Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 477
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от
ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" срещу Д.Н.И. за заплащане сумата 91 617.71 лв., представляваща обезщетение за вредите от
присвояване на движимо имущество, за което е признат за виновен, като
съизвършител с трето лице, с присъда № 12 от 06.11.2015 г. по НОХД № 48/2015 г.
по описа на Военния съд - гр. Сливен, по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска:
27.07.2017 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва
иска.
Предявява
възражения за погасяване на иска по давност, основано на твърдение, че ищецът е
знаел за извършителя още по време на деянието, тъй като ответникът е бил
служител на ищеца, евентуално е узнал през 2009-2010 г. (заповед за
дисциплинарно уволнение от 06.11.2009 г. или образуване на ДП), а не е знаел
само размера на вредата, евентуално за погасяване спорното вземане чрез
изпълнение срещу солидарния длъжник М.Х.А..
По същество страните поддържат становищата. Ответникът сочи, че ищецът не е представил списък
на разноските. Страните представят бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта:
Искът и възраженията са допустими и надлежно предявени.
По деянието, вината и
противоправността:
От представения заверен препис
(л. 4 и сл. от делото) се установява, че с присъда № 12/06.11.2015 г.,
постановена по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военен съд - гр. Сливен,
ответникът и третото лице М.Х.А. са признати за виновни в това, че за периода
от началото на месец април 2008 до 28.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление и след като се сговорили предварително помежду си,
ответникът в качеството на длъжностно лице – Директор на ТД Варна при ИА
"Социални дейности на МО", като съизвършители, присвоили чуждо
движимо имущество в големи размери – процесната сума, собственост на
Изпълнителна агенция "Социални дейности към Министерство на
отбраната", която била поверена на И. да управлява, като за улесняването
му двамата извършили и други престъпления, такива по чл. 308, ал. 1, чл. 309,
ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК, за които по закон не се предвижда по-тежко
наказание, престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 2 вр. чл. 201 НК.
Установени са деянието, вината и
противоправността (чл. 300 ГПК).
По вредата:
В практиката се е приемало, че
влязла в сила присъда за присвояване, с която е уважен и граждански иск за
обезщетение за вреди в размер стойността на присвоената вещ не формира сила на
пресъдено нещо относно правото на собственост на лицето, претърпяло вреди и
неоснователността на владението на ответника (решение № 3 от 6.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5459/2013 г., I г. о., ГК), но в рамките на преценката на съда
по допустимостта на иска.
Приемало се е също, че влязлата в
сила присъда за кражба установява факта, че ответникът е отнел от владението на
посочено лице вещта, но не установява наличие на претърпяна от това лице
имуществена вреда (решение № 412 от 10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2015
г., IV г. о., ГК). В този случай съдът е приел, че трето лице, а не ищецът е
притежавало правото на собственост върху откраднатата вещ т.е. решението е
съвместимо с присъдата.
В практиката се е приемало също, че размерът на присвоената сума е елемент
от престъпния състав по чл. 201, ал. 1 НК и подлежи на доказване в наказателния
процес, а гражданският съд, който разглежда гражданските последици от
престъпното деяние със съставомерен резултат, е длъжен да възприеме същия
размер на вредите (решение № 221 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 895/2008
г., II г. о., ГК).
Зачитане на присъда за резултатно
престъпление:
В практиката се е приемало, че
вредата и причинната връзка, като елементи на фактическия състав на
гражданската отговорност, произтичат от резултатния характер на престъплението,
за което ответникът е осъден (решение № 534 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
35/2011 г., IV г. о., ГК).
Длъжностното присвояване
безусловно е резултатно престъпление (така Стойнов, А. Наказателно право.
Особена част. Престъпления против собствеността. С.: Сиела, 2009, с. 89).
Механизъм на престъпното деяние в
процесния случай:
В мотивите към присъдата е
прието, че присвояването е извършено като са съставени протоколи за изпълнени и
са заплатени: строителни работи в обект "Лятно кино" към хотел
"Адмирал", посочени на л. 10-12 от присъдата и ремонт на трафопост
към хотел "Адмирал", посочени на л. 19-20 от присъдата, които
всъщност никога не са били изпълнени; обзавеждането на ремонтираните жилища, включително
пердета и щори, което е било доставено и монтирано преди 13.02.2009 г. Същото е
прието и от въззивния съд.
Вредата в случая представлява
претърпяна загуба от плащанията, които са извършени от ИА (л. 19-21 и 30-31, т.
40; л. 25, т. 19; л. 97, т. 18; л. 82, т. 31 от досъдебното производство) без
основание.
Да се приеме, че строителните
работи са били изпълнени, а описаното обзавеждане е било доставено
след 13.02.2009 г. т.е. за плащанията е имало основание, би било
несъвместимо с присъдата, включително за улесняващите престъпления: съставяне
на неистински документи. Поради това съдът приема, че в процесния случай
присъдата по необходимост установява също, че деянието е причинило процесната
вреда в посочения в присъдата размер (така и Сталев, Ж. БГПП, С.: Сиела, 2012,
с. 329).
лист втори от решение от 04.10.2021 г. по гр. д.
№477/2018 г. ВОС, ХІІ-ти състав
С ПМС № 54/01.04.2010 г. за
структурни промени в МО ИА "Социални дейности на МО" е преобразувана
в ищеца.
Съдът приема, че ищецът е
придобил вземането за обезщетение за вредите от престъплението срещу ответника.
По възражението за погасяване
вземането по давност:
Доводът
на ответника, че давността започва да тече от причиняването на вредата, тъй
като той е бил служител на ищеца не може да бъде споделен, тъй като ответникът
е бил директор т.е. управител (чл. 115, ал. 1, б. "д" ЗЗД).
Ответникът
твърди, че ищецът е установил дееца още към 2009 г., тъй като със заповед №
1432 от 06.11.2009 г. Изпълнителният директор на Агенцията е наложил на
ответника дисциплинарно наказание уволнение или най-късно към 2010 г., когато е
образувано досъдебното производство.
От
представения заверен препис (л. 215) е видно, че е издадена заповед с посочения
номер за дисциплинарно уволнение, тъй като в периода от 09.05.2005 г. до
10.10.2009 г. ответникът не изпълнил задълженията си да организира и контролира
хотелиерската, ресторантьорската и допълнителните туристически услуги, съгласно
изискванията на нормативните актове, а именно е допуснал нарушения при
откриването и провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет почистване на хотели и други помещения, поддръжка, почистване,
обезпаразитяване и дезинфекция, както и извършване на сервитьорски услуги; не е
упражнил и контрол за изпълнението на договора с "Кристал консулт" ООД т.е. без връзка с престъпното деяние.
От
представения заверен препис (л. 214) е видно, че е издадена заповед за
прекратяване на служебното правоотношение въз основа на уволнението.
В практиката се е приемало, че
при присвояване, за което наказателното производство е започнало по сигнал на
лицето, претърпяло вреди, последното не може да се позове на
обстоятелството, че деецът не му е известен или не е открит (решение №
1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., ГК). В
материалите по наказателното производство не се намира сигнал срещу ответника.
С постановление от 05.11.2013 г.
(л. 5, т. 1 ДП) са обединени досъдебни производства №№ 93-Сл/2010, 20-Сл/2010,
водени срещу виновни длъжностни лица и № 2-РП/2013 срещу ответника, като ДП
продължава под № 93-Сл/2010 с указание да бъдат повдигнати обвинения срещу
ответника и М.А. и срещу други лица, улеснили присвояването.
Досъдебно производство № 20/2010
г. е образувано с постановление от 19.04.2010 г. на прокурор при Военно ОП
Варна срещу длъжностни лица за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане
(л. 1, т. 12 ДП № 23-Сл-VІІІ-3/2014 г.).
С постановления на военно
разследващия полицай от 09.12.2010 г. и от 25.01.2011 г. ответникът е привлечен
като обвиняем за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане (съответно л. 41
и 49, т. 12 ДП).
С постановление от 18.05.2012 г.
на прокурор при Военно-окръжна прокуратура Варна е отменено постановлението от
09.12.2010 г. за привличане на ответника като обвиняем (л. 48, т. 12 ДП), а с
постановление от 29.08.2012 г. е отменено и постановлението от 25.01.2011 г. за
ново привличане (л. 62, т. 12 ДП).
Да се приеме, че срокът на
погасителната давност е изтекъл към момента на предявяване на иска: 27.07.2017 г., би означавало да се
приеме, че агенцията е следвало да предяви иска, когато постановлението за
привличане вече е било отменено т.е. деецът не е бил открит в действителност.
Съдът приема, че когато актът за
привличане на обвиняем е бил отменен не би могло да се приеме, че деецът е
открит, съответно давността не започва да тече.
По другите обединени досъдебни
производства ответникът е привлечен като обвиняем едва през 2013 г. (л. 40, т.
5 и л. 1, т. 30 ДП).
По делото няма доказателства, че
ищецът е успял да събере и част от присъдената сума от солидарния длъжник.
Възраженията са неоснователни.
Представянето на списък на разноските няма значение за присъждането, а за възможността
да се иска изменението на решението в тази част (чл. 80).
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца претендираната сума, ведно с лихвата, разноските, сторени
за възнаграждение на особения представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в средния размер по чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на
правната помощ: 200 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, а в
полза на съда – дължимата държавна такса, от която ищецът е бил освободен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Н.И. ЕГН ********** ***, к. к. *******да заплати на Изпълнителна
агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7
сумата 91 617.71 лв. (деветдесет
и една хиляди и шестстотин и седемнадесет лева и 71 стотинки), представляваща
обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за което е признат
за виновен, като съизвършител с М.Х.А.,
с присъда № 12 от 06.11.2015 г. постановена по НОХД № 48/2015 г. по описа на
Военния съд - гр. Сливен, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска:
27.07.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 3278.53
лв. (три хиляди и двеста и
седемдесет и осем лева и 53 стотинки), представляваща разноски за платено
възнаграждение на особен представител, както и сумата 200 (двеста) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.И. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на ВОС сумата 3664.71 лв. (три хиляди и шестстотин и шестдесет
и четири лева и 71 стотинки) държавна такса, от която ищецът е бил
освободен, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: