|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
07.12.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
двадесет и шести ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
4396 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по молба на С.В.С. срещу неприсъствено решение от 12.12.2016г. на СРС, 46
състав, постановено по гр.д. № 17992/14г., с което срещу нея са уважени
предявените искове от Н. Н.Б..
Молителят моли да се отмени
постановеното от районния съд неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките на чл.240, ал.1 ,т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Сочи, че по трудов договор изпълнява длъжност свързана
с логистика, поради което често й се
налага да пътува извън гр. София, а понякога и извън страната. Поради това тя
не е разбрала за делото и е назначен особен представител. Няма данни той да се
е запознал с делото, да е депозирал документи по него, нито да е присъствал. Съдът е приел, че молителят
е редовно призована и е постановено неприсъствено решение. По делото няма върнати призовки до
особения представител. На 21.12.2016г. е издаден изпълнителен лист и въз основа
на него е образувано изпълнително дело. С поканата за доброволно изпълнение,
получена от С.С. на 12.06.2017г. е поканена да плати доброволно, наложен й е
запор върху банкова сметка. ***, че не й е връчен надлежно препис от исковата
молба и призовките за съдебното заседание, била е в невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба и призовките за
съдебното заседание поради особено непредвидени обстоятелства, както и е била в
невъзможност да се яви лично или чрез назначения й особен представител поради
особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Затова моли въззивния съд да
отмени атакуваното решение.
Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва
молбата, като сочи, че тя е подадена след срока, предвиден в закона.
Няма доказателства, че трите посочени в закона основания за отмяна на
неприсъственото решение са налице.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и отменителното производство по реда на чл.235,
ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за
наем на 30.03.2012г. Според него
ответникът дължи за периода на наемането
на жилището заплащане на сметките за електрическа енергия, парно отопление,
студена и топла вода, асансьор, портиер и чистач. С.С. е напусната апартамента
през месец октомври 2013г. без да плати
812, 45лв. за топлинна енергия за периода м.02.2013г. до м.09.2013г. ,
115, 02лв. за студена вода за периода от
м.06.2012г. до м.10.2013г. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати
горните суми. Претендира законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба и разноски.
Във връзка с
изложените твърдения в исковата молба
са представени писмени доказателства.
На основание чл.238 и чл.239
от ГПК районният съд е постановил неприсъствено решение, с което е уважил
предявените искове.
Пред настоящата
инстанция не са приети нови доказателства.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
е молба за отмяна на неприсъствено решение.
В член 238- чл.240 от ГПК е уреден института на неприсъствено
решение. То може да бъде постановено както срещу ответника – чл.238, ал.1 от ГПК, така и срещу ищеца- чл.238, ал.2 от ГПК. Особеност в това производство е,
че неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а на отмяна от второинстанционния съд, действащ като
отменителна инстанция. Решението
на последния не подлежи на касационен контрол.
Постановяването на неприсъстевно решение може
да бъде осъществено по искане на една от страните, при наличието на определени
предпоставки. При постановяване на
такова решение е необходимо да
има редовна процедура по призоваването и за неявилата се страна, ответникът
да е получил копие от исковата
молба и доказателствата към нея и в указания от съда срок
да не е депозирал отговор,
да не се е явил в съдебно
заседание или не е изпратил процесуален представител. Срещу ищеца може да бъде
постановено неприсъствено решение в случаите, когато не се е явил в първото по
делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие- чл.238, ал.2 от ГПК. Под
първо съдебно заседание следва да се има предвид това, за което процедурата по призоваване е редовна и е проведено
такова, без да е отложено поради друга причина.
Искането за отмяна на
неприсъствено решение е обвързано със срок- едномесечен от връчване на
неприсъственото решение. Молителят е уведомен за него на 12.06.2017г., а молбата е постъпила в съда на
23.06.2017г. Следователно тя е допустима.
В молбата се твърди, че са налице и трите хипотези на чл.240, ал.1
от ГПК. Нормата сочи като основание за
отмяна на неприсъствено решение ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за
съдебните заседания. Молителят се позовава на
двете възможности. Процесуалният
закон предвижда, когато исковата молба е редовна, копие от нея, заедно с
приложенията й, да се връчи на ответника за отговор в едномесечен срок от
съобщението. Това задължение на съда е
в съответствие с чл.131, ал.1 от ГПК. Връчването на съобщения и призовки е
регламентирано в чл.37 до чл.58 от ГПК. Видно от първоинстанционното
производство е, че С. С. е призована по реда на чл.47, ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК като редовността на призоваването не е оспорена. В
изпълнение на процесуалния закон
съдът й е назначил особен
представител, на когото е връчено копие
от исковата молба и доказателствата към нея, което е надлежно. По същия начин С.С. е призована за съдебното заседание на 08.11.2016г. Липсата на депозиран отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК и неявяването на особения представител в съдебно
заседание не може да се приравни на
опорочаване на процесуалните действия,
поради което да е налице
хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. На молителя са връчени надлежно препис от исковата молба
с приложенията към нея, както и на призовката
за съдебното заседание. Не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което да
е довело до лишаване от право на защита
на молителя в качеството му на ответник и което
да налага отмяна на постановеното неприсъствено решение.
С оглед
на изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.1,
пр.1 от ГПК за отмяна на неприсъственото решение.
Втората хипотеза, на която
се позовава С. С., е тази по т.2, ал.1 на чл.240 от ГПК, а именно невъзможност
да узнае своевременно за връчването на препис от исковата молба или
призовките за съдебното заседание поради особено непредвидени обстоятелства. В тежест на страната, която се позовава на тях
е да докаже наличието на такива, както и че именно поради тях не е могла
да узнае за исковата молба или
съдебното заседание. Такива
доказателства не са ангажирани. В молбата по реда на чл.240 от ГПК е заявено
само, че във връзка с работата й се
налага да пътува извън гр. София, а понякога и извън страната. Доказателства за отсъствие от нейна страна не са ангажирани, а и то не може
да се приеме за особено непредвидено обстоятелство. Понятието „особено
непредвидени обстоятелства“ няма легална дефиниция, но следва да се определят като обективни факти от действителността, които да са
възникнали внезапно, изненадващо,
неочаквано, стоят извън волята на
страната и върху които тя не може да влияе.
Тези непредвидени обстоятелства
трябва да са единствената
причина, поради която страната е
била в невъзможност да узнае своевременно за връчването на исковата молба или
на призовките за съдебното заседание.
Третото основание, на което
е поискана отмяна на постановеното
неприсъствено решение е, че молителят не е могла да се яви лично или
чрез повереник в съдебното заседание поради
особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Тук те трябва да са се осъществили както по отношение на страна, но така също и спрямо
пълномощника й. Такива не се твърдят и не се доказват в хода на настоящото
отменително производство.
Поради изложеното молбата на
С. С. по чл.240 от ГПК е неоснователна.
На Н. Б. не следва да се присъждат разноски, тъй като
от договора за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че
договореното адвокатско възнаграждение от 500
лв. е платено. В него е договорено то да бъде платено на части и не може
да се установи дали каква част или цялата сума е получена от пълномощника.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.В.С.
срещу неприсъствено решение от 12.12.2016г.
на СРС, 46 състав, постановено по гр.д. № 17992/14г.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|