Р Е Ш Е Н И Е № 261142
12.04.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7699 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 99, ал.3
и ал. 4 ЗЗД.
Ищец С.И.Т. чрез адв. Р.Д.
твърди, че на основание влязла в сила Заповед за изпълнение № *****. по частно
гражданско дело № 5673/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, заявителя
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, се снабдило с изпълнителен лист от 19.04.2012г.
за следните суми: 4207,10 лева- главница, 514,80 лева - договорна лихва за
периода 04.08.2003г. до 16.03.2012г., заедно със законната лихва върху
главницата от 17.04.2012г. до окончателно плащане на вземането; 432,43 лева –
разноски по делото. С молба, с вх. № *****. „Юробанк и Еф Джи България“ АД
образувал изпълнително дело № *****. по описа на ЧСИ ****. Твърди се, че по това
изпълнително дело взискателят претендирал сумата от 4 721,90 лева, със законна
лихва, считано от 10.05.2012г. до окончателното плащане, както и 432,43 лева –
разноски по делото.
С молба, взискателят чрез своя
процесуален представител поискал налагане на запор върху притежаваните от ищеца
дялове на търговско дружество „Феникс груп“ ЕООД. С разпореждане от
01.06.2012г. ЧСИ образувало
изпълнителното дело. С разпореждане от 03.07.2012г. ЧСИ наложило запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника във „Вивант - груп“ ЕООД, като била
изпратена ПДИ, с изх. № *****.
С разпореждане от 23.10.2012г.
ЧСИ наложило запор върху дружествените дялове от капитала на търговското
дружество „Феникс Груп“ ЕООД.
Със Запорно съобщение с изх. № ****
г. до "Община Пловдив" ЧСИ е наложило запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С Молба с вх. № **** г. ЕОС Матрикс ЕООД поискал от ЧСИ да бъде
конституиран като взискател по делото.
С молба с per. № **** г. пълномощник на първоначалния взискател
"Юробанк България" АД потвърдил изцяло и безусловно извършената
цесия.
С разпореждане от 02.04.2017 г.
ЧСИ конституирало ЕОС Матрикс ЕООД като
взискател по ИД № ***** г. на мястото на "Юробанк България" АД.
С разпореждане от 18.05.2017 г.
ЧСИ е наложило възбрана на недвижим имот на длъжника.
Твърди се, че ищеца не дължи
претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени по
давност.
От съда се иска да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между С.И.Т. и ЕОС
МАТРИКС, че първият не дължи на дружеството сумата от 4207,10 лева, главница
съгласно приложения изпълнителен лист.
При условията на евентуалност се
заявява иск за недължимост на процесната сума поради неизпълнение на изискванията
на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД – договора за цесия с който кредитора "Юробанк
България" АД прехвърля вземанията си на ЕОС Матрикс ЕООД е
непротивопоставим.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор, с вх. № ****. от ответника ЕОС „Матрикс“ ЕООД.
Заявява се, че предявения иск е
недопустим, поради изложени в отговора на исковата молба съображения.
Твърди се, че давността е спряла
да тече, след като било образувано изпълнително дело № *****. и нов давностен
срок започнал да тече след обявяването на ТР 2/2015г. от 26.06.2015г.
Подробни съображения са изложени
в отговора на исковата молба.
От съда се иска да постанови
решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Със заповед за изпълнение № *****.
по частно гражданско дело № 5673/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, се снабдило с изпълнителен лист от 19.04.2012г.
за следните суми: 4207,10 лева- главница, 514,80 лева - договорна лихва за
периода 04.08.2003г. до 16.03.2012г., заедно със законната лихва върху
главницата от 17.04.2012г. до окончателно плащане на вземането; 432,43 лева –
разноски по делото.
С молба, с вх. № *****. „Юробанк
и Еф Джи България“ АД образувал изпълнително дело № *****.
„Юробанк и Еф Джи България“ АД
чрез своя процесуален представител поискал налагане на запор върху
притежаваните от ищеца дялове на търговско дружество „Феникс груп“ ЕООД. С
разпореждане от 23.10.2012г. ЧСИ наложил запор върху дружествените дялове
притежавани от ищеца, а на 22.01.2015г. наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца получавано от работодател Община Пловдив. С Молба с вх.
№ ****г. ЕОС Матрикс ЕООД поискал от ЧСИ
да бъде конституиран като взискател по делото. С молба с peг. № 3767/04.04.2014
г. пълномощник на първоначалния
взискател "Юробанк България" АД потвърдил изцяло и безусловно
извършената цесия.С разпореждане от 02.04.2017 г. ЧСИ конституирало ЕОС Матрикс ЕООД като взискател
по ИД № **** на мястото на "Юробанк България" АД. С разпореждане от
18.05.2017 г. ЧСИ е наложило възбрана на недвижим имот на длъжника
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди,
че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че по
същото единствените валидни изпълнителни действия са извършените на 23.10.2012г.
- искане за налагане на запор на притежаваните от ищеца дружествени дялове в
дружество „Феникс груп“ ЕООД като за периода от 23.10.2012г. до 23.10.2014г.
изпълнителни действия по изпълнителното дело не са извършвани поради което и на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се е перемирало по силата
на закона като от 24.10.2014г. е започнала да тече давността по чл. 110 ГПК и е
изтекла към 24.10.2019г. Последната хипотеза е приложима в случай че се приеме,
че ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС има действие занапред каквато теза застъпва
настоящата инстанция тъй като с тълкувателното решение както се посочи по-горе
се приема, че давността тече от от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително
действие, т.е от 23.10.2012г. и изтича към 24.10.2017г.
Следователно, след перемиране на изпълнителното дело
към 24.10.2014г. наложеният запор на трудово възнаграждение и впоследствие
наложената възбрана са недействителни, тъй като са извършени в рамките на
прекратено изпълнително дело. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и
задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното
изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното
действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е
поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в
изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за
себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането
на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ. Така от датата на
разпореждането за запор върху дружествените дялове притежавани от ищеца за
период от две години след като няма извършено нито едно друго изпълнително
действие, още към дата 24.10.2014 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са
изтекли две години на бездействие на кредитора.
Оттук- принудителното изпълнение се е считало за
прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и
формален акт на ЧСИ, който реално само би констатирал настъпването на това
обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на
закона.
Не могат да бъдат споделени съображенията на
ответника, посочени в отговора, по отношение на давността и приложимостта на ТР
№ 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г. ТР е в сила от 26.06.2015
г., поради което петгодишният давностен срок в случая изтича към 24.10.2019 г.,
като в този период няма валидно извършено изпълнително действие, което да
прекъсне давността. Дори и да се приеме тезата на ответника, че ТР се прилагало
за в бъдеще, а до постановяването му действало ППВС, изводите на съда за
давността пак не биха се променили, защото и след приемане на ТР няма извършени
валидни изпълнителни действия, тъй като изпълнителното дело е било перемирано и
няма данни да е образувано ново изпълнително дело.
Предвид на гореизложеното предявения иск се явява
доказан като сумата от 4 207,10 лева – главница по изпълнителен лист от
19.04.2012г. по ч.гр.д. № 5673/2012г. по описа на РС – Пловдив, която
представлява вземане по договор за издаване на кредитна карта от 04.08.2003г. е
погасена по давност.
Предвид уважването на главния иск съдът не се
произнася по предявения евентуален иск.
На основание чл 78 ГПК с оглед изхода на спора по
делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 900,59 лева
за настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Т. с
ЕГН ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с управител ***** сумата от
4 207,10 лева – главница по изпълнителен лист от 19.04.2012г. по ч.гр.д. №
5673/2012г. по описа на РС – Пловдив, която представлява вземане по договор за
издаване на кредитна карта от 04.08.2003г. е поради погасяването й по давност;
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6
с управител ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 900,59 лева разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.