Р Е Ш Е Н И
Е
Номер / 14.07.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 13.06. 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 97 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано
по искова молба, предявена от от адв. П.К. САК, като пълномощник на А.А.Ю.,
ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр. К. ул. *** против: Г.,
гр. С. *** с правно основание: чл. 45 ЗЗД и чл. 557, ал. 1, т. 2, б.„а“ от КЗ.
РУ – К. и поддържа и всички
доказателствени искания направени с отговора на исковата молба.
В исковата молба се
твърди, че А.А.Ю. е брат на починалия вследствие на ПТП Ю. А. Щ., на 30
г.Посочва, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП I-5
км 190+200 се е движил л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с рег. № СТ 1296 ВК, с водач Ю. В.А.,
който поради управление с несъобразена скорост внезапно навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска челно в л.а. „Ауди А4“ с рег. № ЕВ 3149 АС,
управляван от Л. Н. У.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на
двамата водачи, както и на пътниците в л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с рег. № СТ 1296
ВК, между които е и братът на ищеца - Ю. А. Щ..
Твърди, че по случая е образувано ДП № 1303/2019 г. по описа на РУ - К.,
пр.пр. № 6428/2019 по описа на ОП-С.З., което към настоящия момент не е приключено.
Посочва, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ю. В.А. нарушения на
правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били
налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на Ю. А. и настъпилите общественоопасни последици -
смъртта на Ю. А. Щ..
Сочи, че за увреждащия л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с рег. № СТ 1296 ВК, с
водач Ю. В.А. няма валидно сключена застраховка ГО. Задължителната застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и
имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Съгласно чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г. - гр. С. изплаща по застраховка “Гражданска
отговорност” обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното
произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО,
какъвто е настоящият случай. По силата на договора за застраховка “Гражданска
отговорност” за 2019 г., застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица,
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000
000 лв., като тази сума е и лимитът, до който Г. отговаря.
Твърди, че в конкретния случай, ищецът е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред Г. - С., като е заведена щета с №
19210417/22.11.2019 г. С писмо с обр. р. от 15.11.2019 г. ГФ е уведомен за
настъпилото събитие. Фондът с Решение от 13.02.2020 г. е отказал да плати обезщетение
за неимуществени вреди, поради което за А.Ю. е налице правен интерес да предяви
претенцията си за плащане пред съда. Няма пречка да бъде ангажирана
отговорността на ответника чрез предявяване на настоящия иск за определяне от
съда на справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Посочва, че в резултат на инцидента е загинал Ю. А. Щ., на 30 г. Същият
е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му.
Загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст, работил е и получавал добри
доходи, бил е деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен
и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Твърди
се, че А.А.Ю. е брат на Ю. А. Щ. и преживява изключително тежко смъртта на своя
брат. Тя е била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката по между им е била
изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като
винаги са си помагали и подкрепяли. Двамата са си оказвали взаимна помощ и
подкрепа, били са силно привързани един към друг. А. и Ю. са израснали заедно в
едно сплотено и задружно семейство, като ищецът се е възхищавал на по-големия
си брат, приемал го е като пример, на който да подражава и който да следва в
своето житейско развитие. От раждането си, до смъртта на брат си винаги са били
заедно и никога не са се разделяли, заедно са отглеждани, възпитавани и живели
в едно домакинство, като починалият при процесното ПТП Ю. е бил стожера и
опората на по-малкия си брат А., който е бил изключително горд, че е имал
такава опора и защита от батко си, когато са били ученици, а в последствие,
когато стават пълнолетни заедно правят планове за бъдещето си, били са
неразделни до трагичния инцидент. Заедно са живели и работили и взаимно са се
подкрепяли морално и финасово. С причинената смърт ищецът загубва моралната и
физическа подкрепа на своя по-голям брат, която винаги е имал и на която е
разчитал. Неочакваната му смърт е предизвикала значителни по обем и интензитет
негативни преживявания у ищеца. И до настоящия момент, покрусата и мъката от
внезапната загуба на брат му предизвикват силни емоционални изживявания у А.Ю..
Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на Ю. А. Щ. е особено
трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищеца. Мъката му е
огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Посочва се, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на
ищеца следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат
по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Съгласно чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, но тъй като в случая за увреждащия автомобил не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, са налице основанията за
ангажиране отговорността на Г. - С.. Предявеният иск е съобразен от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от ищеца, във връзка с причинената смърт, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният
граждански иск е основателен и доказан по размер и да осъди ответника Г., гр. С.,
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 500 лв., частичен иск от 60 000
лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на брат му Ю. А. Щ..Претендира
се законната лихва върху сумата от 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Моли да се присъдят направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
заедно с начислено ДДС, тъй като адв. К. е регистрирана по ЗДДС, като моли
настоящата молба да се счита за списък на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Г.. Посочва, че
в случая не са отчетени обезщетителната, обезпечителната, социалната и
защитната функции на Фонда. Посочва, че Г. е създаден през 1997 г., като
основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за
поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на деликвента и
увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на Фонда са
обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат
обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо
увреденото лице отговаря както делинквентът, така и Г. в случаите на липса на
застраховка „Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може
да посрещне големи по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се
осигури обезщетение в полза на претърпелите, вреди лица от виновното поведение
на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в което се изразява и неговата социална
функция. Функции, които категорично го различават от застрахователите и вид ,но
от същите липсва каквато и да била търговска дейност.
Посочва, че липсват доказателства за активната легитимация на лицето А.А.Ю.,
тъй като същият не фигурира в удостоверението за наследници, приложено като
доказателство от ищцовата страна. Непредставянето в исковата молба на всички
относими към твърденията на ищцовата страна доказателства представлява
нарушение на чл. 127, ал. 2. Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и
размер.
Посочва, че не е спорно по делото, че в изпълнение на процедурата по
чл.288 ал.9 от Кодекса за застраховането (отм.) Фондът е отказал да изплати
обезщетение за неимуществени вреди на ищецът. Не се представени доказателства,
че ищецът и загиналият са били силно привързани един към друг, че са имали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките на загиналия.
Ето защо счита исковата претенция на А.А.Ю. за неоснователна.Твърди, че
в разглеждания случай няма как да се установени наличието на конкретни житейски
обстоятелства, които да се направили привързаността между ищеца и починалия му
брат толкова силна, така че смъртта на последния да е причинила на ищеца
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за конкретната родствена връзка.
Посочва, че изложените от ищеца твърдения не разкриват наличието на
особено близка привързаност между него и покойния му брат по смисъла, посочен в
ТР № 1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително силна и то до
степен, надхвърляща естествената житейска привързаност между братя. Смята, че
отношенията между двамата не са се различавали от нормалните между братя. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
В този ред на мисли, напълно естествено е братята да се подкрепят е своето
ежедневие. Напротив, изключение от традиционните семейни отношения би било
обратното - братята да не са близки и да не се подкрепят взаимно.
Заявява, че видно от непредставянето от ищеца на каквито и да било
доказателства, не се установява между починалия и неговият брат да е имало
толкова дълбоки емоционални връзки. Техните взаимоотношения са били абсолютно
нормални, като между родственици. Претърпените болки и страдания не надхвърлят
по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Именно
по тази причина смята, че искът е неоснователен изцяло.
Досежно размера на предявената претенция от 25 500.00 лева частичен иск
от 60 000.00лв за неимуществени вреди счита същият за изключително завишен, тъй
като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на
живот и съдебна практика към датата на ПТП - 14.10.2019 г. Твърди, че отделно
от това, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.
493а. ал. 4 във връзка с § 96. 1 от КЗ, се определя в размер до 5 000.00 лв.
Посочва, че във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са
възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на
настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондирали нито с трайната съдебна практика
на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите
условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в
значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Твърди
се, че Г., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП
и по образуваната щета № 19-210417/22.11.2019 г. е уведомил ищецът, че следва
да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице
хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които не са представени в ГФ.Посочва, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
Оспорва
изцяло твърдения от ищеца механизъм, тъй като констативния протокол, няма и материална доказателствена сила за
настоящия съд.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Ю. А. Щ., който вероятно
е пътувал в увреденото МПС, без да
постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена
връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт- нарушение на
чл.137а от ЗДвП,се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян
водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества, е употребил алкохол/наркотични
вещества заедно с водача Ю. В.А. преди
процесното ПТП.
Счита, че не следва да бъде игнориран
приносът на ищеца за настъпване на вредите, противното би означавало
неоснователно толериране на недобросъвестното му поведение, несъобраявайки
своите действия, съгласявайки се да се вози при пиян водач, което е недопустимо
в обстановка на нарастваш брой такива пътнотранспортни произшествия. Оспорва
се изцяло и претенцията за лихва от
датата 21.10.2019г. Посочва, че Фондът винаги е уведомен в един по-късен момент
и спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.) е предвидил 3-месечен
срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията
на пострадалото лице. Следователно Г. дължи законна лихва след изтичане на
законоустановения тримесечен срок. Твърди, че Фондът е бил поставен от ищеца в
обективна невъзможност да се произнесе по претенцията им, като определи и
изплати обезщетения за неимуществени вреди. Сочи, че с писмо, описано и
приложено от ищците с изх. №24-01-753/26.11.2019г. молителят е надлежно
уведомен, че за установяване на твърделите от него факти и обстоятелства, е
необходимо да представи допълнителни доказателства. Посочва, че до 13.02.2020
г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпва по щетата, вследствие
на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителният
съвет на Г. взима решение от 13.02.2020 г., с което отказва изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за
установяване на основанието и размера на претендираните вреди.Твърди, че
молителят отново е надлежно уведомен с писмо изх. № №24-01-754-1/13.02.2020г.,
че ако представи изисканите документи, претенцията му ще бъде отново заведена и
разгледана.
Постъпила е допълнителна искова молба, в
която ищецът взема следното становище: Сочи, че ответното дружество неоснователно
оспорва активноправната легитимация на ищеца. Видно от удостоверението за
наследници, такива по закон са родителите на починалия, които в случая са
родители и на ищеца. От бащиното и фамилно име на ищеца, става ясно, че той е
син на посочения в удостоверението баща и брат на починалия, а именно - А. Щ. Ю..
Поради което, счита, че няма съмнение, че ищецът е брат на починалия следствие
ПТП. Намира за неоснователно оспорването
и правото на ищеца да получи обезщетение от смъртта на брат си, като се оспорва
трайната и емоционална връзка, която са имали двамата.
Сочи, че
кръгът на лицата имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., като с Тълкувателно решение
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение
за смъртта на близък е разширен. В мотивите на решението е посочено, че освен
най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящите
/родители/, особена близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Връзката помежду им се е характеризирала с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В случая, между ищеца и
починалия е била създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“ предвид
семейните им отношения - братя, характеризираща се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От смъртта на своя брат ищецът търпи продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По
отношение възражението за прекомерен размер на предявената претенция, посочва,
че искът е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищеца следствие смъртта на своя брат, а от
друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника
и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Посочва, че дори да
се приеме, че разпоредбата на § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало
застрахователно събитие, следва да се има предвид, че тази разпоредба противоречи на чл.51 от ЗЗД, както и на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директива 84/5. кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност". Твърди, че при констатиране на това
противоречие между европейското и националното право следва съдът, в рамките на
своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави
без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна
норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
Сочи, че във връзка с изложеното по-горе и
при зачитане горните актове и решения, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период - октомври
2019 г., които съгласно чл.492 от КЗ са в размер на 10 000 000 лв. за всяко
събитие и която сума представлява минималния размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Във връзка с твърденията на Г., че
извънсъдебната претенция пред него не се изчерпва с бланкетното подаване на
молба от пострадалото лице, посочва, че видно от приложената към исковата молба
обратна разписка, писмената претенция е получена от ответната страна на
22.11.2019 г. - близо 5 месеца преди завеждане на исковата молба. Към нея
ищецът е приложил всички документи, с които разполага, вкл. и Констативен
протокол за ПТП /видно от приложената към отговора на ИМ молба/, поради което
ГФ не може да откаже плащане на обезщетение. Ако на Гаранционния фонд са му
били нужни допълнителни документи, то законодателят му е дал възможност за
снабдяване със същите и при желание - да се произнесе по предявената претенция,
като определи справедливо обезщетение. Освен това, единственото условие за
допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция,
което в случая е сторено, видно от заведената по случая преписка пред
ответника, обстоятелство, което не се и оспорва от него. В този смисъл,
уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение
пред ГФ е изчерпано .
Заявява, че неоснователно се оспорва от
ответника механизма на ПТП.
Посочва, че механизмът не е част от
фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на
доказване в настоящето производство. Независимо от посоченото, видно от всички
приложени по делото писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на
исковата молба, е достатъчно ясно посочен механизма на ПТП. Представеният по
делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Посочва, че срещу
виновния водач А., е образувано досъдебно производство, което към настоящия
момент не е приключило. Отделно от това, следва да се посочи, че в гражданското
право, за да се приеме, че има вина по смисъла на чл.45 от ЗЗД, не се изисква
същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив,
тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита
на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила
присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори
установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни
текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от
нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. Предвид и
факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с
оглед установената презумпция за вина, счита че не е в тежест на ищеца да доказва
обстоятелства от механизма.
Твърди, че възраженията на ответника за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, са
неоснователни и недоказани. Гаранционният фонд не представя никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, а от представените и събрани към
настоящия момент в производството писмени такива не може да се направи извода,
че загиналият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат.
По
отношение претендираните законни лихви, евентуално претендира такива върху
сумите от 13.02.2020 г. - датата на постановяване на отказ от ГФ, до
окончателното изплащане на сумите.
В срок е
постъпил допълнителен отговор от ответника, с който поддържа изложените в отговора на исковата
молба обстоятелства, искания и възражения.
Третите лица-помагачи в процеса Ю.О.Д. и В.Ю.А. чрез процесуалните си
представители вземат становище,че производството по делото следва да се
прекрати спрямо тях,а в условията на евентуалност да се отхвърлят предявените
искове като неоснователни.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. В
хода на производството се установява следното:На 14.10.2019 г.,
около 01.00 часа в гр. Крън по първокласен път ПП-1-5, в посока от гр. Ш. към
гр. К. се е движил л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250 Д“ с per. № СТ 1296 ВК,
управляван от Ю. В.А.. В зоната на прав и равнинен участък, след разклона за с.
Х., при движение със скорост от около 136 км/ч и опасна зона за спиране около
180м, лекия автомобил навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент на
около 115 м от него и в насрещната лента за движение се е движел л.а. марка
„Ауди“, модел „А 4“, с per. № ЕВ 3149 АС, управляван от Л. Н. У. със скорост на
движение около 55 км/ч и опасна зона за спиране около 45 м. Настъпва удар, като
мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на Ауди, на около 2,9 м
по направление от МЛ, в граници от м до 2,4 м източно от осевата линия. Към
момента на удара и двете МПС са били разположени изцяло в лентата за движение
на Ауди, като припокриващата площ към момента на удара е била около 0,7-0,8 м.
Надлъжната ос л.а. Ауди е била успоредна или почти успоредна на платното за
движение. Надлъжната ос на Мерцедес е била под ъгъл около 1-3° на ляво спрямо
същата ос. Скоростите на движение на двете МПС към момента на удара са тези и
преди настъпване на ПТП. След удара предвид значително по-голямото си
количество на движение, лекият автомобил Мерцедес продължава движението си
напред и наляво, гледано по посока на движението на автомобила, а лекия
автомобил Ауди се връща назад и се преобръща източно извън платното за
движение. В следствие на ПТП е причинена смъртта на возещите се в лекия
автомобил Мерцедес: Ю. В.А., В.Ю. Стефанов, Ю. А. Щ., Г.Х.Х. и И.Е.И., както и
на водача на Ауди - Л. Н. У..
Видно от
приетото като писмено доказателство по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза технически причини за настъпване на ПТП е
навлизането на л.а. Мерцедес в лентата за насрещно движение, при наличие на
насрещно движещо се МПС. От експертното заключение се установява още,че в случай установения чрез
химичен анализ етилов алкохол в кръвта на загиналия Ю. А. Щ. е съдържание на
етилов алкохол 0,095 %о /промила/. При водача Ю. В.А. след направен химичен
анализ не е установено наличие на никакви наркотични вещества в кръвта. На
загиналия Ю. А. Щ. не е взета проба за наркотични вещества, тъй като не е
постановявано вземане на такава проба, още повече той категорично е бил пътник
в лекия автомобил.В конкретния случай установения чрез химичен анализ етилов
алкохол в кръвта на водача Ю. В.А. е на практически трезво лице.Чрез химичен
анализ етиловия алкохол в кръвта на загиналия Ю. А. Щ. е алкохол в границите на
физиологичната норма.При водача Ю. В.А. установеното минимално количество
алкохол не дава никакви функционални промени.Експертния извод е,че както при
него така и при загиналия Ю. А. Щ. не е налице никаква степен на алкохолно
опиване.
Видно
от експертното заключение не са налице травматични увреждания, които
категорично да са получени от употребата на обезопасителен колан.
При конкретното ПТП, поставен обезопасителен колан
не би предотвратил настъпилите травматични увреждания, но би намалил техния
интензитет.
В хода
на производството е назначена комплексна съдебно-техническа и автотехническа
експертиза,от чието заключение се установява,че произшествието е настъпило на
път 1-5, в чертите на гр.Крън, южно от разклона за с.Х.. В участъка на
произшествието, пътя е двулентов за двупосочно движение, ориентиран в посока
север-юг и е с наклон при спускане в посока юг - 2,5%. Платното за движение е с
асфалтово покритие. Лек автомобил Ауди А4 с per. № ЕВ3149АС, се е движил в
посока север, към гр. Ш.. В противоположна посока се е движил л.а. Мерцедес с
рег.№ СТ1296ВК. Лекият автомобил Мерцедес е навлязъл в лентата за насрещно
движение, поради което е настъпил удар с л.а.Ауди. Установените деформации
показват, че автомобилите са контактували с предни леви челни части. Ударът е
бил челен, нецентрален. След първоначалния контакт и двата автомобила са
извършили транслационно и ротационно движение в посока на юг от мястото на
удара.
Установява
се ,че по случая е образувано ДП № 1303/2019 г. по описа на РУ К..
Наказателното производство е приключило с Постановление за прекратяване, водено
за престъпление по чл. 343. ал. 3. б. „б“. вр. ал. Г б. ..в“, вр. чл. 342. ал.
1 от НК. поради смърт на дееца. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ю.
В.А. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за
него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на Ю. А. и настъпилите общественоопасни последици -
смъртта на Ю. А. Щ..
За
увреждащия л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с per. № СТ 1296 ВК, с водач Ю. В.А. няма
валидно сключена ЗГО. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г. - гр. С.
изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е
причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящият
случай.
От
назначената СМЕ с в.л. д-р Т.П. безспорно се установява, че смъртта на
пострадалия Ю. А. Щ., е пряка и непосредствена последица от получените в
резултат на процесното ПТП травматични увреждания. В кръвта на Ю. А. Щ. е имало
концентрация на алкохол 0,095 %о, а в кръвта на Ю. В.А. е установена
концентрация на етилов алкохол от 0,22 %о. В кръвта на водача Ю. А. не са
установени наркотични вещества. Вещото лице е категорично, че концентрацията от
0,095 %о е в границите на физиологичната норма. При водача Ю. А., установеното
минимално количество алкохол, което не дава никакви функционални промени ,
както при него, така и при загиналия Ю. Щ. не е налице никаква степен на
алкохолно опиване. И при двамата не е установено употребата и повлияване от
наркотични вещества. И при двете концентрации лицето е практически трезво и не
могат да се очакват промени във възприятията и реакциите.
Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.Не се доказва каквото и да е
съпричинявашо поведение от страна на починалия, относно съгласието да пътува
при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и с който заедно са
употребили алкохол. Характера и степента на установените травматични увреждания
на загиналия Ю. Щ. доказват, че са получени по време на ПТП-то. Вещите лица са
категорични, че при конкретното ПТП, поставен обезопасителен колан не би предотвратил настъпилите
травматични увреждания.
В хода на производството са събрани гласни доказателства.За установяване на причинените неимуществени вреди
на ищеца са разпитани свидетелите Ф.О.И. и М.Ю.К.. Видно от разпита на свидетеля Илиев е, че познава и двете момчета - А. и
брат му Ю., от много малки. Познавал Ю. много добре, тъй като свидетелят бил
земеделски производител, а Ю. винаги ходил да му помага. Отношенията между
двамата братя били много близки. Ю. се е грижил за брат си все едно му е бил и
майка, и баща. Част от парите, които изкарвал, е отделял ,за да помага на брат
си А.. Разликата между братята била около 4-5 години, като се връщал от работа
винаги взимал брат си А. заедно с него, винаги са били заедно. Където и да е
бил Ю., винаги е звънял на баща си да пита как е брат му. Отношенията им били
все едно на близнаци - винаги били заедно, а и разликата в годините не е била
голяма. Свидетелят се вижда до ден днешен с А., като преките му впечатления са,
че не може да повярва за смъртта на брат си, затворил се в себе си, постоянно
ходил на гробищата, бил много променен. Вече нямал желание за живот. Свидетелят
е категоричен, че винаги са живеели заедно двамата братя и родителите си. Видно
от разпита на свидетеля К. е че, видял А. веднага след инцидента, като му
съобщили новината, че батко му е починал. А. бил на работа в същото време. Не можел да повярва, че брат му е
починал. Отношенията между А. и Ю. били много силни и близки. Големият брат
винаги помагал на малкия, а малкия от своя страна винаги се консултирал как да
постъпва в определени ситуации с Ю.. Никога не са се разделяли. След
погребението А. се затворил в себе си, не общувал с приятелите си. Ходил на
места, където винаги е ходил с брат си. Към настоящия момент не е преодолял
загубата.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС се приема, че се дължи обезщетение за причинени вреди на определен кръг от
родственици, извън кръга на най- близките при доказана изключителна близост. С
оглед анализа на събраните по делото доказателства,съдът приема,че е била
налице между двамата братя заместваща грижа.Неоснователно е възражението на
ответника относно активната процесуална легитимация ,тъй като видно от
представеното по делото удостоверение за наследници -наследници по закон са
родителите на починалия ,които са родители и на ищеца по делото.
С оглед
търпените от ищеца неимуществени вреди ,установени по делото съдът намира ,че
следва предвид принципа на справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 ГПК да
се определи на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
Върху сумата на главното вземане следва да се присъди законна лихва,считано от
13.02.20 г. –датата на постановяване на отказ от Г. като предявените искове в
останалата част следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Постановеното
решение има установително действие спрямо третите лица-помагачи в
производството.Неоснователно е искането на ищеца за прекратяване на
производството по делото спрямо тях,тъй като ответникът има правен интерес от
тяхното участие в производството.Възраженията,че същите са направили отказ от
наследството на своя наследодател не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
На адв.П.К.
следва да се определи адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС съразмерно с уважената
част от иска и съгласно посочените в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения размери ,а именно сумата от 914 лв.Съобразно отхвърлената част
на исковата претенция ищеца следва да заплати на ответника сумата1608,76 лв. -разноски
по делото.Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд С.З. дължимата
ДТ в размер на 600 лв. и разноски в размер на 324,70лв.съобразно уважената част
на исковата претенция.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.,
гр. С. *** да заплати на А.А.Ю., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр. К. ул. *** , сумата от 15 000 лв.
,частичен иск от 60 000лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на брат му Ю. А. Щ.,настъпила вследствие на ПТП на 14.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.02.20 г.
–датата на постановяване на отказ от Г. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания
размер 25 500 лв. ,частичен иск от 60 000лв. като неоснователен
и искът за законна лихва за периода от 21.10.2019 г. до
13.02.20 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г., гр. С. *** да заплати на адв. П.К. в качеството на пълномощник на А.А.Ю.,
ЕГН ********** сумата 914 лв. с вкл.ДДС -адвокатско възнаграждение
по чл.38 ЗА съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.А.Ю., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр. К. ул. *** да заплати на Г.,
гр. С. *** сумата 1608,76 лв.-разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г., гр. С. ***да заплати по сметка на Окръжен съд –С.З. сумата 600 лв.-дължима ДТ
съобразно уважената част на иска,както и сумата 324,70лв разноски
по делото съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението
е постановено при участието на третите лица помагачи в процеса Ю.О.Д. и В.Ю.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :