Решение по дело №477/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260082
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20183100100477
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./04.10.2021 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Елка Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 477 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" срещу Д.Н.И. за заплащане сумата 91 617.71 лв., представляваща обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за което е признат за виновен, като съизвършител с трето лице, с присъда № 12 от 06.11.2015 г. по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военния съд - гр. Сливен, по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска: 27.07.2017 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска.

Предявява възражения за погасяване на иска по давност, основано на твърдение, че ищецът е знаел за извършителя още по време на деянието, тъй като ответникът е бил служител на ищеца, евентуално е узнал през 2009-2010 г. (заповед за дисциплинарно уволнение от 06.11.2009 г. или образуване на ДП), а не е знаел само размера на вредата, евентуално за погасяване спорното вземане чрез изпълнение срещу солидарния длъжник М.Х.А..

По същество страните поддържат становищата. Ответникът сочи, че ищецът не е представил списък на разноските. Страните представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

Искът и възраженията са допустими и надлежно предявени.

По деянието, вината и противоправността:

От представения заверен препис (л. 4 и сл. от делото) се установява, че с присъда № 12/06.11.2015 г., постановена по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военен съд - гр. Сливен, ответникът и третото лице М.Х.А. са признати за виновни в това, че за периода от началото на месец април 2008 до 28.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и след като се сговорили предварително помежду си, ответникът в качеството на длъжностно лице – Директор на ТД Варна при ИА "Социални дейности на МО", като съизвършители, присвоили чуждо движимо имущество в големи размери – процесната сума, собственост на Изпълнителна агенция "Социални дейности към Министерство на отбраната", която била поверена на И. да управлява, като за улесняването му двамата извършили и други престъпления, такива по чл. 308, ал. 1, чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 2 вр. чл. 201 НК.

Установени са деянието, вината и противоправността (чл. 300 ГПК).

По вредата:

В практиката се е приемало, че влязла в сила присъда за присвояване, с която е уважен и граждански иск за обезщетение за вреди в размер стойността на присвоената вещ не формира сила на пресъдено нещо относно правото на собственост на лицето, претърпяло вреди и неоснователността на владението на ответника (решение № 3 от 6.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5459/2013 г., I г. о., ГК), но в рамките на преценката на съда по допустимостта на иска.

Приемало се е също, че влязлата в сила присъда за кражба установява факта, че ответникът е отнел от владението на посочено лице вещта, но не установява наличие на претърпяна от това лице имуществена вреда (решение № 412 от 10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2015 г., IV г. о., ГК). В този случай съдът е приел, че трето лице, а не ищецът е притежавало правото на собственост върху откраднатата вещ т.е. решението е съвместимо с присъдата.

В практиката се е приемало също, че размерът на присвоената сума е елемент от престъпния състав по чл. 201, ал. 1 НК и подлежи на доказване в наказателния процес, а гражданският съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние със съставомерен резултат, е длъжен да възприеме същия размер на вредите (решение № 221 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 895/2008 г., II г. о., ГК).

Зачитане на присъда за резултатно престъпление:

В практиката се е приемало, че вредата и причинната връзка, като елементи на фактическия състав на гражданската отговорност, произтичат от резултатния характер на престъплението, за което ответникът е осъден (решение № 534 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 35/2011 г., IV г. о., ГК).

Длъжностното присвояване безусловно е резултатно престъпление (така Стойнов, А. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността. С.: Сиела, 2009, с. 89).

Механизъм на престъпното деяние в процесния случай:

В мотивите към присъдата е прието, че присвояването е извършено като са съставени протоколи за изпълнени и са заплатени: строителни работи в обект "Лятно кино" към хотел "Адмирал", посочени на л. 10-12 от присъдата и ремонт на трафопост към хотел "Адмирал", посочени на л. 19-20 от присъдата, които всъщност никога не са били изпълнени; обзавеждането на ремонтираните жилища, включително пердета и щори, което е било доставено и монтирано преди 13.02.2009 г. Същото е прието и от въззивния съд.

Вредата в случая представлява претърпяна загуба от плащанията, които са извършени от ИА (л. 19-21 и 30-31, т. 40; л. 25, т. 19; л. 97, т. 18; л. 82, т. 31 от досъдебното производство) без основание.

Да се приеме, че строителните работи са били изпълнени, а описаното обзавеждане е било доставено след 13.02.2009 г. т.е. за плащанията е имало основание, би било несъвместимо с присъдата, включително за улесняващите престъпления: съставяне на неистински документи. Поради това съдът приема, че в процесния случай присъдата по необходимост установява също, че деянието е причинило процесната вреда в посочения в присъдата размер (така и Сталев, Ж. БГПП, С.: Сиела, 2012, с. 329).

лист втори от решение от 04.10.2021 г. по гр. д. №477/2018 г. ВОС, ХІІ-ти състав

 

С ПМС № 54/01.04.2010 г. за структурни промени в МО ИА "Социални дейности на МО" е преобразувана в ищеца.

Съдът приема, че ищецът е придобил вземането за обезщетение за вредите от престъплението срещу ответника.

По възражението за погасяване вземането по давност:

Доводът на ответника, че давността започва да тече от причиняването на вредата, тъй като той е бил служител на ищеца не може да бъде споделен, тъй като ответникът е бил директор т.е. управител (чл. 115, ал. 1, б. "д" ЗЗД).

Ответникът твърди, че ищецът е установил дееца още към 2009 г., тъй като със заповед № 1432 от 06.11.2009 г. Изпълнителният директор на Агенцията е наложил на ответника дисциплинарно наказание уволнение или най-късно към 2010 г., когато е образувано досъдебното производство.

От представения заверен препис (л. 215) е видно, че е издадена заповед с посочения номер за дисциплинарно уволнение, тъй като в периода от 09.05.2005 г. до 10.10.2009 г. ответникът не изпълнил задълженията си да организира и контролира хотелиерската, ресторантьорската и допълнителните туристически услуги, съгласно изискванията на нормативните актове, а именно е допуснал нарушения при откриването и провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет почистване на хотели и други помещения, поддръжка, почистване, обезпаразитяване и дезинфекция, както и извършване на сервитьорски услуги; не е упражнил и контрол за изпълнението на договора с "Кристал консулт" ООД т.е. без връзка с престъпното деяние.

От представения заверен препис (л. 214) е видно, че е издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение въз основа на уволнението.

В практиката се е приемало, че при присвояване, за което наказателното производство е започнало по сигнал на лицето, претърпяло вреди, последното не може да се позове на обстоятелството, че деецът не му е известен или не е открит (решение № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., ГК). В материалите по наказателното производство не се намира сигнал срещу ответника.

С постановление от 05.11.2013 г. (л. 5, т. 1 ДП) са обединени досъдебни производства №№ 93-Сл/2010, 20-Сл/2010, водени срещу виновни длъжностни лица и № 2-РП/2013 срещу ответника, като ДП продължава под № 93-Сл/2010 с указание да бъдат повдигнати обвинения срещу ответника и М.А. и срещу други лица, улеснили присвояването.

Досъдебно производство № 20/2010 г. е образувано с постановление от 19.04.2010 г. на прокурор при Военно ОП Варна срещу длъжностни лица за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане (л. 1, т. 12 ДП № 23-Сл-VІІІ-3/2014 г.).

С постановления на военно разследващия полицай от 09.12.2010 г. и от 25.01.2011 г. ответникът е привлечен като обвиняем за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане (съответно л. 41 и 49, т. 12 ДП).

С постановление от 18.05.2012 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура Варна е отменено постановлението от 09.12.2010 г. за привличане на ответника като обвиняем (л. 48, т. 12 ДП), а с постановление от 29.08.2012 г. е отменено и постановлението от 25.01.2011 г. за ново привличане (л. 62, т. 12 ДП).

Да се приеме, че срокът на погасителната давност е изтекъл към момента на предявяване на иска: 27.07.2017 г., би означавало да се приеме, че агенцията е следвало да предяви иска, когато постановлението за привличане вече е било отменено т.е. деецът не е бил открит в действителност.

Съдът приема, че когато актът за привличане на обвиняем е бил отменен не би могло да се приеме, че деецът е открит, съответно давността не започва да тече.

По другите обединени досъдебни производства ответникът е привлечен като обвиняем едва през 2013 г. (л. 40, т. 5 и л. 1, т. 30 ДП).

По делото няма доказателства, че ищецът е успял да събере и част от присъдената сума от солидарния длъжник.

Възраженията са неоснователни.

Представянето на списък на разноските няма значение за присъждането, а за възможността да се иска изменението на решението в тази част (чл. 80).

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума, ведно с лихвата, разноските, сторени за възнаграждение на особения представител, както и юрисконсултско възнаграждение в средния размер по чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ: 200 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, а в полза на съда – дължимата държавна такса, от която ищецът е бил освободен.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.Н.И. ЕГН ********** ***, к. к. *******да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7 сумата 91 617.71 лв. (деветдесет и една хиляди и шестстотин и седемнадесет лева и 71 стотинки), представляваща обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за което е признат за виновен, като съизвършител с М.Х.А., с присъда № 12 от 06.11.2015 г. постановена по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военния съд - гр. Сливен, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска: 27.07.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 3278.53 лв. (три хиляди и двеста и седемдесет и осем лева и 53 стотинки), представляваща разноски за платено възнаграждение на особен представител, както и сумата 200 (двеста) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Н.И. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС сумата 3664.71 лв. (три хиляди и шестстотин и шестдесет и четири лева и 71 стотинки) държавна такса, от която ищецът е бил освободен, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: