Определение по дело №15/2021 на Административен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 7

 

гр. Перник, 07.01.2021 г.

 

Административен съд – Перник, в закрито заседание на 07.01.2021 г., в състав:

 

Съдия: Силвия Димитрова

 

като разгледа докладваното административно дело номер 15 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

       

        Производството е по чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по искане на „****“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М.М. – пълномощник на управителя и едноличен собственик на капитала С.М., чрез адв. В.К. ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3056/11.12.2020 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл.107, ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.6, б. „в“, пр.1 и ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози е разпоредено временно спиране дейността на „****“ ЕООД – гр. Перник до доказване на финансова стабилност, но за не повече от три месеца, чрез отнемане на 8 бр. заверени копия от Лиценз № 1816 за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

Искането е инкорпорирано и обективирано в сезираща съда Жалба вх. № 60/07.01.2021 г. срещу заповедта.

Административен съд – Перник, като съобрази направеното искане и приложената към жалбата административна преписка, намира следното:

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно: при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

По аргумент от чл.166, ал.4 от АПК и чл.107, ал.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с жалбата до съда срещу акта, както е в случая или по-късно /след подаването на жалбата до съда и до приключване на производството с окончателен съдебен акт/. С оглед наличието на тази положителна предпоставка за допустимост на искането, за да прецени неговата основателност, съдът съобрази следното:

При допуснато по силата на изрична разпоредба на приложимия за случая закон предварително изпълнение /чл.107, ал.3 от ЗАвтП/, наличието на ценност от вида на изброените в чл.60, ал.1 от АПК е презюмирано от законодателя необоримо. Затова защитата по чл.166 от АПК има за предмет не установяването на липса на ценност от изброените в чл.60, ал.1 от АПК, а кумулативното наличие на две предпоставки. Първата от тях е: друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на индивидуалния административен акт. Втората е: настъпването на нови обстоятелства.

От материалите по делото не може да се направи извод за наличие на обстоятелства, обуславящи основателност на искането по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Липсват и наведени от жалбоподателя доводи в тази посока, както и данни, които могат да бъдат квалифицирани от съда като значителни или трудно поправими вреди по смисъла, вложен от законодателя. По делото не са ангажирани доказателства, които установяват интерес, приравнен по значимост на защитения от закона държавен или обществен такъв, като в тежест на дружеството е да установи конкретните факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от допуснатото предварително изпълнение на акта.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че евентуалното затрудняване на търговската дейност, липсата на приходи и евентуалното влошаване на финансово състояние на дружеството, не са от категорията на значителните или трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Същевременно и както е посочил ВАС в своята практика, периодът на действие на ПАМ, доколкото същият е определен под едно прекратително условие, зависи от активното поведение на жалбоподателя по привеждане на дейността му в съответствие с нормативните изисквания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3056/11.12.2020 г.,  издадена от началника на ООАА – Перник при ИААА – гр. София е неоснователно и необосновано и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Административен съд – Перник

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „****“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М.М. – пълномощник на управителя и едноличен собственик на капитала С.М., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3056/11.12.2020 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му до жалбоподателя и административния орган.

 

 

                                                                СЪДИЯ: /п/