата част на лицето. С.К. се зашеметил от удара за няколко секунди,
след което се осъзнал и започнал да бяга. К. стигнал до жилищния блок на
приятеля си В., където видял майката на В., която го закарала във ФСМП гр.
Троян, където раната му била обработена.
С решение № 69 от 18.04.2019 г.,
постановено по АНД 146/2019 г. по описа на Троянски районен съд, ответникът И.В.Д. е признат за виновен в това, че на 18.11.2018 г. около 16:00 часа в гр. Троян, в района на
бетонни стълби между ул. „******** чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част
на лицето, причинил на С. т. К. *** лека телесна повреда, представляваща малка
разкъсно-контузна рана в областта под лявото око и кръвонасядане на носната
пирамида в ляво, които са му причинили временно и неопасно разстройство на
здравето, като телесната повреда е извършена по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000,00
лв. (хиляда лева), която да заплати в полза на
Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Троян.
Не
се спори между страните за обстоятелствата относно причинената телесна повреда
по време, място и механизъм, осъществено от ответника.
Спори се по делото
за размера на причинените от престъплението
неимуществени вреди.
За доказване твърденията, изложени в исковата
молба, ищецът е ангажирал, освен писмени, и гласни доказателства.
По делото са разпитани свидетелите В.Б.Н.и
Г.М.С.които са посочили в своите показания, че в резултат на удара, нанесен от ответника, на ищеца е била причинена дълбока прорезна
рана на лявата скула, от която е останал траен и видим белег и към момента.
Това увреждане му е причинило болки. Непосредствено след инцидента ищецът бил с
главоболие, световъртеж, не можел да се храни нормално. При застудяване на
времето мястото около раната започвало да го боли. В период около петнадесет
дни след причиняване на увреждането същият е имал шевове и през това време,
макар и да е посещавал училище, е ограничил срещите си с приятели, като се е
срещал предимно със своя близък приятел-свид.В.Н.. Свидетелите излагат, че след извършеното
посегателство от страна на И.Д., С.К. изпитвал страх и безпокойство.
Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели като последователни и съответстващи, както помежду си, така и с другите
писмени доказателства по делото. Показанията на свид.Г.С. – баба на ищеца, се
преценяват съгласно чл.172 ГПК с оглед всички други данни по делото, като
съдебният състав намира, че макар и при налична родствена връзка със страна по
делото, показанията й са достоверни.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл.45,
ал.1 от ЗЗД прогласява общата забрана да
не се вреди другиму. За да бъде уважен искът, е необходимо да бъдат налице
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
противоправно деяние, осъществено от ответника, причинена вреда, нанесена на
ищеца, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на дееца е да обори
установената с чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция.
Съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая е
постановено решение, което е съдебен акт
със същите процесуални последици като присъдата, като разликата е единствено в
диференцираната процедура, по която е протекло наказателното производство,
предвид императивните разпоредби за приложение на глава 28 от НПК при наличие
на предпоставките на чл.78а от НК.
Поради което съдът приема, че деликвентът-ответник е извършил
деликта при осъществен изцяло фактически състав на непозволеното увреждане, от
който ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради
което предявеният
иск за неимуществени вреди е основателен по своето основание.
Ищецът
твърди, че от посоченото противоправно деяние на ответника той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и психическа
уплаха и уронване на достойнството.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищецът е предявил претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинените увреждания, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания и др.
Предвид доказателствата, посочени по-горе и изхождайки от понятието
"неимуществени вреди", в което, според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката,
но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от
разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца
следва да се присъди обезщетение в
размер от 4000.00лв., като искът до пълния претендиран размер от 7000.00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът отчете при определяне размера на обезщетението характерът на
увреждането, което се изразява в малка
разкъсно-контузна рана в областта под лявото око и кръвонасядане на носната
пирамида в ляво, които са причинили на ищеца временно и неопасно разстройство
на здравето. Това увреждане, което първоначално е бил рана, е създавало на ищеца физическа болка, като след зарастване допълнително е създавало страдание, тъй като
представлява белег, който и към момента личи на лицето на ищеца.
Съдебният състав взе предвид и младата
възраст, на която ищецът е получил телесното увреждане – бил е на 15 години,
когато психиката на подрастващия е все още неустойчива, крехка и ранима; начинът
на извършване на деликта – посредством нанасяне на удар на публично място, по
хулигански подбуди - с явна демонстрация
на незачитане на личността и нарушаване на обществения ред обстоятелства, които
неминеуемо са допринесли за психическа уплаха и уронване достойнството на
младежа. Освен това, за последното е допринесло и обстоятелството, че след
деянието ответникът е продължил да демонстрира с извършеното от него
престъпление спрямо непълнолетния К. пред техни общи приятели.
Ищецът претендира лихва за забава, считано от 18.11.2018
г. - датата на увреждането. Съдът, като съобрази, че лихвата при деликт има
компенсаторен, а не мораторен характер, намира, че същата е дължима към размера
на определеното обещетение в размер на законната лихва, считано от началната
дата на увреждането -18.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Ищецът претендира и доказва заплатени
разноски в размер на 900.00 лева /съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /,
за платено адвокатско възнаграждение. Претендира се и сумата от 30.00 лева за
издадено съдебно-медицинско свидетелство, но не са представени доказателства,
установяващи плащането на тази сума, поради която съдът не следва да я
присъжда.
От страна на пълномощника на ответника
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът, като съобрази, че минималното адвокатско
възнаграждение за предявения оценяем иск с цена на иска 7 000 лева, е 680.00 лева, като взе предвид, че адв.Р. се
е явявал само в проведеното едно съдебно заседание, и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да уважи
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
същото следва да бъде намалено до размер от 680.00 лева. Ще следва на ищеца да
бъдат присъдени разноски в размер на 388.57 лева, съразмерно с уважената част
на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска - 278.58 лева, тъй като
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
Ответникът
следва да заплати и сумата от 160.00 лева по сметка на Троянски районен съд,
представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 000.00
/ четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, психическа уплаха и уронване на достойнството в резултат на
извършеното от ответника непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2018г. до окончателно
изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 7000.00 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
С.Т.К., ЕГН **********, лично и със съгласието на неговия родител Т.С.К.,***, сумата от
388.57 / триста
осемдесет и осем лв. и 57 ст./ лева,
представляваща разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Т.К., ЕГН **********, лично и със съгласието
на неговия родител Т.С.К.,***, да заплати на
И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 278.58 /двеста седемдесет и осем лева и 58
ст./ лева, представляваща разноски
в настоящето производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски
районен съд сумата 160.00 /сто и
шестдесет/ лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения
иск.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: